„Постелята ми е пръстта“ – Мишари ел-Араде

„Постелята ми е пръстта“ – Мишари ел-Араде

Постелята ми е пръстта. Обгръща ме тя. Тя е моето покривало.
Около мен е пясъкът. Обгражда ме той от всички страни.
Гробът е тъмнина! В него е моето изпитание.
А светлината е решила да забрави за срещата с мен.

Къде е семейството и тяхната обич? Предадоха верността ми!
Къде са приятелите? Всички изоставиха братството ми!
Къде е богатството и радостта от него? Остана то зад мен!
Къде е славата и блясъкът й, заслепяващ от хвалбите?
Това е моят край! Постелята ми е пръстта!

Обичта се сбогува със своя копнеж. И плакаха оплакващите ме!
И сълзите изсъхнаха след риданието!
И светът се стесни, стесни се и моето място!
Гробът стана за тялото ми и земя, и небе!
Това е моят край! Постелята ми е пръстта!

Страхът изпълва моето отчуждение! Скръбта е моята болест!
Моля за издръжливост – тя е лек за болестта ми!
И искрено зова Господаря: „Ти си моята Надежда!“
Искам Рая от моя Бог! Там е моето щастие!

Advertisements
Published in: on 31.07.2011 at 0:58  Коментарите са изключени за „Постелята ми е пръстта“ – Мишари ел-Араде