Следването на мезхеб: всеки ли е специалист по фикх

Следването на мезхеб: всеки ли е специалист по фикх

 

В действителност днес много хора считат себе си за специалисти в областта на ислямското право и често се противопоставят на това да се следва някой от четирите мезхеба от Ехлю-с-сунна ўел джемаа. Тези така наречени специалисти отхвърлят мезхебите и предлагат всеки човек да има собствено мнение, основаващо се на Корана и достоверните хадиси. Въпросът тук е дали всеки човек е способен да бъде специалист в тази област.

За голямо съжаление често ставаме свидетели как някои хора обвиняват други във фанатизъм само защото вторите следват виждането на някой от четирите мезхеба, което противоречи на виждането на „обвинителя”, т.е. на първия.

Може би главният проблем, който не е възникнал отскоро, а доста отдавна, е че се счита, че само чрез хадисознанието може да се определят правилата във фикха. И че единственото необходимо нещо е да се знае дали даден хадис е силен или слаб.

Но нека да видим становищата и изказванията на учените по този въпрос.

Хафъз Ебу Сулейман ел-Хатиби (рахимехуллах – поч. 388г. по хиджра) е казал: „Хората се разделиха на две групи: на хадиса и на фикха. Но нито една от двете не може да съществува без другата. Те се нуждаят една от друга.” [Муалим сунна, т. 1, стр. 3]

Мухаммед еш-Шейбани (рахимехуллах) е казал: „Невъзможно е практикуването на хадис без заключението [на фикх], както и фикхът без основата на хадиса.” [Усул ес-Сархаси, т. 2, стр. 11]   

Подобни думи е изрекъл и великият табиин Ибрахим ен-Нехаи (рахимехуллах): „Невъзможно е становище, което не се основава на предание (риўайе). И е невъзможно [да се разбере] преданието без становище [по фикх].” [Ебу Наим, ел-Хулят, т. 4, стр. 225]

Тези думи ни дават повод да помислим върху това, че хадис и фикх вървят ръка за ръка. Хадисът – това е основата на фикха, защото той е един от източниците за вземане на решение заедно с Корана, иджма и кияс. Но на практика на нас ни е нужно решение на фикха по даден хадис, за да можем да го разберем и приложим.

Ето защо мнението, че познаването на хадисите е достатъчно за практиката, навярно е погрешно. Защото, ако един човек е хадисолог (мухаддис), това не го прави автоматично правовед (факих), в противен случай Ебу Сулейман ел-Хатиби (рахимехуллах) нямаше да каже, че тези две групи се нуждаят една от друга. И така, хадисът това е основата за решаването на даден казус, а за неговото разбиране и практикуване ние трябва да се допитаме до имамите факихи. 

Имам Ахмед (поч. 241г. по хиджра) е казал: „Който казва, че в религията няма място подражаването (таклид), то той е фасик пред Аллах и Неговия Пратеник, защото вследствие на неговите думи биват унищожени сунната и наследството на праведните предци [сахабиите и табиин], опустошава се сунната и знанието, чрез претенциите на личното мнение, новаторството и споровете. А споменатите от мен мезхеби и мнения са все от Ехлю-с-сунна ўел джемаа, хора на хадисите, които са донесли до нас знанието и от които ние сме почерпили знанието. Ние сме взели от тях хадисите и сме изучавали сунната. Те не бяха привърженици на нововъведенията. Тези хора бяха преди вас, затова ги следвайте, обучавайте се и обучавайте. Успехът е от Аллах!” [Табакат ел-ханабил, Ебу Яля, т. 1, стр. 31]

Ето така великият имам описва, че човек не може да отхвърли таклида в религията и да заяви, че всеки може самостоятелно да разбира хадисите и сунната, отхвърляйки наследството на факихите. Това е явно заблуждение, защото така унищожават знанието.

Отново имам Ахмед казва: „Ако пред човек се намира книга със словата на Пророка, сахабиите и табиин, то той не може да следва само онова, което той пожелае и си избере. Задължително трябва да пита за конкретния хадис знаещите хора – дали този хадис може да се следва или не, и едва след това неговото следване ще бъде правилно.” [ел-Илям, Ибн ел-Каййим, т. 1, стр. 44]

Хафъз Ебу-л-Хасан ел-Меймуни (рахимехуллах – поч. 274г. по хиджра) предава следното: „Един ден имам Ахмед ми каза: „О, Ебу-л-Хасан, въздържай се да говориш по въпрос, по който нямаш [виждане на] имам.”

Ще приключа със словото на имам ез-Зехеби (рахимехуллах), който коментира в „Сийер”, т. 16, стр. 405 следните думи: „Следването на хадис е по-добро, отколкото мнението на Ебу Ханифе или еш-Шафии.” „Това е добре, но по този хадис трябва да са се изказали имами равни на имамите Ебу Ханифе и еш-Шафии, такива като Малик, Суфян, Лейс. Също така хадисът трябва да бъде надежден, без вътрешни недостатъци (илля). Не трябва да бъде хадис, който опровергава друг хадис, на който се обосновават Ебу Ханифе и еш-Шафии. А просто да се подбират достоверни хадиси, без да се обръща внимание на мнението на имамите е недопустимо.”

Източник: http://ikra.ucoz.net/

Advertisements
Published in: on 20.03.2011 at 1:45  Коментарите са изключени за Следването на мезхеб: всеки ли е специалист по фикх  
%d bloggers like this: