Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

 

iftirosy-tawarruk2

Друг въпрос, който е добил голяма популярност в днешно време, е въпросът за точния начин на сядане по време на када, или „седналото положение“, в намаза. Богатството от хадиси описва два различни начина на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), които той използвал при сядане. Някои хадиси показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза теверрук, а според други хадиси той е сядал в поза ифтираш. Следователно от това можем да заключим, че в един или друг момент от благословения си живот Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина.

Поза теверрук е, когато човек седне с лявата половина на седалището си директно върху земята, дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле, а лявото ходило е положено легнало на една страна и се подава изпод десния крак.

Малко по-различна е позата ифтираш, при която човек полага лявото си ходило хоризонтално на една страна и сяда върху него, а дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле.

Различните становища

Според ханефитите по-добрият и предпочитан начин е човек да използва позата ифтираш във всички сядания в намаза. Въпреки че не е предпочетеният метод, като се имат предвид достоверните [сахих] хадиси, би било допустимо да се сяда и в поза теверрук.

Друга група от учени твърдят, че за предпочитане е човек да използва поза теверрук във всички сядания в намаза. Трета група посочват, че предпочетената практика е да се използва поза ифтираш в първото сядане, а теверрук в „последното“ сядане в намаза. Това означава, че по време на кланяне на намаз от два ракята с едно сядане накрая, човек трябва да използва поза теверрук в това сядане, тъй като то е „последното“. Становището на четвъртата група се отличава с това, че човек трябва да използва поза ифтираш в „първото“ сядане на всеки намаз, а теверрук във второто сядане. Това означава, че човек, който кланя намаз от два ракята само с едно сядане, трябва да използва поза ифтираш за това сядане, тъй като то е „първото“; и ако намазът се състои от три или четири ракята, тогава трябва да използва поза ифтираш в първото сядане и теверрук във второто.

Разногласието по този въпрос обаче не е твърде сериозно, тъй като е относно определянето на това кое от две валидни и позволени действия е по-добро. В следния раздел ще опишем причините, поради които ханефитската школа дава предимство на позата ифтираш, а също така ще се опитаме да изясним кога и защо Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал поза теверрук.

Хадисите за ифтираш

Ханефитите твърдят, че през по-голямата част от живота си Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш във всички сядания на намаза, а имам Тирмизи твърди, че това е била практиката на мнозинството учени. Що се отнася до няколкото пъти, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук – както е според някои предания, – то това е било или поради слабост и неспособност да седне в поза ифтираш през последната част от живота си, или е било просто, за да съобщи на сподвижниците за неговата допустимост [беянен лил джеваз]. Следните хадиси говорят за седенето в поза ифтираш от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато е бил в намаз.

  1. Аише (радийеллаху анха) казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) полагаше легнало лявото си ходило, а държеше дясното изправено. (Сахих Муслим 1:195)

  1. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) казва в свое предание:

От сунната на намаза е да се държи дясното ходило изправено, я лявото да е сгънато. (Сахих ел-Бухари 1:114)

Следните хадиси ще изяснят още по-ясно позата, илюстрирана в горните две предания.

  1. Ибн Умер (радийеллаху анхума) предава, че

сред суннетите на намаза е човек да държи дясното си ходило изправено с пръсти, сочещи към къбле, и да седи върху левия си крак. (Сунен ен-Неса’и 1:173)

  1. Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) разказва:

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Когато той седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а задържа изправено дясното. (Сунен ет-Тирмизи 1:65)

Имам Тирмизи казва, че това е достоверен [сахих] хадис, и посочва, че това е практиката на мнозинството от знаещите учени и становището на Суфян ес-Севри, Ибн ел-Мубарак и жителите на Куфа.

Според всички тези хадиси Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза ифтираш и не предполагат, че той е сядал по друг начин. Това означава, че неговата обичайна практика е била да сяда в поза ифтираш. Възражение, което се отправя тук от страна на втората група (посочена по-горе), е, че тези хадиси се отнасят само за позата в първото сядане, но не и във второто. Ето защо според тях човек трябва да използва поза ифтираш само за първото сядане, а във второто сядане да ползва поза теверрук. Това възражение обаче не е валидно заради думите на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх):

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Това означава, че главната цел на посещението му при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е била, за да види как той се кланя. Така че изричното споменаване на ифтираш от страна на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) като единствен начин на сядане, използван от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), и липсата на споменаване на някакъв друг начин, говори, че този сподвижник е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да сяда само в поза ифтираш по време на всички сядания в намаза.

  1. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

[…] после, когато [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а вдигна дясното на пръстите му, и прочете тешеххуда. (Шерх меʿани ел-асар 1:260)

Ебу Хумейд разказва този хадис в съвсем общ контекст и не уточнява дали тази поза е била ограничена само до първото сядане или не.

  1. Едно предание на Ебу Ваил гласи:

Когато той [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седнел за тешеххуд, той полагал легнало лявото си ходило и сядал върху него, а след това започвал да чете дуʿа, вдигайки показалеца си. (Шерх меʿани ел-асар 1:259)

Този хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седял в поза ифтираш, докато е отправял дʿуа след тешеххуда. Тъй като е ясно, че дуʿа обикновено се отправя при последното сядане в намаза, от този хадис също се стига до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал ифтираш в последното сядане.

  1. Ибрахим предава, че

когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал по време на намаз, той полагал легнало лявото си ходило, докато горната повърхност на ходилото не потъмнеело [поради натиска и продължителното седене в тази поза]. (Сунен Ебу Давуд)

  1. Семура (радийеллаху анх) казва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забрани да се сяда в [позите] икʿа [при която човек сяда със седалището си директно върху земята, а краката му са свити в коленете и приближени към корема] и теверрук. (Сунен ел-Бейхеки, ел-Мустедрак)

От всички горепосочени хадиси можем да заключим, че в повечето случаи Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш, което ясно показва, че това е сунна и следователно предпочетеният начин за сядане.

Някои учени изтъкват друга причина за предимството на ифтираш пред теверрук. Те твърдят, че ифтираш е малко по-трудна поза от теверрук, и колкото по-трудно е дадено богослужение, толкова по-голяма награда има за него. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Наградата е съразмерна със затруднението [което изпитвате]. (Сахих ел-Бухари, Муслим)

В началото на тази глава бе споменато, че според някои предания Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал също и в поза теверрук. Следващият раздел ще се занимае с хадисите за теверрук и ще даде представа за причините, поради които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал по този начин, въпреки че обичайната му практика е била ифтираш. Ханефитските учени предлагат множество обяснения за това защо понякога той е сядал в поза теверрук.

Хадисите за теверрук

  1. Яхя ибн Саид предава, че

Касим ибн Мухаммед им показал начина на сядане [в намаза]. Той изправил дясното ходило и положил легнало лявото, а след това седнал с лявата част на седалището си [на земята] и не седнал върху крака си. Тогава той рекъл: „Абдуллах, син на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), ми показа този начин и ми съобщи, че баща му, Ибн Умер (радийеллаху анхума), [също] сядал по този начин.“ (Шерх меʿани ел-асар 257)

Този хадис се използва като довод от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза теверрук, и въз основа на него те се опитват да докажат превъзходството на тази поза. Ние обаче ще открием, че твърдението им е слабо, поради редица причини:

(а) Ибн Умер (радийеллаху анхума) сядал в поза теверрук (както е в горния хадис) само защото имал някаква слабост в краката си и не успявал да седне в ифтираш. Предава се, че понякога той сядал и в поза тераббуʿ, или с кръстосани крака, но забранявал на другите да го правят. Следното предание на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) обяснява това по-подробно:

Абдуллах, синът на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), виждал баща си да седи с кръстосани крака в намаза. Той разказва: „[Веднъж] и аз седнах по този начин, когато бях още млад, но баща ми ми забрани, казвайки: „Сунна в намаза е да изправиш дясното си ходило и да положиш легнало лявото.“ Тогава отбелязах: „Ти седиш по този начин [т.е. с кръстосани крака]“, а той отговори: „Краката ми не ме държат.“ (Шерх меʿани ел-асар 257-258, Сахих ел-Бухари)

Този хадис ясно постановява, че според Ибн Умер (радийеллаху анхума) сунната и предпочетеният начин за сядане е позата ифтираш. Единствено поради слабостта в краката си Ибн Умер (радийеллаху анхума) не можел да сяда по този начин и в крайна сметка прибягнал до позата теверрук, а понякога и до тераббуʿ [кръстосани крака]. Можем да заключим, че тераббуʿ и теверрук са второстепенни и алтернативни пози, които се използват само когато има затруднения за сядането в ифтираш.

(б) Друга причина, поради която този хадис не може да бъде доказателство срещу преданията, представени от ханефитите, е, че това е просто описание на нечие действие [хадис фиʿли]. Ханефитите, от своя страна, разполагат с предания, съдържащи словесни заповеди [хадис кавли] за ифтираш [хадиси 2 и 3 по-горе]; а словесната заповед, съгласно един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис], има предимство пред предание, което просто описва дадено действие.

  1. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) стигнал до последния ракят, в който намаза щял да бъде завършен, той положил легнало лявото си ходило и седнал [отпускайки се] на едната си страна, в теверрук. (Сунен ет-Тирмизи 1:67)

Това е друг хадис, използван от онези, които твърдят, че теверрук трябва да се използва в последното сядане. Ханефитите обясняват хадиса по следния начин:

(а) Това е била позата, възприета от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му дни, когато му станало твърде трудно да сяда в ифтираш. Самият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) споменава в някои предания, че „годините са му натежали“, поради напреднала възраст.

(б) Ебу Хумейд ес-Саиди, разказвачът на хадиса, по друг повод предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал само в поза ифтираш [виж хадис 5 по-горе]. Следователно двете му предания могат да бъдат съгласувани като се приеме, че първото му предание описва нормалния начин на сядане на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а второто подчертава практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му години.

(в) Друга причина, поради която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал в поза теверрук, би могла да бъде, за да покаже допустимостта на тази поза [беянен лил джеваз], т.е. че не е забранено да се сяда по този начин. Това означава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седнал в поза теверрук няколко пъти, за да научи сподвижниците си, че това е допустим и алтернативен начин за сядане, ако е възникнала нужда.

От горните точки разбираме, че позата теверрук е била използвана от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) най-вече в последните му години, поради слабостта в краката му, която му пречела да седи в поза ифтираш. Ако някой хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук преди това, тогава приемаме, че той е правел това, за да посочи допустимостта на тази поза, а не за да покаже нейното предимство пред ифтираш или за да посочи, че това е постоянната му практика.

Заключение

И двата вида хадиси – тези за ифтираш и тези за теверрук – могат да бъдат открити в сборниците с хадиси. След внимателното им изучаване, ханефитите стигнали до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина в един или друг момент от живота си. И двата начина на сядане са допустими, и човек има право на избор в коя от двете пози да седи в намаза си. Въпреки това, тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал позата ифтираш през по-голямата част от живота си и тъй като това е била постоянната му практика (както потвърждават и хадисите на Ибн Умер (радийеллаху анхума)), по-добродетелно и заслужаващо по-голяма награда би било да се сяда в поза ифтираш. В случай на неспособност, алтернативен начин би бил да се сяда в поза теверрук.

Преданията, които говорят за позата теверрук, не я описват като постоянeн обичай на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а като негова практика, която той извършил, за да покаже допустимостта й [беянен лил джеваз], или към която той прибягнал през последната част от живота си, поради слабост и неспособност да сяда в поза ифтираш. По този начин ханефитите са успели да съгласуват различните предания и да представят подходящи тълкувания за всички тях.

Advertisements
Published in: on 02.04.2015 at 22:49  Коментарите са изключени за Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш  
Tags: , , ,
%d bloggers like this: