Какво казват учените за Ибн Теймиййе?

Какво казват учените за Ибн Теймиййе?

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Преди да бъде отговорено на този въпрос, е важно да се разбере, че крайностите и неумереността не са одобрени от шериата. Ислямът е религия на умереността и учи своите последователи да бъдат умерени във всички сфери на живота. Да бъдеш краен по един или друг начин означава да си против чистото учение на Аллах Теаля и на Неговия любим Пратеник (саллеллаху алейхи ўеселлем).

Аллах Теаля казва:

И така ви сторихме общност по средата – за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. [ел-Бакара, 2: 143]

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казва в един свой хадис:

„Пазете се от крайностите в религията, защото онези преди вас бяха унищожени от крайностите.” [Сунен, ен-Несаи; Муснед, Ахмед и др.]

Следователно ислямът е среден път между прекаляването и разпуснатостта. Това е път между суровостта, намираща се в шериата на Муса (алейхисселям): да погубиш себе си като форма на покаяние, да даваш една четвърт от богатството си за зекят и т.н, и разпуснатостта, намираща се в шериата на Иса (алейхисселям): в него алкохолът е позволен, мръсните дрехи не се считат за нечисти и т.н.

Това е път, който е между крайностите и небрежността, намиращи се в различните отклонили се секти. Това е път, който се намира между вярата на кадериййе [които напълно отричат съдбата] и на джебериййе [които считат, че съдбата единствена има влияние над човешките действия и че човек няма свободна воля]. Това е път, който е между учението на хаўаридж [които считат, че грешниците излизат от исляма] и на мурджиʿа [които вярват, че извършването на грехове не носи никакви последици], и между становището на мушеббихе [антропоморфистите, които оприличават качествата на Аллах на Неговото творение] и на муʿтезиле [които напълно отричат ​​качествата на Аллах].

Това е религия, която е между закона и духа, между ума и любовта, между теологията и духовността. Тя отхвърля представата на евреите, че всичко се основава на ума и разсъдъка, и представата на християните, че всичко се основава на любовта и привързаността. Напротив, ислямът учи своите последователи да съчетават пътищата на иман и ихсан и пътищата на закона и духа. Това е правият път, споменат в откриващата сура на Корана, която четем ежедневно в нашите намази: Насочи ни по правия път!” [ел-Фатиха, 1: 6] [Мулла Джиўун, Нур ел-енўар аля метн ел-менар, стр. 5-6]

Затова е много важно човек да има умерен подход във всички аспекти на нашата религия. За съжаление, някои хора изпадат в крайности по един или друг начин. От една страна, някои взимат под внимание само материалното значение на шериата и отхвърлят духовните измерения на ислямските постановления, а други, от друга страна, смятат, че любовта и духът са всичко. И двата подхода са неправилни, както вече беше обяснено.

Що се отнася до Ибн Теймиййе (Аллах да се смили над него), определени мюсюлмани го смятат за най-великото нещо, случвало се в ислямската история. Той е считан за Шейх-ул-ислям, като на неговите мнения се дава предимство пред мненията на всички други имами муджтехиди. Те смятат, че той е предпазен от грешки, следователно мненията му се считат за окончателното и безусловно разбиране на исляма. На противоположната страна пък има мюсюлмани, които го смятат за силно отклонен и напълно извън Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа. Някои дори отиват по-далеч, казвайки, че той е извън исляма!

Веднъж наш брат ме попита какво мисля за имам Ибн Теймиййе (Аллах да се смили над него) и аз отговорих, че признавам неговите трудове и имам уважение към него, въпреки че не съм съгласен с някои негови възгледи. След това той ме попита какво мисля за шейх Ибн ел-Араби (Аллах да се смили над него) и аз отговорих, че той е един от най-големите авторитети на исляма по отношение на духовността и ихсан. Този наш брат възкликна: „Как е възможно да уважаваш и двете личности? Или харесваш имам Ибн Теймиййе и отричаш шейх Ибн ел-Араби, или се съгласяваш с възгледите на шейх Ибн ел-Араби и не харесваш имам Ибн Теймиййе!” Казах: „Съжалявам, но ще кажа, че харесвам и уважавам и двете личности, независимо дали на теб ти харесва или не.” Тук няма два лагера, към които трябва да бъда включен, както вече обясних, и че ако принадлежа към единия лагер, автоматично излизам от другия.

Факт е, че има определени мюсюлмани, които обвиняват в неверие (текфир) шейх Ибн ел-Араби и смятат имам Ибн Теймиййе за най-великия учен в историята, докато други смятат имам Ибн Теймиййе за кяфир, а шейх Ибн ел-Араби – за най-големия авторитет във всички области на исляма. И двата подхода са небалансирани и неточни.

Позицията на мнозинството учени от тази общност – и на миналите, и на сегашните – по отношение на имам Ибн Таймиййе (Аллах да се смили над него) е, че те го уважават като учен и признават неговите творби, но не са съгласни с някои негови възгледи, в които той е избрал да бъде срещу преобладаващото разбиране на учените от Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа. Това мнение се поддържа от повечето съвременни учени, както на Индийския полуостров, така и в Арабския и останалия мюсюлмански свят.

Имам Такиуддин ибн Теймиййе ел-Харрани е бил известен ханбелитски учен в областта на тълкуването на Корана, хадисите и ислямското право. Той бил надарен със завладяващ стил на писане и добра памет и бил красноречив автор, чиито произведения са многобройни. Неговите правни постановления (фетаўа) са издадени в много томове, а трудовете му в опровержение на шиитите и в други области на исляма са на висота. Много учени, като имам ез-Зехеби и други, са изказали думи на похвала по негов адрес.

Въпреки това, имамът е допуснал сериозни грешки по някои въпроси, свързани с догмите на вярата (акида) и ислямското право (фикх). Той е избрал определени мнения във фикх, които са срещу масовото разбиране на учените от четирите суннитски школи по ислямско право. Той главно е следвал ханбелитския мезхеб, но е имал позиции, които са били срещу общоприетите ханбелитски мнения, затова учените не го счели за окончателния авторитет на този мезхеб.

По същия начин, някои от позициите му по отношение на догмите на вярата, споменати в творбите му като ел-Акиде ел-ўаситиййе, са станали причина за много спорове и той с право е бил опроверган от учени като имам ес-Субки, Ибн Хаджер ел-Хейтеми и др. Той се различавал от другите учени по много въпроси, като например относно допустимостта на теўессул, пътуването специално за посещение на гроба на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) и други подобни въпроси. Позицията му относно качествата на Аллах Теаля станала причина да бъде вкарван в затворите на Кайро и Дамаск, а учените да посочат грешния му подход.

Един от най-големите учени по хадис и акида от Индийския полуостров имам Енўар Шах ел-Кашмири (Аллах да се смили над него) опровергава имам Ибн Теймиййе по отношение на много от творбите му, включително и на коментара му Фейд ел-бари на Сахих ел-Бухари. В една от своите творби на урду той казва:

Ибн Теймиййе и други учени много се доближили до антропоморфизма, взимайки буквалното значение на някои айети от Корана. [Mелфузат мухаддис кашмири, стр. 242]

По-нататък той твърди, че имам Ибн Теймиййе и неговият ученик Ибн ел-Каййим понякога отхвърляли достоверни хадиси, когато те били против техните възгледи. Има много примери за това. Имам Ибн Хаджер ел-Аскаляни също порицал Ибн Теймиййе за отхвърлянето му на достоверни (сахих) хадиси, когато те били против неговата позиция. Шейх Абдул-Азиз ел-Дехлеўи (Аллах да се смили над него), след като изучил Минхадж ес-сунна на Ибн Теймиййе, бил изключително тъжен, заради подронването авторитета на Ехлю-л-бейт [членовете на семейството на Пророка] и на суфиите.

След това имам Енўар Шах ел-Кашмири споменава, че неговият учител шейх Мевляна Хусейн Ахмед ел-Медени (Аллах да се смили над него) бил доста бездушен по отношение на имам Ибн Тиймиййе. Той дори не харесвал титлата Шейхл-ислям, която се използва за него. Затова той се разстроил, когато шейх Мухаммед Зекерийя ел-Кандехлеўи (Аллах да се смили над него) използвал тази титла за имам Ибн Теймиййе в една от творбите си.

По нататък той продължава, като казва, че най-умереният подход по отношение на имам Ибн Теймиййе е подходът на имам ез-Зехеби, имам Ибн Хаджер ел-Аскаляни и други учени, който се състои в това, че човек може да се възползва от неговите хубави и обширни произведения, но да бъде предпазлив по отношение на изолираните му възгледи, които наброяват много по въпросите за вероубеждението (усул) и подробностите в ислямското право (фуруʿ). Това е позицията на нашите учени. [Мелфузат мухаддис кашмири, стр. 413-414]

Шейх Таки Усмани (Аллах да го закриля) също споменава подобна позиция по отношение на имам Ибн Теймиййе. Той казва:

Що се отнася до възгледите на Алляме Ибн Хазм, Алляме Ибн Теймиййе и Алляме Ибн ел-Каййим, с дължимото уважение към тяхното високо положение и ранга им, те са избрали някои мнения, които са срещу мненията на мнозинството от учените от общността. [Фикхи макалят, 2/21]

Един от най-известните световни учени шейх Ебу-л-Хасан ен-Недўи (Аллах да се смили над него) е посветил цяла глава за живота и постиженията на имам Ибн Теймиййе в едно от произведенията си. Известната книга на този шейх, озаглавена на арабски Риджал ел-фикр ўед-даўа, разглежда живота и постиженията на личности като Умер ибн Абдул-Азиз, Хасан ел-Басри, имам Ахмед ибн Ханбел, имам Ебу-л-Хасан ел-Ешари, имам ел-Газали, Джелялюддин ер-Руми и други, а също и имам Ибн Теймиййе. Това ни връща към аспекта за умерения подход; затова шейх ен-Недўи отразява живота и творбите на големите светила в областта на ислямската духовност (тасаўўуф), но е отделил място в книгата си и за имам Ибн Теймиййе.

Същото отношение имат и много арабски учени. Известният учен по ханефитски фикх и основи на ислямското право имам Мухаммед Ебу Зехра (Аллах да се смили над него) от Египет пише в Тарих ел-мезахиб ел-ислямиййе:

Основателят на движението на ўаххабитите Мухаммед ибн Абдул-Ўаххаб задълбочено изучил трудовете на имам Ибн Теймиййе и станал още по-краен. Той извел мненията на Ибн Теймиййе от областта на становищата в областта на практиката. Така те [Мухаммед ибн Абдул-Ўаххаб и неговите последователи] унищожили много от гробовете на сподвижниците (сахаба) и разширили значението на бидʿа (нововъведение) до степен, за която никой не бил чувал преди. [Тарих ел-мезахиб ел-ислямиййе, стр. 199]

Казвайки всичко това, същият автор [имам Ебу Зехра] след това посветил цял том за живота и творчеството на имам Ибн Теймиййе. Той първо съставил поредица от четири книги, които хвърлят светлина върху живота и творчеството на четиримата имами муджтехиди [Ебу Ханифе, еш-Шафии, Малик и Ахмед], а след това съставил и друга поредица от четири книги, която обхваща биографиите на други имами, в това число и имам Ибн Теймиййе.

Имам Захид ел-Кеўсери (Аллах да се смили над него) е прочут със своя ханефизъм и суннизъм и с опроверженията си срещу ўаххабитите, но това не попречва на един от силните му ученици шейх Абдул-Феттах Ебу Гудда (Аллах да се смили над него) не само да цитира имам Ибн Теймиййе в много от произведенията си, но и да издаде една от своите книги, озаглавена Рисялат ел-халял ўел-харам, като на корицата й той споменава името на Ибн Теймиййе с титлата Шейхл-ислям.

Много други големи съвременни учени от Арабския свят, от Дамаск и други места, също вземат тази позиция. Учени като шейх Мухаммед Саид Рамадан ел-Бути, шейх Ўахбе ез-Зухейли, шейх Мустафа ел-Буга, шейх Мустафа ел-Хин, шейх Абдул-Летиф ел-Фарфур и много други често цитират имам Ибн Теймиййе в уважаваните си творби, но с повишено внимание и прозорливост, като предупреждават другите за изолираните и противоречиви мнения на Ибн Теймиййе.

В заключение, умереният подход по отношение на личността на имам Ибн Теймиййе е, че ние признаваме неговите големи заслуги за религията. Ние признаваме неговите постижения и се възползваме от неговите творби, които са в съответствие с преобладаващото разбиране на Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа и суннитския ислям, но отхвърляме онова, което е в противоречие с мнозинството от учените на общността. Ние го уважаваме като учен, а оттам избягваме да го съдим напълно, но не смятаме, че той е авторитет по въпросите за вероубеждението и ислямското правоОставяме противоречивите му мнения относно догмите на вярата на Аллах Теаля и се съсредоточаваме върху онова, което трябва да научим и да знаем. Това е безпристрастен и умерен подход, поддържан от мнозинството учени по отношение на спорните личности.

И Аллах знае най-добре!

Шейх Мухаммед ибн Адем ел-Кеўсери

Advertisements
Published in: on 26.12.2011 at 14:53  Коментарите са изключени за Какво казват учените за Ибн Теймиййе?  
Tags: , ,
%d bloggers like this: