Кланяне на намаз по време на петъчното хутбе

Кланяне на намаз по време на петъчното хутбе

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) повелява, че винаги когато човек влезе в джамия, трябва да кланя два ракята намаз преди да седне. Този намаз се нарича техиййету-л-месджид [поздрав за джамията] и е суннет.

Тези два ракята обаче не трябва да се кланят във времената, в които намазът е нежелателен [мекрух]. Ислямският закон определя следните времена като нежелателни: (1) след сутрешния намаз до изгрев слънце; (2) след следобедния намаз до залез слънце; (3) от началото на изгрева, докато слънцето не се вдигне на едно копие разстояние над хоризонта [т.е. когато разстояние, равно на диаметъра на слънцето, остане между слънцето и хоризонта]; (4) от момента, в който слънцето е в най-високата си точка (зенит), докато не започне да се спуска; (5) от момента, в който слънцето пожълтее преди залез, докато не залезе.

Препоръчително е винаги да се кланя техиййету-л-месджид при влизане в джамия, освен в нежелателните времена. Има обаче и едно друго изключение от това правило. Тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил кланянето на намаз или провеждането на разговор по време на петъчната проповед [хутбе], не е допустимо да се кланя техиййету-л-месджид при влизане в джамията, докато проповедта е в ход. Това е становището на ханефитите и на много други учени.

Някои учени са на мнение, че човек, който влиза в джамия в такъв момент, все пак трябва да кланя два ракята, преди да седне и да заслуша хутбето на имама. Те дори стигат по-далеч, като твърдят, че това е желателно дело, дори и по това време.

Следното разискване е свързано именно с този въпрос. То има за цел да определи как точно човек трябва да действа, ако влезе в джамията по време на петъчното хутбе. Първо ще бъде представен доводът на ханефитския мезхеб за недопустимостта на изпълнението на намаз, докато хутбето е в ход; после ще анализираме на пръв поглед противоречивите хадиси, които се използват, за да се докаже допустимостта на кланянето на намаз в този момент.

Коранът по този въпрос

Аллах Теаля казва:

Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани! (Коран, 7:204)

Както казахме и по-рано в глава 3, „Четенето зад имама“, този айет е бил низпослан по отношение на намаза (а според някои становища – и по отношение на хутбето). Сега, след като хутбето е оприличено на намаза и след като айетите на Корана се четат в него, повелята на този айет засяга и хутбето; което означава, че човек трябва да запази мълчание по време на хутбето и да слуша внимателно какво се казва в него. Това също означава, че човек не трябва да се ангажира с кланяне на намаз по време на проповедта.

Предава се от Умер (радийеллаху анх), че двете хутбета в петък се равняват на два ракята намаз. Това вероятно е причината петъчният намаз да се състои само от два ракята, докато ракятите на обедния намаз са четири. Той казва:

Хутбето се равнява на два ракята; затова, който пропусне хутбето, трябва да изпълни четири ракята [на зухр]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:128, Мусаннеф Абдурраззак).

Трябва да се отбележи, че това е неговото лично мнение, а становището на мнозинството учени е, че човек трябва да се присъедини към двата ракята петъчен намаз с имама, дори ако е пропуснал хутбето.

Тъй като хутбето е подобно на намаза, може да се заключи, че човек трябва да мълчи и да слуша внимателно, докато се чете хутбето, точно както човек прави в намаза. Мъдростта на забраната за кланяне на намаз, правене на зикр, отправяне на дуа и дори на повеляване на доброто и забраняване на злото [емр би-л-маʿруф ве нехй ани-л-мункер] – което е допустимо във всички други случаи – се състои в това, че ако човек се ангажира с кланяне на техиййету-л-месджид или с друга дейност, той няма да може да слуша внимателно проповедта на имама.

Хадисите по този въпрос

  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Който каже: „Мълчи!“, докато имамът чете хутбето, той е унищожил [наградата си]. (Сунен ет-Тирмизи 1:114)

  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Ако кажеш: „Мълчи!“ на другаря си в петъчен ден, докато имамът  чете хутбето, то ти си унищожил [наградата си]. (Сахих Муслим 1:281, Шерх меани ел-асар)

Щом като само напомнянето на другиго да мълчи по време на петъчното хутбе се забранява от тези хадиси, то следва, че техиййету-л-месджид, който е допълнителен [нафиле] ибадет, също трябва да е забранен, докато се изнася петъчната проповед. Следният хадис допълнително изяснява това:

  1. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че е чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва:

Когато някой от вас влезе в джамията и открие имама на минбера [да чете хутбето], тогава няма [позволен] намаз или разговор, докато не приключи имамът.“ (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:184)

Този хадис може е класифициран от някои учени като дефектен, заради разказвача във веригата Ейюб ибн ен-Нахик, но за него има противоречиви мнения. Някои хадисолози го определят като заслужаващ доверие, докато други го определят като слаб. Въпреки това обаче, има много други аспекти, които подкрепят приемливостта на хадиса. Ибн Ебу Шейбе предава някои други хадиси от Ибн Умер (радийеллаху анх) (разказвачът на по-горното предание), които показват, че личното становище и практиката на Ибн Умер (радийеллаху анх) са в съответствие с неговото предание. Това само придава сила на хадиса.

Един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис] е, че всяко предание, подкрепено от постоянната практика на сподвижниците (сахабе) и техните последователи (табиин), придобива достатъчно сила, за да се използва като доказателство. Това означава, че посланието на горния хадис, въпреки критиките, отправени към неговата верига, може да бъде прието. Фактът, че има много други достоверни [сахих] хадиси, които носят същото послание като това на горния хадис, прави още по-основателна употребата му като довод.

В следващите параграфи ще видим, че това становище не е единично, а че всъщност е становището на много сподвижници и последователи.

  1. Предава се от Селман ел-Фариси (радийеллаху анх), че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Който извърши гусл в петък, постигне колкото може повече чистота, намаже се с масло или някакъв аромат, който може да се открие в дома му; след това тръгне към джамията и не кара двама души да се разделят [т.е. като не сяда между тях]; изпълни толкова намаз, колкото Аллах е пожелал за него, и след това запази мълчание, докато имамът говори, то ще му бъдат опростени всички грехове от настоящия петък до следващия. (Сахих ел-Бухари 1:122, Шерх меʿани ел-асар 1:369)

  1. Подобен хадис на Ебу Хурайра (радийеллаху анх) в Сахих Муслим има следния вариант:

[…] и изпълни каквото му е било наредено, след което запази мълчание, докато имамът завърши хутбето си… (Сахих Муслим 1:283)

  1. Друго предание на Ебу Хурайра и Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анхум) съдържа следните думи:

[…] и изпълни каквото Аллах Теаля му е наредил, след което запази мълчание, когато имамът се появи… (Сунен Ебу Давуд 50)

  1. Нубейше ел-Хузели предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Когато един мюсюлманин извърши гусл в петък, отиде в джамията, без да пречи на никого; ако открие, че имамът все още не се е появил, да се потопи в намаз за колкото може по-дълго; но ако открие имама вече там, да седне тихо и да слуша внимателно, докато имамът завърши петъчния намаз… (Муснед Ахмед)

Имам Хейсеми казва по отношение на горния хадис: „Имам Ахмед е предал този хадис и неговите разказвачи са същите като на Сахих ел-Бухари, с изключение на шейха [учителя] на Ахмед, който [също] е заслужаващ доверие.“ (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:171)

В нито един от горните хадиси не се споменава, че е добродетелно или дори допустимо да се кланя намаз, щом имамът се е появил за проповедта. Причината, поради която това е забранено, бе спомената и преди – забраната се дължи на неспособността на кланящия да слуша внимателно хутбето на имама и айетите от Корана, които той чете.

Сподвижниците и последователите им по този въпрос

  1. Предава се от Абдуллах ибн Аббас и Ибн Умер (радийеллаху анхум), че

те не харесвали какъвто и да е било намаз или разговор в петък, щом като имамът се е явил [да чете хутбето]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:124)

  1. Предава се от Ибн Умер (радийеллаху анх), че

той кланял намаз в петък, но когато имамът дойдел, той спирал да кланя. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:124)

  1. Предава се, че Укбе ибн Амир е казал, че

кланянето на намаз, докато имамът е на минбера, е неподчинение [месийе]. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

  1. От Ибн Шихаб ез-Зухри се предава, че

човек [който влиза в джамията в петъчен ден, докато имамът чете хутбето] трябва да седне и да не се ангажира с какъвто и да е било намаз. (Шерх меʿани ел-асар 1:369)

  1. Предава се от Халид ел-Хазза, че

Ебу Килябе пристигнал, докато имамът четял хутбето. Той седнал, без да е кланял намаз. (Шерх меʿани ел-асар 1:369)

  1. Ебу Малик ел-Курази предава, че

„сядането“ на имама на минбера е знак за прекратяване на всички намази, а неговото „хутбе“ [е знак за прекратяване на] всяко говорене. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

  1. Ибрахим ен-Нехаʿи разказва:

Алкаме бе попитан: „Говориш ли, докато имамът чете хутбето или след като е пристигнал [за да го чете]?“ Алкаме отговорил отрицателно. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

  1. От Муджахид е предадено, че

той не обичал да се кланя, докато имамът четял хутбето. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

Друг важен момент е фактът, че ангелите също затварят своите регистри, щом започне хутбето. Следващите хадиси показват, че когато имамът започне проповедта си, ангелите оставят своите записи, за да слушат хутбето.

  1. Има предание на Ебу Хурайра (радийеллаху анх) в Сахих ел-Бухари, както и в други сборници, относно ангелите, които записват имената и времената, в които хората идват за петъчното хутбе. Към края на този хадис Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казва:

Когато имамът се появи, ангелите приключват своите записи и започват да слушат споменаването [зикр]. (Сахих Муслим 1:283, Сахих ел-Бухари 1:127, Сунен ен-Неса’и 205)

  1. Предание от Ебу Умаме (радийеллаху анх) гласи:

Когато се появи имамът, записите [на ангелите] се прибират. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:177)

  1. Хадис от Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анх) гласи:

Когато муеззинът извика езана и имамът седне на минбера, записите [на ангелите] се навиват, и те влизат в джамията, слушащи внимателно споменаването [зикр]. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:177)

  1. В своя коментар на Сахих Муслим имам Невеви казва, че същата (т.е. да не се кланя намаз по време на хутбето) е била практиката и на Умер, Усман и Али (радийеллаху анхум). (Шерх Сахих Муслим 1:288).
  2. Алляме Шевкяни посочва, че големият хадисолог Зейнуддин Ираки предава същата практика и от Мухаммед ибн Сирин, Кади Шурайх, Ибрахим ен-Нехаʿи, Катаде и Зухри.
  3. Ибн Ебу Шейбе също предава това становище от Саʿид ибн ел-Мусеййиб, Муджахид, Ата и Урве ибн ез-Зубейр.

Тези предания подчертават и допълнително подсилват позицията на ханефитите по въпроса за кланянето на намаз по време на петъчното хутбе. Тяхното становище е, че не е допустимо да се кланя намаз, докато хутбето е в ход.

Анализ на привидно противоречащите си хадиси

  1. Джабир (радийеллаху анх) разказва:

Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) дойде в петъчен ден и седна, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) четеше хутбето. Тогава Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му нареди да стане и да кланя два кратки ракята. (Сахих Муслим 1:287)

Този хадис се използва от онези, които твърдят, че е допустимо да се кланят два ракята по време на хутбето. Това обаче е трудно да се приеме, поради следните причини:

(а) Този хадис не може да е доказателство за допустимостта на кланянето на намаз по време на проповедта, защото той говори за единичен, изолиран случай. Само веднъж Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е наредил на някого да кланя два ракята по време на хутбето. В действителност има редица предания, в които се казва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е повелявал на хората да седят по време на проповедта.

Има един хадис относно бедуин, който дошъл при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), за да се оплаче от суша, а една седмица по-късно дошъл отново, за да се оплаче от тежки наводнения. Този човек дошъл по време на петъчното хутбе, но Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му заповядал да кланя два ракята. Енес (радийеллаху анх) разказва:

Един петък мъж влезе в джамията през вратата, която беше срещу минбера, от който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изнасяше проповедта. Той се обърна към Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „О, Пратенико на Аллах, имотите са унищожени и пътищата са блокирани. Поискай от Аллах да ни изпрати дъжд!“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) вдигна ръце и се помоли: „О, Аллах, дай ни дъжд!“ Тогава започна да вали и, кълна се в Аллах, не видяхме слънце в продължение на седмица. Следващия петък мъжът дойде и влезе през същата врата, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изнасяше проповедта. Той се обърна към Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „О, Пратенико на Аллах, имотите е унищожени и пътищата са блокирани. Поискай от Аллах да спре дъжда!“ (Сахих ел-Бухари 1:137)

В друг хадис се казва, че веднъж по време на хутбето Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забелязал един човек да бърза, минавайки между хората. Тогава Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му казал:

Седни, защото притесняваш [хората]! (Сунен ен-Неса’и 207, Сунен Ебу Давуд)

Ясно е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му повелил да кланя намаз, а му казал бързо да седне. В друго предание на Джабир (радийеллаху анх) се казва:

[Веднъж] Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) застана на минбера и каза: „Седнете!“ Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) [който току-що бе влязъл] седна веднага до вратата на джамията. Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го видя, каза: „Приближи се, о, Абдуллах ибн Месʿуд!“ (Сунен Ебу Давуд 156)

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му повелил да кланя намаз, а му казал да се приближи и да седне. Хадис в Сахих Муслим гласи следното:

Веднъж Усман (радийеллаху анх) пристигна, когато Умер (радийеллаху анх) четеше хутбето. Умер (радийеллаху анх) го порица, че не е извършил гусл, но не му повели да кланя намаз. (Сахих Муслим 1:280)

В нито една от тези случки няма повеля за намаз, докато хутбето е в ход. В действителност в тях се казва, че човек трябва да седне, докато имамът изнася проповедта, което е доказателство, че случаят, в който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) повелил на Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) да стане и да кланя, се дължал на друга причина. Следователно хадисът със Сулейк (радийеллаху анх) не може да се използва като довод за желателното изпълнение на намаз по време на петъчното хутбе. Пълният текст на случката със Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) е следният:

Веднъж, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) седеше на минбера, изчаквайки да започне хутбето, в джамията влезе сподвижник на име Сулейк ибн Худбе ел-Гатафани (радийеллаху анх), който беше облечен в изпокъсани и износени дрехи. Като видя бедното му състояние, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повели да се изправи и да кланя намаз. Той изпълни това, при което останалите сподвижници също можаха да видят състоянието му. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) мълчеше, докато той приключи намаза си. После, след като видя, че сподвижниците са го забелязали, той ги насърчи да му помогнат и те сториха това с отворени сърца.

Лесно може да се разбере, че тук става въпрос за едно много специално обстоятелство, в което Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) нарежда на Сулейк (радийеллаху анх) да се изправи и да се кланя, за да разберат за състоянието му сподвижниците. Ето защо тази повеля не може да се приеме за обща, тъй като е била заповядана само веднъж и само на конкретен сподвижник.

(б) Горното обяснение трябва да е достатъчно, за да се разбере истинската същност на случката. Друго обяснение, споменато от някои учени, е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е дал заповедта за намаз преди началото на хутбето, след което е чакал мълчаливо, докато сподвижникът приключи намаза си. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не рецитирал и не казал нищо, докато Сулейк (радийеллаху анх) се кланял, както се разбира от следния хадис в Сахих Муслим:

Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) влезе в джамията в петък, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) седеше на минбера [и все още не се беше изправил за хутбето]. (Сахих Муслим 1:287)

Доказан факт е, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е чел хутбетата си изправен. Следователно, за да е седнал (както е според преданието), това означава, че още не е бил започнал проповедта; така че намазът на Сулейк (радийеллаху анх) не е бил по време на хутбето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а преди това. Това твърдение допълнително се подкрепя от включването на хадиса от страна на имам Несаи в раздела, озаглавен „Раздел за намаза преди хутбето”. Това ясно показва, че, според имам Неса’и, тази случка се е състояла преди хутбето да е започнало.

(в) Има обаче и предания, според които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) вече е бил започнал проповедта, когато Сулейк (радийеллаху анх) влязъл. Смисълът на тези хадиси е, че той точно е щял да започне хутбето, когато Сулейк (радийеллаху анх) пристигнал.

(г) Налице са и предания, които споменават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал хутбето си и мълчал, докато Сулейк (радийеллаху анх) завърши намаза си. Хадисът в Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе съдържа следните думи:

Когато повели на сподвижника да кланя два ракята, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекрати своето хутбе, докато той не довърши двата ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:110)

А преданието на Даракутни съдържа следните думи:

Енес (радийеллаху анх) предава, че един човек от племето Кайс влязъл, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) четял хутбето. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му казал да се изправи и да кланя два ракята, а самият той преустановил хутбето си, докато човекът приключи своя намаз. (Сунен ед-Даракутни 2:15)

Това означава, че сподвижникът вече е бил приключил намаза си, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е чел хутбето.

(д) Още едно обяснение за тази случка е, че тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал проповедта си и започнал да разговаря с него, то забраната за говорене или кланяне на намаз била вдигната и Сулейк (радийеллаху анх)вече не трябвало да се придържа към повелята за мълчание и внимателно слушане. Ето защо на него му е било позволено да кланя два ракята, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е мълчал (и го изчаквал). Ибн ел-Араби предлага това тълкуване и го смята за най-точно.

(е) Вече бе споменато, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) наредил на Сулейк (радийеллаху анх) да се изправи и да кланя намаз, за да покаже своето положение на бедност пред сподвижниците. В тази връзка едно предание в Сунен ет-Тирмизи и ен-Неса’и от Ебу Саʿид (радийеллаху анх) гласи:

Един дрипав човек влезе в джамията… (Сунен ет-Тирмизи 1:93, ен-Неса’и 1:208)

(ж) Друг важен момент, който не бива да се пренебрегва тук, е, че, за да се считат двата ракята за техиййету-л-месджид, те трябва да се кланят веднага след влизането в джамията и преди човек да е седнал. В някои версии на този хадис обаче откриваме, че Сулейк (радийеллаху анх) е седнал, щом пристигнал, а след това Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повелил да стане и да се кланя. Във версията в Сахих Муслим се казва: „Стани и се кланяй“ (Сахих Муслим 1:287), а друга версия гласи:

Сулейк (радийеллаху анх) седна, без да се е кланял, при което Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го попита дали е изпълнил два ракята. Той отговори отрицателно и Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повели да стане и да изпълни два ракята. (Сахих Муслим 1:287)

Това доказва, че му е било повелено да се изправи и да се кланя, за да покаже положението си на другите сподвижници.

Когато горните аспекти се вземат под внимание, става трудно да се твърди, че техиййету-л-месджид е разрешен по време на проповедта. Станалото със Сулейк (радийеллаху анх) е единичен и изолиран случай и в него не се съдържа повеля към целия уммет за намаз по това време, особено когато има други предания, които изрично забраняват това.

  1. Друго привидно противоречиво предание гласи:

Джабир (радийеллаху анх) разказва, че веднъж, докато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) четял хутбето, казал: „Когато [влезете в джамията] и откриете, че имамът чете хутбето…“ – или [той казал]: „[…] и откриете, че имамът е пристигнал [за хутбето] – трябва да кланяте два ракята.“ (Сахих ел-Бухари 1:156)

Това е друго предание, което се използва, за да се докаже желателното изпълнение на техиййету-л-месджид по време на проповедта. Същите думи се предават и от имам Муслим в неговия Сахих като част от хадиса за Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх). (Сахих Муслим 1:287)

Може да се каже, че този хадис е в противоречие с повелята на Свещения Коран и много други достоверни предания, които вече бяха споменати по-горе. Много обяснения са били предложени, за да се разсее противоречието между този и останалите хадиси. Едно от обясненията е, че фразата „чете хутбето“ в повествованието всъщност означава „е на път да започне да чете хутбето“ (т.е. имамът седи в очакване да започне проповедта). Това е един от начините за съгласуване между хадисите.

Вторият начин за справяне с този проблем е хадисът да се приеме като независимо достоверно предание, което е в противоречие с други достоверни предания на забрана, и в светлината на принципите на хадисологията [усул ел-хадис] да се определи кой от хадисите е по-добър и по-силен. Резултатът от подобен анализ е, че хадисите на забрана, представени от ханефитите, са по-силни, поради няколко причини:

(а) Преданията, използвани от ханефитите, имат забранителен характер (т.е. те забраняват намаза в определено време), докато това предание (хадис 2) има разрешителен характер. Един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис] е, че, когато има противоречие между хадиси, хадисът, забраняващ нещо, се счита за превъзхождащ хадиса, който го позволява. Ето защо, тъй като хадисите, представени от ханефитите, са от забранителен характер, те се считат за по-добри от хадисите с разрешителен характер (хадис 2).

(б) Хадисите на забрана, представени от ханефитите, са в съгласие с кораничните айети, които забраняват всичко онова, което отвлича вниманието на човек от слушане на хутбето.

(в) Преданията, представени от ханефитите, са потвърдени от практиката на много сподвижници и техни последователи (Аллах да е доволен от всички тях!), както бе подробно споменато; докато този хадис, ако се приеме за независимо предание, се подкрепя само от хадиса за Сулейк (радийеллаху анх).

(г) По-предпазливо е да се действа въз основа на хадисите, забраняващи техиййету-л-месджид по време на хутбето, отколкото въз основа на онези, които го позволяват, тъй като според ничие мнение техиййету-л-месджид не се счита за задължителен намаз. Ако човек е на мнение, че това е допустимо, пренебрегването на този намаз няма да се счита за грях. Ако някой обаче кланя по време на хутбето, бивайки на мнение, че това всъщност е забранено, той ще се счита за грешник, защото е направил нещо, което се счита за забранено.

Заключение

В много предания се казва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал хутбето си, докато Сулейк (радийеллаху анх) се кланя. Какво ще се случи днес, ако много хора започнат да пристигат със закъснение, и още по-лошо – всички по различно време (както се наблюдава в днешно време по джамиите)? Колко пъти и за колко време имамът ще трябва да замълчи и кога ще успее да завърши хутбето?

Ханефитите са взели всички тези аспекти под внимание при формиране на становището си. Те са се придържали към хадисите на забрана и са дали обяснение на всички противоречиви предания. Тяхното становище се подкрепя напълно и от изказванията на редица сподвижници и последователи. Ето защо спокойно можем да заключим, че, взимайки под внимание всички изброени аспекти, се счита за забранено изпълнението на два ракята техиййету-л-месджид, ако имамът вече е започнал хутбето си.

Advertisements
Published in: on 19.07.2015 at 16:11  Коментарите са изключени за Кланяне на намаз по време на петъчното хутбе  
Tags:
%d bloggers like this: