Люкман

 

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

  

Аллах Теаля е казал: „И дадохме на Люкман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен – Аллах е над всяка нужда, всеславен.” И рече Люкман на сина си, поучавайки го: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.” И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си… Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен! После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили. “О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ. О, синко мой, отслужвай молитвата и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! Това е от решителните дела. И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец. И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас! Най-противният от гласовете е магарешкият глас.” (Люкман, 31:12-19)

Той е бил Люкман ибн Анка ибн Седун. Или, както е посочил ес-Сухейли от Ибн Джерир и ел-Кутейби, той е бил Люкман ибн Саран, който е бил от жителите на Ейле (Йерусалим).

Той е бил праведен мъж, който се стараел в богослуженията и който бил благословен с мъдрост. Казано е също, че той е бил съдия по времето на пророка Давуд (алейхисселям). И Аллах знае най-добре!

Суфян ес-Севри предава от ел-Еш’ас, от Икриме, че Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Той е бил абисински роб, който е работил като дърводелец.” Катаде предава, че Абдуллах ибн ез-Зубейр е казал: „Попитах Джабир ибн Абдуллах за Люкман. Той каза: „Той е бил нисък и със сплеснат нос. Бил е от Нубия.”

Яхя ибн Саид ел-Ансари предава, че Саид ибн ел-Мусеййиб е казал: „Люкман е бил от черните хора на Египет. Имал е дебели устни и Аллах го е дарил с мъдростта, но не и с пророчеството.” Ел-Евзаи е казал: „Абдуррахман ибн Хармале ми предаде, че чернокож мъж дошъл при Саид ибн ел-Мусеййиб да моли за милостиня. Саид му казал: „Не се притеснявай заради черния си цвят, защото трима от най-добрите хора са били чернокожи: Билял ибн Рабах, Мехджа (освободения роб на Умер ибн ел-Хаттаб) и Люкман Мъдрия, който е бил чернокож от Нубия и чиито устни били дебели.”

Ел-Амеш предава, че Муджахид е казал: „Люкман е бил грамаден черен роб, с дебели устни и напукани ходила.” Умер ибн Кайс е казал: „Люкман е бил черен роб, с дебели устни и напукани ходила. Веднъж, докато проповядвал на група хора, един мъж дошъл при него и му казал: „Не си ли ти онзи, с когото заедно пасяхме овце на еди-кое си място?” Люкман казал: „Да, аз съм.” Мъжът казал: „Как стана такъв, какъвто те виждам сега?” Люкман казал: „Говоренето на истината и мълчанието относно онова, което не ме засяга.” (Хадис, предаден от Ибн Джерир, от Ибн Хамид, от ел-Хакем)

Ибн Ебу Хатим предава от Ебу Зер’а, от Сафван, от ел-Велид, че Абдуррахман ибн Ебу Язид ибн Джабир е казал: ”Аллах е извисил Люкман Мъдрия заради неговата мъдрост. Веднъж мъж, който го познавал отпреди, го видял и му казал: „Не беше ли ти робът на еди-кого си, който пасеше овцете ми преди не дълго време?” Люкман отговорил положително. Мъжът казал: „Как стана такъв, какъвто те виждам сега?” Люкман казал: „Предопределението на Аллах, връщането на повереното, говоренето на истината и изоставянето на онова, което не ме засяга.”

Ибн Вехб предава от Абдуллах ибн Айяш ел-Фитяни, че Умер -освободения роб на Афра – е казал: „Един мъж дошъл при Люкман Мъдрия и му казал: „Ти ли си Люкман? Ти ли си робът на еди-кого си?” Люкман отговорил положително.  Мъжът възкликнал: „Ти си черният овчар!” Люкман рекъл: „Що се отнася до моя черен цвят, той е очевиден. Какво те кара да се удивяваш така?” Мъжът казал: „Хората започнаха често да те посещават и да приемат твоите отсъждания!” Люкман казал: „О, сине на брат ми, ако вършиш това, което ти кажа, и ти ще бъдеш така.” Мъжът казал: „Какво е то?” Люкман рекъл: „Свеждането на погледа си, пазенето на езика си, яденето на позволеното, пазенето на целомъдрието си, спазването на обещанията си, изпълняването на задълженията си, гостоприемството към гостите, уважението към съседите и изоставянето на онова, което не ме засяга. Всичко това ме направи такъв, какъвто ме виждаш.”

Предава се, че веднъж Ебу ед-Дерда споменал Люкман Мъдрия, казвайки: „Той не е бил дарен с мъдростта заради богатство, деца, потекло или външност. Бил е сдържан, мълчалив, дълбоко мислещ и никога не е спял през деня. Никой не го е виждал да плюе, да храче, да изстисква лимон, да ходи по нужда, да се къпе, да безделничи или да се смее като глупак. Бил е много красноречив и компетентен. Не е плакал, когато всичките му деца измрели. Посещавал е често царете и дарените с власт, за да посредничи, да обмисля всичко задълбочено и да ги съветва. Заради всичко това той е бил дарен с голяма мъдрост.”

Някои твърдят, че той е бил удостоен с пророчеството и че се е страхувал, че няма да може да изпълнява неговите изисквания и задължения. Затова той предпочел да има мъдрост, защото е по-лесно. Това не може да бъде напълно вярно, но Аллах знае най-добре! Икриме също е предал, че Люкман е бил пророк. Въпреки това, мнозинството от учените са на мнение, че той е бил мъдър приближен на Аллах (евлия), но не и пророк.

Аллах го е споменал в Корана и го е възхвалил като е предал съветите, които той е отправил към сина си: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.”, т.е. той е предупредил сина си и му е забранил да прави това. Имам ел-Бухари предава от Кутейбе, от Джерир, от ел-Амеш, от Ибрахим, от Алкаме, че Абдуллах е казал: „Когато айетът „За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет…” (ел-Енам, 6:82) бе низпослан, ние казахме: „О, Пратенико на Аллах, има ли някой сред нас, който да не е смесил вярата си с гнет?” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Не е както вие си мислите. (Защото „гнет” в айета означава „съдружаване”) Не сте ли чували какво е казал Люкман на сина си: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.”?

След това Аллах ни е съобщил Своя съвет към хората да се грижат за родителите си. Той е посочил техните права над децата и ни е заповядал да бъдем добри с тях, дори и да са езичници. Но човек не бива да им се подчинява, ако те го подтикват да съдружава с Аллах. После Аллах продължава съвета на Люкман към неговия син, казвайки: “О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ.”, т.е. той му е забранил да прави лошо на хората, дори и в най-лека степен, защото Аллах ще го покаже и ще търси сметка за него в Деня на съживяването. Аллах Теаля е казал: „Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка.” (ен-Ниса, 4:40), и: „Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на съживяването, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.” (ел-Енбия, 21:47), т.е. той му е казал, че ако грешното дело е равно на тежестта на синапено зърно, или ако то е в твърда скала, или в небесата, или на земята, Аллах ще го покаже, защото Той знае точното му местоположение: „Аллах е всепроникващ, сведущ.” Аллах Теаля е казал също: „У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.” (ел-Енам, 6:59), и: „И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга.” (ен-Немл, 27:75), и: „…Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.” (Саба, 34:3) Ес-Седи е казал, че споменатата скала се намира под седмата земя. Но това твърдение е отхвърлено, защото думата „скала” е в неопределено състояние, а ако твърдението му е истина, щеше да е казано „скалата”. Така че „скала” тук означава която и да е скала. Имам Ахмед предава от Ебу Саид ел-Худри, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой от вас извършва делата си в твърда скала, която няма никакъв отвор, делата му, каквито и да са те, ще бъдат показани.”

След това Люкман е казал: „О, синко мой, отслужвай молитвата”, т.е. отслужвай намаза правилно и навреме, „и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното”, т.е. с всичка сила, с ръката си, с езика си и ако не можеш това, то поне със сърцето си. После той го е посъветвал да бъде търпелив, казвайки: „И бъди търпелив към онова, което те сполети!”, защото ако някой повелява одобряваното и възбранява порицаваното, той вероятно ще бъде взет за враг от определени хора. Затова той му е дал съвет да бъде търпелив. „Това е от решителните дела.”, които са важни и не могат да бъдат пренебрегвани.

Аллах Теаля е казал: „И не криви лице пред хората.” Ибн Аббас, Муджахид, Икриме, Саид ибн Джубейр, ед-Даххак, Язид ибн ел-Есам, Ебу ел-Джевза и други са казали, че това означава човек да не се възгордява пред хората.

Аллах Теаля е казал: „И не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.”, т.е. Люкман е забранил на сина си да важничи чрез походката си. Аллах е казал: „И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините.” (ел-Исра, 17:37), т.е. нито ще можеш да извървиш цялата земя, нито да я пробиеш с бързото си ходене или тежките си стъпки, нито ще се въздигнеш по-високо от планините с показността и надменността си. Така че знай добре себе си – ти си просто човешко същество. Пророчески хадис гласи: „Докато един човек вървял, влачейки одеждата си с гордост, той бил погълнат от земята и ще продължи да потъва в нея до Деня на съживяването.” (Предаден от имам ел-Бухари в неговия „Сахих”) Друг хадис гласи: „Внимавайте да не влачите одеждите си с гордост, защото това е самохвалство, което Аллах не обича.” Аллах Теаля е казал: „Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.”

След като Люкман е забранил на сина си да ходи надменно, той му е наредил да бъде умерен в походката си, казвайки: „И бъди умерен в своята походка!”, т.е. не ходи твърде бързо, нито прекалено бавно, а поеми среден път. „Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават].” (ел-Фуркан, 25:63) След това Люкман е казал: „И снижавай своя глас!”, т.е. когато говориш, не повишавай тон, защото „най-противният от гласовете е магарешкият глас.”

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато чуете кукуригането на петел, молете Аллах за Неговата благодат, защото петелът е видял ангел. А когато чуете магарешки рев, търсете убежище при Аллах, защото магарето е видяло шейтан.” (Предаден от имам ел-Бухари в неговия „Сахих”) Затова е забранено да се повишава глас ненужно. Но повишаването на гласа при четенето на езан и на бойното поле е позволено.

Това са съветите, отправени от Люкман (алейхисселям) към неговия син, които се споменават в Свещения Коран. Много други са споменати в книга, озаглавена „Мъдростта на Люкман” (Хикмет Люкман). От тази ценна книга ние цитираме следното: „Имам Ахмед предава от Ибн Умер (радийеллаху анхума), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Люкман Мъдрия често е казвал: „Ако нещо е поверено на Аллах, Той ще го запази.”

Ибн Ебу Хатим предава от ел-Касим ибн Мухаймира, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Люкман казал на сина си, когато го съветвал: „О, синко мой, пази се от маскирането, защото то е предателство през нощта и пренебрежение през деня.”

Дамура предава, че ес-Сери ибн Яхя е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, мъдростта е докарала бедните в дворовете на царете.”

Моят баща ми предаде от Абде ибн Сулейман, от Ибн ел-Мубарак, от Абдуррахман ел-Месуди, че Авн ибн Абдуллах е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, ако отидеш там, където са се събрали хора, първо ги поздрави (със селям), после седни и не казвай нито дума, докато те говорят. Ако ги откриеш да споменават Аллах (да правят зикр), присъедини се към тях. Но ако се занимават с нещо друго, отвърни се от тях и търси други (които споменават Аллах).”

Моят баща ми предаде от Усман ибн Амр, от Дамура, че Хафс ибн Умер е казал: „Люкман поставил една торба със синап до себе си и започнал да съветва своя син, давайки му на всеки съвет по едно синапено зърно, докато синапът свършил. После казал: „О, синко мой, дадох ти съвет, който, ако беше даден на планина, тя би се разцепила.” След това синът му бил сякаш поразен.”

Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Грижете се за чернокожите, защото трима от тях са най-добрите от жителите на Дженнета: Люкман Мъдрия, ен-Неджаши (Негусът) и Билял Муеззина.” (Този хадис е странен и отхвърлен)

Имам Ахмед в книгата си „ез-Зухд” е посочил биографията на Люкман и много други ценни неща. Той е казал: „Беше ми предадено от Векиа, от Суфян, от мъж (чието име не е известно), че Муджахид е казал: „Словата на Аллах: „И дадохме на Люкман мъдростта” означават мъдрост и религиозно знание, но не и пророчество.” Същото е предадено и от Вехб ибн Мунеббих.

Векиа предава от Суфян, от Еш’ас, от Икриме, че Ибн Аббас е казал: „Люкман е бил абисински роб.”

Есвед предава от Хаммад, от Али ибн Язид, че Саид ибн ел-Мусеййиб е казал: „Люкман е бил шивач.”

Сейяд предава от Джафер, че Малик ибн Динар е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, вземи подчинението към Аллах за търговия и ще получиш печалба без да имаш някаква стока.”

Язид предава от Ебу ел-Ешхеб, че Мухаммед ибн Васиа е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, страхувай се от Аллах и не позволявай хората да забележат, че се боиш от Него, за да спечелиш тяхното уважение, а в същото време сърцето ти да е грешно.”

Язид ибн Херун и Векиа предават от Ебу ел-Ешхеб, че Халид ер-Раб’и е казал: „Люкман е бил абисински роб, който е работил като дърводелец. Един ден господарят му му наредил да заколи коза и да му отнесе двете най-хубави и вкусни части от нея. Люкман направил това и му отнесъл езика и сърцето. Господарят му го попитал: „Не откри ли нещо по-хубаво от това?” Люкман казал: „Не.” След известно време господарят му му наредил да заколи коза и да изхвърли двете най-лоши части от нея. Люкман заколил козата и изхвърлил езика и сърцето й. Господарят му възкликнал и рекъл: „Наредих ти да ми донесеш най-вкусните части от нея и ти ми донесе езика и сърцето. После ти наредих да изхвърлиш най-лошите части от нея и ти изхвърли пак езика и сърцето. Как е възможно това?” Люкман казал: „Нищо не може да бъде по-хубаво от тях двете, ако те са добри, и нищо не може да бъде по-зло от тях, ако те са лоши.”

Давуд ибн Рашид предава от Ибн ел-Мубарак, от Муамир, че Ебу Усман – мъж от Басра – е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, не пожелавай да се сприятеляваш с невеж, защото може да си помисли, че одобряваш неговото невежество. И не приемай лесно гнева на мъдрец, защото той може да се пази от теб.”

Давуд ибн Усейд предава от Исмаил ибн Айяш, от Дамдам ибн Зер’а, от Шурайх ибн Убейд ел-Хадрами, че Абдуллах ибн Зейд е казал: „Люкман е казал: „Ръката на Аллах е върху устите на мъдрите – никой от тях не говори, освен онова, което Аллах им е възложил.”

Абдурраззак предава, че е чул Ибн Джурайдж да казва: „Маскирах главата си през нощта и Умер ми каза: „Не си ли чул, че Люкман е казал: „Маскирането през деня е унижение, а през нощта – пренебрежение. Така че защо се маскираш през нощта?” Казах: „Люкман не е бил задлъжнял.”

Хасан ел-Джунейд ми предаде, че Суфян е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, никога не съм съжалявал, заради мълчание. Ако думите са сребро, то мълчанието е злато.”

Абдуссамед и Векиа предават от Ебу ел-Ешхеб, от Катаде, че Люкман е казал на сина си: „О, синко мой, страни от злото и то ще страни от теб, защото злото не поражда друго, освен зло.”

Имам Ахмед предава от Абдуррахман ибн Мехди, от Нафи, от Ибн Умер, от Ибн Ебу Мелике, че Убейд ибн Умейр е казал: „Люкман казал на сина си, когато го съветвал: „О, синко мой, подбирай внимателно събиранията (на хора)! Ако намериш събиране, в което се споменава Аллах, седни с тях. Така, ако си знаещ, ще извлечеш полза от знанието си; ако си невеж, те ще те научат; и ако Аллах пожелае да им направи добро, ти ще бъдеш заедно с тях. О, синко мой, не сядай на събиране, в което Аллах не се споменава! Защото ако си знаещ, няма да извлечеш полза от знанието си; ако си невеж, те ще добавят още към невежеството ти; и ако Аллах пожелае да ги засегне с вреда, ти ще бъдеш засегнат заедно с тях. О, синко мой, не се радвай, когато видиш силен мъж да пролива кръвта на вярващите, защото при Аллах за него има убиец, който никога не умира.”

Ебу Муавийе предава от Хишам ибн Урве, че баща му е казал: В „Мъдростта” пише: „О, синко мой, нека речта ти да е добра и лицето ти да е усмихнато. Така ще бъдеш по-обичан от хората отколкото онези, които им дават подаръци.” И той е казал: „В „Мъдростта”, или в Тората, пише: „Добротата е главата на мъдростта.” И той е казал: „В Тората пише: „Ако бъдеш милостив, и към теб ще бъдат милостиви.” И той е казал: „В „Мъдростта” пише: „Ще получиш това, което дадеш.” И той е казал: „В „Мъдростта” пише: „Обичай своя приятел и приятеля на баща си.”

Абдурраззак предава от Муамир, от Ейюб, че Ебу Кулябе е казал: „Люкман бил попитан: „Кой е най-търпеливият сред хората?” Казал: „Онзи, който не причинява вреда след като е търпял.” Попитали го: „Кой е най-знаещият сред хората?” Казал: „Онзи, който добавя към собственото си знание чрез знанието на другите.” Попитали го: „Кой е най-добрият сред хората?” Казал: „Богатият.” Попитали: „Богатият, който притежава богатство ли?” Казал: „Не. Това е онзи, чието добро, ако бъде потърсено, бива намирано. И това е онзи, който не иска нищо от другите.”

Суфян ибн Уйейне предава: „Люкман бил попитан: „Кой е най-лошият сред хората?” Той казал: „Онзи, който не се срамува, ако го открият да извършва грях.”

Ебу ес-Самед предава, че Малик ибн Динар е казал: „Открих в „Мъдростта” следното: „Аллах разпилява костите на онези, които говорят, за да угодят на желанията на хората.” И: „Няма добро за теб, ако научиш нещо ново, докато не започнеш за прилагаш онова, което си научил по-рано. Това е подобно на човек, който е събрал купчина изсъхнали дърва, след което се е опитал да ги пренесе, но не е могъл. Въпреки това после събрал втора купчина.”

Абдуллах ибн Ахмед предава от ел-Хакем ибн Ебу Зухейр, от ел-Ферадж ибн Фудале, че Ебу Саид е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, нека само богобоязливите да ядат от храната ти и се допитвай до учените относно делата си.” Това е всичко, което имам Ахмед е споменал от мъдростта на Люкман. Ние добавихме някои неща, които той не е предал, и имам Ахмед е споменал неща, които ние не сме. И Аллах знае най-добре!

Ибн Ебу Хатим предава от баща си, от ел-Аббас ибн ел-Велид, от Зейд ибн Яхя ибн Убейд ел-Хуза’и, от Саид ибн Бешир, че Катаде е казал: „Аллах дал възможност на Люкман да избере между пророчеството и мъдростта и той избрал мъдростта пред пророчеството. След това Джибрил дошъл при него, докато той спял, и излял мъдростта над него. И той осъмнал, говорейки.”

Саид е чул Катаде да казва: „Люкман бил попитан: „Защо си предпочел мъдростта пред пророчеството, когато си можел да избираш между тях?” Той казал: „Ако Аллах ми беше възложил пророчеството, щях да го приема и щях да се стремя да спечеля Неговото задоволство, но Той ми позволи да избера. Страхувах се, че ще бъда твърде слаб за пророчеството, затова избрах мъдростта.”

Много от нашите предшественици като Муджахид, Саид ибн ел-Мусеййиб и Ибн Аббас са били на мнение, че словата на Аллах: „И дадохме на Люкман мъдростта” означават благоразумие и религиозно знание. Той не е бил пророк и не е получавал откровение от Аллах. И Аллах знае най-добре!