Позволено ли е на жените да посещават гробовете?

Позволено ли е на жените да посещават гробовете?

img_4321

Английският оригинал на статията можете да намерите на следния адрес:

http://sheikhynotes.blogspot.bg/2017/01/can-women-visit-graves.html

Преди време този въпрос бе сведен до вниманието ми, но аз не исках да пиша по темата. Мислех, че други вече са писали по нея и че щях ненужно да похабя мастило. Впоследствие осъзнах, че проблемът е по-дълбок, отколкото смятах. И така, пръстите ми започнаха да се раздвижват. Виртуалната писалка ли бе тази, която се бе изправила пред очите ми? Да, виждах именно нея. А сега нека разрешим този проблем. Защо има толкова много объркване по темата? Ами нека, както обикновено, се потопим в океана от знание. Ще се присъедините ли към мен?

Хадисите

Има две групи хадиси на тази тема. Едната група порицава жените, посещаващи гробовете, а другата група позволява това действие. Затова преди да продължим по-нататък, нека най-напред разгледаме всички тези хадиси.

Първа група хадиси, предадени в ранните години на Исляма: 609-624 г.

أبي هريرة رضي الله عنه: „أن رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم لعن زوارات القبور“

الترمذي 1056, ابن ماجه 1576, أحمد 8449, قال الترمذي: هذا حديث حسن صحيح

  1. Ебу Хурайра (Аллах да е доволен от него) казва: “Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) прокле жените, посещаващи гробовете.” Ет-Тирмизи определя хадиса като хасен-сахих (добър и достоверен), като хадисът е предаден още от Ибн Мадже и Ахмед.

عن ابن عباس قال: „لعن رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم زائرات القبور والمتخذات عليها المساجد“

أبو داود 3236, البيهقي 7206

  1. Ибн Аббас (Аллах да е доволен от него) казва: “Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) прокле жените, посещаващи гробовете и превръщащи ги в място за седжде.” Хадисът е предаден от Ебу Давуд и Бейхаки.

Втора група хадиси, предадени в периода 624/625 г. до 632 г.

(كنت نهيتكم عن زيارة القبور فزوروها ولا تقولوا هجرا) مسند أحمد

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете преди, а сега вече ги посещавайте, но без да говорите неприлични слова (или на висок глас).” Хадисът е предаден от Ахмед.

(كنت نهيتكم عن زيارة القبور، ألا فزوروها، فإنه يرق القلب، وتدمع العين، وتذكر الآخرة، ولا تقولوا هجر) مستدرك الحاكم

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ви повелявам да ги посещавате, защото това смекчава сърцата, кара очите да се насълзят и припомня за отвъдното (ахирета), но не говорете неприлични слова (или на висок глас).” Хадисът е предаден от ел-Хаким.

(ونهيتكم عن زيارة القبور فمن أراد أن يزور فليزر ولا تقولوا هجرا) سنن النسائي

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете, а (сега) нека който желае, да ги посещава, но без да говори неприлично (на висок глас).” Хадисът е предаден в сборника “Сунен” на ен-Несаи.

(زوروا القبور فإنها تذكركم الآخرة) سنن ابن ماجه

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Посещавайте гробовете, защото това ще ви напомни за отвъдното (ахирета)!” Хадисът е предаден в сборника “Сунен” на Ибн Мадже.

حديث أنس بن مالك رضي الله عنه قال: „مرَّ النبي صلى الله عليه وآله وسلم بامرأة تبكي عند قبر, فقال: اتقي الله واصبري, فقالت: إليك عني فإنك لم تصب بمصيبتي ولم تعرفه, فقيل لها: إنه النبي صلى الله عليه وآله وسلم, فأتت باب النبي صلى الله عليه وآله وسلم فلم تجد عنده بوابين, فقالت:  لم أعرفك, فقال: إنما الصبر عند الصدمة الأولى“

البخاري 1283, مسلم 926

  1. Енес ибн Малик (Аллах да е доволен от него) предава: “Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) мина покрай жена, която плачеше над един гроб, и й каза: “Бой се от Аллах и прояви търпение!” А тя му отвърна:“Остави ме, защото ти не си сполетян от онова, от което аз съм сполетяна!” – без да го познава. Тогава някой й каза: “Това беше Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му)!” Тогава тя отиде при дома на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) и като видя, че там няма портиер, му каза (на Пророка): “Аз не те познах!” А той й отвърна: “Проявата на търпението се изразява при първия удар (на нещастието)!”” Хадисът е предаден от ел-Бухари и Муслим.

قال ابن حجر: „وموضع الدلالة منه أنه صلى الله عليه وسلم لم ينكر على المرأة قعودها عند القبر، وتقريره حجة فأقرها النبي صلى الله عليه وآله وسلم على زيارتها القبر والوقوف عليه، وإقرار النبي صلى الله عليه وآله وسلم حجة“ (فتح الباري 3/148)

Ибн Хаджер казва във “Фетх ел-Бари”: “Доказателството, съдържащо се в този хадис е, че Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) не е порицал тази жена, заради това, че е седнала при гроба, а липсата на такова порицание се счита за потвърждение (на това действие) от негова страна. И така той (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) потвърдил (шериатската правилност) на нейното посещение и престой при гроба, а потвърждението му е доказателство (но порицал липсата й на търпение).”

Последният хадис от този раздел, който споменахме, е много плодотворен. Първо, имам Ибн Хаджер следва шафиитската школа (мезхеб) по ислямско право (фикх). Това ще бъде от значение малко по-нататък. Този хадис е от по-късния период (втория период) време (което значи, че тази група хадиси отменя предишната група хадиси). И той е доказателство, че Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е разрешил на жените да посещават гробовете, защото ако той не е бил разрешил, е щял да обясни на въпросната жена, че това е забранено.

А сега по-подробно: определението за хадис според учените е едно от трите:

1) делата

2) действията

3) негласните потвърждения на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му).

Третата точка значи нещо, което се е случило пред очите на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), а той е запазил мълчание. (Това автоматически означава, че въпросното нещо е позволено, защото ако беше забранено, Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) нямаше да позволи да се случи пред очите му.) Точно такъв вид потвърждение се съдържа в последния хадис, който споменахме. Хадисът показва, че посещението на гробовете от жените е позволено, стига те да не плачат на висок глас. Също така обърнете внимание, че той забелязал какво е било нейното вътрешно състояние, като й дал най-добрия съвет според това. И след като видял, че тя не приела съвета му, той не продължил да настоява. По-късно тази жена-сахабе сама приела съвета, след като разбрала кой е бил човекът, дал й този съвет.

Второто доказателство, че хадисът е от късните години на низпославането на ислямската религия, е липсата на портиер или телохранител, който да пази Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), защото той имал такъв в периода преди битката при Бедр. Но след като бил спуснат айета: “И Аллах ще те защити от хората!” [ел-Маиде: 67], той отпратил своя телохранител и никога повече нямал телохранител или портиер. Ибн Джеузи (Аллах да го помилва) споменава на 205 стр. от книгата “ел-Уефа”, че този айет е низпослан след като (говеенето през месец) Рамадан става задължение (за мюсюлманите), а това е след втора година по хиджра. От своя страна това датира айета между втора и трета година по хиджра, съответстващо на периода 624-625 г. Следователно хадисите от номер три до номер седем са след този период, а хадиси номер едно и номер две, които са преди тях, трябва да се считат за отменени (менсух).

Това е добър пример за отмяна (несх) на хадис. Менсух е доказателство, което губи своята сила, заради отмяната му чрез друго доказателство. И така, хадиси номер едно и номер две са изказани в ранните години от низпославането на ислямската религия, а хадиси от номер три до номер седем – в късните години от низпославането й, следователно последните отменят първите. Т.е. хадисите, позволяващи посещението на гробовете от жените, отменят хадисите, забраняващи посещението.

Подобен пример, но този път от Корана, е айетът за забраната за отслужване на молитвата (кланяне на намаз) при положение, че човек е пиян, чак докато изтрезнее. Този айет е последван от айета за пълна забрана на алкохола и така вторият айет отменя първия. Друг пример за отменен и отменящ хадис е яденето скакалци, което било позволено в първите години от заселването в Медина, но в последствие става силно нежелателно (мекрух тахримен), поради промяната на обстоятелствата.

Също така в хадиси номер едно и две сподвижниците (сахабетата) разказват със свои думи за действията на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), а в хадиси от три до седем се цитират дословно думите на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), като съвсем естествено второто е по-силно от първото.

Сега нека видим как този въпрос е разгледан от четирите школи (мезхеба) на Ехли Суннет.

В ханефитската школа (мезхеб)

(قال زين الدين ابن نجيم الحنفي : “ لا بأس بزيارة القبور والدعاء للأموات إن كانوا مؤمنين من غير وطء القبور لقوله صلى الله عليه وآله وسلم إني كنت نهيتكم عن زيارة القبور ألا فزوروها ولعمل الأمة من لدن الرسول صلى الله عليه وآله وسلم إلى يومنا هذا، وصرح في المجتبي بأنها مندوبة ، وقيل تحرم على النساء والأصح أن الرخصة ثابتة لهما „) البحر الرائق لابن نجيم 2/210

Имам Зейнуддин ибн Нуджейм ел-Ханефи (Аллах да го помилва) казва: “Няма вреда в това да се посещават гробовете и да се отправя молитва (дуа) за умрелите, ако са били вярващи, стига да не се стъпва върху гробовете. Доказателство са думите му (на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега вече ги посещавайте!” И защото това е практиката на цялата мюсюлманска общност от времето на Пратеника  (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) чак до наши дни. А в (книгата) “ел-Муджтеба” ясно се казва, че това е препоръчително (мендуб). Някои казват, че е забранено за жените, но достоверното становище е, че това позволение включва и мъжете и жените.” Цитатът е от “ел-Бехр ер-Раик” на Ибн Нуджейм, 2-ри том, 210 стр.

(قال الكاساني : لا بأس بزيارة القبور والدعاء للأموات إن كانوا مؤمنين من غير وطء القبور لقول النبي صلى الله عليه وآله وسلم إني كنت نهيتكم عن زيارة القبور ألا فزوروها فإنها تذكركم الآخرة ولعمل الأمة من لدن رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم إلى يومنا هذا) بدائع الصنائع في ترتيب الشرائع للكاساني 1/320

Имам ел-Кясани (Аллах да го помилва) казва: “Няма вреда в това да се посещават гробовете и да се отправя молитва (дуа) за умрелите, ако са били вярващи, стига да не се стъпва върху тях. Доказателство са думите му (на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега вече ги посещавайте, защото това ще ви напомни за отвъдното (ахирета)!” И защото това е практиката на цялата мюсюлманска общност от времето на Пратеника (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) чак до наши дни.” Цитатът е от “Бедаиа ес-Санаиа фи Тертиб еш-Шераиа” на ел-Кясани, 1-ви том, 320 стр.

(قال ابن عابدين : “ قال في شرح اللباب وهل تستحب زيارة قبره للنساء الصحيح نعم بلا كراهة بشروطها على ما صرح به بعض العلماء أما على الأصح من مذهبنا وهو قول الكرخي وغيره من أن الرخصة في زيارة القبور ثابتة للرجال والنساء جميعا فلا إشكال وأما على غيره فكذلك نقول بالاستحباب لإطلاق الأصحاب والله أعلم بالصواب قوله بل قيل واجبة ذكره في شرح اللباب) حاشية ابن عابدين  2/626

Имам Ибн Абидин (Аллах да го помилва) казва: “Пита се в “Шерх ел-Любаб” (на имам Кудури, Аллах да го помилва): “Желателно ли е жените да посещават гробовете?” Достоверната позиция е “Да!”, без в това да има нещо порицано (без да е мекрух), стига да са спазени необходимите условия. И това е становището, ясно упоменато от редица ислямски учени. Що се касае до най-силното становище в нашия мезхеб, то е становището на (имам) ел-Керхи и други учени заедно с него, че позволението за посещаване на гробовете важи както за мъжете, така и за жените, като някои дори казват, че то е задължително (уаджиб), но мнозинството от учените (на мезхеба) казват, че то е желателно (мустехаб).” Цитатът е от “Хашийе Ибн Абидин”, 2-ри том, 626 стр.

وفي الفتاوى الهندية الباب السادس عشر في زيارة القبور وقراءة القرآن في المقابر لا بأس بزيارة القبور وهو قول أبي حنيفة رحمه الله تعالى وظاهر قول محمد رحمه الله تعالى يقتضي الجواز للنساء أيضا لأنه لم يخص الرجال وفي الأشربة واختلف المشايخ رحمهم الله تعالى في زيارة القبور للنساء قال شمس الأئمة السرخسي رحمه الله تعالى الأصح أنه لا بأس بها وفي التهذيب يستحب زيارة القبور وكيفية الزيارة كزيارة ذلك الميت في حياته من القرب والبعد كذا في خزانة الفتاوى

А в “ел-Фетауа ел-Хиндиййе”, раздел шестнадесети – “Посещаване на гробовете и четене на Коран в гробищата” – се казва: “Няма лошо в посещението на гробовете и това е становището на (имам) Ебу Ханифе  (Всевишният Аллах да го помилва). И също от очевидното от думите на (имам) Мухаммед (Всевишният Аллах да го помилва) се разбира, че това е позволено и за жените, тъй като в тези думи не са упоменати изрично само мъжете.” А също се казва: “Учените са в разногласие що се касае до посещението на гробовете от жените, като шемс ел-еимме ес-Сарахси  (Всевишният Аллах да го помилва) казва: “Най-точното (становище) е, че няма вреда в това.” А в “ет-Техзиб” се казва: “Посещението на гробовете е желателно (мустехаб), а начинът на посещение на конкретния мъртвец е според начина му на посещение приживе, в зависимост от това дали ни е бил по-близък или по-далечен.” Така е споменато в “Хазане ел-Фетауа””

Имам ет-Тахтави (Аллах да го помилва) казва в “Хашийе ет-Тахтави аля Мерак ел-Фелях Шерх Нур ел-Идах”, 630-та стр: “Правилната позиция е, че то (посещението на гробовете) е позволено. И това е доказано и за мъжете и за жените, тъй като нашата повелителка Аише (Аллах да е доволен от нея) е посещавала гроба на своя брат Абдуррахман в Мекка. Това е споменато и от (имам) ел-Бедр ел-Айни в неговото тълкуване на (сборника на) ел-Бухари.”

Има и други становища в рамките на ханефитската школа (мезхеб), които не позволяват посещението на гробовете от жените, но те са слаби становища и затова не ги включих в настоящата статия. Въпросните слаби становища не са грешни сами по себе си, но те не са общовалидни, защото та при тях е свързана с различните проблеми на отделните населени места, където на гробищата се случват всякакви аномалии.

При положение, че най-големите имами от мезхеба като имам Ебу Ханифе, имам Мухаммед, имам Ибн Нуджейм, имам ел-Кясани, имам Ибн Абидин и неговиян син имам ел-Керхи, имам ет-Тахтави и имам шемс ел-еимме ес-Сарахси казват, че е позволено, значи не е нужно да търсим повече становища по въпроса.

Аз не съм експерт в другите школи по ислямско право (мезхеби), но въпреки това си позволих да включа и техни становища в настоящата статия, за обща култура. Въпреки това, ако се интересувате за становищата на другите школи (мезхеби), обърнете се към съответния експерт.

В маликитската школа (мезхеб)

قال ابن عبد البر رحمه الله : إن العلماء اختلفوا في ذلك على وجهين : أحدهما إن الإباحة في زيارة القبور إباحة عموم كما كان النهي عن زيارتها نهي عموم ثم ورد النسخ بالإباحة على العموم فجائز للنساء والرجال زيارة القبور على ظاهر هذا الحديث لأنه لم يستثن فيه رجلاً ولا امرأة

Имам Ибн Абдулберр (Аллах да го помилва) казва в “ет-Темхид”: “Учените са в разногласие по два различни аспекта от този въпрос. Единият от тях е, че позволението за посещение на гробовете е позволение, което обхваща всички (мъже и жени), защото и забраната преди това обхваща всички. И щом отменената забрана обхваща всички, следователно позволението също обхваща всички. А оттам следва, че е позволено и за жените, и за мъжете да посещават гробовете, както е видно от този хадис, тъй като в него не се посочват изключения, нито за мъже, нито за жени.”

(وَقَالَ سَيِّدِي عَبْدُ الرَّحْمَنِ الثَّعَالِبِيُّ فِي كِتَابِهِ الْمُسَمَّى بِالْعُلُومِ الْفَاخِرَةِ فِي النَّظَرِ فِي أُمُورِ الْآخِرَةِ : وَزِيَارَةُ الْقُبُورِ لِلرِّجَالِ مُتَّفَقٌ عَلَيْهِ وَأَمَّا النِّسَاءُ فَيُبَاحُ لِلْقَوَاعِدِ وَيَحْرُمُ عَلَى الشَّوَابِّ اللَّوَاتِي يُخْشَى عَلَيْهِنَّ مِنْ الْفِتْنَةِ وَذَكَرَ أَحَادِيثَ تَقْضِي الْحَثَّ عَلَى زِيَارَةِ الْقُبُورِ ) مواهب الجليل في شرح مختصر خليل 5/450 .

В своята книга, именувана “ел-Улюм ел-Фахира фи-н-Незар фи Умур ел-Ахира” сеййиди Абдуррахман ес-Сеалиби казва: “За посещението на гробовете от мъжете има единодушие. Що се касае до жените, то е позволено за стариците и е забранено за онези от девойките, които има опасност да предизвикат смут (фитне).” А после споменава хадисите, подканващи посещението на гробовете. Цитатът е от “Мевахиб ел-Джелил фи Шерх Мухтесар Халил”, 5-ти том, 450-та стр.

قال القرطبي : زيارة القبور للرجال متفق عليه عند العلماء مختلف فيه للنساء أما الشواب فحرام عليهن الخروج ، وأما القواعد فمباح لهن ذلك وجائز لجميعهن ذلك إذا انفردن بالخروج عن الرجال

Имам ел-Куртуби казва: “Учените са единодушни относно посещението на гробовете от мъжете, но са в разногласие за жените. Що се касае до девойките, за тях е забранено, а що се касае до стариците, за тях е позволено. И ако жените посещават гробовете отделно от мъжете, тогава е позволено за всички им (и за девойки, и за старици).”

В ханбелитската школа (мезхеб)

(قال ابن قدامة رحمه الله : اختلفت الرواية عن أحمد في زيارة النساء القبور فروي عنه كراهتها لما روت أم عطية قالت نهينا عن زيارة القبور ولم يعزم علينا رواه مسلم ولأن النبي صلى الله عليه وآله وسلم قال لعن الله زوارات القبور قال الترمذي هذا حديث صحيح وهذا خاص في النساء والنهي المنسوخ كان عاما للرجال والنساء ويحتمل أنه كان خاصا للرجال ويتحمل أيضا كون الخبر في لعن زوارات القبور بعد أمر الرجال بزيارتها فقد دار بين الحظر والإباحة فأقل أحواله الكراهة ولأن المرأة قليلة الصبر كثيرة الجزع وفي زيارتها للقبر تهييج لحزنها وتجديد لذكر مصابها ولا يؤمن أن يفضي بها ذلك إلى فعل ما لا يجوز بخلاف الرجل ولهذا اختصصن بالنوح والتعديد وخصصن بالنهي عن الحلق والصلق ونحوهما والرواية الثانية لا يكره لعموم قوله عليه الصلاة والسلام كنت نهيتكم عن زيارة القبور فزوروها وهذا يدل على سبق النهي ونسخه فيدخل في عمومه الرجال والنساء وروي عن ابن أبي مليكة أنه قال لعائشة : يا أم المؤمنين أين أقبلت قالت من قبر أخي عبد الرحمن فقلت لها قد نهى رسول الله عن زيارة القبور قالت نعم قد نهى ثم أمر بزيارتها وروى الترمذي أن عائشة زارات قبر أخيها وروي عنها أنها قالت لو شهدته ما زرته) المغني لابن قدامة 2 / 226

Имам Ибн Кудаме (Аллах да го помилва) казва: “Има различни предания за становището на (имам) Ахмед по въпроса за посещението на гробовете от жените.

В едно от преданията се казва, че това е нежелателно (мекрух), заради думите на Умм Атиййе: “Беше ни забранено да посещаваме гробовете…” – предадени от (имам) Муслим. А също и заради думите на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Аллах е проклел жените, които посещават гробове.” – като този хадис е определен за достоверен (сахих) от ет-Тирмизи. И всичко това е специфично за жените. Що се отнася до отменената забрана за посещение на гробовете, тя е била обща и за мъже, и жени, макар и да има вероятност да е била само за мъже. Също е възможно забраната за посещение на жените да е била преди разрешението за мъжете. И така правилото за жените варира в границите между забрана (хазр) и позволение (мубах), като най-малкото – това е нежелателно (мекрух). Също така и поради това, че жените рядко съумяват да се стърпят, а често ги обхваща скръб и печал, като посещението на гробовете предизвиква тяхната печал и им напомня за сполетялото ги нещастие. И няма гаранция, че това не може да стане повод да извършат нещо забранено, като оплакване (крещене) на висок глас, за разлика от мъжете. Затова също им е забранено да си скубят косите и да удрят себе си.

А в друго от преданията (за становището на имам Ахмед) се казва, че не е нежелателно (мекрух), защото думите на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ви нареждам да ги посещавате.” – са всеобхватни (за мъже и жени). Това показва, че забраната е била преди позволението, а впоследствие е отменена, като отмяната важи и за мъжете, и за жените. Също се предава, че Ибн Еби Мелике казал на Аише (Аллах да е доволен от нея): “Откъде идваш, о, Майко на вярващите?” А тя отвърнала: “От гроба на брат ми Абдуррахман.” А той й казал: “Но Пратеника на Аллах забрани посещението на гробовете!” А тя казала: “Да, той бе забранил, но после нареди да се посещават.” (Имам) ет-Тирмизи също предава, че Аише (Аллах да е доволен от нея) посещавала гроба на своя брат…” Цитатът е от “ел-Мугни” на ибн Кудаме, 2-ри том, 226-та стр.

В шафиитската школа (мезхеб)

В “Худжджетуллах ел-Балига” имам шах Велиййуллах Дехлеви  (Аллах да го помилва) казва: “Той (Пророк, Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ги посещавайте!” Казвам, че причината за забраната е била, че вратата за служене (ибадет) на други освен на Аллах (т.е. на идоли) все още е била отворена. Но когато Ислямът укрепнал, а душите се успокоили и били освободени от идолопоклонничеството, тогава било дадено разрешение (за посещаване на гробовете).”

(قوله: فتكره أي الزيارة، لانها مظنة لطلب بكائهن، ورفع أصواتهن، لما فيهن من رقة القلب، وكثرة الجزع، وقلة احتمال المصائب, وإنما لم تحرم لانه (صلى الله عليه وآله وسلم) مر بامرأة تبكي على قبر صبي لها، فقال لها: اتقي الله واصبري متفق عليه. فلو كانت الزيارة حراما لنهي عنها, ولخبر السيدة عائشة رضي الله عنها قالت: قلت: كيف أقول يا رسول الله ؟ – تعني إذا زرت القبور -.قال: قولي: السلام على أهل الدار من المؤمنين والمسلمين، ويرحم الله المستقدمين والمستأخرين، وإنا إن شاء الله بكم لاحقون. ومحل ذلك حيث لم يترتب على خروجها فتنة، وإلا فلا شك في التحريم.ويحمل على ذلك الخبر الصحيح.لعن الله زوارات القبور.)  اعانة الطالبين 2/161

И се казва: Нежелателно (мекрух) е (за жените) посещаването на гробовете, защото това е предпоставка за техния плач и за ридаене на висок глас, заради деликатността на сърцата им и голямата им скръб, и малката им поносимост към нещастията. Но въпреки това, то не е забранено (харам), защото той (Пророка) (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) минал покрай жена, плачеща на гроба на детето си, като й казал: “Бой се от Аллах и прояви търпение!” – а този хадис е единодушно приет. И ако посещението на гробовете (от жените) беше забранено (харам), Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е щял да го упомене изрично. А също така и заради преданието от сеййиде Аише (Аллах да е доволен от нея), която казва: “Попитах: “Какво да казвам, о, Пратенико на Аллах (когато посещавам гробовете)?” А той отговорил: “Кажи: Мирът да бъде върху вас, вярващи (в Аллах) и отдадени (мюсюлмани) обитатели на този дом. И Аллах да помилва и отишлите си и останалите (на този свят). И ние също ще дойдем при вас.”” Но всичко това важи при положение, че то (посещението на жените) няма да предизвика смут (фитне). В противен случай няма съмнение, че то е забранено. И точно в този смисъл може да се разбира и хадисът: “Аллах прокле жените, посещаващи гробовете.” Цитатът е от “Иане ет-Талибин”, 2-ри том, 161-ва стр.

(تُسْتَحَبُّ زِيَارَةُ الْقُبُورِ ) أَيْ قُبُورِ الْمُسْلِمِينَ ( لِلرَّجُلِ ) لِخَبَرِ مُسْلِمٍ { كُنْت نَهَيْتُكُمْ عَنْ زِيَارَةِ الْقُبُورِ فَزُورُوهَا فَإِنَّهَا تُذَكِّرُ الْآخِرَةَ } ( وَتُكْرَهُ لِلْمَرْأَةِ ) لِجَزَعِهَا ، وَإِنَّمَا لَمْ تَحْرُمْ عَلَيْهَا { لِقَوْلِ عَائِشَةَ قُلْت كَيْفَ أَقُولُ يَا رَسُولَ اللَّهِ تَعْنِي إذَا زُرْت الْقُبُورَ قَالَ قُولِي السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ ، وَإِنَّا إنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَاحِقُونَ } رَوَاهُ مُسْلِمٌ ، وَأَمَّا خَبَرُ { لَعَنَ اللَّهُ زَوْرَاتِ الْقُبُورِ } فَمَحْمُولٌ عَلَى مَا إذَا كَانَتْ زِيَارَتُهُنَّ لِلتَّعْدِيدِ وَالْبُكَاءِ وَالنَّوْحِ عَلَى مَا جَرَتْ بِهِ عَادَتُهُنَّ. أسنى المطالب 4/350

[[Желателно е да се посещават гробовете] – т.е. гробовете на мюсюлманите [от мъжете], заради преданието (хадиса) от (имам) Муслим: [Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ги посещавайте, защото това ще ви напомни за отвъдното (ахирета).] [И е нежелателно (мекрух) за жените], заради тяхната скръб. Но въпреки това, не им е забранено (харам), заради думите на Аише: [Попитах: Какво да казвам, о, Пратенико на Аллах? – имайки предвид, когато посещава гробовете. А той отговорил: „Кажи: Мир (селям) за вярващите (в Аллах) и отдадените (мюсюлмани), които се намират в тези домове (гробове). И Аллах да помилва отишлите си и останалите (на този свят). И ние по Аллаховата воля ще дойдем при вас.] – хадисът е предаден от Муслим. А що се касае до преданието: [Аллах прокле жените, посещаващи гробовете.] – най-вероятно то се отнася до случая, когато целта на това посещение е оплакването (на висок глас) и (силния) плач…, каквото е характерно за тях.] Цитатът е от “Есна ел-Металиб”, 4-ти том, 350-та стр.

Твърде любопитно в случая е, че хадисът, предаващ какво да се казва при посещение на гробовете, е още едно доказателство за позволението на жените да ходят на гробовете. В противен случай, Пратеника (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) щял ли е да казва на Аише (Аллах да е доволен от нея) каква молитва (дуа) се чете на гробовете, при положение, че е забранено на жените да ходят там? Имам Рамли е на становище, че проклятието важи за онези жени, които плачат на гробовете, което е странно схващане, при положение, че въпросният хадис е отменен.

Но въпреки това, имайте предвид, че аз не съм експерт в останалите три школи (мезхеба), затова ако се интересувате от техните становища, се обърнете към техните експерти.

Влияния, породени от местни обичаи

Характерно за Индо-пакистанския регион е, че тамошните учени заемат твърда позиция против посещението на гробовете от жените. И за съжаление в този регион има много забранени неща, които се извършват при гробовете. Някои от гробовете на евлиите са превърнати в циркова атракция, където хора танцуват и се случват други странни неща. При това положение всеки би се съгласил, че тези практики са забранени, без значение коя от двете позиции е заел (забрана или позволение).

Именно това е причината, поради която някои от тамошните учени са забранили на жените да посещават гробовете. Но освен това те трябва да забранят и целия цирк, който се разиграва там, заедно с танците и останалите грешни практики. Да забранят посещението изобщо, включително и от мъжете, а не само от жените.

Има и истории, че жени, посещавали гробовете са били виждани голи от самите мъртъвци и разни други небивалици. Разбира се това е невярно и аз не съм срещал каквото и да било доказателство в подкрепа на това. Ако някой разполага с такова доказателство, моля, нека да ми пише.

В Саудитска Арабия е забранено на жените да посещават благословения гроб на нашия Пророк (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) от лицевата му страна. Вместо това те го поздравяват (дават му селям) от ъгъла на “Дженнетската градина”. Но на практика така те се намират по близо до самото място на гроба, отколкото онези, при лицевата част.

وقال النووي رحمه الله : اعلم أن زيارة قبر رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم من أهم القربات وأنجح المساعي

المجموع 8 / 201 – 203

Имам ен-Невеви (Аллах да го помилва) казва: “Знай, че посещението на гроба на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е от най-важните действия, приближаващи до Аллах и от най-успешните старания.” Цитатът е от “ел-Меджмуа”, 8-ми том, 201-203-та стр.

Има още много проблеми с разбиранията на някои секти за посещението на гробовете, но аз не съм в състояние да коментирам тези въпроси. Също така на жените в Саудитска Арабия не е позволено да посещават гробището “Дженнет ел-Бекиа”, като те (тамошните учени) дори използват за доказателство гореспоменатите хадиси. Но ако те се бяха постарали да ги разберат добре, нямаше да наложат такава забрана.

Има две основни становища по този въпрос в техните среди (на селефиите и вахабиите). (Шейх) Албани позволява жените да посещават гробовете, а (шейх) Ибн Баз го забранява.

Заключителни бележки

След като вече разгледахме въпроса от гледна точка на ханефитската школа (ханефитския фикх), стигнахме до заключението, че това е позволено.

Наличието на единични забрани на учени от различни региони не значи, че цялата мюсюлманска общност трябва да се съобразява с тях. Стига споменатите условия (за посещаване на гробищата) да са изпълнени, то огромното мнозинство от мюсюлмански учени позволява това действие. Що се отнася до несъгласието на отделните учени – вече посочихме и отговорихме на причините за това. В крайна сметка това несъгласие се свежда или до прочитане само на част от хадисите, пренебрегвайки другата част, или пък до различните погрешни практики, установени в някои мюсюлмански населени места.

Но това, че в някое място е разпространена дадена погрешна практика, не значи непременно, че същата практика я има и на останалите места, например във Великобритания (или България). Затова и становищата (фетвите) на мюсюлманските учени, издадени за конкретното време и място си важат само за него и не важат автоматично за всяко време и място. С изключение на случаите, когато същите погрешни практики, причина за първоначалната забрана, не се появят и на друго място и станат причина за забрана и там. Това не е лесен въпрос и той се нуждае от специално проучване за всеки един отделен случай.

Единственото нещо, което би превърнало посещението на гробовете от жените в забранено действие без изключение е прекалено силния и шумен плач, изразяването на недоволство против съдбата, нанасяне на вреда на самите гробове и подобните на тях практики. Но стигне ли до там човек, забраната автоматично влиза в сила за него, без значение дали е мъж или жена. Дотогава, докато не се появи смут (фитне) между мъжете и жените, това си остава позволено действие. Но от момента, в който човек започне да плаче на висок глас и да пляска с ръце – той не трябва да стои на гробовете.

Най-силното становище в рамките на ханефитската школа, което е посочено в “Захир ер-Ривайе” (шестте основополагащи книги за мезхеба), е, че на жените е разрешено да посещават гробовете.

Има предание, цитирано от кадия Ияд (Аллах да го помилва) в “еш-Шифа”, където се споменава, че една праведна жена дошла при Аише  (Аллах да е доволен от нея), за да посети гроба на Пратеника на Аллах  (Аллах да благослови и приветства него и семейството му). Аише (Аллах да е доволен от нея) показала гроба на тази жена, а тя припаднала и умряла на мига, заради безграничната си обич към Пратеника на Аллах  (Аллах да благослови и приветства него и семейството му).

Нека да разберем тази случка правилно. Тази жена поискала да посети гроба на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) и Аише (Аллах да е доволен от нея) й позволила да го стори. И разбира се, тя (Аише, Аллах да е доволен то нея) била отлично запозната с шериатските разпоредби, следователно тази случка не е довод за забрана. Още повече, това събитие става след изказването на първите два хадиса, забраняващи посещението на гробовете, което още веднъж потвърждава, че това действие е позволено. Тази случка често се цитира и всеки път, когато я чуем сме очаровани от чутото, но въпреки това не сме способни да си извадим елементарното заключение, че на жените е позволено да посещават гробовете. Още повече, прибавяйки към това думите на имам ен-Невеви (Аллах да го помилва): “Знай, че посещението на гроба на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е от най-важните действия, приближаващи до Аллах и от най-успешните старания.”

Надяваме се, че настоящата статия е спомогнала за изчистването на всички неясноти по въпроса, без сянка от каквото и да е било съмнение. На жените е позволено да посещават гробовете и мъжете не трябва да ги спират. Ако те са притеснени за сигурността на жените си, тогава нека ги придружат, за да не са сами. Най-добре е това да стане през деня и да се избягва ходенето през нощта. (От желателните действия,) които могат да извършат, е четенето на Коран и отправянето на молитва (дуа) към Аллах за умрелите. Поставянето (засаждането) на растения или цветя също може да облекчи наказанието в гроба, но това вече е друг въпрос.

И така, като цяло посещението на гробищата не е било позволено в ранните години от ислямската история (в първата половина от призива на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му), но бива позволено в по-късните години (от призива на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му). Затова ние не трябва да се стремим да се налагаме върху другите хора или пък да внасяме излишни затруднения в религията.

Постоянното преживяване на смъртта на който и да е член на семейството или на приятел не е добро за когото и да било. Много важно е човек да преодолее тази скръб и да продължи нататък. Самите умрели не биха желали живите да тъжат за тях непрестанно. Колкото и болезнено да бъде, човек трябва да продължи напред. Който и да умре тази нощ, утре слънцето отново ще изгрее.

И Аллах знае най-добре!

Автор: Арфан Шах

На тези адреси може да прочетете още няколко статии, свързани с темата:

“Как Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) се отнасяше с жените”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2016/04/how-prophet-treated-women.html

“Отношението към жените”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2012/05/treatment-of-women.html

“Наградата за жените в Рая (Дженнета)”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2010/01/womens-reward-in-paradise-in-islam.html

“Въпросът за носенето на хиджаб в съвременните условия”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2009/10/hijab-in-modern-context.html

За още статии от същия автор – шейх Арфан Шах Бухари – посетете тази страница:

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/

 

Advertisements
Published in: on 12.01.2017 at 0:32  Коментарите са изключени за Позволено ли е на жените да посещават гробовете?  
Tags:
%d bloggers like this: