Събирането на два намаза

Събирането на два намаза

 

Съществуват хадиси, в които се казва, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал заедно два задължителни [фард] намаза по време на пътуване. Хадисите обясняват как той слизал от гърба на животното и кланял мегриб и иша заедно, а след това продължавал пътя си. Има разногласия относно тълкуването на тези хадиси, т.е. за това как точно той изпълнявал двата намаза заедно.

Ханефитите предлагат следното обяснение: въпреки че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял намазите един след друг, той всъщност изпълнявал всеки от намазите в собственото му време. Например, когато събирал мегриб и иша, той спирал малко преди времето за мегриб да е свършило и кланял намаза. После, веднага след като времето за иша влезело, той кланял и този намаз и тогава продължавал пътя си.

Други учени предлагат обяснението, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял мегриб и иша във времето за иша, т.е. след като времето за мегриб е било излязло.

Методът, предложен от ханефитската школа, на изпълнение на първия намаз към края на време му, а на втория намаз – веднага след като влезе време му, в терминологията на правоведите [фукаха] е известен като джемʿ ес-сури, или „привидно събиране“. Методът на изпълнение на два задължителни [фард] намаза във времето на един от намазите е известен като джемʿ ел-хакики, или „истинско събиране“.

Има много хадиси, в които е описано събиране на два намаза. Според ханефитските учени, най-подходящото обяснение е, че в тях става въпрос за джемʿ ес-сури, където всеки от намазите се кланя в собственото му време. Подходът на ханефитите при обяснението на този въпрос е в пълно съгласие с Корана и хадисите, в които се набляга на това всеки намаз да се кланя в определеното му време. От друга страна, подходът на джемʿ ел-хакики води до големи противоречия между Корана и хадисите.

В настоящата глава ще стане ясно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не е събирал заедно два намаза, изпълнявайки единия намаз във времето за другия. Тук трябва да се отбележи, че изпълнението на мегриб и иша във времето на мегриб, и на зухр и аср във времето на зухр се нарича джемʿ ет-такдим, или „ранно събиране“, тъй като един от намазите се кланя преди да е настъпило времето му. Събирането им във времето на по-късния намаз е известно като джемʿ ет-те’хир, или „отложено събиране“, тъй като единият от намазите се отлага извън определеното му време.

Различните становища

Едно от становищата гласи, че е допустимо да се направи джемʿ ел-хакики, ако човек предприеме забързано пътуване. Второто становище гласи, че джемʿ ел-хакики е допустим, когато се предприеме каквото и да е пътуване, независимо дали е забързано или спокойно. Според някои учени, събирането е допустимо и в случай на обилни валежи, а други посочват, че е допустимо и при болест.

Становището на имам Ебу Ханифе е съвсем просто. Според него прилагането на джемʿ ел-хакики не е допустимо, освен на Арафат (по време на хадж), където се прави ранно събиране на зухр и аср; и в Музделифе, където хаджиите правят отложено събиране на мегриб и иша. Практиката за ранно и отложено събиране на тези две места е установено по единодушието на учените. Следователно ханефитите не позволяват джемʿ ел-хакики, освен в тези два случая. Те обясняват, че хадисите, които говорят за събирането на два намаза, се отнасят за джемʿ ес-сури. Този тип събиране е допустим по всяко време, тъй като не може да има съмнение относно допустимостта на изпълнението на два намаза в собствените им времена.

Коранът по този въпрос

  1. Аллах Теаля казва:

За вярващите намазът е предписание в определено време. (Коран 4:103)

Това означава, че всеки намаз си има определено време с начало, преди което той не е валиден, и край, след който намазът не трябва да се отлага; в противен случай ще се превърне в када, или пропуснат намаз. Следователно този айет показва важността на изпълнението на всеки намаз в собственото му време.

  1. Аллах Теаля казва:

Спазвайте намазите наред със средния намаз… (Коран 2:238)

Този айет също показва, че намазите трябва да се изпълняват във времената им и да не се забавят.

  1. Аллах Теаля казва:

Горко на кланящите намаз, които своя намаз [съзнателно] пренебрегват. (Коран 107:5)

Една група учени посочват, че този айет е предупреждение за онези, които отлагат намазите отвъд времената им.

  1. Аллах Теаля казва:

Но дойдоха след тях поколения, които изоставиха намаза. (Коран 19:59)

Според група учени, с думите „които изоставиха намаза“ се имат предвид онези, които отлагат намазите извън определените им времена.

Накратко, тези айети от Корана потвърждават, че отлагането на който и да е било намаз е нежелателно и изключително неодобрено. Отлагането на намаза е илюстрирано като черта на лицемерите. Поради тази причина, хадисите, в които изглежда се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е отлагал намаз, трябва да се тълкуват по начин, който да потвърждава тези айети, за да се отстрани представата за нежелателност от практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Единственият начин, по който това може да се постигне, е като се приеме, че събирането, споменато в хадисите, е „привидно събиране“. Сега ще разгледаме няколко хадиса, които са категорични в забраната си за изпълнение на намаза извън времето му.

Хадисите по този въпрос

  1. Ебу Муса (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Събирането на два намаза без основателна причина е от големите грехове [кеба’ир]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:459, ет-Теʿлик ес-сабих 2:124)

Следователно събирането на намази не би било допустимо, дори по време на пътуване или дъжд, точно както другите големи грехове не са позволени при такива обстоятелства.

  1. Предава се от Умер (радийеллаху анх), че

той писал на хората [по целия ислямски свят], за да забрани събирането на намази. Съобщил им, че събирането на два намаза заедно е голям грях. (ет-Теʿлик ес-сабих 2:124)

  1. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) разказва:

Никога не видях Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя намаз извън времето му, освен в Музделифе. Той събра мегриб и иша в Музделифе. (Сахих ел-Бухари 1:227, Сахих Муслим 1:417, Шерх меʿани ел-асар 1:164)

  1. В друг хадис Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) събираше два намаза, докато бе на път. Той събираше мегриб и иша, отлагайки мегриб до малко преди да излезе времето му, и кланяйки иша веднага след като влезеше времето й. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:458)

  1. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Докато бе на път, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отлагаше зухр и кланяше аср рано, и отлагаше мегриб и кланяше иша рано [т.е. изпълнявайки всеки намаз в рамките на определеното му време]. (Шерх меʿани ел-асар 1:164, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:457)

  1. Предава се, че Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал:

Кланях осем ракята заедно [четирите ракята на зухр и четирите на аср] и седем ракята заедно [трите ракята на мегриб и четирите на иша] с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). [Един от разказвачите казва]: „Попитах Ебу-л-Шеʿса: „Предполагам, че той е отложил зухр [до малко преди края на време му] и е кланял аср веднага след началото на времето му, и е отложил мегриб [по същия начин] и е кланял иша рано?“ Той отговорил: „Аз също мисля същото.“ (Сахих Муслим 1:246, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:456

Този хадис от Сахих Муслим е много точен в описанието си на събирането на два намаза. Методът, описан от разказвача, е джемʿ ес-сури.

  1. Имам Ебу Давуд предава следната случка:

Муеззинът на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) му съобщил, че е време за намаз, но Ибн Умер (радийеллаху анх) му наредил да продължи пътуването. Когато червенината на залеза [шефак ехмер] почти изчезнала, той слязъл от животното си и кланял мегриб. После изчакал, докато червенината напълно изчезне, и кланял иша. После казал: „Винаги когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) бързаше поради някаква причина, той правеше същото, което и аз сторих.“ (Сунен Ебу Давуд 1:178)

Както можем да видим, методът на събиране, споменат в горните хадиси, е именно джемʿ ес-сури. Това е всепризнат метод, който никой не  оспорва. Как може да има възражения срещу това два намаза да се кланят заедно, когато те не се изпълняват преди или след определеното им време? Без съмнение това е не само най-сигурният метод за събиране на два намаза, но е и най-подходящият начин да се обяснят хадисите по темата за събирането.

Общоизвестно е, че сутрешният намаз не трябва да се кланя преди да е влязло времето му или пък умишлено да се отлага за след това. Подобно на това, другите намази също не трябва да се кланят извън определените им времена, особено докато се смята, че това всъщност е суннет. Това показва, че методът на събиране на два намаза според суннета е методът джемʿ ес-сури, който се подкрепя от Корана и хадисите. Това е ханефитското становище по този въпрос.

Ако беше позволено да се практикува джемʿ ел-хакики по време на пътуване или при болест, тогава защо той се ограничава само до няколко намаза? Защо не е допустимо например да се кланят едновременно сутрин всички намази за деня, преди да се тръгне на път? Причината е съвсем проста. Практиката за събиране, спомената в хадисите, не трябва да се приема като джемʿ ел-хакики, а като джемʿ ес-сури, където всеки от намазите остава в собственото си време, но двата намаза се изпълняват един след друг.

Хадисите за събиране на намази

Тук ще анализираме някои хадиси, които обикновено се представят като довод за допустимостта на джемʿ ел-хакики.

  1. Ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

Винаги когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) предприемеше забързано пътуване, той събираше мегриб и иша. (Сахих Муслим 1:245)

Това предание понякога се използва, за да се докаже допустимостта на „истинското събиране“, а всъщност в него се споменава само, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал два намаза, но не става ясно, че това е било джемʿ ел-хакики. Ханефитите обясняват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е извършвал „привидно събиране“, а не „истинско събиране“, тъй като първото е метод, подкрепян от всички учени.

Тъй като в този хадис Ибн Умер (радийеллаху анх) не споменава действителния метод на събиране, ние се обръщаме към хадис 7 по-горе – също предание на Ибн Умер (радийеллаху анх) – където той разяснява начина на събиране на намази. Методът, който той описва в това предание, е именно джемʿ ес-сури, така че това ще бъде прието като тълкуване на този хадис.

  1. Нафиʿ предава:

Когато Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) трябваше да пътува бързо, той събираше мегриб и иша, след като изчезнеше червенината на здрача. Ибн Умер (радийеллаху анх) казваше, че когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил принуден да пътува бързо, също е събирал мегриб и иша. (Сахих Муслим 1:245)

  1. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

„Веднъж Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) трябваше да пътува бързо, поради някакво извънредно положение в семейството му. Той отложи мегриб, докато червенината на здрача изчезна, след това слезе от животното си и събра двата намаза.“ После Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) съобщил на всички, че това е била практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), когато той трябвало да пътува бързо. (Сунен ет-Тирмизи 1:124)

Тези два хадиси може да изглежда, че са в противоречие с мнението на ханефитите. Ако бъдат разбрани правилно обаче, ще се види, че всъщност те са в пълно съгласие. Това се дължи на следните причини:

(а) Първо, има два вида шефак, или „здрач“: единият е червенината [ехмер], която се вижда на хоризонта след залез слънце, а вторият е белотата [ебйед], която остава за кратко време след изчезването на червенината. Алляме Айни казва:

Възможно е здрачът, за който се говори в преданията, да е червеният. [В ханефитския мезхеб] има две мнения относно изтичането на времето на мегриб. Някои казват, че то свършва, когато червенината изчезне, а според други – когато белотата изчезне. Ето защо, ако Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата намаза веднага след изчезването на червенината, това означава, че той е кланял мегриб по време на белотата, т.е. в рамките на определеното му време (според мнението, че мегриб излиза след изчезването на белотата от хоризонта), и той също е кланял иша в рамките на определеното време (според мнението, че мегриб излиза с изчезването на червенината, след което влиза иша). (Умдет ел-кари 3:568)

(б) Друго обяснение, което се споменава в ет-Теʿлик ес-сабих, е, че в различните версии на тези хадиси има определени разлики. Някои съдържат добавката „червенината почти беше изчезнала“. Това показва, че някой от разказвачите може да се е объркал относно точната формулировка поради различните предания, но в крайна сметка, въз основа на своите предположения, той предал думите „след като червенината беше изчезнала“. Това означава, че в действителност Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял мегриб точно преди да изчезне червенината от хоризонта, т.е. той извършил джемʿ ес-сури.

(в) Друга причина за предпочитането на джемʿ ес-сури е, че, тъй като хадисите на Ибн Умер (радийеллаху анх) по този въпрос са противоречиви и нямат еднакъв изказ, би било по-добре хадис 7 по-горе (също разказан от него) да се приеме като тълкуване на различните версии на неговото предание. От онзи хадис става ясно, че методът на събиране, използван от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), е бил този на „привидно събиране“. Ето защо събирането, споменато в другите хадиси на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), също ще се приемат за „привидно събиране“.

  1. Муʿаз (радийеллаху анх) предава:

По време на похода към Тебук, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) потеглеше преди слънцето да е започнало да се спуска след зенита си, той отлагаше зухр и го кланяше [точно преди времето му да е изтекло] с аср, а когато потеглеше следобед, той кланяше аср рано, събирайки го със зухр [т.е. кланяше зухр в края на времето му и аср веднага след като времето му влезело]; после той продължаваше пътя си. Когато потегляше преди мегриб, той го отлагаше и го кланяше с иша [в съответните им времена], а ако потеглеше след мегриб, той кланяше иша рано, събирайки я с мегриб. (Сунен ет-Тирмизи 1:124, Сунен Ебу Давуд 1:178)

За това предание са изказани следните коментари:

(а) Алляме Айни казва:

Този хадис е отхвърлен от имам Ебу Давуд и от него се предава, че няма ясен хадис относно кланянето на намаз извън определеното му време.

(б) Друг проблем е силната критика на хадисолозите срещу Хусейн ибн Абдуллах – разказвач във веригата на този хадис. Ибн ел-Медини казва: „Аз съм изоставил неговите предания.“ Имам Ахмед казва: „Той има недостатъци.“ Ибн Меʿин го нарича слаб [даʿиф], а Неса’и казва: „Неговите предания са отхвърлени.“

(в) Дори ако хадисът се приеме за достоверен, той пак би се разглеждал като описващ джемʿ ес-сури, поради различни причини. В хадиса е отбелязано, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е отлагал първия намаз за края на времето му и е кланял втория веднага след настъпване на времето му. Следните две предания на Ибн Аббас (радийеллаху анх) предполагат същото обяснение:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя зухр заедно с аср и мегриб заедно с иша, без [да беше в състояние на] страх или пътуване.

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) събра зухр с аср и мегриб с иша, без [да беше в състояние на] страх или дъжд. (Сахих Муслим 1:246)

Тези хадиси твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал намази, дори извън обстоятелства като страх, дъжд или пътуване. Това са основните три обстоятелства, при които човек може да прави джемʿ ел-хакики, според много от учените извън ханефитския мезхеб.

Правил ли е Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) джемʿ ел-хакики, както някои обичат да казват, въпреки че нито една от уважителните причини не е била налице? Правилното обяснение, което можем да предложим тук, е, че в тези хадиси на Ибн Аббас (радийеллаху анх), както и в други предания по този въпрос, не се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е правил джемʿ ел-хакики, а че е прилагал джемʿ ес-сури.

Заключение

Може да достигнем до извода, че ханефитите следват безопасен път в тълкуването на хадисите по тази тема. Тяхното обяснение не противоречи на хадисите или на кораничните айети, които стриктно заповядват намазите да се кланят в определените им времена. Ханефитите твърдят, че хадисите за събирането се отнасят за джемʿ ес-сури, където два намаза се изпълняват един след друг – първият в края на определеното му време, а вторият веднага след това, в началото на времето му. Това изглежда е най-безопасният и най-непротиворечив подход към множеството предания по тази тема.

От друга страна, разглеждането на различните хадиси като джемʿ ел-хакики – където един намаз умишлено се отлага и се кланя във времето на следващия или по-късният намаз се кланя предварително във времето на по-ранния намаз – би означавало тези хадиси да влязат в противоречие с айетите и хадисите, които насърчават намазите да се изпълняват в собствените им времена. При това, онези, които позволяват джемʿ ел-хакики, също казват, че е по-добре да не се събират двата намаза, а всеки от тях да се изпълни в определеното му време.

Advertisements
Published in: on 23.07.2015 at 0:01  Коментарите са изключени за Събирането на два намаза  
Tags: ,
%d bloggers like this: