Следването на мезхеб

 

Често следният въпрос се поставя пред много хора: „Религията на имам Ебу Ханифе ли следваш или религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем)?” Веднага идва отговорът: „Очевидно е, че следвам религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем).” Пред хората се поставя втори въпрос: „Защо тогава наричаш себе си ханефит?” Човек, който не е добре запознат, се обърква от този въпрос, у него се появяват съмнения и постепенно започва да изоставя таклида, т.е. следването на един от четиримата знаменити имами – имам Ебу Ханифе, имам еш-Шафии, имам Малик и имам Ахмед ибн Ханбел (Аллах да се смили над тях).

Чрез такива въпроси се прави преднамерен опит да се създаде объркване сред лековерните: че ако си ханефит, ти следваш религията на имам Ебу Ханифе, а не религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем). Това е явна заблуда! Имам Ебу Ханифе и другите имами не са измислили нова религия. Те стриктно са следвали единствената религия – религията ислям, донесена от Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем). Следователно техните последователи също следват същата религия – религията на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем).

Защо да следвам имам на мезхеб?

Въпросът, който възниква тук, е: „Защо тогава трябва да следвам някой от четиримата имами?” На този въпрос може да се отговори с въпрос: Знаеш ли всички правила и закони в религията? Способен ли си да извличаш правилата, които се отнасят до абдеста, намаза, зекята и т.н. директно от Корана и хадисите? Знаеш ли кой хадис е отменил друг хадис? Можеш ли да съгласуваш хадисите, които на пръв поглед си противоречат? Знаеш ли кои айети от Корана са общи в тяхното прилагане и кои се определят от други айети? И т.н., и т.н… Ако човек няма знание по въпросите, то тогава определено не може да извлича правилата и законите на религията директно от Корана и хадисите. В такъв случай следният айет от Корана се отнася за такива хора: „И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!” [ел-Енбия, 21: 7] Затова, тъй като нямаме това огромно количество от знания и опит, необходими за извличане на правилата и законите директно от Корана и хадисите, ние сме избрали да следваме един от онези велики хора, достигнали до степента да познават религията до съвършенство. Сред тези велики учени е и имам Ебу Ханифе. Той е бил един от табиин, т.е. през живота си е видял сподвижник на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем. Получил е знанието си за хадисите от около 4000 учени. Неговата благочестивост била такава, че в продължение на 40 години той кланял сутрешния намаз с абдеста на нощния намаз [т.е. не спял през цялата нощ]. [Тариху-л-Багдад] Неговите знания, интелигентност и праведност били такива, че всички велики учени от неговото време свидетелствали за неговото майсторство. Затова човек може да бъде сигурен, че такъв учен е напълно способен да извлича законите на религията директно от Корана и хадисите.

Друга причина за подражаването на един от имамите е следният айет от Корана: „И следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен!” [Люкман, 31: 15] За да се „насочиш” към Аллах Теаля има две основни изисквания – знание и практикуване в съответствие със знанието. В това отношение четиримата имами са били първенци. Има Ебу Ханифе бил считан от различни учени на неговото време за най-учения от хората от онази епоха. Мекки ибн Ибрахим, един от известните учители на имам ел-Бухари, бил ученик на имам Ебу Ханифе. Имам Ебу Ханифе съставил книга с хадиси, подбирайки ги измежду 40 хиляди хадиса, озаглавена „Китабу-л-асар”. Затова онези, които следват подобен водач, могат да бъдат сигурни, че се придържат стриктно към заповедите на Аллах Теаля и на Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи ўеселлем).

За различията в мненията

Някой може да попита: „Ако всички имами са извлекли законите на религията директно от Корана и хадисите, как е възможно те да са на различни мнения по определени въпроси?” За да се разбере същността на тези различия, трябва да се върнем във времето на сподвижниците (радийеллаху анхум).

Веднъж Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) току-що се бил завърнал от битка, когато разпоредил на сподвижниците (радийеллаху анхум) незабавно да се отправят към мястото на Бену Курайза – еврейско племе, което живеело в покрайнините на Медина. Целта била да ги обсадят, защото те били нарушили договора, сключен с мюсюлманите. За да наблегне на неотложността на този въпрос, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал на сподвижниците: „Никой да не кланя следобедния намаз, докато не пристигне при Бену Курайза!” Докато сподвижниците (радийеллаху анхум) все още били на път, времето за намаза настъпило. Някои сподвижници почувствали, че трябва веднага да кланят следобедния намаз. Те сметнали, че заповедта на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) всъщност е указание да стигнат колкото се може по-бързо до крайната цел, но не означавала, че следобедният намаз не може да бъде кланян по пътя. Затова те кланяли своя намаз там. Друга група сподвижници приели заповедта буквално. Така те продължили и изпълнили следобедния намаз след като пристигнали при Бену Курайза. Когато разказали за това на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем), той не упрекнал нито една от групите. [Сахиху-л-Бухари]

Става ясно, че различията са в резултат на различно тълкуване. Тези различия в тълкуването обаче се приемат само, когато идват от човек, който има задълбочени знания за религията и е достигнал майсторство по отношение на Корана и хадисите. Понякога различия в мненията възникват в резултат на различни предания относно някой въпрос. Един имам дава предимство на един хадис въз основа на различни критерии, докато друг имам, в светлината на своите знания, предпочита друг хадис. В основата си това е начинът, по който възникват тези различия. Както Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) не е упрекнал нито една от двете групи в случката, спомената по-горе, така и имамите, достигнали до степента муджтехид [онзи, който може директно да извлича законите на религията от Корана и хадисите], няма да бъдат обвинявани, дори ако са сгрешили. Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: „Когато хаким (съдник) отсъди, след като е положил всички усилия и е стигнал до правилното решение, той получава две награди. А ако той е сгрешил, след като е положил всички усилия, получава една награда.” [ел-Бухари] Ибн ел-Мунзир, коментирайки този хадис, казва, че отсъждащият ще получи награда само, ако има дълбоки знания и отсъжда съгласно тях. Четиримата имами са имали способността и необходимите знания, за да правят иджтихад [директно да извличат законите на религията от Корана и хадисите]. Затова те попадат в кръга на този хадис.

Защо да следвам само един имам?

Друг въпрос, който често се задава, е: „Защо е необходимо да следвам само един имам? Защо да не следвам определен имам по един въпрос и друг имам по друг въпрос?” Простичкият отговор на това е: Въз основа на какво човек ще избира след като няма необходимите знания, за да прави иджтихад? В такъв случай той няма да е в състояние да оцени мненията на всеки от имамите. Затова очевидно той ще избира въз основа на онова, което му се иска. А това е само следване на душата и на страстите – нещо, срещу което Аллах Теаля строго ни е предупредил в Корана. Следването на страстите понякога дори може да доведе човек до неверие. Затова мнозинството учени от последните времена заявяват, че е ўаджиб (задължително) за обикновените хора да следват само един имам.

За достоверността на хадисите

Друг въпрос трябва да се изясни по отношение на достоверността на хадисите. Повечето хора смятат, че един хадис е достоверен само, ако е от „Сахиху-л-Бухари” и „Сахих Муслим”. Това е погрешно схващане. Достоверността на хадисите се основава на тяхната верига от разказвачи, независимо от това дали хадисът е записан в една от Кутубу-с-ситте [шестте известни книги с достоверни хадиси] или в друга книга. Имам Муслим е написал в своето въведение към „Сахих Муслим”, че не е записал всички достоверни хадиси в своя сборник. Всъщност, според имам ел-Бухари и имам Муслим има и други достоверни хадиси, които не са записани в „Сахиху-л-Бухари” и „Сахих Муслим”.

Кои са гайр-мукаллидин?

Вече беше посочено, че разликите между имамите се основават на различни предания или на различия в тълкуването. Всички имами обаче имат своите доказателства от Корана и сунната. Затова е задължително за всеки човек, следвайки стриктно своя имам, да уважава и другите имами и техните последователи. За съжаление, в наши дни има много хора, които напълно са изоставили таклида, т.е. подражаването на един от четиримата имами. Вместо това, твърдейки, че следват директно Корана и хадисите, всъщност са започнали да правят таклид на някои съвременни гайр-мукаллидин [онези, които са изоставили следването таклид на един от четиримата имами на мезхеби]. Независимо, че те самите правят таклид, често хулят следващите имам на мезхеб и ги класифицират като хора, следващи религията на имам Ебу Ханифе или на друг имам, а не религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем). Те смятат, че са единствените, които следват хадисите, а че всички други им противоречат. За съжаление, много мюсюлмани са попаднали в клопката на тази пропаганда.

Някои от гайр-мукаллидин твърдят, че избират най-достоверното мнение от четирите мезхеба. Питаме тези хора как разбират чие мнение е най-достоверно? Защото човек, за да може да разбере това, трябва да има повече знания от самите автори на тези мнения. А всеизвестно е, че в наши дни няма такива учени, които със знанието си да могат да надминат четиримата известни имами!