Кланяне на намаз след икиндия

Кланянето на намаз след икиндия

Изучавайки книгите с хадиси, човек ще попадне на някои предания, в които Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забранява да се кланя друг намаз след следобедния (аср, икиндия). В други предания обаче се посочва, че самият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята точно в това време. Следователно е налице противоречие между двата вида предания.

В тази глава ще се опитаме да разрешим това противоречие и да отговорим на въпроса: „Защо Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил кланянето на намаз след икиндия, когато той самият е кланял?“ В този раздел ще се обсъди и дали би било допустимо за друг, освен за Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), да кланя намаз в това време. По-долу ще изясним какво е шериатското постановление относно ракятите след икиндия и дали забраната е обща или по-скоро обвързана с конкретни обстоятелства.

Различните становища

Имам Ебу Ханифе е на мнение, че не е допустимо за един мусалли да кланя техиййету-л-месджид [два ракята при влизане в джамията] или друг допълнителен [нафиле] намаз, ако той вече е кланял следобедния намаз. Според Имама обаче, кланянето на пропуснати [каза] намази е допустимо. Според друга група учени, не е недопустимо да се изпълняват допълнителни [невафил] намази след икиндия, но е допустимо да се наваксват пропуснати намази или да се кланят други незадължителни намази, които са обвързани с конкретна причина, като например погребалния [дженазе] намаз, техиййету-л-месджид или техиййету-л-вуду [два ракята след вземане на абдест].

Горното различие в мненията показва, че всяка от групите приема факта, че един или друг намаз е нежелателен във времето след икиндия. Причината за това е, че има много хадиси, които забраняват намаза след икиндия; и поради тези хадиси ханефитите забраняват кланянето на какъвто и да е незадължителен намаз в това време. Съществуват обаче и други хадиси, които говорят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия. Тези хадиси изглежда са в противоречие с онези, които забраняват това; ето защо първо ще анализираме тези хадиси, за да разберем по-добре това противоречие.

Анализ на противоречивите хадиси

Противоречивите предания са два вида – такива, в които се твърди, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия само веднъж (което предполага, че той никога не е повторил това); и такива, които показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е изпълнявал тези два ракята редовно. И двата вида предания ще бъдат разгледани в този раздел.

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

[Веднъж] Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) пропусна двата ракята преди следобедния намаз, така че след като приключи с него, той навакса [пропуснатите два ракята суннет] и никога не стори това отново [т.е. във времето след икиндия]. (Муʿджем ет-Таберани, Меджмеʿ ез-зева’ид 2:223)

  1. Подобен хадис на Умм Селеме (радийеллаху анха) се предава от имам Ахмед в Муснед. (Меʿариф ес-сунен 2:135, Муснед Ахмед 229:2)
  2. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) изпълни два ракята след икиндия, тъй като бяха пристигнали някои неща [за милостиня, която да бъде раздадена] и това му бе попречило да откланя двата ракята [суннет] след обедния намаз. Затова той ги навакса след икиндия и никога не стори това отново. (Сунен ет-Тирмизи 1:45)

От горните три предания научаваме, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само веднъж два ракята след икиндия. И трите хадиса ясно говорят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е наваксвал двата ракята суннет, които е бил пропуснал след зухр. Тези предания показват също, че намазът след икиндия по никакъв начин не е бил специален намаз, който Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) редовно е кланял в това време. Това твърдение обаче се опровергава от следните хадиси, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия редовно.

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не ме посещаваше денем след икиндия, защото кланяше два ракята. (Сахих ел-Бухари 1:83)

  1. Предава се, че Ебу Селеме

попитал Аише (радийеллаху анха) относно двата ракята, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изпълнявал след икиндия. Тя му отговорила, че той ги кланял преди [икиндия], докато веднъж не се случило да ги пропусне или да забрави да ги кланя поради ангажираност с нещо; тогава той ги откланял след икиндия. После той продължил да ги кланя, защото винаги когато той кланял някакъв [нов] намаз [веднъж], той продължавал да го изпълнява редовно след това. (Сахих Муслим 1:277)

  1. Аише (радийеллаху анах) разказва, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не пренебрегвал двата ракята след икиндия, когато бил в нейно присъствие. (Сахих Муслим 1:277)

Тези хадиси показват, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята редовно. Те посочват, че всеки път, когато той изпълнел някакъв нов намаз веднъж, после продължавал да го кланя редовно. В случая той наваксвал двата ракята на зухр, а не кланял нов намаз, но тъй като ги изпълнил извън обичайното им време, той продължил да ги кланя редовно след икиндия и за по-напред. И в двата случая тези хадиси изглежда, че са в противоречие с първите хадиси, в които се посочва, че той кланял два ракята след икиндия само веднъж. Относно това противоречие се споменава следното:

Хафиз Ибн Хаджер предава, че втората тройка хадиси (4, 5 и 6) са с по-висока степен на достоверност от първите три. Това означава, че, според Ибн Хаджер, хадисите, в които се твърди, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята редовно, имат по-висока степен на достоверност, отколкото онези, които споменават, че той ги е кланял само веднъж.

Вярно е, че преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх) (хадис 3) е определено само като добро [хасен] от имам Тирмизи, докато всички други хадиси, споменати след него, са или от Сахих ел-Бухари или Муслим и са достоверни [сахих]. Затова преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх) не може да издържи на това сравнение. Също така, хадис 1, който се предава от Аише (радийеллаху анха), съдържа в своята верига на предаване разказвача Каттат, който е наречен „явен лъжец“ [кеззаб]. Следователно това е твърде слабо предание, за да се изправи срещу другите достоверни [сахих] предания на Аише (радийеллаху анха).

Хадисът на Умм Селеме (радийеллаху анха) (номер 2) обаче не е дефектен и като такъв не може да бъде пренебрегнат. Преданието гласи, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия само веднъж и отрича да ги е кланял в друго време. Това означава, че е налице един достоверен [сахих] хадис, който противоречи на три други хадиса със същата автентичност. Имаме хадисите на Аише (радийеллаху анха), предадени от имамите Бухари и Муслим, които са потвърждващи [мусбит], че тези два ракята са били редовно изпълнявани от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а от друга страна имаме също достоверния хадис на Умм Селеме (радийеллаху анха), който твърди противното. Следователно отново са налице два противоречащи си текста, и двата от които са достоверни: един отричащ [менфи] текст (в подкрепа на забраната) и един потвърждаващ [мусбит] (против забраната).

Хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни опитва да съпостави двата вида предания, привеждайки в действие правило от принципите на хадисологията [усул ел-хадис], което гласи, че един потвърждаващ [мусбит] текст има предимство пред един отричащ [менфи] (т.е. потвърждаващото предание е по-силно от отричащото). Той заключава, че тъй като преданията на Аише (радийеллаху анха) са потвърждаващите, то те имат предимство пред отричащото предание на Умм Селеме (радийеллаху анха). Той също твърди, че потвърждението на Аише (радийеллаху анха), че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) редовно е кланял два ракята след икиндия, е въз основа на нейното лично знание за действията му, докато отрицанието на Умм Селеме (радийеллаху анха) е въз основа на нейното собствено наблюдение на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).

Обяснението на хафиз Ибн Хаджер би могло да бъде заключително, тъй като изглежда, че е решило противоречието между двата вида предания. Големият правовед и хадисолог алляме Таки Усмани обаче казва в Дерс-и Тирмизи (1:427), че един хадис в Сахих Муслим противоречи на основата на обяснението на хафиз Ибн Хаджер – че и Аише, и Умм Селеме (радийеллаху анхума) разказват въз основа на личните си наблюдения. Хадисът в Сахих Муслим разкрива, че знанието на Аише (радийеллаху анха) относно изпълнението на този намаз от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) всъщност е придобито от Умм Селеме (радийеллаху анха).

  1. Следният хадис обяснява това по-подробно:

Курайб предава, че е бил изпратен от Абдуллах ибн Аббас, Абдуррахман ибн Езхер и Мисвер ибн Мехраме (радийеллаху анхум) при Аише (радийеллаху анха), съпругата на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Казали му да й предадат техния селям и да научат от нея за [кланянето на] двата ракята след икиндия. Поискали да каже, че им е било съобщено, че тя кланя този намаз, а в същото време до тях е достигнало, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил това. Ибн Аббас (радийеллаху анх) казал: „Аз и Умер (радийеллаху анх) възпирахме хората от кланянето им.“

Курайб разказва: „Аз я посетих и предадох посланието им. Тя ми каза да попитам Умм Селеме (радийеллаху анха). Тръгнах си и им съобщих какво ми е казала; тогава те ме изпратиха при Умм Селеме (радийеллаху анха) със същите въпроси. Умм Селеме (радийеллаху анха) каза: „Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да ги забранява, но после видях той [самият] да ги кланя. [Първият път], когато ги кланя, той беше завършил икиндия, влезе в къщата и откри, че няколко жени-енсари от племето Бену Харам са при мен. Така че, когато той започна да кланя намаза, аз изпратих едно малко момиче да застане до него и да го попита: „О, Пратенико на Аллах, Умм Селеме казва, че е чула да забраняваш изпълнението на тези два ракята, а сега те вижда да ги кланяш.“ Казах й също да се върне обратно, ако той даде знак с ръка. Момичето отиде при него и той направил знак с ръка, така че тя се върна обратно. Когато той приключи с намаза, рече: „О, дъще на Ибн Умеййе [Умм Селеме], попита ме за двата ракята след икиндия. Група от племето Абдулкайс бяха дошли при мен, така че не можах да изпълня двата ракята след зухр. Това бяха те [т.е. тези два ракята].“ (Сахих Муслим 1:277)

Този хадис недвусмислено показва, че Умм Селеме (радийеллаху анха) е била източникът на знанието на Аише (радийеллаху анха) относно изпълнението на два ракята след икиндия от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Това е така, защото Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги е кланял, докато е бил при Умм Селеме (радийеллаху анха), и Аише (радийеллаху анха) е била наясно с това. Следващото предание дава още по-добро пояснение:

  1. Предава се от Абдуррахман ибн Ебу Суфян, че

Муʿавийе (радийеллаху анх) изпратил човек при Аише (радийеллаху анха), който да я попита за двата ракята след икиндия. Тя отговорила, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не ги е кланял, докато е бил при нея, но че Умм Селеме (радийеллаху анха) й е казала, че той ги е кланял, докато е бил с нея. Тогава Муʿавийе (радийеллаху анх) изпратил някого при Умм Селеме (радийеллаху анха). Тя рекла: „[Веднъж] той ги кланя при мен и тъй като никога не го бях виждала да ги кланя преди, го попитах: „О, Пратенико на Аллах, какви бяха двата ракята, които те видях да кланяш след икиндия? Никога не си ги кланял преди.“ Той отговорил: „Това бяха двата ракята, които [обикновено] кланям след зухр, но няколко камили, събрани като милостиня [садака], бяха докарани при мен [за да ги разпределя], така че забравих да ги изпълня, докато не откланях икиндия [след което ги откланях]. Когато си спомних, сметнах, че не е уместно да ги откланям в джамията с хора наоколо, така че ги изпълних, докато съм при теб.“ (Шерх меʿани ел-асар 1:302)

Този хадис, заедно с предишния, ясно постановяват, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е кланял намаза в присъствието на Аише (радийеллаху анха), а докато е бил при Умм Селеме (радийеллаху анха).

Алляме Усмани пише, че дори и след обстойно проучване, не е успял да открие убедително обяснение, което да разсее очевидното противоречие между тези предания. Въпреки това, той посочва, че след като е анализирал по-обстойно въпроса, се е оказало, че случката с изпълнението на двата ракята след икиндия от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)първоначално се е състояла в присъствието на Умм Селеме (радийеллаху анха). Това се потвърждава от Аише (радийеллаху анха) в горните две предания (хадиси 7 и 8).

Тъй като обичаят на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил да продължава всяка практика, която е започнал, той започнал ежедневно да изпълнява два ракята след икиндия в присъствието на Аише (радийеллаху анха), но Умм Селеме (радийеллаху анха) не знаела за това. Вероятно това е била причината тя да настоява, че той никога повече не ги кланял след онази случка, а Аише (радийеллаху анха) пък да твърди, че той винаги ги кланял в нейно присъствие. Алляме Усмани заключава, че това изглежда е най-доброто възможно обяснение, което да съгласува хадисите и да разсее противоречието. (Дерс-и Тирмизи 1:428)

Дотук обсъдихме различията в хадисите относно това колко пъти Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята след икиндия. Стигаме до друг важен въпрос: Какво е постановлението за общността относно тези два ракята след икиндия? Учените имат различни становища по този въпрос.

Една група твърди, че е суннет да се кланят двата ракята след икиндия, въпреки че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил всички незадължителни намази в това време. Те цитират преданията на Аише (радийеллаху анха), споменати по-горе, като довод в подкрепа на твърдението си. Тази група твърди, че тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги е кланял, е допустимо и за другите да правят това. Ханефитските учени обаче, както и много други, казват, че тези два ракята не могат да се считат за всеобщ суннет само въз основа на тези хадиси. В действителност е силно нежелателно [мекрух тахримен] да се изпълнява какъвто и да е незадължителен намаз в това време. Има множество други предания и причини, които изрично забраняват кланянето на намаз след икиндия.

Практика, специфична само за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)

Основната причина Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя двата ракята след икиндия, както хадисите гласят, е била, за да компенсира двата пропуснати ракята суннет на зухр (виж хадис 7). Поводът за това е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е имал изключителната практика да наваксва всички пропуснати суннет намази. Това обаче не се отнася за останалата част от уммета.

Ето защо Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланял след икиндия двата пропуснати ракята суннет на зухр, а след това продължил ежедневно да кланя по два допълнителни ракята след икиндия; което било заради изключителния му обичай да продължава да изпълнява всеки нов намаз, дори ако го е бил кланял само веднъж преди това. Следните предания дават същото обяснение.

  1. След като разказва случката, в която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя двата ракята след икиндия, Аише (радийеллаху анха) казва:

Винаги когато той кланяше някакъв [нов] намаз веднъж, той го продължаваше [редовно след това]. (Сахих Муслим 1:277)

Този хадис илюстрира изключителния обичай на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Следващите хадиси ще разяснят въпроса още по-ясно.

  1. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше намаз след икиндия, но го забраняваше [на другите]; и той говееше продължително [т.е. без да се храни между дълги периоди от време], но го забраняваше [на другите]. (Сунен Ебу Давуд 1:182)

Този хадис ясно показва, че точно както Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е говеел продължително, но е забранявал на сподвижниците да правят това, така също е забранявал на другите да кланят два ракята след икиндия, но той самият ги кланял. Този хадис е предаден от имам Ебу Давуд, който не прави никакъв коментар след преданието, а това означава, че хадисът е силен. Добре известно е сред учените по хадис, че винаги когато имам Ебу Давуд мълчи след даден хадис (т.е. не коментира неговата степен), това означава, че хадисът е силен.

  1. След като видяла Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя двата ракята, Умм Селеме (радийеллаху анха) го попитала:

„О, Пратенико на Аллах, можем ли да ги наваксаме, ако сме ги пропуснали?“ При това той отговорил отрицателно. (Шерх меʿани ел-асар 1:306)

Алляме Хaйсеми посочва, че този хадис е предаден от имам Ахмед в Муснед и от Ибн Хиббан в Сахих. Той казва също, че разказвачите във веригата на имам Ахмед се споменават и във веригите на предаване на Сахих ел-Бухари. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:223)

От горния хадис научаваме, че на Умм Селеме (радийеллаху анха) й е било забранено да наваксва суннет намаза след икиндия, ако го е била пропуснала. Това показва, че наваксването му е била практика, специфична за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Алляме Айни предава, че ел-Хатиби е казал: „Този намаз [двата ракята след икиндия] също е сред специфичните практики [хасаис] на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Ибн ел-Укайли заявява същото.

Всички предания по-горе водят до едно и също заключение – че кланянето на два ракята след икиндия е било изключителна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и като такава не е регламентирана като суннет. Това се потвърждава от факта, че много хадиси всъщност забраняват изпълнението на какъвто и да е допълнителен намаз в това време.

Хадисите, забраняващи кланянето на намаз след икиндия

  1. Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Няма [допълнителен] намаз след сутрешния, докато слънцето не изгрее, нито след следобедния, докато слънцето не залезе. (Сахих ел-Бухари 1:82-83)

  1. Амр ибн Абесе (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Кланяйте сутрешния намаз; след това се въздържайте от какъвто и да е друг намаз, когато слънцето изгрява, докато не изгрее напълно. И кланяйте следобедния намаз; след това се въздържайте от от какъвто и да е друг намаз, докато слънцето не залезе. (Сахих Муслим)

  1. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил намаза след икиндия. (Сунен ен-Несаи 96)
  2. Предава се, че Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх)

кланял два ракята след икиндия на път към Мекка. Тогава Умер го повикал при себе си и изразил гнева си, казвайки: „Кълна се в Аллах, ти знаеш, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ни забрани да ги кланяме.“ (Шерх меани ел-асар 1:303)

  1. Али (радийеллаху анх) разказва, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял два ракята след всеки намаз, освен след сутрешния и следобедния. (Шерх меʿани ел-асар 1:303)

  1. Аише (радийеллаху анха) предава, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не кланял намаз, без да го последва от два ракята, с изключение на сутрешния и следобедния, когато той кланял двата ракята преди тях. (Шерх меʿани ел-асар 1:303)

  1. Муʿавийе ибн Ебу Суфян (радийеллаху анх) изнесъл следната проповед:

О, хора! Вие кланяте такъв намаз, какъвто никога не сме виждали Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя, въпреки че сме били в неговото присъствие. Той забрани двата ракята след икиндия. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Саиб ибн Язид (радийеллаху анх) предава, че

видял Умер (радийеллаху анх) да удря Мункедир, защото бил кланял намаз след икиндия. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Абдуллах (радийеллаху анх) разказва:

Умер (радийеллаху анх) не харесваше изпълнението на намаз след икиндия и аз не харесвам онова, което Умер (радийеллаху анх) не харесва. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Джебеле ибн Сухейм предава:

Чух Ибн Умер да разказва, че [баща му] Умер (радийеллаху анх) удрял онзи, който откриел да кланя намаз след икиндия, докато човекът не прекрател намаза си. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Тавус предава, че

попитал Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) относно двата ракята след икиндия. Последният ги забранил и цитирал айета: „И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело.“ (Коран 33:36) (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

Заключение

Изводът от тази дискусия може да се обобщи по следния начин. Има някои противоречия в преданията, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял намаз след икиндия. Някои достоверни хадиси показват, че той е правил това само веднъж, докато други достоверни хадиси твърдят, че го е правел редовно. За да премахнат противоречието между преданията и за да изяснят въпроса, ханефитите са постановили, че това е практика, специфична само за Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) .

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) първоначално ги кланял, за да компенсира двата ракята суннет на обедния намаз, които бил пропуснал, защото бил със свои гости. След това започнал редовно да кланя двата ракята след икиндия, заради изключителната му практика да продължава изпълнението на всеки намаз, който бил започнал веднъж. Бяха представени много хадиси в подкрепа на това обяснение.

Бяха споменати и голям брой хадиси, които изрично забраняват изпълнението на намаз след икиндия. Въз основа на тези доводи, ханефитските учени са заключили, че най-силното и правилно мнение относно кланянето на допълнителни намази след икиндия, е, че това е забранено. Що се отнася до онези хадиси, които показват общата допустимост на намаз след икиндия, то те не могат да бъдат приети като довод, тъй като те само илюстрират дело, което е било специфично само за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Advertisements
Published in: on 11.07.2015 at 16:05  Коментарите са изключени за Кланяне на намаз след икиндия  
Tags:
%d bloggers like this: