Броят на ракятите на намаза витр

Броят на ракятите на намаза витр

 

Витрът е един от най-сложните въпроси, свързани с намаза. Има приблизително седемнадесет аспекта, отнасящи се до намаза витр, около които се формират различията в мненията. Въпреки това, в този раздел ще се съсредоточим главно върху следните три въпроса: (1) Колко ракята е намазът витр? (2) Колко селяма се дават в намаза витр? (3) Кланянето на един ракят достатъчно ли е за витр?

Има редица хадиси, които говорят за броя на ракятите във витра. Поради множеството противоречия в тях обаче, е много трудно да се формулира становище, което да е в пълно съответствие с буквалното значение на всяко предание. Ето защо е необходимо някои от тези предания да се тълкуват, за да се съгласува тяхното значение с това на други подобни предания.

В този раздел ще бъдат анализирани в дълбочина различни предания относно намаза витр в опит да се установи онзи начин на изпълнение на витра, който е в най-голямо съответствие със суннета.

  1. Колко ракята е намазът витр?

Първият въпрос е относно броя на ракятите, които трябва да се кланят във витра.

Различните становища

Според имам Шафиʿи витрът може да се кланя един, три, пет, седем, девет или дори единадесет ракята. Той казва в книгата си Китаб ел-умм, че като витр може да се откланя и само един ракят. Въпреки това, алляме Касталяни казва в тълкуването си на Сахих ел-Бухари, Иршад ес-сари, че кадия Ебу-т-Таййиб е на мнение, че е нежелателно [мекрух] да се изпълнява само един ракят за витр. (Иршад ес-сари 2:259)

Кадия Ебу-т-Таййиб е смятан за един от най-големите учени на шафиʿитския фикх и е бил един от основните преподаватели в Ирак за времето си. Учил е при имам Даракутни, а сред неговите ученици били хора, като Хатиб ел-Багдади и Ебу Исхак еш-Ширази.

Има разногласия сред шафиʿитите относно това как трябва да се изпълняват ракятите на витра. Едно становище гласи, че през Рамадан трябва да се кланят три ракята с един селям, а през другите месеци – с два селяма: един във втория ракят и един в третия. Според друго мнение, ако витрът се кланя колективно, тогава се дава един селям, а ако се кланя индивидуално, се дават два селяма.

Становищата на имам Малик и имам Ахмед са подобни на тези на имам Шафиʿи с няколко малки разлики. Тълкувателят на Сифр ес-сеʿаде предава мнение на имам Ахмед, според което кланянето само на един ракят като витр е нежелателно [мекрух]. Според имамът, човек трябва да откланя няколко ракята преди да кланя витра. Подобно становище се предава и от имам Малик. Той предава хадис в своята Муватта с първоизточник Саʿд ибн Ебу Ваккас (радийеллаху анх), в който се описва как сподвижникът кланя един единствен ракят като витр. След това предание имам Малик казва:

Нашата практика не се основава на това, тъй като витрът [според нашето мнение] е най-малко три ракята. (Муватта имам Малик 77)

Горният преглед на становищата може да се обобщи по следния начин: Според имам Шафиʿи, витрът може да се кланя нечетен брой ракяти, вариращ между един и единадесет. Главното и по-популярно становище на имам Ахмед е, че витрът се кланя като един ракят, а ракятите, изпълнени преди това, се разглеждат като киям ел-лейл, или техеджуд [среднощен намаз] (ел-Мугни). Имам Малик също не одобрява извършването само на един ракят като витр, а препоръчва да се кланят най-малко три ракята. Становището на имам Ебу Ханифе е, че витрът трябва да се кланя като три последователни ракята с две сядания – едно във втория ракят и едно в третия – със селям, който се дава само в последното сядане.

Хадисите по този въпрос

Преди да разгледаме очевидно противоречивите хадиси, първо ще разгледаме онези хадиси, в които недвусмислено се споменава, че витрът се състои от три ракята.

  1. От Ебу Селеме се предава, че

той попитал Аише (радийеллаху анха) за намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) по време на Рамадан. Тя обяснява: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не кланяше повече от единадесет ракята нито в Рамадан, нито извън него. Той кланяше четири ракята – и не питай за тяхната красота и продължителност!; последваше ги от още четири – и не питай от тяхната красота и продължителност!; след което кланяше три [ракята витр].“ Аише (радийеллаху анха) продължава: „Попитах: „О, Пратенико на Аллах, спиш ли, преди да кланяш витра?“ Той отговорил: „О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми не спи.“ (Сахих ел-Бухари 1:154, Сахих Муслим 1:254, Сунен ен-Неса’и 1:248, Сунен Ебу Давуд 196)

В това предание Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) споменава, че намазът витр на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се състоял от три ракята.

  1. Саʿд ибн Хишам (радийеллаху анх) предава, че

Аише (радийеллаху анха) му съобщила, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не давал селям във втория ракят на витра. (Сунен ен-Неса’и 1:248, Муватта имам Мухаммед 151)

  1. Същото предание се споменава и от имам Хаким с малки разлики:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не даваше селям в първите два ракята на витра. (ел-Мустедрак 1:304)

Имам Хаким казва относно този хадис: „Достоверен според условията на имамите Бухари и Муслим.“ Алляме Зехеби е на същото мнение.

  1. Следното предание е друг вариант на горното, предадено от имам Хаким:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр, като даваше селям само накрая [в последния ракят]. Това бе практиката и на Повелителя на вярващите Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) и именно от него жителите на Медина възприеха тази практика. (ел-Мустедрак 1:304)

  1. Саʿд ибн Хишам (радийеллаху анх) разказва:

След като завършеше нощния (иша, ятсъ) намаз, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отиваше у дома си и кланяше два ракята, последвани от други два по-дълги от първите. После кланяше намаза витр, без никакъв промеждутък в него [т.е. без да дава селям във втория ракят]. След това кланяше два ракята в седнало положение с руку и седжде също седейки. (Муснед Ахмед 6:156)

  1. Абдуллах ибн Кайс предава:

Попитах Аише (радийеллаху анха): „Колко ракята витр кланяше Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“, а тя отговори: „Четири с три, шест с три или осем с три. Той не кланяше повече от тринадесет ракята за витр или пък по-малко от седем.“ (Сунен Ебу Давуд 1:200)

В този хадис целият намаз техеджуд е описан като витр, докато всъщност само трите ракята са витр, а останалите четири, шест или осем са техеджуд. Това е причината Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) да разграничава трите ракята витр от другите ракяти, споменати в преданието.

  1. Абдулазиз ибн Джурайдж разказва:

Попитах Аише (радийеллаху анха) за сурите, които Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е чел във витра. Тя отговори: „Той четеше Себбих исме раббике-л-аʿля [сура ел-Аʿля] в първия ракят, Кул я ейюхе-л-кяфирун [сура ел-Кяфирун] във втория и Кул хувеллаху ехад [сура ел-Ихляс] заедно с Муʿаввизетейн [сурите ел-Фелек и ен-Нас] в третия.“ (Сунен Ебу Давуд 1:208, Сунен ет-Тирмизи 1:106, Сунен Ибн Мадже 1:82)

Имам Тирмизи определя този хадис като добър [хасен].

  1. Имам Хаким предава подобен хадис от Аише (радийеллаху анха) през Амра бинт Абдуррахман и посочва, че отговаря на строгите условия на имамите Бухари и Муслим. Алляме Зехеби също потвърждава това, като посочва, че хадисът се предава по надеждна верига от разказвачи. (ел-Мустедрак 1:305)
  2. Мухаммед ибн Али предава от баща си, който разказва пък от своя баща Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх), че

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ставал през нощта, почиствал зъбите си със сивак [мисвак, клонче за почистване на зъбите], кланял два ракята намаз, а след това пак заспивал. После отново ставал, използвал сивак и взимал абдест, а след това кланял още два ракята намаз; [и така] докато не изпълнел шест ракята [по този начин]. После той кланял три ракята витр, последвани от два ракята [нафиле]. (Сахих Муслим 1:261, Сунен ен-Неса’и 1:249)

  1. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) разказва също следното предание относно намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем):

През нощта, преди зазоряване, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше осем ракята [техеджуд] и три ракята витр, последвани от два ракята [нафиле]. (Сунен ен-Неса’и 1:249)

  1. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр. Той четеше Себбих исме раббике-л-аʿля [сура ел-Аʿля] в първия ракят, Кул я ейюхе-л-кяфирун [сура ел-Кяфирун] във втория и Кул хувеллаху ехад [сура ел-Ихляс] в третия. (Сунен ет-Тирмизи 1:106, Сунен ен-Неса’и 1:249, Сунен Ибн Мадже 82)

Много други сподвижници в своите предания също споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е чел тези три сури в горепосочения ред по време на витр:

(1) Абдуррахман ибн Ебза (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:298);

(2) Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:300);

(3) Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх) (Сунен ет-Тирмизи 1:106);

(4) Абдуллах ибн Ебу Евфа (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(5) Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(6) Нуʿман ибн Бешир (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(7) Ебу Хурайра (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(8) Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(9) Имран ибн Хусайн (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:298);

(10) Ебу Хайсеме от баща си Муʿавийе ибн Хадидж (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241).

Преданията на тези сподвижници допълнително подкрепят становището, че намазът витр се състои от три ракята.

  1. Сабит ел-Бунани предава, че Енес ибн Малик (радийеллаху анх) се обърнал към него с думите:

О, Сабит, приеми това от мен, тъй като няма да го чуеш от някого по-надежден от мен. Защото аз го чух от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), той го научил от Джибрил (алейхисселям), а Джибрил (алейхисселям) го научил от Аллах Теаля. Докато бях при него, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланя нощния (иша, ятсъ) намаз, а след това шест ракята [нафиле], в които той даде селям на всеки втори ракят. После той откланя три ракята витр със селям накрая. (Кенз ел-ʿуммал 4:196)

Големият историк и хадисолог Ибн Асакир предава този хадис чрез надеждна верига.

От горните предания може да се заключи следното: (1) установено е, че витрът се състои от три ракята; (2) трите ракята трябва да се изпълняват  заедно със селям в края на третия ракят.

Сподвижниците и техните последователи по този въпрос

  1. Мисвер ибн Мехраме предава:

Приключихме с погребението на Ебу Бекр (радийеллаху анх), когато Умер (радийеллаху анх) си спомни, че все още не е кланял витра. Той се изправи и сформирахме редици зад него. Той ни води в три ракята и даде селям само накрая [на третия ракят] (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:293; Мусаннеф Абдурраззак 3:20)

  1. Ибрахим ен-Нехаʿи предава, че Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) е казал:

Не бих пренебрегнал трите ракята витр, дори ако ми дават червени камили в замяна. (Муватта имам Мухаммед 150)

В онези времена червените камили били много скъпи.

  1. На Хасан ел-Басри му съобщили, че

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) давал селям във втория ракят на витра. Тогава Хасан ел-Басри казал, че Умер (радийеллаху анх) е бил по-голям правовед [от сина си] и че неговата практика е била да изрича текбир и да се изправя от втория ракят [за да изпълни трети, без да дава селям във втория]. (ел-Мустедрак 1:304)

  1. Мекхул разказва:

Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) кланяше три ракята витр, без да дава селям между тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:295)

  1. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) казва:

Ракятите на витрa са подобни на дневния намаз витр [т.е. на вечерния (мегриб, акшам) намаз]. (Муватта имам Мухаммед 150, Меджмеʿ ез-зева’ид 2:242)

  1. Ибрахим ен-Нехаʿи предава, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е казал:

Един ракят не е достатъчен за витрa. (Муватта имам Мухаммед 150)

  1. От Енес (радийеллаху анх) се предава, че

витрът е три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:293)

  1. Ебу Менсур разказва:

Попитах Ибн Аббас (радийеллаху анх) за броя на ракятите на витра, а той отговори: „Три ракята.“ (Шерх меʿани ел-асар)

  1. Ата предава, че Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал:

Витрът прилича на вечерния (мегриб, акшам) намаз. (Муватта имам Мухаммед 150)

  1. Хасан ел-Басри предава:

Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) кланяше три ракята за витр и даваше селям едва в края на третия ракят. (Мусаннеф Абдурраззак 2:294)

  1. Ебу Галиб разказва, че

Ебу Умаме (радийеллаху анх) кланяше три ракята за витр. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

  1. Алкаме, ученикът на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), предава, че

витрът е три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

  1. Предава се, че Ибрахим ен-Нехаʿи е казвал:

Няма витр, състоящ се от по-малко от три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

  1. Ебу-з-Зенед предава:

Умер ибн Абдулазиз определи, че броят на ракятите на витра е три, базирайки се на постановлението на правоведите, и че селям се дава само накрая (Шерх меʿани ел-асар).

  1. Предава се, че Хасан ел-Басри е казал:

Мюсюлманите са постигнали единодушие, че витрът е три ракята със селям само накрая. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

Причината да цитираме изказванията на толкова много сподвижници и техни последователи [табиʿин] е, че техните становища и практики имат високо правно положение в ислямското право. Винаги когато се установи противоречие между хадисите, свързани с даден въпрос, учените се обръщат към действията и изказванията на сподвижниците, за да разрешат тези противоречия. Сподвижниците несъмнено са притежавали голяма проницателност за реалността на тези въпроси, поради това, че са били благословени с близостта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Ето защо учените гледат на техните становища с голямо уважение и обикновено приемат онези хадиси, които отговарят на тяхната практика. По същия начин се гледа и на становищата на табиʿин, тъй като те били наследнаци на сподвижниците и носели техните знания.

По-видните сподвижници, като сеййидина Умер, Али, Абдуллах ибн Месʿуд, Абдуллах ибн Умер, Енес ибн Малик, Абдуллах ибн Аббас, Аише, Убей ибн Кяʿб и Ебу Умаме (радийеллаху анхум), всички те твърдят, че витрът се състои от три ракята. Онези, които дошли след тях, като Ибрахим не-Нехаʿи, Алкаме, Ебу Исхак, Касим ибн Мухаммед и други, поддържали същото мнение. Дори известните фукаха себʿа, „седмината правоведи“, на ранния период [виж по-долу] заключават, че витрът е три ракята. Това е било толкова широко прието становище, че Хасан ел-Басри предава консенсус [иджмаʿ] за него.

  1. Колко селяма се дават в намаза витр?

Ханефитското становище по този въпрос е, че, както при всеки друг намаз, трябва да се дава само един селям във витра. Съгласно това становище, не трябва да се дават два селяма, за да не се кланя третият ракят отделно.

Становището на останалите учени е, че мусаллият [кланящият се] трябва първо да изпълни два ракята, да ги завърши със селям и после да отслужи третия ракят отделно, завършвайки го с отделен селям.

Има редица причини, които установяват превъзходството на позицията ханефитите по този въпрос.

(1) В никое от споменатите по-горе предания не се казва, че трябва да се дава два пъти селям в рамките на триракятовия намаз. Напротив, в много от тях се заявява че трите ракята трябва да се кланят заедно, без прекъсвания. Напълно очевидно е, че, ако е имало интервал между втория и третия ракят, разказвачите със сигурност е щяло да го споменат.

(2) Преданията на Аише (радийеллаху анха) описват витра като всеки друг триракятов намаз, тъй като в тях не се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е давал допълнителен селям във втория ракят. Трябва да се отбележи, че Аише (радийеллаху анха) се счита за най-знаещия човек по отношение на намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Това е поради нейното близко наблюдение на намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато той е бил в дома си, където обичайно го кланял. Ето защо, без по-нататъшно обсъждане, обяснението й, че витрът се състои от три ракята, трябва да се приеме.

(3) В някои предания, съобщени от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), се твърди, че витрът е бил кланян като един ракят. Много учени заявяват, че Ибн Умер (радийеллаху анх) всъщност никога не е бил виждал Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя витра, и че неговите предания не могат да бъдат предпочитани пред тези на Аише и Ибн Аббас (радийеллаху анхум), и за двамата от които е известно, че са виждали Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя витра.

(4) Едно предание гласи:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забрани „непълния намаз“ [букр. бутайра – животно с отрязана опашка] – където човек кланя един ракят като витр.

Въпреки че е казано, че това предание съдържа някои слабости, забраната за кланяне на витра като един ракят е вярна, тъй като е предадена по достоверен начин чрез редица надеждни вериги. В Лисан ел-мизан хафиз Ибн Хаджер предава този хадис чрез силна верига под биографията на Усман ибн Мухаммед, един от неговите разказвачи. С изключение на Укайли, който е известен със своята изключителна строгост в критиката към разказвачите (въпреки че критиката му тук е умерена), повечето хадисолози смятат Усман ибн Мухаммед за надежден. Хаким ен-Нейсабури разказва предание от него в своя Мустедрак и го счита за достоверно, а алляме Зехеби потвърждава това. Следователно статутът на хадиса не може да бъде по-нисък от хасен [добър], а забраната за кланяне на един ракят отделно, посочена в него, се приема за силна повеля. [виж: Фетх ел-мулхим 2:309)

(5) Много от избраните сподвижници, като Умер ибн ел-Хаттаб, Али ибн Ебу Талиб, Ибн Месʿуд, Ибн Аббас, Хузейфе ибн ел-Яман, Енес ибн Малик, Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анхум), кланяли витра само с един селям в края на намаза. Някои от техните предания бяха споменати по-горе, а други могат да бъдат открити в многобройните сборници с хадиси, разделите (за витр) в които са пълни с преданията на Аише (радийеллаху анха). Следователно методът според суннета за отслужване на витра е той да се кланя като непрекъсната поредица от три ракята, каквато е била практиката и на тези велики сподвижници.

(6) В някои хадиси вечерният (акшам, мегриб) намаз, който има само един селям в края на третия ракят, е наречен „дневния намаз витр“. Ето защо „нощният намаз витр“ следва да се кланя като вечерния намаз – само с един селям в последния ракят.

Има предание, в което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забранява витрът да се кланя като мегриб. Това всъщност означава, че човек не трябва да кланя единствено витр, подобно на мегриб, т.е. без да кланя никаква двойка ракяти [шуфʿа] преди него. Преданието не означава, че човек трябва да раздели последния ракят от първите два, давайки селям между тях.

(7) И „седмината големи правоведи“ [фукаха себʿа] са на мнение, че витрът трябва да се кланя три ракята със селям само накрая. До тези седем факихи хората се допитвали по различни въпроси и каквото мнозинството от тях одобрявало, това се приемало за законното постановление [фетва]. В книгата си имам Тахави предава тяхното единодушно мнение, че витрът трябва да се кланя като три ракята със селям само в последния ракят. Седмината правоведи са: Саʿид ибн ел-Мусеййиб, Урве ибн ез-Зубейр, Касим ибн Мухаммед, Ебу Бекр ибн Абдуррахман, Харидже ибн Зейд, Убейдуллах ибн Абдуллах и Сулейман ибн Яшар (Аллах да е доволен от всички тях). (Евджез ел-месалик 1:434)

(8) Хасан ел-Басри предава консенсус [иджмаʿ] по отношение на становището, че витрът е три последователни ракята, без никакви прекъсвания между тях; което означава, че това е било широко разпространено мнение.

Горните доводи позволяват да се заключи, че витрът наистина се състои от три ракята с даване на селям само в третия, последен ракят. Това е широко разпространеното мнение сред сподвижниците и последователите им (Аллах да е доволен от тях).

Някои объркващи предания

  1. Саʿд ибн Хишам поискал от Аише (радийеллаху анха) да му опише как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял витра, при което тя отговорила:

Ние приготвяхме неговия сивак и вода за неговия абдест. Аллах го събуждаше през нощта, когато Той пожелаеше, и Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) почистваше зъбите си със сивака и вземаше абдест. После кланяше девет ракята, като сядаше само на осмия ракят, в който споменаваше Аллах, възхваляваше Го и отправяше дуа към Него. След това той се изправяше, без да е дал селям, и изпълняваше деветия ракят; после сядаше и [отново] споменаваше Аллах, възхваляваше Го и отправяше дуа към Него. След това даваше селям [достатъчно силно] и го чувахме. След селяма той кланяше още два ракята в седнало положение. Така че, синко, това бяха единадесет ракята. Когато възрастта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) напредна, той кланяше [само] седем ракята, а практиката му по отношение на двата [последни] ракята бе същата като по-ранната му практика [да ги кланя в седнало положение]. Така че това бяха [общо] седем ракята. (Сахих Муслим 1:256)

Формулировката на това предание предполага, че намазът витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил общо девет ракята, в които той е сядал само в края на осмия ракят и е завършвал намаза със селям в деветия. В хадиса се казва, че това е била по-ранната му практика и че по-късно той е намалил броя на ракятите до седем, сядайки закратко в шестия и завършвайки със селям в седмия.

В Сунен ен-Неса’и, Муватта имам Малик, както и в редица други сборници, този хадис е предаден по същата верига, но със следното допълнение: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не даваше селям във втория ракят на витра.“ Във варианта от ел-Мустедрак се казва: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр със селям само накрая.“ В Муснед Ахмед с казва:

След като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изпълнеше нощния (иша, ятсъ) намаз, той се прибираше у дома и кланяше два ракята, последвани от още два, по-дълги от първите. После той кланяше витра, без промеждутъци, а след това той кланяше последни два ракята в седнало положение.

След проучване на различните варианти на това предание, може да се направят следните изводи:

(а) В най-добрия случай Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял общо единадесет ракята през нощта. В това число са били също витрът и двата ракята след него.

(б) Три от единадесетте ракята са били витр.

(в) Той е сядал във втория ракят на витра, без да дава селям.

(г) След витра той е кланял два ракята седнал.

(д) Той е сядал в края на всеки втори ракят.

От тези точки научаваме, че различните предания за витра всъщност описват един и същи начин за кланянето му. Причината да изглеждат противоречиви са различните думи, използвани в повечето от тях.

Във версията на Сахих Муслим само се споменава общият брой ракяти, без да се дават подробности относно начина на изпълнението им заедно с намаза техеджуд. Причината за това е, че Аише (радийеллаху анха) е била попитана специално за намаза витр, а не за техеджуда. Ето защо тя не сметнала за необходимо да дава подробности за ракятите техеджуд, кланяни преди витра. Споменавайки детайли за витра, тя казва: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) сядаше, без да дава селям в осмия ракят.“ Този осми ракят всъщност е бил вторият ракят на витра, който е бил изпълняван след шестте ракята техеджуд; след това, в деветия ракят (третия ракят на витра), той давал селям и по този начин завършвал своя намаз витр.

По онова време било общоизвестно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) винаги е кланял намаза техеджуд със селям на всеки два ракята, така че Аише (радийеллаху анха) не дала никакви подробности относно тях, а само споменала общия брой ракяти. Също така тя завършва, казвайки, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял още два ракята в седнало положение, след като е свършел деветия ракят, с което общият брой на ракятите ставал единадесет.

Това е вероятно най-достоверното тълкуване на този хадис, тъй като обхваща всички варианти на преданията на Саʿд ибн Хишам, а също така съгласува и очевидните противоречия между тях. В обобщение, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял техеджуда в серии по два ракята, както се посочва в гореспоменатото предание от Муснед Ахмед (а вероятно и във всички други хадиси за техеджуда); след това той изпълнявал три непрекъснати ракята витр със селям само накрая. След този селям, той кланял още два ракята в седнало положение.

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

Намазът на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) нощем се състоеше от тринадесет ракята, пет от които бяха витр; и той сядаше само накрая.

Очевидната формулировка на този хадис описва намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) като непрекъсната поредица от пет ракята. Както и в предишното предание обаче, видимото значение на преданието не е значението на онова, което всъщност се има предвид. Причината за това е, че Аише (радийеллаху анха) само определя общия брой ракяти, кланяни от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) през нощта, като в тях включва и двата ракята нафиле, извършвани в седнало положение след трите ракята витр. Това се има предвид, когато тя казва: „пет от които бяха витр“, (т.е. включително и двата ракята нафиле).

Когато тя казва: „и той сядаше само накрая“, това означава, че той не сядал за продължителен период от време, за да прави допълнителни дуʿа и зикр, освен в самия край на намаза. Той сядал за кратко в другите ракяти само за да прочете тешеххуда. Освен това тя дори не споменава, че той е давал селям в третия ракят на витра, защото е било всеизвестно, че селям трябва да се дава в третия ракят. Онова, което има предвид Аише (радийеллаху анха) с думите: „и той сядаше само накрая“, е последното сядане на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в двата ракята нафиле, които следвали неговия витр (т.е. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал за продължителен период от време само в последния ракят от двата ракята нафиле).

Някои ханефитски учени обясняват този хадис по малко по-различен начин. Те посочват, че е известно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял техеджуда стоейки или седейки и че намазът витр той винаги кланял изправен, докато двата ракята след витра кланял в седнало положение. Следователно, ако към хадиса се подходи, като се имат предвид тези обстоятелства, то не може да се приеме буквалното му значение.

Съгласно обичайната си рутина, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял витра заедно с техеджуда в изправено положение, след което сядал, за да изпълни двата ракята нафиле. Аише (радийеллаху анха) описва този намаз с думите: „и той сядаше само накрая“, т.е. след като е отслужил първите единадесет ракята (техеджуд и витр) в изправено положение, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал, за да откланя последните два ракята нафиле. Тя твърди, че той е сядал за последните два ракята нафиле, едва след като е изпълнел всички други ракяти в изправено положение. [виж: Дерс-и Тирмизи 2:210-220, Фетх ел-мулхим 2:219]

Това прави преданието на Аише (радийеллаху анха) ясно и разсейва представата, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял продължителен намаз, състоящ се от много ракяти, само с едно сядане накрая, без никакви пози в седнало положение в другите ракяти. Следното предание на Ибн Аббас (радийеллаху анх) допълнително потвърждава това тълкуване:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланя осем ракята и седем ракята в Медина, т.е. зухр и аср [заедно] и мегриб и иша [заедно]. (Сахих Муслим 1:246)

Нито един учен не приема това твърдение със значението, че четирите ракята на зухр и четирите ракята на аср, и че трите ракята на мегриб и четирите ракята на иша, са били изпълнени заедно по такъв начин, че да не е имало интервал между тях.

Причината, поради която учените не приемат такова тълкуване е, защото то предлага нов начин за намаз, който е в противоречие с нормалната методика, използвана обичайно от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и сподвижниците му (радийеллаху анхум). По същия начин онези предания, които на пръв поглед описват начин на изпълнение на витра, който е в противоречие с обичайната практика един намаз да се състои минимум от два ракята, трябва да се тълкуват, а не да се приемат буквално.

  1. Кланянето на един ракят достатъчно ли е за витр?

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

Някой попита Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) за намаза през нощта, при което той рече: „Намазът през нощта трябва да се кланя в серии от по два [ракята]. После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

В друга версия на хадиса се казва: „Витрът е един ракят [който се кланя] към края на нощта.“ Версията в Сунен Ибн Мадже гласи: „Среднощният намаз е серии от по два [ракята], а витрът е един ракят [който се кланя] преди зазоряване.“

Някои учени извеждат от тези предания, че витрът е единичен ракят, който се кланя самостоятелно. Това заключение обаче не съдържа истинското значение на хадиса, защото не са взети под внимание и всички характеристики на намаза. Трябва да се разгледат следните аспекти:

(а) Аллах да помилва великия шафиʿитски учен хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни, който казва във Фетх ел-бари:

Би могло да се твърди, че този [хадис] не е напълно ясен по отношение на интервалите [между втория и третия ракят на витра]. Възможно е с думите си „той трябва да изпълни още един ракят“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да е имал предвид, че този ракят трябва да се откланя заедно с двата ракята преди него. (Фетх ел-бари 2:385

Следователно истинското значение на този хадис е, че човек трябва да кланя намаза техеджуд в серии от по два ракята през нощта, а в края на нощното си бдение [киям ел-лейл] той трябва да добави допълнителен ракят към последната двойка ракяти и така да ги направи три общо. По този начин общият брой ракяти на техедждуда и витра ще бъде нечетен и така ще бъде в съответствие със словата на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем):

После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

(б) Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал относно хаджа:

Хаджът е Арафат. (Сунен ет-Тирмизи, Ибн Мадже, ед-Даракутни)

Това предание също не бива да се приема буквално, тъй като това би означавало, че хаджът на човек ще се изпълни просто ако той отиде в местността Арафат, постои там известно време, след което се върне у дома, без дори да е встъпвал в поклонническа святост [ихрам]. Това очевидно не е валидно тълкуване, защото се пренебрегват много основни аспекти на ибадета. В действителност хадисът само изразява важността от стоенето [вукуф] на Арафат, защото това е един от стълбовете на поклонението; а не, че това е единственото нещо, което трябва да се извърши по време на хаджа.

По същия начин с думите си, че витрът е един ракят, който се кланя преди края на нощта, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) просто определя отличителния фактор между витра и два ракята техеджуд; че добавянето на допълнителен ракят към последните два ракята техеджуд биха превърнали и трите ракята във витр, като по този начин човек ще изпълни изискването за кланяне на витр.

(в) Личната практика на Ибн Умер (радийеллаху анх), въпреки че противоречи на горния хадис, е била да кланя три ракята витр заедно, както се посочва в следното предание на имам Малик:

Ибн Умер (радийеллаху анх) казваше, че вечерният намаз (акшам, мегриб) е витрът на деня. (Муватта имам Малик 77)

Ако вечерният намаз (за който всички са единодушни, че се състои от три непрекъснати ракята) е определен като „витра на деня“, то от това следва, че самият намаз витр трябва да се кланя като три непрекъснати ракята.

С оглед на изложеното по-горе, е много трудно да се постанови, че витрът може да се кланя само като един ракят. Хафиз Ибн Хаджер предава във Фетх ел-бари, че Ибн ес-Салях е казал:

Не може да се направи извод от преданията за витра, въпреки тяхната многочисленост, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само един ракят като витр. (Фетх ел-бари 2:15)

Следователно всеки хадис, в който се твърди, че намазът витр се състои от брой ракяти, различен от три, не може да се приеме буквално. Той трябва да се анализира и тълкува така, че да се установи неговото истинско значение, и така да се хармонизира с другите предания, в които се говори за витра като триракятов намаз.

Последен въпрос

След прочитането на хадисите в този раздел, човек може да се запита защо тези предания се различават едно от друго в описанието си на намаза витр. Отговорът на този въпрос е много лесен. Има два вида предания. На първо място са тези, в които се говори общо за среднощния намаз [техеджуд] и за намаза витр, като не се споменава някаква разлика между двете молитви. В тях се посочва само общия брой ракяти, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял през нощта, защото е било общоизвестно, че последните три ракята на техеджуда всъщност са били витр. Следователно те обхващат цялото нощно бдение, когато споменават намаза витр. Примери за това могат да бъдат открити по-горе, в частта „Някои объркващи предания“.

Вторият вид предания не смятат всички ракяти като витр, а описват техеджуда и витра отделно по отношение на броя на ракятите, кланяни във всеки от намазите. Ето защо те не оставят място за предположения. По-голямата част от втория вид предания гласят много ясно, че витрът се състои от три ракята. Примери за това могат да бъдат открити по-горе, в частта „Хадисите по този въпрос“. Имам Тирмизи, цитирайки думите на Исхак ибн Ибрахим Рахуя, заключава:

Преданията, които гласят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял тринадесет ракята витр, всъщност означават (както казва Исхак), че той е кланял тринадесет ракята, в това число и трите ракята витр, и [от това следва,] че целият среднощен намаз е споменат като витр. (Сунен ет-Тирмизи 1:105)

Имам Ебу Мухаммед ел-Менбаджи, ханефитски правовед и хадисолог, пише:

Един от начините за съгласуване между преданията [които си противоречат] е да се каже, че [първоначално] Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само един ракят като витр и дори повелил на другите да го правят; но последната му позиция била да кланя три ракята. (ел-Любаб фи-л-джемʿи бейне-с-суннети ве-л-китаб 1:173)

Заключение

В заключение, витрът трябва да се кланя като триракятов намаз, защото това е начинът, според по-голямата част от преданията, по който Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял своя витр. Тези три ракята трябва да се изпълняват без отделяне на третия ракят от ​​първите два. Кланянето на един ракят витр е определено като „непълен намаз“ от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Доказателство за това е фактът, че в ислямското право няма друг пример за намаз, състоящ се само от един ракят. Следователно намазът витр трябва да се кланя без прекъсвания, точно както вечерния намаз, а не като единичен ракят.

Освен това бе изяснено, че практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била да изпълнява витра през нощта след намаза техеджуд. Той кланял техеджуда в серии от по два ракята, докато времето за феджр не наближело, когато той добавял допълнителен ракят към последната двойка ракяти и по този начин превръщал последните два ракята и допълнителния ракят във витр. Със сигурност това е имал предвид Пратеника, когато е казал:

После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

И Аллах знае най-добре!

Advertisements
Published in: on 06.06.2015 at 23:13  Коментарите са изключени за Броят на ракятите на намаза витр  
Tags: ,
%d bloggers like this: