Вярващият и неверникът

Вярващият и неверникът

 

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

 

Аллах Теаля е казал: И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви. И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете. И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!” И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне. И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господар, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук.” Неговият другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж? Ала за мен Той е Аллах, моят Господар, и не съдружавам никого с моя Господар. И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб, моят Господар може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст. Или водата й да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.” И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господар!” И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити. Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.” (ел-Кехф, 18:32-44)

Някои учени са казали, че това е просто пример, който не е задължително да се е случил наистина в реалния живот. Но мнозинството от учените са на мнение, че той наистина се е случил в този наш настоящ живот. Словата Му: „И им дай пример”, т.е. на езичниците от Курайш, тъй като те били горди и надменни спрямо слабите и бедните, са като словата на Аллах: И им дай пример с жителите на селището, при което дойдоха пратениците!” (Йасин, 36:13) Известно е, че единият от тези двама мъже е бил вярващ, а другият – неверник. Казано е също, че всеки от тях е бил много богат. Вярващият харчел цялото си богатство по пътя на Аллах. От друга страна, неверникът, макар че бил дарен с градини, (от които са двете градини, посочени в Корана с пълни подробности), той се отклонил от пътя на Аллах. В двете му градини имало грозде и палми, които обграждали посевите и гроздето, и преливащи реки и потоци, течащи навсякъде през имота му. Плодовете от неговите дървета и посеви били неизброими, а видът на неговите градини бил много приятен. Собственикът на двете градини обаче се възгордял и се държал надменно с вярващия, казвайки: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”, т.е. аз съм по-добър от теб, защото ти харчиш цялото си богатство напразно и не направи, както аз направих: купих градини и вложих парите си в тях, за да получа печалба по-късно. Трябваше да следваш плътно моите стъпки! И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.”, защото има много посеви и дървета, и ако някои от тях изчезнат, то със сигурност ще бъдат заменени с по-добри и по-хубави. Той мислел, че има всичко: вода в изобилие, безброй плодове и многообразие от растения.

След това неверникът казал: И не мисля, че Часът ще настъпи.”, защото той вложил цялото си упование в лъжовните удоволствия на този свят и не приемал съществуването на вечния отвъден живот. „А дори да бъда върнат при моя Господар, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук.”, т.е. ако наистина съществува отвъдно и съден ден, там ще открия по-добро от това, което ми е дадено в сегашния живот. Той бил заблуден от това, с което бил дарен, и си помислил, че Аллах Теаля му е дал всички тези блага, защото го обичал и го предпочел пред останалите хора. Същото е било казано и относно ел-Ас ибн Ваил в словото Му: Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.” Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия?” (Мерйем, 19:77-78) И е казал Аллах Теаля във връзка с онзи, на когото дарил блага: А дадем ли му да вкуси милост от Нас подир беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Господар, при Него ще имам най-доброто.” Ала Ние ще съобщим на неверниците какво са извършили и ще ги накараме да вкусят сурово мъчение.” (Фуссилет, 41:50) Карун е казал: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” (ел-Касас, 28:78), т.е. Аллах знае, че го заслужавам. Но Аллах Теаля е казал: А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.” (ел-Касас, 28:78) И е казал Аллах Теаля: Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност.” (Саба, 34:37) И: „Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме, Ние се надпреварваме да им сторим добро? Не, ала те не забелязват.” (ел-Муминун, 23:55-56)

Когато този невежа бил заблуден с онова, което му било дадено в сегашния живот, той отрекъл отвъдното и казал, че ако то съществува, там ще открие по-добро от това, което му било дадено първоначално. Когато неговият другар го чул да изрича това, той му рекъл, говорейки с него”, т.е. по време на спора им: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?”, т.е. нима не вярваш в Деня на съживяването, когато знаеш, че Той, Аллах, е Онзи, Който те е сътворил от пръст, после от частица сперма, после те е оформил в етапи, докато не си станал здрав и добре сложен мъж със слух, зрение, разум и органи, с които прегрешаваш! Как можеш да отричаш съживяването след смъртта, когато знаеш, че Аллах е способен да те сътвори от нищото! Ала за мен Той е Аллах, моят Господар.”, т.е. аз вярвам в нещо, различно от това в което ти вярваш. Вярвам, че: Той е Аллах, моят Господар, и не съдружавам никого с моя Господар.”, т.е. аз не служа на друг, освен на Него, и вярвам, че Той ще съживи мъртвите и ще събере разпръснатите и изгнили кости заедно. И аз знам, че Аллах няма съдружник във Властта Си и че няма друг бог освен Него.

След това той го насочил към онова, което е трябвало да изрече при влизането в градината, казвайки: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах.”, защото изричането на това е по-добро за онзи, който е станал почитател на богатството, семейството, децата или ранга си.

Тогава вярващият казал на неверника: Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб, моят Господар може да ми даде по-добра от твоята градина”, т.е. в отвъдния живот, и да прати върху нея напаст от небето”, т.е. бедствие или силен дъжд, който да изкорени дърветата и растенията, та да се окаже тя безплодна пръст”, т.е. суха пръст, от която не порастват растения. Или водата й да потъне на дъното”, което е противоположно на преливащата вода, и ти не ще си в състояние да я издириш.”, т.е. никога няма да бъдеш в състояние да я възстановиш или да си я възвърнеш отново. След това Аллах Теаля е казал: И плодовете му бяха погубени”, т.е. всичките му плодове и растения били напълно унищожени. „И започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи.”, т.е. била напълно разрушена. Това било наистина против надеждите и желанията му, както той по-рано е казал: “Не мисля, че това някога ще изчезне.” Така че, той съжалил за предишните си дела и думи, които го направили неверник в Аллах Теаля, и той могъл само да каже: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господар!” Тогава Аллах Теаля е казал: И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити.”, т.е. нито други могли да му помогнат, нито сам могъл. Това е като словата на Аллах: „И не ще има той нито сила, нито избавител.” (ет-Тарик, 86:10) И словата Му: Там [в Съдния ден] закрилата е от Аллах, Истинния.”, т.е. неоспоримата присъда и категоричното постановление относно това и всичко друго ще бъде единствено от Аллах Теаля. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.”, т.е. търговията с Аллах е по-добра от всичко друго, защото Той дава най-добрата от всички отплати, и при Него са най-добрите от всички завършеци и цели. И накрая, тази история показва три неща:

1. Човек не трябва да се поддава на разкоша на настоящия живот и да се заблуждава с него. Трябва да се уповава повече на това, което е във владението на Аллах, отколкото на това, което е в собственото му владение. Човек трябва да вложи цялото си упование единствено в Аллах. Подчинението пред Аллах трябва да бъде първата и последната му цел. Онзи, който предпочете друго пред Аллах и Неговото подчинение, ще бъде измъчван от Него.

2. Човек трябва с цялото си сърце да приеме съвета на своя милостив брат, защото в отхвърлянето на неговия съвет стои пълно унищожение и цялостна разруха.

3. Съжалението е напразно, ако Божественото предопределение вече е направено.

Advertisements
Published in: on 19.01.2011 at 12:16  Коментарите са изключени за Вярващият и неверникът  
%d bloggers like this: