Хората, изкопали ямата

Хората, изкопали ямата

  

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

  

Аллах Теаля е казал: Кълна се в небето със съзвездията и в обещания Ден, и в свидетел, и в освидетелстван! Проклети да бъдат хората, изкопали ямата за огъня, пълнен с гориво! Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с вярващите, бяха свидетели. И ги възненавидиха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е свидетел. За онези, които изгаряха вярващите мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Ада и за тях е мъчението на кладата.” (ел-Бурудж, 85:1-10)

Мухаммед ибн Исхак твърди, че те са живели след идването на Месията Иса (алейхисселям), но други учени не са съгласни с него и казват, че те са живели преди него. Много учени споменават също, че тази случка се е повторила повече от веднъж. Има хадис, разказващ историята на споменатите в Корана. Имам Ахмед предава от Хаммад ибн Селеме, от Сабит, от Абдуррахман ибн Ебу Лейля, от Сухейб, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Живял е цар преди вас, който имал придворен магьосник. Когато магьосникът остарял, той казал на царя: „Вече остарях. Изпрати някое момче при мен, за да го науча на магия.” Царят му изпратил едно младо момче, за да бъде научено на магия. На път към магьосника, момчето срещнало един монах. То слушало речта на монаха и било впечатлено от нея. Станало му навик да минава през монаха и да прекарва време с него, слушайки учението му, а при магьосника отивало след това. Магьосникът го биел заради закъсненията. Момчето се оплакало за това на монаха и той му казал: „Когато се страхуваш от магьосника, кажи, че семейството ти те е задържало. А когато се страхуваш от семейството си, кажи, че магьосникът те е задържал.” Веднъж един огромен звяр препречил пътя на хората и момчето рекло: „Днес ще разбера дали делото на магьосника е по-любимо на Аллах или делото на монаха!” То взело един камък и казало: „О, Аллах, ако делото на монаха е по-любимо на Теб от делото на магьосника, убий това животно!” То хвърлило камъка и убило звяра, а хората започнали да преминават свободно. Момчето отишло при монаха и му разказало случилото се. Монахът казал: „О, синко, ти си по-добър от мен. Ти си достигнал до такава степен, че аз усещам, че съвсем скоро ще бъдеш подложен на изпитание и в случай, че това стане, не ме издавай!” Момчето започнало да лекува слепите и прокажените. Всъщност започнало да лекува хората от всички болести с позволението на Аллах. Един придворен на царя, който бил ослепял, чул за момчето, отишъл при него с много подаръци и му казал: „Ако ме излекуваш, всички тези неща ще бъдат твои!” Момчето рекло: „Аз не лекувам никого. Аллах е Този, Който лекува, и ако повярваш в Него, аз ще помоля Аллах да те излекува.” Той повярвал и Аллах го излекувал. После отишъл при царя и седнал до него както сядал и преди. Царят го попитал: „Кой ти върна зрението?” Придворният казал: „Моят Господар!” Царят попитал: „Аз ли?” Казал: „Моят Господар и твоят Господар е Аллах!” Тогава царят започнал да го измъчва, докато придворният не издал момчето. То било извикано и царят му рекъл: „О, момче, бе ми предадено, че ти толкова си се усъвършенствал в магията, че лекуваш слепите, прокажените и еди-какви си неща.” Момчето рекло: „Аз не лекувам никого. Аллах е Този, Който лекува.” Царят попитал: „Аз ли?” Казало: „Не.” Царят попитал: „Нима имаш друг господар освен мен?” Момчето казало: „Моят Господар и твоят Господар е Аллах!” Тогава царят започнал да го измъчва, докато момчето не издало монаха. Той бил извикан и му казали: „Отречи се от религията си!” Той обаче отказал да го направи. Тогава царят наредил да донесат трион, поставили го на средата на главата му и я разрязали, докато едната част от нея не паднала. После придворният на царя бил доведен и му казали: „Отречи се от религията си!” И той отказал да го направи, поставили триона на средата на главата му и я разрязали, докато едната част от нея не паднала. После момчето било доведено и му казали: „Отречи се от религията си!” То отказало и било предадено на група от придворните. Царят наредил: „Отведете го на еди-коя си планина и когато стигнете върха й, поискайте от него да се отрече от религията си и ако откаже, го хвърлете!” И когато се изкачили в планината, момчето рекло: „О, Аллах, закриляй ме от тях както пожелаеш!” Тогава планината започнала да се тресе и всички паднали, а само момчето се върнало при царя. Царят го попитал: „Какво се случи със сподвижниците ти?” Момчето казало: „Аллах ме спаси от тях!” Тогава царят отново го предал на група от своите придворни и им рекъл: „Вземете го и го качете на лодка. Когато навлезете навътре в морето, поискайте от него да се отрече от религията си и ако откаже, го хвърлете!” И когато навлезли в морето, момчето рекло: „О, Аллах, закриляй ме от тях както пожелаеш!”  Тогава лодката се обърнала и те се издави, а момчето се върнало при царя. Царят го попитал: „Какво се случи със сподвижниците ти?” Момчето казало: „Аллах ме спаси от тях!” После то рекло на царя: „Няма да ме убиеш, докато не направиш това, което ти кажа.” И той попитал: „Какво е то?” Момчето казало: „Събери хората на едно място и ме завържи за ствола на дърво. После вземи стрела от колчана и кажи: „С името на Аллах, Господаря на момчето!” След това изстреляй стрелата и, ако сториш това, тогава ще успееш да ме убиеш.” Царят сторил това, поставил стрелата в лъка и казал: „В името на Аллах, Господаря на момчето!” И той изстрелял стрелата и улучил слепоочието на момчето. То поставило дланта си на слепоочието, което стрелата улучила, и после умряло. Тогава хората рекли: „Повярвахме в Господаря на момчето! Повярвахме в Господаря на момчето!” И било казано на царя: „Не виждаш ли, че Аллах стори онова, което ти се опитваше да предотвратиш? Всички хора повярваха!” Тогава царят заповядал да бъдат изкопани ями и в тях да бъде запален огън, след което казал: „Който откаже да се отрече от своята религия, ще бъде хвърлен в огъня или ще му се каже да скочи в него.” И били призовани (да се отрекат от религията си), но те скочили в огъня, докато не дошъл ред на една жена с бебе, която се разколебала дали да скочи. Тогава бебето проговорило: „О, майко, потърпи! Ти си върху истината!” (Хадис, предаден от имам Ахмед, Муслим, ен-Несаи и ет-Тирмизи)

Някои учени твърдят, че случката с ямата се е повторила повече от веднъж. Ибн Ебу Хатим предава от своя баща, от Ебу ел-Яман, от Сафван, че Абдуррахман ибн Джубейр е казал: „Случката с ямата е станала в Йемен по времето на Тубба. И се е случила също в Константинопол по времето на Константин, който запалил огън и хвърлил в него християните, които се придържали към религията на Месията Иса (алейхисселям) и единобожието. И се е случила също в Ирак, в землището на Вавилон, по времето на Бихтинаср, който издигнал идол и заповядал на хората да се поклонят пред него. Даниял, Изрия и Мешаил отказали. Тогава бил запален голям огън и ги хвърлили в него. Но Аллах ги спасил от огъня и направил така, че деветимата мъже, които прегрешили над тях, да паднат в огъня, който те самите запалили.

По отношение на словата на Аллах: Проклети да бъдат хората, изкопали ямата!”, ес-Седи е казал: „Имало е три ями: една в Шам, друга в Ирак, и трета в Йемен.” (Предадено от Ибн Ебу Хатим)

Advertisements
Published in: on 11.02.2011 at 23:42  Коментарите са изключени за Хората, изкопали ямата  
%d bloggers like this: