Теўессул
Теўессул означава отправяне на дуа към Аллах чрез посредничество, независимо дали на жив човек, умрял човек, добро дело или име или качество на Всевишния Аллах.
Ученият Юсуф ер-Рифаʿи казва: „Тук искам да предам становището, удостоверено от силни правни доказателства, на ортодоксалното мнозинство на мюсюлманите сунити по въпроса за отправянето на дуа към Аллах чрез посредник (теўессул). Тъй като няма разногласия сред учените, че отправянето на дуа към Аллах чрез посредник е по принцип правно валидно, обсъждането на детайлите му се отнася най-вече до постановленията, които засягат междушколските различия, които нямат връзка с въпросите за вярата или неверието, единобожието (теўхид) или съдружаването с Аллах (ширк). Въпросът се ограничава до допустимостта или недопустимостта и неговото постановление е, че това е или законно или незаконно. Няма разногласия между мюсюлманите относно допустимостта на три вида отправяне на дуа към Аллах чрез посредник (теўессул):
1) Теўессул към Аллах чрез жив праведен човек, както е в хадиса за слепеца и Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем), който ще бъде обяснен по-надолу;
2) Теўессул към Аллах чрез собствените добри дела на човек, както е в хадиса за тримата мъже, които били в пещера, чийто вход бил затворен от голяма скала – хадис, предаден от имам ел-Бухари в неговия сборник „Сахих”;
3) Теўессул към Аллах чрез Неговата същност (зат), Неговите имена и качества и т.н.
Тъй като има единодушие (иджма) за допустимостта на тези видове, не се налага да се излагат доказателства за тях. Единствената област на несъгласие засяга отправянето на дуа към Аллах (теўессул) чрез праведен починал човек. По-голямата част от ортодоксалните сунити смятат, че това е допустимо, като в подкрепа дават доказателства от хадисите, от които ние ще се задоволим с хадиса за слепеца, защото той е централната ос, около която се върти дискусията.
Хадисът за слепеца
Имам ет-Тирмизи предава чрез своята верига от разказвачи от Усман ибн Хунейф, че един сляп мъж дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и казал: „Беше засегнато зрението ми, затова помоли се на Аллах за мен!” Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал: „Отиди и вземи абдест, кланяй два ракята намаз и после кажи:
„О, Аллах, аз Те моля и се обръщам към Теб чрез своя пророк Мухаммед, Пророка на милостта. О, Мухаммед, търся твоето посредничество пред своя Господар за връщането на моето зрение [в друга версия: „за задоволяването на моята нужда”]. О, Аллах, дари го с посредничество за мен!”
Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) след това добавил: „И ако има някаква друга нужда, направи същото.”
Учените по фикх извеждат от този хадис препоръчителния характер на намаза при нужда (саляту-л-хадже), който извършва някой, нуждаещ се от нещо от Всевишния Аллах, и след това се обръща към Аллах с тази дуа, заедно с други подходящи дуи, според нуждата. Ясното съдържание на хадиса доказва правната валидност на теўессул чрез жив човек [тъй като Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е бил жив по онова време]. Хадисът доказва косвено валидността на теўессул чрез починал, защото теўессул чрез жив или мъртъв човек не се прави чрез физическо тяло или чрез живот или смърт, а чрез положителния смисъл (маʿна таййиб), свързан с човека както в живота, така и в смъртта. Тялото е само носителят, който носи този смисъл, което изисква човекът да е бил уважаван, независимо дали жив или мъртъв, защото думите „О, Мухаммед” са насочени към някого, който физически отсъства – като в този случай няма разлика между живия и мъртвия – и това е обръщение към смисъла, скъп на Аллах, който е свързан с духа на човека, смисъл, който е основата на теўессул, независимо дали чрез жив или мъртъв човек.
Хадисът за човека в нужда
Имам ет-Таберани в „ел-Муʿджем ес-сагир” предава хадис от Усман ибн Хунейф, че един мъж многократно идвал при Усман ибн Аффан (радийеллаху анх) за нещо, от което се нуждаел, но Усман не обръщал внимание на нуждата му. Мъжът срещнал Ибн Хунейф и му се оплакал – това станало след смъртта на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и след халифите Ебу Бекр и Умер (радийеллаху анхума) – така че Усман ибн Хунейф, който бил един от сподвижниците, които събирали хадиси и били учени в религията на Аллах, казал: „Отиди при мястото за абдест и вземи абдест. После отиди в джамията, кланяй два ракята намаз в нея и кажи: „О, Аллах, аз Те моля и се обръщам към Теб чрез нашия пророк Мухаммед, Пророка на милостта. O, Мухаммед, обръщам се чрез теб към своя Господар, за да изпълни Той нуждата ми!” и спомени нуждата си. После ела, за да отидем заедно с теб [при халифа Усман].”
Така мъжът отишъл и извършил каквото му било казано. После отишъл пред вратата на Усман ибн Аффан (радийеллаху анх), пазачът дошъл, хванал го за ръката, завел го при Усман ибн Аффан (радийеллаху анх) и го сложил да седне на възглавница до халифа. Усман (радийеллаху анх) попитал: „Каква е твоята нужда?”, а мъжът споменал от каквото се нуждаел. Тогава Усман (радийеллаху анх) изпълнил нуждата му и казал: „До този момент не помнех за нуждата ти.” Той добавил още: „Винаги, когато имаш нужда от нещо, само го спомени!” Мъжът си тръгнал, срещнал Усман ибн Хунейф и му казал: „Аллах да те възнагради! Той не се погрижи за нуждата ми и не ми обърна никакво внимание, докато ти не говори с него.” Усман ибн Хунейф казал: „Кълна се в Аллах! Аз не съм говорил с него, но видях как един слепец дойде при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) и му се оплака за загубата на зрението си. Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) го попита: „Не можеш ли да изтърпиш това?”, а мъжът отговори: „О, Пратенико на Аллах, нямам никого, който да ме води, и това е голяма трудност за мен.” Тогава Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) му каза: „Отиди при мястото за абдест и вземи абдест. После кланяй два ракята намаз и отправи своята дуа.” Усман ибн Хунейф продължил: „Кълна се в Аллах! Ние не бяхме станали от местата си и не бяхме говорили дълго, когато мъжът се върна при нас, сякаш никога нещо не е било наред с него.”
Това е ясен и категоричен текст от сподвижник на Пророка, доказващ правната валидност на теўессул чрез мъртвите. Този хадис е класифициран като достоверен (сахих) от ел-Бейхеки, ел-Мунзири и ел-Хейсеми.
Автентичността на хадиса за слепеца
Имам ет-Тирмизи е казал, че хадисът за слепеца е „хадис, който е добър или достоверен, но единичен, бивайки неизвестен, освен чрез неговата верига от разказвачи, от хадиса на Ебу Джафер, който не е Ебу Джафер ел-Хатми”. Това означава, че разказвачите на този хадис, въпреки че Ебу Джафер бил непознат на ет-Тирмизи, са приемливи до степен хадисът да бъде добър или достоверен.
Но учени преди ет-Тирмизи са установили, че Ебу Джафер – този мъж, непознат на ет-Тирмизи – всъщност е самият Ебу Джафер ел-Хатми. Ибн Ебу Хайсеме казва: „Името на този Ебу Джафер, от когото Хаммад ибн Селеме предава, е Умейр ибн Язид и той е същият Ебу Джафер, от когото Шуʿбе предава”, след което той разказва хадиса чрез веригата на предаване от Усман, от Шуʿбе, от Ебу Джафер.
Ибн Теймиййе, след като предава хадиса от ет-Тирмизи, казва: „Всички учени казват, че това е Ебу Джафер ел-Хатми, и това е вярно.”
Специалистът по хадиси Ибн Хаджер отбелязва в „Tекриб ел-техзиб”, че това е ел-Хатми и че той е надежден (садук).
Ибн Абдул-Берр в „ел-Истиаб фи маʿрифе ел-есхаб” също казва, че това е ел-Хатми. Нещо повече, ел-Бейхеки предава хадиса по веригата на ел-Хаким и потвърждава, че той е достоверен (сахих), а ел-Хаким го разказва с верига на предаване, отговаряща на стандартите на ел-Бухари и Муслим, което се потвърждава и от хадисолога ез-Зехеби и което еш-Шеўкени цитира като доказателство. Кои са ез-Зехеби и еш-Шеўкени? Смисълът на това е, че всички разказвачи от веригата на предаване на хадиса са известни на най-големите имами по хадис, като ез-Зехеби (и кой е по-строг от него?), Ибн Хаджер (и кой е по-точен, знаещ и прилежен от него?), ел-Хаким, ел-Бейхеки, ет-Таберани, Ибн Абдул-Берр, еш-Шеўкени и дори Ибн Теймиййе.
Този хадис е записан от eл-Бухари в „ет-Тарих ел-кебир”, от Ибн Мадже в „Сунен”, където той казва, че хадисът е достоверен (сахих), от ен-Несаи в „Еʿмал ел-йеўм ўел-лейле“, от Ебу Нуайм в „Маʿрифе ес-сахабе”, от ел-Бейхеки в „Деляил ен-нубуўўе”, от ел-Мунзири в „ет-Тергиб ўет-терхиб”, от ел-Хейсеми в „Меджмаʿ ез-зеўаид ўе менбаʿ ел-феўаид”, от ет-Таберани в „ел-Муʿджем ел-кебир”, от Ибн Хузейме в „Сахих” и от други. Близо 15 хафъзи на хадиси [такива, които знаят наизуст повече от 100 хиляди хадиса заедно с техните вериги на предаване] ясно са посочили, че този хадис е достоверен (сахих). Както бе споменато по-горе, той е с верига на предаване, отговаряща на стандартите на ел-Бухари и Муслим, така че няма място за критика или омаловажаване относно автентичността на хадиса. Следователно, относно допустимостта на отправянето на дуа към Аллах (теўессул) чрез жив или мъртъв човек, то съгласно човешкия разум и наличните знания има гъвкавост по въпроса. Който иска, може да приеме теўессул, а който не иска, нека го остави, без да създава проблеми и без да отправя обвинения, тъй като този въпрос е проверен задълбочено.” [Едилле ехл ес-сунне ўел джемаʿа, 79-83 стр.]
Добре е да се преразгледат някои от доказателствата на автора Юсуф ер-Рифаʿи, които той е изложил:
1) Има два хадиса – хадисът на ет-Тирмизи за слепеца и хадисът на ет-Таберани за човека в нужда, на когото Усман ибн Хунейф е разказал случката със слепеца, научавайки го на теўессул, на който Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) научил слепеца.
2) Хадисът от ет-Тирмизи е достоверен (сахих), което е и предметът на горното изследване на веригата от разказвачи, автентичността на който е установена без никакво съмнение, и това е удостоверено от близо 15 от най-големите специалисти по хадиси в исляма. Хадисът изрично доказва валидността на отправянето на дуа към Аллах (теўессул) чрез жив посредник, тъй като Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е бил жив по онова време. Авторът на статията смята също, че хадисът изрично доказва валидността на отправянето на дуа към Аллах (теўессул) и чрез починал посредник, тъй като Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал на слепеца да вземе абдест, да кланя два ракята намаз и след това да отправи дуа, съдържаща думите „О, Мухаммед, търся твоето посредничество пред своя Господар за връщането на моето зрение!”, което е призоваване на някого, който физически отсъства – в този случай няма разлика между живия и мъртвия.
Отправянето на дуа към Аллах (теўессул) чрез жив или мъртъв посредник, по думите на автора, „не е чрез физическо тяло или чрез живот или смърт, а чрез положителния смисъл (маʿна таййиб), свързан с човека както в живота, така и в смъртта, а тялото е само носителят, който носи този смисъл.”
И може би най-показателната причина, макар авторът да не я споменава, е, че всичко, което Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е заповядал да се върши, докато той е бил жив, е закон, валиден за всички поколения до края на времето, освен ако не е доказано противното от по-сетнешно указание от самия Пророк (саллеллаху алейхи ўеселлем). Теўессул, който той е преподавал през живота си, не е бил отменен от по-късно негово указание.
3) Автентичността на хадиса от ет-Таберани за човека в нужда по времето на халифата на Усман (радийеллаху анх) не се обсъжда с детайли в статията, но заслужава внимание, тъй като хадисът изрично доказва правната валидност на отправянето на дуа към Аллах (теўессул) чрез починал, защото Усман ибн Хунейф и всички други пророчески сподвижници, съгласно единодушното мнение (иджма) на учените, са били добросъвестни (удул), и са над това да бъдат поставяни под съмнение, че са научили някого на грешно дело, а още по-малко на идолопоклонничество (ширк). Хадисът е достоверен (сахих), както ет-Таберани изрично посочва в „ел-Муʿджем ес-сагир”. За този хадис бе запитан специалиста по хадиси шейх Шуайб ел-Арнаут, който след като го разгледа, се съгласи, че е достоверен (сахих), както ет-Таберани е посочил. Същото отсъждане бе потвърдено и от мароканския специалист по хадиси шейх Абдуллах Мухаммед ел-Гимари, който характеризира хадиса като „силно достоверен” и отбеляза, че специалистите по хадиси ел-Хейсеми и ел-Мунзири се съгласяват с ет-Таберани, че хадисът е достоверен (сахих).
Заключението е, че препоръчителността на теўессул към Всевишния Аллах – чрез живи или мъртви – е становището в шафиʿитския мезхеб и затова Ибн Накиб ел-Мисри и имам ен-Неўеўи в „ел-Езкяр” (281-282 стр.) и в „ел-Меджму” ясно казват, че теўессул чрез Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и искането на неговото застъпничество са препоръчителни.
Ханефитският учен Мухаммед ел-Хамид казва: „Що се отнася до призоваването (нида) на праведните [когато те физически отсъстват, както думите в горните хадиси: „О, Мухаммед…”], то теўессул към Аллах чрез тях е допустим, дуата бивайки отправяна към Аллах, защото има много доказателства за допустимостта му.
Онези, които ги призовават, възнамерявайки теўессул не могат да бъдат винени. Що се отнася до човек, който вярва, че онези, които призовава, могат да окажат влияние, да донесат полза или вреда, които те самите създават или довеждат до съществуване така, както Аллах прави, то такъв човек е идолопоклонник (мушрик), който е излязъл исляма – опазил ни Аллах! Определен човек е написал статия, че теўессул към Аллах чрез праведните не е позволен, докато мнозинството от учените твърдят, че е допустим, и доказателствата, които авторът използва, за да потвърди своята гледна точка, са лишени от онова, което той се опитва да се докаже. Обявявайки теўессул за допустим, ние не вървим по ръбовете на идолопоклонничеството (ширк) или близо до него, защото убеждението, че Аллах Всевишния единствено оказва влияние върху всичко, външно или вътрешно, е убеждение, което тече в нас така, както нашата кръв. Ако теўессул беше идолопоклонничество (ширк), или ако имаше някакви следи от идолопоклонничество в него, Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) нямаше да научи на него слепеца, когато последният го помолил да отправи дуа към Аллах за него, а Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) го научил да прави теўессул към Аллах чрез него. А мнението, че теўессул е допустим само докато човека, чрез когото се прави, е жив, но не и след смъртта му, не се подкрепя от здрава шериатска основа.” [Рудуд аля ебатил ўе расаил еш-шейх Мухаммед ел-Хамид]
Нух Ха Мим Келлер
BGISLAM.COM