Скубането, оформянето, бръсненето и изсветляването на веждите

Какво е ислямското постановление относно скубането, оформянето, бръсненето и изсветляването на веждите?

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Въпросът за оформянето на веждите много нашумя в последно време и много хора изглеждат объркани относно него. Това е вид лично поддържане на външността, което включва скубане или подрязване на веждите в желаната форма. Въпреки че и жени, и мъже „оформят“ веждите си, тази практика е по-характерна за жените. Има различни средства за оформяне на веждите, като скубане, подрязване и изсветляване. В този кратък материал ще разгледаме ислямската гледна точка относно всеки от тези методи, ин ша Аллах.

В основата на въпроса за оформянето на веждите стои известният хадис на сподвижника сеййидуна Абдуллах ибн Месуд (Аллах да е доволен от него). Нека първо разгледаме този хадис, както и различните аспекти, свързани с него.

Алкаме разказва, че сеййидуна Абдуллах [ибн Месуд] проклел жените, които се татуират, скубят косми [от лицата си] и създават [изкуствено] разстояние между своите [предни] зъби, за да изглеждат красиви, променяйки сътвореното от Аллах. Умм Якуб [му] казала: „Какво е това?“ Абдуллах рекъл: „Защо да не проклинам онези, които Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) прокле и които са посочени в Книгата на Аллах .“ Тя казала: „Кълна се в Аллах, прочетох [Книгата на Аллах] от край до край, но не открих такова нещо!“ Тогава той казал: „Кълна се в Аллах, ако я беше прочела [внимателно], щеше да откриеш. [Аллах казва:] „Каквото Пратеника ви дава, приемете го, а каквото ви забранява, странете от него.“ (Сахих ел-Бухари 5939 и Сахих Муслим 2125)

Има различни точки, които трябва да се обсъдят, във връзка с този хадис:

1) Какво е точното значение на „тенмис“ и „нимас“ – корените на термините „немисат“ и „мутенеммисат“, използвани в различните версии на този хадис?

а) Мнозинството от езиковедите (улема ел-люга), правоведите (фукаха) и хадисолозите (мухаддисун) са на мнение, че става въпросн за скубане на косми от „лицето“. Ето защо терминът „немисат“ се отнася за жените, които скубят своето или чуждо окосмяване от лицето, а във версията на Муслим има допълнение „мутенеммисат“, което се отнася за жените, на които им скубят косми от лицето.

Имам ен-Неўеўи (Аллах да се смили над него) посочва в коментара си на Сахих Муслим: „Немиса е жена, която отстранява косми от лицето си…“ (ел-Минхадж шерх Сахих Муслим, стр. 1602; виж също за езикови справки: ен-Нихайе 5/119, Лисан ел-араб 7/101 и ел-Муджем ел-ўесит 2/955; за коментари на хадиса: Фетх ел-бари 10/463 и Умдет ел-кари 15/114; за справки относно фикха: Радд ел-мухтар 5:239, ел-Каўанин ел-фикхиййе, Нихайет ел-мухтадж 2/25 и Кешшаф ел-кина 1/81)

б) От друга страна, някои класически учени са на мнение, че „нимас“ се отнася конкретно за скубането на веждите, а други казват веждите и челото. Имам Ебу Даўуд казва в своя Сунен: „Немиса е жена, която скубе веждите си, за да ги изтъни.“(Сунен Еби Даўуд, хадис 3621)

Имам Ибн Хаджер ел-Аскаляни казва в коментара си на Сахих ел-Бухари: „Нимас е премахването на лицево окосмяване с пинсети… и е казано, че се отнася конкретно за премахване на косми от веждите, за да бъдат изтънени или изправени.“ (Фетх ел-бари 10/463)

Изглежда, че разликата е семантична, тъй като мнозинството от учените, които казват, че това се отнася до премахването на „цялото“ лицево окосмяване, също правят изключение, като например за премахването на косми от брадичката, горната устна и челото (следват детайли). Ето защо въпросът остава фокусиран върху веждите. Това е причината, поради която някои дори превеждат самия текст на хадиса като „онези, които скубят веждите си“.

2) Въпреки че в хадиса се споменава „скубане“, повечето класически учени твърдят, че това не се ограничена до скубане, а включва и всички други начини за намаляване на окосмяването. Ето защо същото постановление ще се прилага и за рязането, подстригването, бръсненето и т.н. (Неўеўи, ел-Минхадж шерх Сахих Муслим стр. 1602; Фетх ел-бари 10/463; Радд ел-мухтар 6/373; Нихайет ел-мухтадж 2/25 и Кешшаф ел-кина 1/81)

Предава се, че имам Ахмед ибн Ханбел (Аллах да се смили над него) е позволил намаляването на веждите чрез средства, различни от скубането. Това обаче е мнение на малцинството. (Виж: ел-Мугни на Ибн Кудаме 1/131)

3) Изключения от общата забрана за премахване на окосмяване от лицето

Както бе споменато по-горе, въпреки че въпросният хадис се отнася за премахването на кое да е окосмяване по лицето, мнозинството от класическите учени правят някои изключения. Така че какви са тези изключения?

а) Имам Ибн Джерир ет-Табери е на мнение, че забраната е абсолютно обща. Като такава, според него, дори ако на една жена започне да й расте брада или мустаци или пък има прекомерно окосмяване по челото, за нея остава забранено да подстриже или оскубе космите, независимо дали е омъжена и иска да се разкраси за съпруга си или поради друга причина. Това обаче изглежда е изолирано мнение. (Виж: Ибн Хаджер, Фетх ал-бари 10/463)

б) Според мнозинството от класическите правоведи, общата забрана за премахване на лицево окосмяване трябва да се ограничи поради други текстове, указващи това. Например:

Имам Абдурраззак разказва със своя верига на предаване, че една жена попитала Майката на вярващите сеййиде Аише (Аллах да е доволен от нея) дали й е разрешено да премахва косми от лицето си, за да се разкраси за мъжа си. Аише (Аллах да е доволен от нея) отговорила: „Премахни от себе си грозното и се разкраси за съпруга си…“ (ел-Мусаннеф 5104)

Имам Ибн Хаджер ел-Аскаляни разказва малко по-различна версия на преданието. Той казва във Фетх ел-бари, че съпругата на Ебу Исхак, която обичала да се разкрасява, веднъж посетила сеййиде Аише (Аллах да е доволен от нея) и попитала: „Какво, ако една жена премахне окосмяването от челото си, за да се хареса на съпруга си?“ Тя отговорила: „Премахвай грозното от себе си, колкото е възможно повече.“ (Фетх ел-бари 10/463)

С оглед на това, ханефитската и шафиитската школа по ислямско право са на мнение, че ако една жена има брада или мустаци, за нея е допустимо да премахне лицевото окосмяване, което расте по брадичката, над горната и под долната устна. В действителност, те твърдят, че това е препоръчително, тъй като ще я предпази от оприличаване с мъжете.

Имам Ибн Абидин (Аллах да се смили над него) от ханефитската школа казва: „…Ако растат косми по лицето й, което е причина съпругът й да не я харесва, тогава забраната за премахване на подобно [лицево] окосмяване изглежда пресилено. Това е, защото разкрасяването на жените се препоръчва заради целомъдрието… В Табйин ел-мехарим се посочва, че премахването на лицево окосмяване е забранено, освен ако на една жена не й растат брада и мустаци, като в такъв случай не е забранено да го отстрани, а това даже е препоръчително. (Радд ел-мухтар аля ед-Дурр ел-мухтар 5:239)

Известният хадисолог и шафиитски правовед имам ен-Неўеўи (Аллах да се смили над него), коментирайки хадиса, посочва, че ако на една жена й расте брада, мустаци или има косми под долната си устна, то тя се освобождава от общия характер на тази забрана и е допустимо – всъщност препоръчително – за нея да отстранява това окосмяване. (Виж: ел-Минхадж шерх Сахих Муслим, стр. 1602)

Шейх мюфтия Рашид Ахмед Людхянви (Аллах да се смили над него), известнен късен ханефитски учен от Субконтинента, посочва, че е допустимо за жена да премахва лицево окосмяване, и ако тя развие брада и мустаци, е препоръчително (мустехаб) да го отстрани. (Ехсен ел-фетаўа 8/74)

Скубане и оформяне на веждите

Горното се отнася за премахването на лицево окосмяване, различно от веждите. Що се отнася до по-задълбочено проучване във връзка с премахването на косми от веждите, то има различни мнения и становища на класическите правоведи (фукаха) от четирите суннитски правни школи. Някои казват, че скубането е допустимо за жена, която желае да се разкраси за съпруга си, а други твърдят, че това е забранено без изключения. Ние първо ще представим някои от тези текстове от класическите произведения по фикх, след което ще се опитаме да изведем заключение, ин ша Аллах.

Ханефитската школа

1) В коментара на Тахтаўи върху ед-Дурр ел-мухтар се посочва: „Нимас е премахване на лицево окосмяване с пинсети… Някои тълкуватели на ел-Джами ес-сагир на Суюти твърдят, че „нимас“ е специфично за премахването на косми от веждите, за да станат тънки и еднакви. Това е забранено (харам)… Допустимо е [обаче] да се отстраняват косми, да се боядисват в червено и да се разкрасяват с разрешението на съпруга, тъй като това е [допустимо] разкрасяване… Явното заключение от това условие е, че забраната се отнася само за случаите, в които се прави без разрешението на съпруга. Възможно е да се тълкува по този въпрос, тъй като не може да се отрече, че нимас – което е вид премахване на окосмяването – е от разкрасяването, а религията повелява на жената да се разкрасява [за съпруга си].“ (Хашийе ет-Тахтаўи аля ед-Дурр ел-мухтар 4/186)

2) Известният по-късен авторитет на ханефитската школа имам Ибн Абидин (Аллах да се смили над него) казва относно забраната за скубането на косми от лицето: „Възможно е забраната, спомената [в хадиса], да се отнася за случаите, в които тя се разкрасява за чужди хора; в противен случай, ако тя има окосмяване по лицето, което е причина съпругът да не харесва външния й вид, тогава забраната за премахване на подобно окосмяване изглежда пресилена. Това е, защото разкрасяването на жената е препоръчително, за да изглежда тя добре [пред съпруга си], освен ако хадисът не се тълкува в смисъл, че това се прави без да има необходимост, тъй като има вреда в „скубането“ на косми… В ет-Татарханиййе се предава, че няма възражения относно премахването на косми от веждите и лицето, при условие че това не става причина да се заприлича на женствен човек (муханнес). (Радд ел-мухтар аля ед-Дурр ел-мухтар 5:239)

3) В ел-Фетаўа ел-хиндиййе се казва: „Няма нищо лошо в премахването на косми от веждите и лицето, стига човек да не заприлича на женствен човек [въпреки че това изглежда се отнася за мъжете]…“ (ел-Фетаўа ел-хиндиййе 4/23)

Маликитската школа

1) В ел-Феўаких ед-деўани се посочва: „Тенмис [споменат като забранен в хадиса] е да се скубят веждите, за да станат тънки и красиви. Въпреки това, допустимостта за премахване на косми от веждите и лицето е предадена от Аише (Аллах да е доволен от нея) и това е в съответствие със споменатото по-рано общоприето становище [в маликитската школа], че е допустимо жена да премахва което и да е окосмяване, с изключение на косата. Ето защо [забраната в] този хадис се разбира, че е за жена, на която е забранено да се разкрасява, като например жена, чийто съпруг е починал [и тя е в период на изчакване], или жена, чийто съпруг е изчезнал… На това не може да се възразява с твърдения, че то води до промяна на сътвореното от Аллах, тъй като не всяка форма на промяна е забранена. Не смятате ли, че характеристиките на естествената човешка природа (фитра), като обрязването, рязането на ноктите и подстригването на косата, както и други подобни действия, като кастрирането на позволени животни, са разрешени?“ (Нефраўи, ел-Феўаких ед-деўани 2/411)

2) В Хашийе ел-Адеўи се казва: „Мутинеммиса е жена, която скубе веждите си, за да станат тънки и красиви. Забраната е за жена, на която е забранено да се разкрасява, като жената, чийто съпруг е починал или изчезнал. Ето защо хадисът [за забраната] не противоречи на това, което е предадено от Аише (Аллах да е доволен от нея) по отношение на допустимостта на премахването на косми от веждите и лицето.“ (Хашийе ел-Адеўи аля кифайе ет-талиб ер-раббани 2/459)

Шафиитската школа

1) Имам Шемсуддин ер-Рамли (Аллах да се смили над него) казва: „Тенмис – отстраняването на косми от лицето и веждите с цел разкрасяване, е забранено. Въпреки това, ако съпругът или собственикът [на робиня] й даде разрешение, тогава това става позволено, защото той има интерес от нейното разкрасяване за него, както се посочва в ар-Раўда…“ (Нихайе ел-мухтадж иля шерх ел-Минхадж 2/25)

2) Имам Хатиб еш-Ширбини, друг шафиитски правовед, казва същото в своята Мугни ел-мухтадж, обяснявайки, че причината за забраната е заблуждаването – например неомъжена жена да заблуди потенциалния си съпруг. Въпреки това, когато причината за заблудата отсъства и съпругът на жената й даде позволение, тогава това е допустимо. (Мугни ел-мухтадж 1/294. Виж също: ел-Хайтеми, Тухфат ел-мухтадж фи шерх ел-Минхадж 2/128;  Раўд ет-талиб  1/173; Хашийе ел-джумал; ел-Хаўи ел-кебир и други шафиитски източници по фикх )

3) Имам Неўеўи от шафиитските правоведи обаче изглежда, че има по-строго мнение. Той твърди в коментара си на Сахих Муслим: „Това дело [скубането на косми от лицето] е забранено (харам), освен ако на жената не й расте брада или мустаци, като в този случай не е забранено да се премахне окосмяването, а това дори е препоръчително… Забраната е за премахването на косми от веждите…“ (ел-Минхадж шерх Сахих Муслим, стр. 1602 )

Ханбелитската школа

По-надеждната позиция е, че „скубането“ (а не други методи за обезкосмяване!) на косми от лицето, включително и от веждите, е забранено без изключения. Въпреки това, има и други мнения в рамките на ханбелитската школа, които гласят, че това е разрешено: а) по искане на съпруга; б) когато няма заблуждаване; в) когато не води до имитиране на неморални и покварени жени.

Имам ел-Мердаўи казва в ел-Инсаф: „Забранено (харам) е да се скубе [лицево окосмяване]… според по-правилното мнение на [ханбелитската]  школа. Въпреки това, се казва [в по-слабо становище], че не е забранено… Само Ибн ел-Джеўзи [сред ханбелитските правоведи] разрешава скубането, тълкувайки забраната [в хадиса] като приложима, ако е налице заблуждаване или това се превърне в отличителен белег на покварените жени (фаджират). В ел-Гунйе има становище, че [скубането на косми от лицето] е допустимо по искане на съпруга.“ (ел-Инсаф фи марифе ер-раджих мин ел-хиляф 1/125-126; същото се споменава и от ел-Бахути в Кешшаф ел-кина 1/76; Ибн Муфлих в ел-Фуру 1/107-108; както и в други ханбелитски източници)

Забраната се отнася конкретно за скубането (нимас). Що се отнася до премахването на косми от лицето чрез други методи, като бръснене, подстригване и подрязване, изглежда, че това е разрешено в ханбелитската школа.

1) Известният ханбелитски правовед имам Ибн Кудаме казва в ел-Мугни: „Немиса е жена, която скубе косми от лицето си, а мутенеммиса е жена, на която скубят лицево окосмяване по нейна молба. Това не е допустимо заради хадис. Ако [обаче] тя обръсне космите, няма нищо лошо в това, тъй като хадисът се отнася за скубането. Имам Ахмед (Аллах да се смили над него) ясно споменава това.“ (ел-Мугни 1/77, с еш-Шерх ел-кебир)

2) Имам ел-Мердаўи казва:  „Допустимо е за жена да бръсне и подстригва [лицевото си окосмяване], както ясно е посочено [от имам Ахмед ].“ (ел-Инсаф фи марифе ер-раджих мин ел-хиляф  1/126; същото се споменава и в Кешшаф ел-кина и в други ханбелитски източници)

Обобщение на мненията на четирите школи

Горните цитати от достоверни източници на четирите суннитски школи по ислямско право показват, че правоведите (фукаха) не са взели хадиса на Абдуллах ибн Месуд (Аллах да е доволен от него) – в който жените, които скубят косми от лицата си, биват прокълнати – в буквалния смисъл, а напротив, много от тях са направили изключения или са конкретизирали поради други доказателства (цитирани по-горе), като преданията на сеййиде Аише (Аллах да е доволен от нея) в Мусаннеф на Абдурраззак и Фетх ел-бари, както и други подобни предания.

Първото изключение е по отношение на окосмяване по лицето, различно от веждите. Мнозинството от класическите правоведи са на мнение, че е разрешено – всъщност дори препоръчително – за жена да премахва космите, които растат по брадичката, над горната устна и под долната устна. Много други правоведи правят още изключения, които се отнасят до скубането на самите вежди, тъй като правната максима гласи: „Няма обща забрана, която да не може да бъде конкретизирана.“

Ханефитите правят изключение за жена, която е омъжена, и съпругът й иска тя да се разкрасява за него. Ако тя оскубе веждите си, за да се разкраси за него, то това е разрешено и забраната се ограничава до случаите, когато това се прави за мъже, които не са й махрам, или когато веждите се оскубят до такава степен, че се изкривява целият външен вид (тешўих).

Маликитите изглеждат най-отстъпчиви, като правят изключение за всички жени и позволяват да скубят веждите си. Забраната се ограничава само до жена, която е в положение, при което й е забранено да се разкрасява, като периода на изчакване след разтрогнат брак (идде).

Шафиитите, подобно на ханефитите, правят изключение омъжена жена да скубе веждите си с разрешението на съпруга си. Ето защо забраната се ограничава до неомъжените жени, които могат да заблудят бъдещите си съпрузи със своите оскубани вежди.

Най-надеждното мнение в ханбелитската школа е, че няма изключения, и по този начин „скубането“ на веждите е забранено във всички случаи. Въпреки това, има и други позиции в рамките на школата, че това е допустимо за омъжена жена по искане на съпруга й или когато няма заблуждаване, или когато няма имитиране на грешни и покварени жени. Ето защо забраната се ограничава (съгласно тези други мнения) или до неомъжените жени, или когато се цели да се заблуди потенциален съпруг, или с цел да се привлече вниманието на непознати мъже, както се прави от грешните и неморални жени.

Забраната в ханбелитската школа обаче е само за „скубането“ на лицево окосмяване. Що се отнася до другите методи за обезкосмяване, те са разрешени. (Виж: ел-Меўсуа ел-фикхиййе, част 14, тенеммус)

Доказателствата за тези изключения са вече цитираните две предания, в които Аише (Аллах да е доволен от нея) казва: „Премахни от себе си грозното [от окосмяването] и се разкраси за съпруга си.“

Освен това се предава от Бекра бинт Укбе, че тя попитала Аише (Аллах да е доволен и от двете) за отстраняването на косми от лицето, при което Аише отговорила: „Ако имаш съпруг и можеш да премахнеш [излишното окосмяване] от [над] очите си и по този начин да ги направиш да изглеждат по-красиви, то тогава направи това.“ (Ибн Сад, ет-Табекат ел-кубра 8/70-71; имам Зехеби, Сийер алям ен-нубеля 2/188)

След проучване становищата на всички четири школи по ислямско право, можем да изведем следните постановления относно скубането и подрязването на космите на лицето и веждите:

1) Разрешено е жена да премахва окосмяването по лицето (освен веждите), независимо дали е омъжена или неомъжена, особено ако тя развие брада, мустаци и т.н., като в този случай това е препоръчително.

2) Що се отнася до веждите, ако в тях има някакъв дефект или те изглеждат грозни, защото например:

а) са необичайно дебели и гъсти;

б) са порасли прекалено много и покриват очите, което създава неудобство;

в) са свързани помежду си;

то тогава е допустимо да се премахне излишното окосмяване или да се отстранят стърчащите косми, за да се върнат веждите към по-нормален размер. Това е разрешено както за омъжените, така и за неомъжените жени [а също и за мъжете], тъй като определящият принцип тук е реалната необходимост. Шериатът позволява да бъдат връщани към нормалното области на тялото, които са били деформирани, повредени или счетени за необичайни от „благоразумни“ хора (а не от това, което диктува модната индустрия), особено когато това води до затруднение и психологическа болка, и още повече, когато това може да засегне нечии амбиции за женитба.

В една или друга степен относно това са съгласни учените, които се опират на няколко общи текста от Корана и сунната, и на думите на класическите учени. Всъщност има конкретен хадис в това отношение.

Имам Ахмед предава в Муснед от Абдуллах ибн Месуд (Аллах да е доволен от него), който е казал: „Чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства) да забранява премахването на [лицево и от веждите] окосмяване… освен ако няма някакъв недостатък.“ (Муснед Ахмед 3975)

Коментирайки този хадис, имам еш-Шеўкяни казва: „Явният смисъл на този [хадис] е, че забраната се отнася, когато целта е разкрасяване, а не поради болест или недостатък, като в този случай не е забранено.“ (Нейл ел-еўтар 4/298)

3) Ако няма такъв дефект във веждите, то не е допустимо за неомъжена жена или за жена, която може да изложи веждите си пред мъже, които не са й махрам, да ги скубе или оформя, дори и леко.

4) Ако една жена е омъжена и нейното намерение е да се разкраси за мъжа си, тогава, по искане на мъжа й, е разрешено за нея да оскубе или подреже веждите си, правейки ги „малко“ по-тънки и оформяйки ги „леко“, при условие че не се прекалява до такава степен, че тя започва да изглежда неестествено и се нарушава външният й вид (тешўих). Що се отнася до неомъжените жени, това остава забранено за тях.

Ислямът гледа много сериозно на отношенията между съпрузите, като подчертава важността и двамата съпрузи да бъдат чисти, спретнати и разкрасени един за друг. Ето защо виждаме правоведи (фукаха) от различните школи да позволяват на омъжена жена да оформи веждите си, за да се разкраси за мъжа си, както преданията от сеййиде Аише (Аллах да е доволен от нея) сочат.

В този случай обаче, е необходимо тя да не ги показва пред мъже, които не са й махрам, тъй като правоведите на ханефитската и шафиитската школа ясно подчертават, че такива оформени вежди са средство за разкрасяване само за съпруга. Затова тя трябва да прикрива разкрасените си вежди с хиджаб или никаб, когато е в присъствието на мъже, които не са й махрам.

5) Не е разрешено както за омъжените, така и за неомъжените жени да оформят веждите си прекалено, до степен, при която се нарушава външният вид, или по начин, който е отличителен белег на неморалните и покварени жени, които се считат за развратни и чиято основна цел е да привличат мъжете. Човек трябва да избягва онова, което е станало символ на грешните и неморални дейности.

Ето защо не е допустимо да се оформят веждите в тънка линия, както се диктува съвременната модна индустрия. Това е независимо от факта дали една жена е омъжена или не и дали тя излага веждите си пред мъже, които не са й махрам, или не. Изключението за омъжените жени е, че „леко“ могат да изтънят и оформят веждите си, и в това отношение много трябва да се внимава. Ако има опасения, че ще се стигне до прекомерно оскубване на веждите, то най-добре е изобщо да не се скубе.

Променяне на сътвореното от Аллах (тегйир халк Аллах)

Въпросът, който възниква тук, е дали всяка форма на изменение на веждите се смята за „променяне на сътвореното от Аллах (тегйир халк Аллах)“, което е категорично забранено от Шериата. Ако е така, тогава това би означавало, че дори и за омъжените жени не е разрешено „леко да изтъняват“ веждите си като форма на разкрасяване за съпрузите им.

Отговорът основно се свежда до това как разбираме хадиса, който е в центъра на нашата дискусия: „… жените, които се татуират, скубят косми [от лицата си] и създават [изкуствено] разстояние между своите [предни] зъби, за да изглеждат красиви, променяйки сътвореното от Аллах…“

В обобщение, онези, които правят изключение за омъжените жени, че могат да скубят и оформят веждите си, твърдят, че не всички форми на „промяна“ са забранени. Думите на маликитският правовед имам ен-Нефраўи вече бяха цитирани по-горе: „На това не може да се възразява с твърдения, че то води до промяна на сътвореното от Аллах, тъй като не всяка форма на промяна е забранена. Не смятате ли, че характеристиките на естествената човешка природа (фитра), като обрязването, рязането на ноктите и подстригването на косата, както и други подобни действия, като кастрирането на позволени животни, са разрешени?“ (ел-Феўаких ед-деўани 2/411)

На второ място, някои учени твърдят, че думите „променяйки сътвореното от Аллах“ в хадиса се отнасят конкретно за последното от споменатите действия, а именно: „онези, които създават [изкуствено] разстояние между своите [предни] зъби, за да изглеждат красиви“. Ето защо скубането или оформянето на веждите не е равносилно на „променяне на сътвореното от Аллах“. И Аллах знае най-добре. (Виж: Али ел-Кари, Миркат ел-мефатих 8/295)

Бръснене на веждите

Що се отнася до обръсването на веждите напълно и изписването на линия с молив на тяхно място, според мнозинството от класическите учени, това не е допустимо нито за омъжените, нито за неомъжените жени. Ясно се разбира от цитираните по-горе текстове, че прекомерното отстраняване на косми от веждите е недопустимо.

Въпреки че ханбелитската школа позволява „бръсненето“, за разлика от „скубането“, на веждите, тя също не позволява прекомерното отстраняване, тъй като така външният вид на жената се изопачава и се стига до имитиране на неморалните и покварени жени (фаджират).

Изсветляване и боядисване на веждите

Скоро се появи тенденцията за изсветляване на веждите, за да изглеждат по-тънки и оформени. Обикновено това се прави по два начина:

1) Изсветляване на горната и долната част на веждите с цвят, подобен на този на кожата. В резултат на това веждите изглеждат така, сякаш са били прекалено оскубани, изтънени и оформени .

2) Пълно изсветляване на веждите с цвят, подобен на този на кожата, и следващо изписване на тънка линия с молив върху тях. В резултат на това веждите не се виждат поради изсветляването, а вместо тях се забелязва само тънката линия молив.

Тъй като изсветляването на веждите по този начин е ново явление, ние не намираме никакви категорични дискусии на класическите правоведи. Що се отнася до съвременните учени, те са в разногласие относно неговата допустимост.

1) Някои съвременни учени са на мнение, че не е позволено да се изсветляват веждите по начина, описан по-горе, тъй като това прилича и има същия ефект като прекомерното скубане. Също така, използваните вещества може да причинят увреждане на кожата или окосмяването. Ето защо, независимо от това дали една жена е омъжена или не, изсветляването на веждите по този начин е недопустимо – според тези учени.

2) Други обаче казват, че е допустимо да се обезцветяват и изсветляват веждите по описания начин, тъй като космите само биват оцветени, а не отскубнати. Общото правило по отношение на различните средства за разкрасяване е, че те са разрешени, освен ако не се докаже противното – според тази група учени.

Изглежда, но Аллах знае най-добре, че изсветляването на веждите по описания по-горе начин не може да се счита за забранено (харам). Шериатът позволява боядисването на косата, освен ако не се използва чисто черна боя с цел заблуда на другите.

Действително, първоначалното намерение в този случай е да се направи така, че веждите да изглеждат, сякаш са били оскубани или подстригани, и затова аз смятам, че може би има някаква степен на неодобреност (мекрух) в това. Ето защо е по-добре и по-предпазливо да не се практикува, особено когато изсветлените вежди ще бъдат излагани пред мъже, които не са махрам за жената. Въпреки това, не може да се счита за харам.

Трябва да се има предвид, че горното не се отнася за цялостното боядисване на веждите с къна или друго вещество, за да се промени сива коса, а не с намерение да изглеждат като оскубани. Без съмнение това е разрешено, при условие че се избягва чисто черният цвят и че съставките, използвани в боите, са халял.

Обобщение

Да обобщим: според мнозинството от класическите правоведи, е допустимо за омъжените жени да скубят, оформят и изтъняват веждите си „леко“ за своите съпрузи, при условие че не ги излагат пред мъже, които не са им махрам. Що се отнася до неомъжените жени, това за тях е забранено. Въпреки това, ако веждите изглеждат деформирани и дефектни, тогава е допустимо дори за неомъжените жени да ги върнат в по-нормални размери. Прекаленото скубане на веждите и превръщането им в тънка линия не е разрешено както за омъжените, така и за неомъжените жени, тъй като това нарушава външния вид на жената и води до имитиране на неморалните жени. И Aллах знае най-добре!

Мюфтия Мухаммед ибн Адем ел-Кеўсери

Advertisements
Published in: on 04.11.2013 at 14:09  Коментарите са изключени за Скубането, оформянето, бръсненето и изсветляването на веждите  
Tags: ,
%d bloggers like this: