Позволено ли е да се вярва, че Аллах е на небето в буквалния смисъл?

Позволено ли е да се вярва, че Аллах е на небето в буквалния смисъл?

 

Не. Изразът „на небето” буквално би означавал, че Аллах се намира в някое от Своите творения, защото небето е нещо сътворено. Не е допустимо да се вярва, че Аллах обитава или живее (хулюл) в някое от Своите творения така, както християните вярват за Иса (алейхисселям) или индусите за своите божества.

Онова, което е задължително да знае всеки човек, е, че Аллах е ел-Ганий, или „Онзи, Който не се нуждае от никое от Своите творения”. Той ясно е казал в Корана:

„Аллах не се нуждае от световете.” [ел-Анкебут, 29: 6]

Аллах е споменал качеството гина, или „непотребността Му от каквото и да е било”, в седемнадесет айета на Корана. Това е основна точка от ислямското вероубеждение (акида) и е причината, поради която е невъзможно Аллах да бъде Иса (алейхисселям) или да бъде някой друг с тяло и форма, защото телата се нуждаят от пространство и време, а Аллах няма абсолютно никаква нужда от нищо. Това е акидата на Корана и мюсюлманските учени са имали това в предвид при разбирането на други айети и хадиси. Мюсюлманите вдигат ръце към небето, когато отправят дуа към Аллах, защото небето е къблето на дуата, а не защото Аллах заема определена посока – също както Кяабе е къблето на намаза, без мюсюлманите да вярват, че Аллах е в тази посока. Напротив, Аллах със Своята мъдрост е направил къблето символ на единството на мюсюлманите така, както е сторил небето символ на Своята всевишност и безкрайност – значения, които се пораждат в сърцето на всеки вярващ само като се обърне към небето с дуа към Аллах.

От божествената мъдрост е било тези значения да бъдат включени в пророческата сунна, за да извисят сърцата на хората, които първо ги чуят, и да ги насочат към всевишността и безкрайността на Аллах чрез най-голямото и най-явно материално знамение – видимото небе, което Аллах е издигнал над тях. Много от тях, особено когато доскоро живеели в Джахилията, или „периода на невежеството преди исляма”, били изключително ограничени до материалните, видими неща и почти нямали представа за друго, както е засвидетелствано от идолите им, които били изображения, създадени на земята. Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) например споменава, че по време на Джахилията те можели да направят своите идоли от фурми и, ако по-късно огладнеели, просто ги изяждали. Езикът на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем), говорейки за всевишността на Аллах на такива хора, е бил такъв, че те да могат да разбират без затруднения, и затова той използвал образът на небето над тях. Имам ел-Куртуби, известен тълкувател на Корана от VII век по хиджра, е казал:

„Хадисите по тази тема са много, често достоверни (сахих) и широко известни и показват всевишността на Аллах, бивайки неоспорима от никого, освен от атеист или упорит невежa. Тяхното значение е да възвеличат Аллах и да Го издигнат над всичко низко и долно, да Го окачествят с всевишност и величие, а не с места, определени посоки или ограничения, защото това са качествата на материалните тела.” [ел-Джами’ ли ехкям ел-Куран]

В тази връзка е предаден хадис от Малик в неговата книга „Муўатта” и от Муслим в „Сахих”, че Муаўийе ибн ел-Хакем дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и му казал: „Доскоро живеех в Джахилията, а сега Аллах донесе исляма.” И продължил да разпитва за различни практики от Джахилията, докато накрая не казал, че е зашлевил своята робиня, и попитал дали трябва да я освободи, тъй като това е било задължително, ако тя е била вярваща. Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) поискал тя да бъде доведена и след това я попитал: „Къде е Аллах?” Тя рекла: „На небето (фис-сема).” После я попитал: „Кой съм аз?”, а тя рекла: „Ти си Пратеника на Аллах.” При това той казал: „Освободи я, защото тя е вярваща!”

Имам ен-Неўеўи е казал за този хадис: „Това е един от „хадисите за Качествата”, за които учените имат две мнения. Първото е да се вярва в него, без да се разисква неговото значение, като се знае за Аллах Теаля, че „няма подобен Нему” [еш-Шура, 42: 11] и че Той е над това да има от качествата на Своите творения. Второто мнение е той да се обясни преносно по подходящ начин. Учени, които са на това мнение, изтъкват, че същността на хадиса е изпитанието на робинята: дали тя е била единобожка – която потвърждава, че Твореца, Покровителя, Деятеля, е само Аллах и че Той е Онзи, към Когото човек отправя дуа и се обръща към небето така, както онези, които кланят намаз се обръщат към Кяабе, защото небето е къблето на отправящите дуа, а Кяабе е къблето на кланящите намаз – или дали тя се е кланяла на идолите, които поставяла пред себе си. Така че, когато тя рекла: „На небето.”, било е ясно, че тя не е била идолопоклонничка.”[Сахих Муслим би шерх ен-Неўеўи]

Прави впечатление, че имам ен-Неўеўи не е споменал буквалното разбиране на хадиса като възможно мнение на учените. Тези обстоятелства изненадват днес някои мюсюлмани, които си мислят, че, когато нещо е оспорвано, принципът е да се приеме единствен достоверен (сахих) хадис като доказателство в ислямската акида, защото това е такъв единствен хадис, наричан на арабски ехад, или „съобщен само по една верига на предаване”, за разлика от мутеўатир, или „съобщен по толкова много вериги на предаване, че е невъзможно да е бил измислен”. И все пак това не е оспорван въпрос, защото хадисите от този тип се считат за приемливи като доказателство от традиционните учени по акида само, ако е налице едно условие: принципът на вярата, споменат в хадиса, да е салимун минел муарада, или „чист от противоречиви доказателства”. Това условие не е налице при този хадис по редица причини. Първо, случката, описана в хадиса, е достигнала до нас чрез редица други достоверни версии, които много се различават от версията „Къде е Аллах? – На небето”. Една от тях е предадена от Ибн Хиббан в неговия сборник „Сахих” с добра (хасен) верига на предаване, в която Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) попитал робинята: „Кой е твоят Господар?”, а тя рекла: „Аллах.” После я попитал: „Кой съм аз?”, а тя рекла: „Ти си Пратеника на Аллах.” При това той казал: „Освободи я, защото тя е вярваща!” [eл-Ихсан фи текриб Сахих Ибн Хиббан]

В друга версия, предадена от Абдурраззак с достоверна (сахих) верига на предаване, Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал на робинята: „Свидетелстваш ли, че няма друг бог освен Аллах?”, а тя казала: „Да.”. После я попитал: „Свидетелстваш ли, че аз съм Пратеника на Аллах?”, а тя казала: „Да.” После я попитал: „Вярваш ли в съживяването след смъртта?” и тя отново казала: „Да.” Тогава той рекъл: „Освободи я!” [ел-Мусеннеф]

В други версии робинята не говори, а само посочва небето за отговор. Ибн Хаджер ел-Аскаляни е казал относно различните версии на този хадис: „Има голямо противоречие в думите.” [Телхис ел-хабир] Когато един хадис има множество противоречиви версии, има голяма вероятност да е бил предаден само от гледна точка на онова, което един или повече разказвачи са разбрали (риўайе бил маана), и затова една от версиите не е достатъчна за установяване на точка в акидата.

Второ, това последно разглеждане е особено приложимо за същността на въпроса, защото Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е описал подробно основите на вярата (иман) в хадис, записан в „Сахих Муслим”, когато той отговарял на въпросите на ангела Джибрил (алейхисселям), казвайки: „Истинска вяра (иман) е да вярваш в Аллах, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници, в Сетния ден и да вярваш в съдбата (кадр), с доброто и лошото в нея.” Той не споменал, че Аллах е „на небето”. Ако това е било определящото изпитание за вярата или неверието на мюсюлманите (както предполага хадиса за „на небето”), щеше да е задължително за Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) да го спомене в този хадис, същността на който е да се каже точно какво е вяра.

Трето, ако хадисът се приеме със значение, че Аллах буквално е „на небето”, това противоречи на други също толкова достоверни хадиси, които имат същото право да се приемат буквално, като например следния хадис кудси, предаден от ел-Хаким, в който Аллах Теаля казва: „Аз съм с Моя раб, когато той Ме споменава, и устните му се движат заедно с Мен.” [ел-Мустедрак аля ес-Сахихайн] – хадис, за който ел-Хаким е казал, че е достоверен (сахих), и ез-Зехеби е потвърдил това. Или като хадиса, предаден от ен-Несаи, Ебу Даўуд и Муслим, в който се казва, че „рабът е най-близо до своя Господар, когато е на седжде” [Сахих Муслим], и ако Аллах буквално е „на небето”, то най-близо до Него би бил изправеният. Или като хадиса, предаден от ел-Бухари в неговия сборник „Сахих”, в който Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) забранява някой да поплюва пред себе си по време на намаз, защото, когато човек се моли, „Господарят му е пред него.” [Сахих ел-Бухари] И накрая, в хадисите за възнесението мирадж, в които се казва, че Джибрил (алейхисселям) показал на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) всички седем небеса (семаўат), но не се споменава, че Аллах е бил в някое от тях.

Четвърто, буквалното тълкуване на Аллах, бивайки „на небето”, противоречи на две основи от ислямската акида, установени от Корана. Първата от тях е качеството на Аллах мухаллефе лил хаўадис, или „ненаподобяването Му по никакъв начин на нещо сътворено”, както Аллах е казал в Корана: „Няма подобен Нему.” [еш-Шура, 42: 11], а ако беше буквално „на небето”, щеше да има безброй много неща, които да са като Него по отношение на височина, местоположение, посока и т.н. Втората основа, на която противоречи, както бе споменато по-горе, е качеството на Аллах гина, или „абсолютната Му непотребност по какъвто и да е начин от нещо сътворено”, както Той е потвърдил в много айети на Корана. Невъзможно е Аллах да бъде материално тяло, тъй като телата се нуждаят от пространство и време, а Аллах няма нужда от нищо.

Пето, буквалното тълкуване на „на небето” предполага, че небето обгражда Аллах от всички страни, като Той е по-малък от него, и така небето би било по-велико от Аллах, което очевидно е невярно.

Поради тези и други причини ислямските учени смятат за задължително преносното тълкуване на горния хадис, както и на други текстове, съдържащи подобни изрази, по начини, съответстващи на употребата на арабския език. Нека разгледаме следния айет от Корана: Нима имате сигурност, че Онзи, Който е на небето, не ще накара земята да ви погълне?” [ел-Мулк, 67: 16], за който са написани следните тълкувания:

Ел-Куртуби: „По-взискателните учени твърдят, че „на небето” означава: „Нима имате сигурност, че Онзи, Който е над небето” – също както Аллах е казал: Затова странствайте по земята” [ет-Теўбе, 9: 2], което означава пътуване върху нея – т.е. не е над небето чрез физически контакт или пространствено, а чрез всемогъща сила и власт. Друго мнение е, че това означава: „Нима имате сигурност, че Онзи, Който е над (аля) небето”, точно както се казва: „Еди-кой си е над Ирак и Хиджаз”, което означава, че той е техен управител и водач.” [ел-Джами’ ли ехкям ел-Куран]

Еш-Ширбини ел-Хатиб: „Има различни тълкувания относно „Онзи, Който е на небето”, едно от които е, че това означава: „Онзи, Чието владение е на небето”, защото то е обиталище на ангелите и там са Неговият Трон (арш), Неговият престол (курси), Съхраняваният скрижал (ел-леўх ел-махфуз), и от него се низпослават Неговите постановления, книги, заповеди и забрани. Друга възможност за тълкувание е, че в „Онзи, Който е на небето” е пропусната първата част на притежателна конструкция (идафа), или с други думи: „Нима имате сигурност от Създателя на онзи, който е на небето”, т.е. ангелите, живеещи на небето, защото те са онези, на които се заповядва да раздават божествената милост или божественото отмъщение.” [ес-Сирадж ел-мунир]

Фахруддин ер-Рази: „Онзи, който е на небето” може да означава ангел, който е упълномощен да налага божественото наказание, т.е. ангелът Джибрил (алейхисселям); думите не ще накара земята да ви погълне?” означават „по заповед на Аллах и по Негово разрешение”. [Тефсир ел-фехр ер-Рази]

Ебу Хайян ен-Нехўи: „Контекстът на тези думи може да бъде в съответствие с убежденията на онези, към които е насочен [към неверниците], защото са били антропоморфисти [представящи Аллах в човешки образ]. Така че смисълът би бил: „Нима имате сигурност от Онзи, Който твърдите, че е на небето”, а Той е пречист от това да има място.” [Тефсир ен-нехр ел-медд мин ел-Бехр ел-мухит]

Кади Ияд: „Няма разногласия между мюсюлманите – между техните правоведи, хадисолози, теолози, способните да правят научни разсъждения и онези, които следват знанията на някого другиго, – че текстовите доказателства, които споменават, че Аллах е „на небето”, като Неговите слова: Нима имате сигурност, че Онзи, Който е на небето, не ще накара земята да ви погълне?” и др., не означават това, което предполага буквалното им значение (захир), а по-скоро всички учени ги тълкуват по начин, различен от явния им смисъл.” [Сахих Муслим би шерх ен-Неўеўи]

Нека разгледаме един последен пример – хадисът, предаден от Муслим, в който се споменава, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: „Вашият Господар, Благословения и Всевишния, се спуска всяка нощ на земното небе, през последната третина на нощта, и казва: „Кой Ме зове, за да му отвърна? Кой иска от Мен, за да му дам? Кой търси Моето опрощение, за да го опростя?”[Сахих Муслим] Този хадис, ако се замислим за миг, не е относно акидата, а по-скоро има практически смисъл, т.е. би трябвало ние да правим нещо в последната третина на нощта – да ставаме и да се молим. Ето защо имам ен-Неўеўи, когато е озаглавявал отделните глави на „Сахих Муслим”, е поставил този хадис във „Внушаване на желание за молене и споменаване на Аллах (зикр) в последната част на нощта и отговорът в нея”. Що се отнася до значението на „спуска се” в хадиса, ен-Неўеўи е казал:

„Това е един от „хадисите за Качествата”, за които има две мнения, както бе споменато в „Книга за вярата”. Накратко, първото мнение, което е и направлението на по-голямата част от ранните мюсюлмани (селеф) и на някои теолози, е, че човек трябва да вярва, че хадисът е верен по начин, който подобава на Аллах Теаля, а буквалното му значение не означава това, което се подразбира, и без да се обсъжда преносното значение трябва да се вярва, че Аллах е пречист от всички качества, свързани с възможността Той да е създаден или с промяна на местоположението, с движение, както и всички други качества на създадените неща.

Второто мнение, направлението на повечето теолози, на цели групи от ранните мюсюлмани (селеф) и предадено от Малик и ел-Еўзаи, е, че такива хадиси трябва да се тълкуват преносно по начин, подходящ за техния контекст. Учените от това направление тълкуват хадиса по два начина. Първото тълкувание е на имам Малик ибн Енес и на други, че „вашият Господар се спуска” означава „Неговата милост, повеля и ангелите се спускат”, точно както се казва: „Султанът направи това и това”, когато неговите подчинени направят нещо по негово нареждане. Второто е, че това е метафора, която показва загрижеността [на Аллах] към отправящите дуа като им отвръща и се отнася с добро към тях.” [Сахих Муслим би шерх ен-Неўеўи]

Хадисологът Али ел-Кари е казал относно горния хадис за „спускането” на Аллах: „Знаете, че и Малик, и ел-Еўзаи, които са сред най-великите от ранните мюсюлмани, са дали подробни преносни тълкувания на хадиса. Друг като тях е Джафер ес-Садик. Всъщност цяла група от тях [от ранните мюсюлмани], както и по-късни учени, казват, че който вярва, че Аллах се намира в определена материална посока, е неверник, както и ел-Ираки ясно е посочил, казвайки, че това е мнението на Ебу Ханифе, Малик, еш-Шафии, ел-Ешари и ел-Бакилляни.” [Миркат ел-мефатих шерх Mишкят ел-месабих]

Трябва да споменем, че ел-Ираки е бил хафъз, който е знаел над 100 хиляди хадиса наизуст, а Али ел-Кари е бил познавач на хадисите, написал справочна литература за измислените хадиси, която и днес се използва. С други думи, всеки от тях е имал най-високите препоръки, за да проверява веригите на предаване на мненията, които разказва. По тази причина, тяхното предаване на мнението за неверието на онези, които приписват посока на Аллах, има своята тежест.

Но може би днес е по-уместно да се каже, че мюсюлманите, които вярват, че Аллах е „някъде там горе” не са неверници. Защото те имат шубха, или „смекчаващи вината обстоятелства”, тъй като определени богати среди в наши дни агресивно насърчават нововъведението (бид’а) на антропоморфизма. В предишните векове тази бид’а се ограничавала до малка група ханбелити, които били оборвани отново и отново от учени на Ехлю-с-сунна, като Абдуррахман ибн ел-Джеўзи (поч. 597г. по хиджра), който се обръща към своите събратя ханбелити в „Деф’ шубe ет-тешбих би eкeф ет-тензих” [Опровержение на вмъкването на антропоморфизъм в божественото превъзходство] с думите:

„Ако бяхте казали: „Ние само четем хадисите и мълчим.”, никой нямаше да ви порицае. Онова, което е възмутително, е, че вие ги тълкувате буквално. Не вкарвайте тайно в мезхеба на праведния, ранен мюсюлманин [Ахмед ибн Ханбел] онова, което не е от него! Вие обличате този мезхеб с позор, докато той трудно вече може да се нарече ханбелитски без да не се добави антропоморфистски.” [Деф’ шубe ет-тешбих би eкeф ет-тензих]

Тези вярвания явно са оцелели през вековете в Хорасан, Афганистан, и другаде на изток, тъй като имам ел-Кеўсери отбелязва, че ханбелитът Ибн Теймийе (поч. 728г. по хиджра) е взел подробностите за тях от ръкописи за сектите (нихал), когато библиотеките на учените пристигали в Дамаск с кервани, бягайки от монголите на изток. Той ги четял без прозорлив учител, който да го упътва, и започнал да вярва в онова, което бил разбрал от тях, и продължил да ги проповядва в собствените си произведения. [ес-Сейф ес-сакил фир-радд аля Ибн Зефил]

Той бил вкарван в затвора няколко пъти преди смъртта си заради тези свои идеи, защото учените на Дамаск го обвинявали в антропоморфизъм. [ел-Аскаляни, ед-Дурар ел-кемине]

Написани са трудове от учени като Ебу Хайян ен-Нехўи (поч. 745 по хиджра), Такиуддин  ес-Субки (поч. 756г. по хиджра), Бедруддин ибн Джемаа (поч. 733г. по хиджра), ес-Сенани, автор на „Субул ес-селям” (поч. 1182г. по хиджра), Такиуддин ел-Хисни, автор на „Кифаят ел-ехяр” (поч. 829г. по хиджра) и Ибн Хаджер ел-Хейтеми (поч. 974г. по хиджра) в опровержение на неговата акида. Тя останала без одобрението на мюсюлманите още 400 години, докато през XVIII век не се появило движението на ўахабитите, което следвало Ибн Теймийе по отношение на акидата и го направило свой шейху-л-ислям. Но едва след появата на книгопечатането в Арабския свят, книгите на Ибн Теймийе (и принципите на тази секта) наистина видели бял свят, когато богат търговец от Джида поръчал в Египет отпечатването на неговата книга „Минхадж ес-сунна” и на други трудове по акида в края на XIX век, и този път възкръснали като селефизъм, или „връщане към ранния ислям”. Оттогава насам те се разпространяват по целия ислямски свят чрез богатото финансиране на една или две съвременни мюсюлмански държави, чиито усилия са напълнили джамиите с книги, брошури и младежи, които лансират тези идеи и дори ги приписват (чрез съмнителните вериги на предаване на Ибн Теймийе или дори без такива) на имамите на най-ранните мюсюлмани. Моето мнение по отношение на считането на мюсюлмани за вярващи или неверници е, че тези пари могат да купят влияние и пропаганда и да превърнат нощта в ден, затова може би днешните мюсюлмани имат някакво извинение за такива идеи, освен ако не са имали възможност да научат, че Богът на исляма е пречист от това да бъде голям човек така, както Той е пречист да бъде зависим от времето или пространството, които са само две от Неговите творения.

В обобщение на казаното в отговор на въпроса по-горе, учените приемат основните текстове на Корана и сунната буквално, освен ако няма убедителна причина за обратното. В случая за „спускането” на Аллах или за пребиваването Му „на небето” има много такива причини. Първо, буквалното тълкуване на тези текстове не позволява съгласуването им с много други достоверни текстове за Аллах, бивайки „с” раб, правещ зикр, по-близо до него, отколкото вената на шията му” [Каф, 50: 16], „пред него”, когато той се моли, „най-близо” до него, когато той е на седжде, „на небето”, когато робиня била попитана, с вас, където и да сте” [ел-Хадид, 57: 4] и т.н. Те са несвързани, когато се приемат заедно в буквален смисъл, и се изчистват от противоречия само, когато се разбират в преносен смисъл, както Малик, ел-Еўзаи и ен-Неўеўи са направили. Второ, Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) подробно е описал убежденията, които всеки мюсюлманин трябва да има, в хадиса за Джибрил (алейхисселям), предаден от Муслим и други, и не е споменал, че Аллах е „на небето” (или някъде другаде) в някое от тях. Трето, Аллах, бивайки „на небето” в буквален смисъл, както птиците, облаците и т.н. са в небето, противоречи на акидата на Корана, че „няма подобен Нему” [еш-Шура, 42: 11]. Четвърто, схващането, че Аллах е на определени места, противоречи на акидата, спомената в седемнадесет айета от Корана, че Аллах не се нуждае от нищо, а нещата, които заемат място, се нуждаят от пространство и време.

Тези причини не са изчерпателни, а само имат за цел да отговорят на въпроса, илюстрирайки акидата и принципите на традиционните учени при тълкуването на текстовете, за които говорим. Те само показват колко далеч от традиционния ислям е вярването, че Аллах е „на небето” в буквален смисъл, и защо не е позволено на мюсюлманите да вярват в това. И от Аллах е успехът!

Автор: Нух Ха Мим Келлер

 

Advertisements
Published in: on 06.03.2011 at 1:56  Коментарите са изключени за Позволено ли е да се вярва, че Аллах е на небето в буквалния смисъл?  
%d bloggers like this: