Описание на богобоязливите

Описание на богобоязливите

 

Предава се, че един благочестив вярващ, на име Хуман, отишъл при имам Али, Аллах да облагороди лика му, и поискал от него да опише богобоязливите хора толкова ясно, че сякаш ги вижда. Имам Али казал:

„Речта им е правдива; облеклото им е обикновено; а походката им е смирена. Свеждат поглед от всичко, което Аллах е забранил. Позволяват на ушите си да слушат само онова, което е полезно.  Душите им приемат изпитанията и премеждията [в придържането към истината] така лесно, както другите приемат разкошния живот.

Ако нямаха определения им срок, техните духове не биха останали в телата им, дори за време, необходимо за мигването на око, поради силния им копнеж по Господаря. Защото Създателят е възхваляван в душите им, а всичко останало изглежда незначително в очите им .

[Сърцата и душите на богобоязливите]

Сърцата им са трезви; хората са в безопасност от всяко тяхно зло; телата им са слаби [не прекаляват в апетита си]; основните им нужди са малко; и душите им са целомъдрени. Търпеливо издържат броените дни, които прекарват на този свят, знаейки, че те ще бъдат последвани от дълъг и мирен покой – това е изгодната сделка на живота, която техният Господар им позволява да сключат. Този свят ги желае, но те ​​нямат желание за него. Той ги затваря, но те откупват душите си от него [със своето въздържание и праведни дела] .

Нощем краката им са подредени в редици, докато покорно рецитират Корана бавно и отмерено. Ако стигнат айет, който поражда [в тях] копнеж [по възхитителните неща, които Аллах е обещал], те размишляват, молейки се да постигнат [обещаното]. Душите им се извисяват поради силния копнеж по тези наслади. Ако пък стигнат айет, който ги заплашва [със суровото наказание на Аллах], те го чуват да отеква в дълбините на сърцата им.

Представят си, че чуват ужасните шумове на Огъня в най-дълбоките кухини на ушите си. Виждаш ги да коленичат [пред техния Господар], умолявайки Го да ги опази от Огъня. Що се отнася до дните им, през тях те са сдържани, милостиви учени. Те са праведни и благочестиви. Страхът [от Аллах] пробива сърцата им като стрела. Онзи, който ги погледне, смята, че са болни. Те обаче далеч не са болни.

Те не се задоволяват с малко праведни дела, нито пък смятат прекомерния ибадет за нещо голямо. Виждат своите недостатъци и се страхуват, че делата им няма да бъдат приети. Ако някой похвали един от тях, последният казва: „Аз познавам себе си по-добре, отколкото другите [ме познават], и моят Господар е по-добре осведомен за мен, отколкото аз [за себе си]. О, Боже, не ме поставяй на изпитание заради това, което казват, стори ме по-добър от това, което мислят за мен, и ми прости греховете, за които не знаят.“

[Признаците на такъв търсач]

Един от признаците [на такъв човек] е, че виждат сила в религията му. Кротостта му се придружава от трезвост. Вярата му е свързана със сигурност. Той копнее за знание. Действа с търпение. Живее обикновено дори ако е благословен с богатство.

Той е смирен в ибадета си. Устоява на бедността с възхитително благоприличие. Търпеливо издържа на тежкото положение. Търси прехраната си по позволен начин. Бърза към правилното напътствие. Обезпокоява се, ако усети алчност у себе си. Върши праведни дела, като през цялото време трепери, [страхувайки се, че делата му няма да бъдат приети]. Най-голямата му грижа е да благодари. Сутрин е зает със споменаване на Аллах. Вечер си ляга съкрушен, неспокоен. Сутрин се събужда много зарадван. Неспокойството му произтича от осъзнаването на неговото нехайство. Радостта му е причинена от благата и милостта, [които Аллах му дарява през следващия ден].

[Чувството им на задоволство]

Ако душата му го притисне с нещо, което презира, той не отстъпва и страни от онова, което тя желае. Задоволството на очите му е онова, което е постоянно [наградата от неговите праведни дела]. Въздържа се от онова, което е временно. Смесва снизходителността със знания и речта с действия. Очаква смъртта във всеки един момент. Прегрешенията му са малко [поради предпазливостта и преднамереността му в речта и действията]. Сърцето му е задоволено. Отстъпчив е. Постоянно е нащрек за нападения срещу религията му. Страстите му са мъртви. Потиска гнева си. Хората очакват добро от него. В безопасност са от всяко негово зло. Ако се намира в компанията на нехайни, той се счита от онези, които не забравят [своя Господар] .

Той не забелязва онези, които го потискат. Дава на онези, които го отхвърлят​​. Започва отношения с онези, които ги прекъсват. Далеч е от всяко непристойно поведение. Речта му е мека. Не намираш нищо лошо у него. Той винаги е източник на добро. По време на нещастие е сдържан. При бедствие е търпелив. Във времена на спокойствие е благодарен. Не угнетява онези, които не харесва, нито пък върши грях в името на онези, които обича. Признава истината, преди да потърсят свидетелстването му. Пази всичко, което му поверят. Не използва оскърбителни имена за хората.

[Надеждността на богобоязливите]

Той никога не вреди на съседа си, нито пък намира радост в нещастието, което сполетява врага му. Ако престъпят спрямо него, той търпи, докато Аллах не отмъсти за него. Той разчита на себе си, а самият той е източник на облекчение за другите [т.е. може да се разчита на него]. Уморява се в името на спасението си, без да натоварва другите по никакъв начин. Отдалечеността му от онези, които избягва, е вид въздържание, а сближаването му с хората е от неговата благост и милост. Следователно отдалечеността му от хората не се дължи на високомерие и надменност, нито пък сближаването му с тях не е подбудено от коварство и предателство.“

Чувайки това, Хуман паднал мъртъв. Имам Али, Аллах  да е доволен от него, казал: „Това е, от което се страхувах, че ще му се случи. Такова е въздействието на проникващата дума, когато достигне схватливо сърце.“

Из „Нехдж ел-беляга“ (Върхът на красноречието)

Advertisements
Published in: on 16.10.2013 at 22:49  Коментарите са изключени за Описание на богобоязливите  
Tags:
%d bloggers like this: