Броят на ракятите на намаза теравих

Броят на ракятите на намаза теравих

 

В продължение на хиляда двеста и петдесет години, до началото на 20-ти век, е нямало спорове относно това колко ракята трябва да се кланят като теравих. Имало е единодушие сред мюсюлманските учени, че теравихът е не по-малко от двадесет ракята, а някои учени дори били на мнение, че теравихът се състои от повече от двадесет ракята. Доскоро не се споменаваше и за джамия, в която се кланят по-малко от двадесет ракята, или за учен, който да поддържа такова мнение. Едва през последните сто години някои хора започнаха да настояват, че намазът теравих се състои само от осем ракята. Практиката на сподвижниците [сахабе], на техните последователи [табиʿин] и на учените, които ги наследили, (Аллах да е доволен от тях), винаги е била да се кланят двадесет ракята.

По времето на Повелителя на правоверните [Емир ел-му’минин] Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) сред сподвижниците се постигнало единодушие [иджмаʿ], че теравихът се състои от двадесет ракята. Той назначил Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) да води хората в двадесетте ракята, както се разбира от достоверните предания. Той не срещнал никакво опровержение във връзка с това свое решение нито от сподвижниците, които били кланяли теравих с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), нито от някоя от съпругите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Ако това е била практика, която той самият е въвел, то непременно е щяла да бъде отхвърлена и опровергана от сподвижниците и семейството на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Тази глава разглежда въпроса в детайли и установява, че правилният брой ракяти на намаза теравих наистина е двадесет.

Становищата на учените

Имам Ебу Ханифе, имам Шафиʿи и имам Ахмед са единодушни, че трябва да се кланят двадесет ракята теравих по време на рамазан. От имам Малик са предадени различни мнения: според едното ракятите са двадесет; според второто – тридесет и шест – и за това мнение имам Малик казва: „Това е нашето предишно становище“; а според третото мнение ракятите са тридесет и осем. Има и становище, според което ракятите са четиридесет и един. (Бидайе ел-муджтехид 1:210). Алляме Айни казва, че второто мнение, за тридесет и шестте ракята, е по-известното мнение на имам Малик.

Става ясно, че никой от четиримата известни имами не е бил на мнение, че теравихът се състои от по-малко от двадесет ракята. Минималният споменат брой е двадесет, а причината имам Малик да изтъква тридесет и шест ракята е практиката на хората от Благородна Мекка да правят таваф [обиколки] на Кяʿбе след всеки четири ракята теравих. По време на паузата между всеки четири ракята теравих хората от Сияйна Медина пък кланяли допълнителни четири ракята на мястото на тавафа [виж: ел-Мугни 2:167].

За теравих били изпълнявани двадесет ракята, които се състояли от пет серии от по четири ракята (всяка серия била наричана тервиха), а хората на Медина кланяли допълнителни четири ракята след всяка тервиха, като по този начин общият брой допълнителни ракяти ставал шестнадесет. Двадесет ракята теравих плюс шестнадесет допълнителни ракята правят общо тридесет и шест ракята. Следователно истинският брой ракяти теравих дори според имам Малик е двадесет.

Теравихът във времето на първите поколения

В продължение на векове, откакто теравихът е започнал да се кланя колективно, мюсюлманите по целия ислямски свят винаги са кланяли не по-малко от двадесет ракята. Нафиʿ, един от известните табиʿин, казва: „Никога не видях някой да кланя по-малко от тридесет и девет ракята (три от които бяха витр)!“ Нафиʿ прекарал в Медина по-голямата част от живота си и починал през 117 г. по хиджра (Фетх ел-бари 4:254). По това време броят на ракятите теравих, които изпълнявали в Медина, бил тридесет и шест (двадесет ракята теравих и шестнадесет допълнителни [нафиле] ракята).

Имам Шафиʿи казва: „Видях хората да кланят тридесет и девет ракята [в това число и три витр] в Медина и двадесет и три ракята в Мекка.“ Имам Шафиʿи е роден през 150 г. и починал през 204 г. по хиджра. Следователно това предание описва втория век на Исляма. Ибн Абдулберр казва: „Двадесет ракята е мнението, следвано от мнозинството учени, включително от тези на Куфа, от имам Шафиʿи и от повечето други правоведи.“ Това показва, че по време на ранния период на Исляма минималният брой ракяти теравих е бил двадесет.

Суфян ес-Севри (починал 161 г. по хиджра) и имам Ебу Ханифе (починал 150 г. по хиджра) от Куфа също поддържали становището за двадесет ракята. Имам Ахмед ибн Ханбел от Багдад (починал 235 г. по хиджра) бил на същото мнение, както и Давуд ез-Захири (починал 270 г. по хиджра). Абдуллах ибн ел-Мубарак (починал 181 г. по хиджра), един от най-видните учени на Хорасан, също поддържал мнението за двадесет ракята. (Бидайе ел-муджтехид 1:210)

От изложеното по-горе лесно може да се заключи, че преобладаващото мнение на учените от Мекка до Хорасан е било, че теравихът се състои от двадесет ракята. Няма нито едно предадено мнение за осем ракята от този дълъг период нито от големите имами, нито от някой друг правовед.

Хората, които следват ханефитската, шафиʿитската, маликитската и ханбелитската школа по фикх и които представляват по-голямата част от уммета, и днес следват мнението за двадесет ракята теравих. В двата свещени града на Исляма – Мекка и Медина – и до днес се кланят двадесет ракята теравих колективно. Едва преди около век и половина се появили първите спорове, че теравихът е осем, а не двадесет ракята, след като вече е било постигнато единодушие от Умер (радийеллаху анх).

Имам Тирмизи, който е известен с това, че в своя Сунен е записал становищата относно правните [фикхи] въпроси на различните учени, при обсъждането си на тази тема не споменава дори като слабо становището, че теравихът е осем ракята. Ако е имало мнение за осем ракята сред ранните учени, то той не би пропуснал да го спомене. [Виж: Сунен ет-Тирмизи 1:166]

Липса на достоверни хадиси относно броя на ракятите на теравиха

Друг важен момент, на който трябва да се обърне внимание по този въпрос, е, че много учени твърдят, че няма достоверни [сахих] и директни [мерфуʿ] вериги на предаване [от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)], които да споменават точния брой ракяти теравих, които той е кланял.

  1. Ибн Теймиййе пише:

Който приема, че има определен брой ракяти, предадени от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) относно теравиха, и не приема по-голям или по-малък брой от този, е допуснал грешка. (Меджмуʿ ел-фетава 46, Миркат ел-мефатих 3:381)

  1. Алляме Субки пише:

Нека се знае, че не е предадено колко ракята е кланял Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) в онези нощи [заедно с джемаʿат], двадесет или по-малко. (Тухфе ел-ехяр 116)

  1. Алляме Суюти казва:

Учените са в разногласие относно броя на ракятите [на теравиха]. Ако той беше определен чрез практиката на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), те нямаше да изпаднат в разногласие. (ел-Месабих 42)

  1. Алляме Шевкяни пише:

Онова, което се разбира от хадисите в тази глава, е валидността на нощните намази в рамазан, и че те могат да се кланят както групово, така и индивидуално. Да се ограничи намазът, известен като теравих, до определен брой ракяти… не се разбира от суннета. (Нейл ел-евтар 3:53)

  1. Мевляна Вахид ез-Земан казва:

Няма точно определен брой [ракяти] за намаза в нощите на рамазан, т.е. за теравиха. (Незл ел-ебрар 1:126)

Изказванията на учените, споменати по-горе, показват, че няма достоверни предания, в които да се посочва че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял определен брой ракяти теравих. Това опровергава твърдението, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само осем ракята и че да се кланя различен от осем брой ракяти е „осъдително нововъведение“ [бидʿа], както се твърди от някои.

Има обаче известен брой слаби предания, които дават информация за броя ракяти теравих, изпълнявани от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Например, има хадис на Ибн Аббас (радийеллаху анх), който гласи, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двадесет ракята. Въпреки че хадисолозите класифицират това предание като слабо, то все пак може да се използва като доказателство, защото е подкрепено от единодушието на сподвижниците и от практиката на целия уммет, поколение след поколение, повече от хиляда и двеста години.

Други слаби предания от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) по този въпрос, които не са подкрепени от практиката и изказванията на благочестивите предшественици, ще бъдат отхвърлени. Трябва да се разбере, че дори и ако хадисът на Ибн Аббас (радийеллаху анх) се отхвърли, то единодушието [иджмаʿ], постигнато от Умер (радийеллаху анх) – което постановява, че теравихът е двадесет ракята – би бил достатъчен довод, за да се докаже, че теравихът наистина се състои от двадесет ракята.

Причината да няма достоверни и директни предания от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) относно броя на ракятите на теравиха, е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял този намаз с джемаʿат само няколко дни, след което продължил да кланя теравиха вкъщи. Ето защо много от сподвижниците не го видели да кланя намаза. После теравихът продължил да се кланя индивидуално или на малки групи до времето на Умер (радийеллаху анх), когато той определил имам да води всички в двадесет ракята. По този начин намазът започнал да се кланя в голям джемаʿат като двадесет ракята. Малкото сподвижници, които имали честта да кланят теравиха групово заедно с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), не изразили никакво възражение срещу решението на Умер (радийеллаху анх). Ако Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил кланял повече или по-малко от двадесет ракята в някоя от рамазанските нощи, тези сподвижници със сигурност са щели да опровергаят решението на Умер (радийеллаху анх) за изпълнение на теравиха като двадесет ракята.

Хадисите по този въпрос

Тъй като е установено, че няма достоверни хадиси от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) относно броя на ракятите на теравиха, онова, което остава като довод, че теравихът е двадесет ракята, е съгласието на учените с решението на Умер (радийеллаху анх); и веднъж постановено, общността трябва да приеме това решение от все сърце, защото е задължение на мюсюлманите да следват постановленията на сподвижниците.

  1. Ирбад ибн Сарийе (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Придържайте се към моя суннет и суннета на халифите, които следват правия път [ел-хулефа ер-рашидин ел-мехдиййин]. Дръжте се здраво за него, стискайте го със зъби! (Сунен Ебу Давуд 2:287, ет-Тирмизи 2:97, Ибн Мадже 5)

Първо, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) много настоятелно повелява: „Придържайте се към моя суннет и суннета на халифите, които следват правия път.“ Това означава, че праведните халифи също трябва да бъдат следвани в решенията им, точно както Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) трябва да се следва. Умер (радийеллаху анх), вторият праведен халиф, е този, който постановил, че теравихът трябва да се кланя двадесет ракята, а сподвижниците единодушно се съгласили с това решение. Заради горния хадис, неговите постановления трябва да се приемат така, сякаш идват от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем).

Второ, трябва да се знае също, че постановеният от Умер (радийеллаху анх) брой ракяти може да е научен единствено от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Това е очевидно, защото броят на ракятите на който и да е било намаз не може да се определи въз основа на собствени предпочитания, а трябва да е постановен от Аллах чрез Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Фактът, че Умер (радийеллаху анх) се е произнесъл по този въпрос и не е получил никакви възражения от страна на сподвижниците, показва, че броят на ракятите, изпълнявани от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), е бил двадесет. Преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх), споменато по-горе, също потвърждава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двадесет ракята теравих.

Умер (радийеллаху анх) определил двадесет да бъде броят на ракятите в теравиха и назначил Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) да води хората в намаза. Такава останала практиката на мюсюлманската общност и по времето на халифата на Усман и Али (радийеллаху анхума), и след това хиляда и двеста години. Ето защо е необходимо да следваме и ние примера им. Следните хадиси описват това по-подробно.

  1. Абдуррахман ибн Абдулкари разказва, че

в една рамазанска нощ той отишъл в джамията заедно с Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх). Хората се били пръснали наоколо на групи. Един човек се кланял сам, друг пък водел група от хора в намаз. Умер (радийеллаху анх) казал: „Ако можех да събера всички зад един имам, щеше да е по-добре.“ После той поел твърд ангажимент да стори това и събрал всички да кланят зад Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх).

Абдуррахман казва, че той отново отишъл с него през друга нощ и открил хората събрани зад имам. Виждайки това, Умер (радийеллаху анх) възкликнал: „Колко хубаво нововъведение е това!“ [ниʿме ел-бидʿату хазихи, т.е. практика, която е била възродена]. (Сахих ел-Бухари 1:269, Муватта имам Малик 42)

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял теравиха в джемаʿат в продължение на няколко дни, а след това спрял от страх да не би да се превърне в задължение за уммета. Това продължило и през целия халифат на Ебу Бекр (радийеллаху анх), който бил зает с множеството проблеми, които били възникнали по негово време. След това Умер (радийеллаху анх) възродил практиката, като сторил всеки да кланя двадесет ракята теравих зад един и същи имам.

Той нарекъл тази практика добра и казал, че ако това е било нововъведение, то наистина е добро нововъведение. После тази практика била продължена през поколенията.

Хадис 1 по-горе ясно показва, че без съмнение лошо нововъведение не може да бъде приписано на Умер (радийеллаху анх) или на някого от останалите трима халифи. Относно думите на Умер (радийеллаху анх) „хубаво нововъведение“, алляме Тиби пише:

Умер (радийеллаху анх) е имал предвид похвалното дело на насърчаване на намаза и възстановяване на джемаʿата, след като това не е било съблюдавано по време на халифата на Ебу Бекр (радийеллаху анх), въпреки че се е съблюдавало в продължение на няколко дни по времето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обаче преустановил тази практика от страх да не се превърне в задължение [фард] за неговата общност. Умер (радийеллаху анх) бил наясно с това и определил тази практика като суннет за в бъдеще [т.е. като суннет муеккеде, а не като фард]. Следователно за него е наградата за възраждането на този обичай и наградата на всички, които го спазват до Съдния ден. (Фетх ел-мулхим 2:319)

Това изяснява, че практиката на Умер (радийеллаху анх) е била в съответствие с тази на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Тъй като през по-голямата част от управлението си Ебу Бекр (радийеллаху анх) бил ангажиран да се занимава с вероотстъпниците и с онези, които се обявявали за пророци след смъртта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) или искали радикални промени в религията, много въпроси, които се обсъждали по негово време, били изяснени едва по времето на Умер (радийеллаху анх).

  1. Язид ибн Хусайфе предава, че Саиб ибн Язид е казал:

По времето на Умер (радийеллаху анх) се кланяха двадесет ракята теравих и се четяха сурите, съдържащи стотина айета. А по времето на Усман ибн Аффан (радийеллаху анх) хората се опираха на тоягите си заради стоенето [толкова дълго време]. (Сунен ел-Бейхеки 2:496)

Разказвачите на този хадис са надеждни, както алляме Нимави потвърждава в Асар ес-сунен. Този хадис е ясно доказателство, че по времето и на Умер, и на Усман (радийеллаху анхума) са се кланяли двадесет ракята.

  1. Язид ибн Руман предава:

По времето на Умер (радийеллаху анх) хората кланяха двадесет и три ракята в рамазан. (Сунен ел-Бейхеки 2:496, Муватта имам Малик 1:71)

Въпреки че това е достоверен хадис, той е мурсел, или такъв с прекъсната верига. Това обаче не отменя приложимостта му поради редица причини:

(а) По единодушието на хадисолозите хадисите мурсел могат да се използват като доказателство.

(б) Този хадис е предаден от имам Малик, а е известен факт, че хадисите мурсел на имам Малик, записани в неговия сборник Муватта, се нареждат наред с хадисите мевсул [тези с непрекъснати вериги].

(в) Има много други мурсел и мевсул хадиси, които подсилват този хадис; например хадис 2 по-горе.

(г) Шах Велийюллах пише, че имам Шафиʿи е казал:

Най-достоверната книга след Корана е Муватта на имам Малик и хадисолозите са единодушни, че всички предания в нея са достоверни, съгласно преценката на [имам] Малик, и всички мурсел хадиси в нея достигат до Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) по един или друг начин. (Худжджетуллах ел-балига 1:106)

  1. Яхя ибн Саʿид предава, че

Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) назначил имам, който да ги води в двадесет ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:393)

  1. Абдулазиз ибн Рафиʿ разказва, че

по време на рамазан в Медина Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) водел джемаʿата в двадесет ракята теравих, последвани от три [ракята] витр. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

  1. Ата предава:

Видях хората да кланят двадесет и три ракята, които включваха и витра. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

  1. Ебу Хусайб разказва, че

Сувейд ибн Гафеле ги водел в намаза по време на месец рамазан. Той изпълнявал пет тервиха [серии от по четири ракята] – [общо] двадесет ракята. (Сунен ел-Бейхеки 2:496)

  1. Нафиʿ ибн Умер разказва, че

Ибн Ебу Мулейке ги водел в двадесет ракята намаз по време на рамазан. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

  1. Саʿид ибн Убейд разказва, че

по време на рамазан Али ибн Рабиʿа ги водел в пет тервиха [т.е. двадесет ракята] и в три ракята витр. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

  1. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше двадесет ракята по време на рамазан и три ракята витр. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:394)

Този хадис може да е слаб, тъй като за един от разказвачите във веригата му – Ебу Шейбе Ибрахим ибн Усман – има някои критики. Въпреки това обаче, както споменахме и по-рано, тъй като общността е практикувала същия брой ракяти през по-голямата част от историята, този хадис няма да бъде напълно отхвърлен, а ще се използва като допълнително доказателство.

  1. От Шутейр ибн Шекл, сподвижник на Али (радийеллаху анх), се предава, че

в месец рамазан той ги водел в двадесет ракята [теравих] и три ракята витр. (Сунен ел-Бейхеки 4:496)

  1. Мухаммед ибн Кяб ел-Курази разказва:

По времето на халифата на Умер (радийеллаху анх) хората кланяха двадесет ракята в месец рамазан. Те удължаваха четенето и кланяха три ракята витр. (Киям ел-лейл 91)

  1. Аʿмеш предава, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) кланял двадесет ракята [теравих] и три ракята витр. (Киям ел-лейл 91)

Всички тези предания гласят, че ракятите на теравих са двадесет и не по-малко.

Становищата на различните правоведи и учени

  1. Авторът на Бидайе ел-муджтехид, Ибн Рушд, пише:

Имам Малик (според едно от неговите мнения), заедно с имам Ебу Ханифе, Шафиʿи, Ахмед и Давуд ез-Захири считат, че теравихът, който се кланя в месец рамазан, се състои от двадесет ракята без витра. Ибн ел-Касим предава от Малик, че той предпочел тридесет и шест ракята с три ракята витр [според друго от неговите мнения]. (Бидайе ел-муджтехид 210)

  1. Големият хадисолог имам Тирмизи представя подробно различните становища по този въпрос:

Знаещите са в разногласие относно броя на ракятите, които се кланят в теравиха по време на рамазан. Някои казват четиридесет и един ракята включително витра – това е мнението на жителите на Медина и такава е практиката им. Мнението на мнозинството обаче е, че теравихът се състои от двадесет ракята, и това мнение е в съгласие с преданията на Али, Умер и други сподвижници на Пратеника (радийеллаху анхум); това също е становището и на Суфян ес-Севри, Абдуллах ибн ел-Мубарак и имам Шафиʿи. Всъщност имам Шафиʿи казва: „Видях хората от моя град, Мекка, да кланят двадесет ракята.“ Имам Ахмед казва: „Има различни предания относно теравиха, но няма потвърден точен брой.“ Исхак казва: „Ние предпочитаме четиридесет и един ракята, въз основа на това, което е предадено от Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх).“ (Сунен ет-Тирмизи 1:166)

В такъв подробен анализ на становищата дори не се споменава за осем ракята, пък даже и като слабо становище.

  1. В своя коментар на Сахих ел-Бухари алляме Касталяни пише:

Имам Бейхеки е съгласувал различните предания и е стигнал до извода, че първоначално сподвижниците кланяли единадесет ракята теравих, а по-късно започнали да кланят двадесет с три ракята витр. Учените приели постановлението за двадесет ракята единодушно по времето на Умер (радийеллаху анх).

  1. В маликитската книга по фикх ел-Енвар ес-сатиа се казва:

Ние казваме, че двадесет ракята теравих след нощния (ятсъ, иша) намаз е потвърден [муеккеде] суннет през месец рамазан, като селям се дава на всеки втори ракят.

  1. Ибн Кудаме казва:

Предава се, че Али (радийеллаху анх) назначил имам да води хората в двадесет ракята теравих по време на рамазан. (ел-Мугни)

Този предание доказва, че практиката да се кланят двадесет ракята е продължила и по времето на Али (радийеллаху анх).

  1. Големият шафиʿитски учен имам Невеви пише:

Броят на ракятите на теравиха се е запазил двадесет, тъй като това е било прието век след век.

  1. В Миркат ел-мефатих се предава, че хафиз Ибн Хаджер е казал:

Сподвижниците достигнали единодушно решение, че теравихът е двадесет ракята. (Миркат ел-мефатих 3:382)

  1. Ибн Теймиййе казва:

Това е мнението, което повечето мюсюлмани следват [т.е., че теравихът е двадесет ракята]. (Аʿзами в Ракят-и теравих 92)

  1. Шейх Менсур ибн Идрис ел-Ханбели пише:

Теравихът по време на рамазан е двадесет ракята.

  1. Есед ибн Амр предава, че имам Ебу Юсуф е казал:

Попитах Ебу Ханифе относно теравиха и за ролята на Умер (радийеллаху анх) в него. Той ми каза, че теравихът е потвърден суннет и че не е нещо, което Умер (радийеллаху анх) е установил въз основа на собствените си предпочитания или което е нововъвел, а което е определил на базата на доказателства или информация от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). (Иʿля ес-сунен 46)

  1. Имам Газали казва:

Теравихът е двадесет ракята, начинът му [на изпълнение] е добре известен, и той е потвърден суннет. (Ихя улюм ед-дин 1:139)

  1. Сеййид Абдулкадир Джиляни пише:

Теравихът е суннет на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и е двадесет ракята. (Гунйе ет-талибин 567)

  1. Имам Невеви казва:

Нека се знае, че теравихът е суннет по съгласието на всички мюсюлмани, и той е двадесет ракята. (Китаб ел-езкяр 83)

  1. Ибн Теймиййе казва:

Установено е, че Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) водел хората в двадесет ракята теравих по време на месец рамазан, след което той кланял три ракята витр. Ето защо повечето учени приемат за суннет двадесет ракята, тъй като Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) изпълнявал този брой ракяти заедно с преселниците [мухаджирун] и помощниците [енсар] и никой не възразил. (Фетава Ибн Теймиййе 23:112)

Други важни аспекти, които трябва да се отбележат

Първо, трябва да се проумее, че броят на ракятите на който и да е намаз не е нещо, което може да се установи въз основа на собствените разум и разсъждения. Той трябва да се установи от Аллах Теаля и Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Ето защо учените казват, че когато нещо подобно (т.е. нещо, което не се установява единствено чрез рационално мислене) се предава от сподвижник, то трябва да се счита, че то е било научено директно от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Според единодушието на хадисолозите, всички сподвижници се считат за заслужаващи доверие и за правдиви. Не може да се смята, че те биха въвели нова концепция в религията, която да е в противоречие с принципите на Шериʿата. Затова, въпреки че няма мерфуʿ [пряко предадени от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] хадиси относно броя на ракятите на теравиха, постановлението на Умер (радийеллаху анх) за двадесет ракята теравих се приема. Счита се, както е обяснено и от имам Ебу Ханифе [хадис 10 по-горе], че броят на ракятите е възприет от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), а не че Умер (радийеллаху анх) го е постановил въз основа на собственото си желание.

Второ, след като е било постигнато единодушие относно броя на ракятите, не се съобщава за нито един сподвижник на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), който да е възразил. Сподвижниците, които кланяли теравих с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) [няколкото нощи, в които той го кланял с джемаʿат] и които били живи и по времето на Умер (радийеллаху анх), също не опровергали неговото постановление.

Умер (радийеллаху анх) дори не получил критика от съпругите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), които постоянно наблюдавали теравиха на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в дома му, след като той преустановил изпълнението му с джемаʿат. Това показва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) трябва да е кланял двадесет ракята, и именно поради този факт сподвижниците подкрепили решението на Умер (радийеллаху анх) за двадесет ракята теравих.

Трето, алляме Халеби казва нещо, което заслужава да се отбележи, относно това защо броят на ракятите на теравиха може да е определен като двадесет:

Намазите суннет и нафиле са допълнителни намази, компенсиращи недостатъци, които може да са били допуснати в задължителните [фард] намази. Задължителните намази за деня, заедно с трите ракята витр, правят общо двадесет ракята. Ето защо е подходящо да се кланят двадесет ракята теравих, за да има баланс между двата вида намаз, т.е. между ракятите на задължителните фард и ракятите на допълнителните нафиле или суннет намази.

Анализ на преданията за осем ракята теравих

Онези, които твърдят, че теравихът е осем ракята, се опитват да установят това становище по два начина. Първият начин е като твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само осем ракята, а вторият – като твърдят, че Умер (радийеллаху анх) също бил постановил само осем ракята, но отхвърлянето на това решение от страна на другите довело до установяване на двадесет ракята. Тук ще разгледаме преданията, които те използват, за да обосноват тези две твърдения.

Предава се, че Ебу Селеме

попитал Аише (радийеллаху анха) относно намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) по време на рамазан. Тя обяснила: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не кланяше повече от единадесет ракята нито в рамазан, нито извън него. Той кланяше четири ракята – и не питай за тяхната красота и продължителност!, – последвани от други четири – и не питай за тяхната красота и продължителност!, – след което той кланяше три [витр]. Попитах: „О, Пратенико на Аллах, спиш ли преди да кланяш витра?“, а той ми отговори: „О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми не спи.“ (Сахих ел-Бухари 1:154)

Този хадис е може би най-широко използваният в подкрепа на твърдението, че теравихът е само осем ракята. Съществуват обаче редица причини, поради които този хадис не може да се използва като доказателство:

(а) Намазът, споменат в хадиса, не е теравих, а техеджуд. Ебу Селеме пита относно това дали Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял някакви допълнителни ракяти в техеджуд по време на рамазан. Аише (радийеллаху анха) отговаря, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е кланял повече от осем ракята (техеджуд) през цялата година, независимо кой месец е било.

Аише (радийеллаху анха) говори за намаз, който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е изпълнявал и в рамазан, и извън него, и затова тя използва думите „нито в рамазан, нито извън него“. Не може да е говорила за теравиха, защото той не се изпълнява извън рамазан. Следователно въпросът на Ебу Селеме трябва да се отнася за техеджуда (който се кланя през цялата година), а не за теравиха.

В подкрепа на това обяснение са и някои предания на Аише (радийеллаху анха), в които се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е увеличавал ибадета си по време на месец рамазан:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се напрягаше [да прави повече ибадет] през последните десет дни на рамазан повече, отколкото през което и да е друго време. (Сахих Муслим 1:372)

Този хадис и много други като него показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял повече намаз през рамазан, отколкото през другите месеци, въпреки че ракятите на техеджуда оставали едни и същи през цялата година. Това означава, че увеличаването на ибадета по време на рамазан е било чрез изпълнение на теравих и други допълнителни намази. Следователно преданието на Аише (радийеллаху анха) по-горе е относно техеджуда, защото броят на ракятите на неговия техеджуд бил един и същи във всички месеци на годината.

(б) В своята книга Киям ел-лейл имам Мухаммед ибн ел-Наср ел-Мервези е събрал много хадиси в раздел, озаглавен: „Раздел за ракятите теравих, изпълнявани от имама по време на рамазан“. Той не споменава горния хадис от Ебу Селеме в тази глава, въпреки че той е достоверен хадис от Сахих ел-Бухари. Подобно на ел-Мервези, много други автори в своите книги не споменават този хадис във връзка с теравиха.

(в) Много автори на сборници с хадиси, като имам Муслим, Неса’и, Ебу Давуд, Тирмизи, Ибн Мадже, Ибн Хузейме и Малик, също не включват този хадис в техните раздели за теравих, въпреки че е достоверен хадис. Вместо това, те го споменавам в разделите за техеджуд и витр. Ако това предание беше по отношение на теравиха, то със сигурност те са щели да го включат в своите раздели за теравих.

(г) Ако този хадис е относно теравиха, защо тогава Аише (радийеллаху анха), разказвачката, не е отхвърлила единодушието [иджмаʿ], постигнато от Умер (радийеллаху анх)? Тя е можела да му съобщи по някакъв начин, че броят на ракятите на теравиха е осем. Следователно намазът, който тя описва в горния хадис, може да бъде само техеджуд.

Друго предание, което често се използва в подкрепа на тезата, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само осем ракята теравих, е следното:

  1. Джабир (радийеллаху анх) предава, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги водил в намаз по време на рамазан. Той кланял осем ракята, последвани от витра. (Сахих Ибн Хиббан, Ибн Хузейме, Иʿля ес-сунен 7:60:7)

За този хадис се дават следните обяснения:

(а) Този хадис дава подробности само за една нощ, в която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е водил джемаʿата в теравиха. Следното предание е по-подробно в това отношение:

Джабир (радийеллаху анх) разказва: „В една рамазанска нощ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя осем ракята, последвани от витра. Следващата нощ се събрахме в джамията с надеждата, че той ще дойде при нас. Чакахме го до сутринта, когато той [дойде и] каза: „Не желая…“ или [пък той каза]: „Страхувах се, че витрът може да бъде сторен задължителен [юктебу] за вас.“ (Киям ел-лейл 91)

Има много хадиси, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял теравих с джемаʿат в продължение на три нощи, след което не се появил на четвъртата нощ [виж преданията от Аише (радийеллаху анха) в Сахих ел-Бухари и Муслим]. Горният хадис обаче показва, че груповият намаз се е случил само веднъж и че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не се появил на втората вечер; което означава, че този хадис и другите хадиси са по различен повод.

Други разлики между този хадис и другите предания на Аише (радийеллаху анха) са, че последните не споменават броя на ракятите, изпълнявани за теравих (въпреки че тези предания са толкова широко предадени), докато този хадис го споменава. Също така, в другите предания на Аише (радийеллаху анха) се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се страхувал теравихът да не стане задължителен за уммета, докато в хадиса на Джабир (радийеллаху анх) се казва, че той се опасявал витрът да не стане задължителен. Поради тази причина хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни се колебал да приеме, че това предание се отнася за случката, спомената в другите предания. (Фетх ел-бари 2:12)

(б) Друг момент, който мевляна Хабибуррахман Аʿзами споменава относно това предание, е, че има само един човек, който предава хадиса от Джабир (радийеллаху анх). Единственият разказвач, Иса ибн Джарийе, е силно критикуван от хадисолозите. Хафиз Зехеби и Ибн Хаджер ел-Аскаляни пишат много критики за него, а Яхя ибн Меʿин казва: „Той не е силен“ [лейсе би заке]. Имам Неса’и, Ебу Давуд, Укайли, Саджи и Ибн Ади също се изказват сериозно за него – или като директно отхвърлят преданията му, или като го обявяват за слаб разказвач. Само Ибн Хиббан и Ебу Зурʿа не го критикуват. Тъй като критиките на първата група са силни, то те имат предимство пред мнението на втората група относно статуса му на разказвач.

(в) Освен че преданията му са слаби и не могат да се приемат като довод за тезата, че теравихът е осем ракята, никой друг не предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял осем ракята с джемаʿата през онези нощи, в които той изпълнил теравиха колективно. (Аʿзами в Ракят-и теравих 28)

(г) Някои учени казват, че дори ако хадисът се приеме, то той ни информира само за броя на ракятите, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял с джемаʿат, но не изключва вероятността той да е изпълнил останалите дванадесет ракята в дома си. Джабир (радийеллаху анх) също не отхвърля тази вероятност, а само ни информира за броя на ракятите, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял колективно със сподвижниците, преди да се оттегли в дома си.

Има и други предания от Джабир (радийеллаху анх) по този въпрос, в които се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял осем ракята с джемаʿат. Тъй като обаче всички те са предадени чрез Иса ибн Джарийе, те са класифицирани като слаби и не могат да се ползват като доказателство.

  1. Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) предава:

Умер (радийеллаху анх) определи Убей ибн Кяʿб и Темим ед-Дари (радийеллаху анхума) да водят хората в единадесет ракята. (Муватта имам Малик 1:71)

Това е преданието, представено в подкрепа на второто им твърдение, че Умер постановил само осем ракят теравих и че никога е нямало единодушие за двадесет ракята. Това твърдение обаче е по-слабо и от първото, поради следните причини:

(а) Този хадис е предаден от Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) от двама души – Мухаммед ибн Юсуф и Язид ибн Хусайфе. Петима след това го предават от Мухаммед ибн Юсуф. И петте предания обаче се различават едно от друго, въпреки че разказвачите ги предават от един и същи човек. Поради тези несъответствия и противоречивата му природа, това предание не може да служи като довод за осем ракята теравих. Различните предания от Мухаммед ибн Язид са следните:

(1) Версията, цитирана по-горе и предадена от имам Малик, говори за единадесет ракята, но в нея не се споменава рамазан.

(2) Във версията на Яхя ибн Каттан се казва, че Умер (радийеллаху анх) събрал хората зад Темим ед-Дари (радийеллаху анх) и кланяли единадесет ракята. Не се споменава нито, че Умер (радийеллаху анх) е постановил точно определен брой ракяти, нито се споменава рамазан.

(3) Във варианта, предаден от Абдулазиз ибн Мухаммед, се казва само, че се кланяли единадесет ракята по време на халифата на Умер (радийеллаху анх). Не се споменава нищо за Убей ибн Кяʿб, Темим ед-Дари (радийеллаху анхума) или за месец рамазан.

(4) Версията на Ибн Исхак гласи, че в рамазан се изпълнявали тринадесет ракята по времето на Умер (радийеллаху анх). Не се говори нищо за наредбите на Умер, нито за Убей ибн Кяʿб или Темим ед-Дари (радийеллаху анхум).

(5) Във варианта на Абдурраззак се казва, че Умер (радийеллаху анх) постановил да се кланят двадесет и един ракята, вместо единадесет.

В една от версиите на хадиса се говори за единадесет ракята, в друга – за тринадесет, а в трета версия – за двадесет и един. Тогава каква е причината да се предпочете варианта за единадесетте ракята пред останалите варианти? Всъщност големият маликитски правовед Ибн Абдулберр дава предимство на версията за двадесет и единия ракят и нарича преданията за единадесетте ракята „грешно предположение“ [вехм] (Ракят-и теравих 39). Ето защо е била възприета версията за двадесетте ракята в светлината на тези и други подобни фактори, които само подсилват достоверността й.

(б) Другият разказвач на този хадис от Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) е Язид ибн Хусайфе, а неговите двама ученици – Ибн Ебу Зи’б и Мухаммед ибн Джафер – предават хадиса от него [виж хадис 3 в „Хадисите по този въпрос“]. Всички версии на това предание през Язид ибн Хусайфе говорят за двадесет ракята, а имам Невеви, Ираки, Суюти и други казват, че неговите вериги на предаване [еснад] са силни и надеждни.

Въпросът, който възниква тук, е: Защо се възприема версията за осемте ракята на Мухаммед ибн Юсуф, въпреки че е толкова объркваща и противоречива в споменаването си за броя на ракятите, а версията на Язид ибн Хусайфе се изоставя, въпреки че тя е последователна? Обективността изисква преданията на Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) през Язид ибн Хусайфе да се приемат, защото са последователни и класифицирани като достоверни от много учени; а преданията през Мухаммед ибн Юсуф, заради тяхната противоречивост, да се тълкуват и съгласуват с преданията на Язид ибн Хусайфе.

(в) Някои учени съгласуват различните версии на преданието на Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх), като казват, че първоначално Умер (радийеллаху анх) наредил да се кланят единадесет ракята, но после променил решението си на двадесет ракята, тъй като научил, че това е по-правилното мнение. Никой не отхвърлил постановлението му и през по-голямата част от ислямската история продължили да се кланят двадесет ракята.

След като споменава преданията за единадесет и преданията за двадесет ракята, имам Бейхеки казва:

Възможно е да се съгласуват двата вида предания, защото сподвижниците [първоначално] кланяли единадесет ракята в джемаʿат, след което започнали да кланят двадесет ракята и три витр. (Сунен ел-кубра 2:496)

Имам Бейхеки отбелязва същото и на друго място в книгата си Сунен ел-кубра. Много други учени дават подобни обяснения. Ибн Хабиб Малики пише:

Първоначално били единадесет ракята, но удължавали четенето в тях, което затруднявало хората. Затова те увеличили броя на ракятите и съкратили четенето в тях. Кланяли двадесет ракята без [в това число да се включва] витрa. (Тухфе ел-ехяр 192)

Заключение

Мнението, че суннет е да се кланят само осем ракята теравих, е мнение, което се поддържа от съвсем скоро от определени хора. Някои от тях дори стигат по-далеч, твърдейки, че да се кланят повече от осем ракята е лошо нововъведение [бидʿа], Аллах да пази!

Никой от тях обаче не може да представи дори един пример на джамия, в която да са се кланяли по-малко от двадесет ракята през първите хиляда и двеста или повече години от ислямската история. Също така, никой от учените на праведните ни предци [селеф салихин] не е поддържал мнението за осем ракята. Може ли мненията на съвременните хора да се предпочитат пред знанието на онези, които са се радвали на по-голяма близост до извора на пророчеството?

Как е възможно да се пренебрегва фактът, че в продължение на хиляда и двеста години никой не е оспорил, че ракятите на теравиха са двадесет? Колко абсурдно е да се нарича това нововъведение в религията, когато самият Умер (радийеллаху анх) е постигнал единодушие със сподвижниците относно броя на ракятите и когато неговото постановление е направено въз основа на това, което той трябва да е научил от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Нито сподвижниците, нито семейството на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не го опровергали. Той дори възкликнал колко хубава практика е възродил, защото хората не били кланяли теравих в голям джемаʿат по времето на Ебу Бекр (радийеллаху анх).

Ето защо може да се достигне до извода, че, след като има съгласие между четиримата имами и мнозинството от учените на този уммет относно това, че теравихът се състои от двадесет ракята, то наистина този брой ракяти се счита за суннет.

Advertisements
Published in: on 22.07.2015 at 23:53  Коментарите са изключени за Броят на ракятите на намаза теравих  
Tags: ,
%d bloggers like this: