Хората от пещерата

Хората от пещерата

 

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

 

Аллах Теаля е казал: Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ер-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения? Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господарю наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!” И запечатахме ушите им в пещерата години наред. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали. Разказваме ти Ние [о, Мухаммед] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господар, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господар е Господарят на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” [Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господар ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.” И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води. И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас. И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господар най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого! Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.” Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господар най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!” Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” – в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Господар най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого! И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”, [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И спомни си твоя Господар, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господар ме насочи още по-близо до правия път!” И прекарали в пещерата си триста години и още девет. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.” (eл-Кeхф, 18:9-26)

Причината за низпославането на разказите за хората от пещерата и за Зу-л-Карнейн са споменати от Мухаммед ибн Исхак и е, че Курайш попитали евреите за неща, с които да изпитат Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Евреите казали: „Попитайте го за група от хора, които изчезнали в миналото, и никой нищо не чул за тях; за мъж, който пътувал по земята; и за духа.” Тогава Аллах Теаля низпослал: И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господар и ви е дадено само малко от знанието.” (ел-Исра, 17:85) и „И те питат за Зу-л-Карнейн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.” (ел-Кехф, 18:83) И тук Той казал: Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ер-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?”, т.е. това не са по-невероятни неща от онези, които Ние ти низпослахме като великите вести, удивителните знамения и огромните чудеса. Пещерата е дупка в планината. Шуайб ел-Джибаи споменава, че името на пещерата им е Хайзем. А що се отнася до ер-Раким, Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал, че не знае какво означава. Някои учени като Ибн Джерир и други са казали, че това е книга, в която са записани техните имена и вестите за тях. Други са казали, че това е името на планината, в която се намира пещерата им. Казано е също, че това е име на долина или село. И Аллах знае най-добре!

Шуайб ел-Джибаи е казал, че кучето им се е казвало Химран. Фактът, че евреите знаели за тях, обезсилва твърдението на някои тълкуватели, че те са живели след Иса (алейхисселям) и че са били християни. Въпреки това е ясно, че народът им са били идолопоклонници. Много тълкуватели и историци са казали, че те са живели по времето на цар на име Дикянус и че са били синове на благородници или на царе. Те се срещнали на празник, който народът им чествал, и видели как те се кланят на идоли. В този момент Аллах премахнал завесите от сърцата им и те осъзнали, че народът им не се основава на нищо. Така те изоставили религията на своя народ и започнали да служат единствено на Аллах без да съдружават нищо с Него. Други са казали, че, когато всеки от тях бил напътен от Аллах към единобожието, те напуснали своите хора и случайно се събрали на едно място. Имам Муслим разказва в своя „Сахих” следния хадис, който потвърждава това: „Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Душите са войска, събрана заедно. Онези от тях, които са били близки помежду си (на небето, откъдето идват), ще имат сходство помежду си (и на този свят), а онези, които са се противопоставяли едни други (на небето), ще бъдат различни (и на този свят).” Така те се допитали един друг относно делата им и се съгласили да изоставят своя народ и да избягат с истинската религия. Аллах Теаля е казал: Разказваме ти Ние [о, Мухаммед] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господар, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господар е Господарят на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях?”, т.е. да донесат очевидно доказателство. И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” [Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах…”, т.е. когато изоставихте тях и техните идоли, на които служеха вместо на Аллах Теаля. Пророкът Ибрахим (алейхисселям) е казал: „Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите, а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.” (ез-Зухруф, 43:26-27) По същия начин някои от тези младежи рекли: Тъй като изоставихте религията на своя народ, ще трябва да се отдръпнете и от телата им, за да бъдете в безопасност от възможността злото им да ви застигне. „…приютете се в пещерата! Вашият Господар ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”, т.е. Аллах ще извади Своето покривало и ще бъдете под Негова защита и Той ще ви възнагради с най-добрата от всички награди. След това Аллах е описал пещерата, в която те отишли, сочейки, че входът й е обърнат на север: И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво…”, т.е. слънцето изгрява от западната страна на тяхната пещера, след това се отклонява към дясната страна. И когато то залязва, лъчите му идват към пещерата от източната й страна. Мъдростта тук е, че слънцето влиза в тяхната пещера при изгрева и залеза си, за да освежава въздуха от време на време. „…както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах.”, т.е. престоят им в това състояние за много дълъг период от време без да ядат и пият е едно от знаменията на Аллах и е доказателство за Неговата величествена Способност. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води. И ги смяташ за будни, а те са в дрямка…”, защото очите им били отворени, за да се запазят непокътнати. „…и Ние ги обръщаме надясно и наляво. Казано е, че те били обръщани от една страна на друга веднъж годишно. Въпреки това, броят на обръщанията е известен само на Аллах, Който знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: И кучето им е проснало лапи на входа.”, т.е. тяхното куче, което ги придружило, когато те напуснали своя народ, не влязло в пещерата с тях, а стояло на входа, проснало лапи. Това било, защото то било добре възпитано, а също и в знак на уважение към тях, защото ангелите не влизат в къща, в която има куче. Така кучето било благословено, защото то било в тяхната компания. Съществуват много разкази и предания по отношение на името и цвета на кучето, но всички те са измислици.

Учените са в разногласие относно местоположението на тази пещера. Някои от тях са казали, че тя се намира в земята Ейле (т.е. Йерусалим). Други са казали, че е в Ниневия. Трети са казали, че е в Шам, което е по-правилно, но Аллах знае най-добре! [През 60-те на ХХ век години археологът Мухаммед Тайсир Забян откри пещера в Йордания, на шест мили от Аман, в област, наречена ер-Раджиб, чието описание отговаря на това в айетите.] След като Аллах Теаля ни ги описа цялостно и ни направи, сякаш ги виждаме, Той казва: Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас., т.е. заради достойнствата и величествеността на външността им. Обръщението тук не е само към Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), а и към цялото човечество, защото това е част от човешката природа да се изпитва страхопочитание, когато се види нещо величествено или изпълнено с достойнства. След това Аллах Теаля ги събудил от съня след триста и девет години и: Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господар най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града…” – монетите, които имали се наричали „дефсус” „…и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание!”, т.е. за да ядат от нея. Това е знак за тяхната богобоязливост. И да е внимателен”, когато влиза в онзи град, „и да не ви издаде на никого! Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”, т.е. ако се върнете към тяхната религия, след като сте били спасени от Аллах Теаля. Всичко това е казано, защото те мислели, че са спали ден или част от деня и не си и представяли, че са спали повече от триста години. Периодът, в който почти всичко се е променило, тяхното поколение е починало и други поколения населявали земята. Така, когато един от тях отишъл в града да вземе храна, той се страхувал, че хората ще го разпознаят, затова се дегизирал. Градът и жителите му открили, че той е чужденец и се страхували, че може да е шпионин или че може да им навреди по някакъв начин. Някои учени са казали, че той избягал от тях. Други са казали, че той им разказал всичко и ги завел в пещерата, за да видят неговите другари. Когато те се приближили към пещерата, той влязъл в нея и разказал на другарите си всичко за времето, което те прекарали, спейки в пещерата, и те узнали, че това е предопределение от Аллах. Казано е, че те продължили да спят, а според друго мнение, след това те умрели.

Що се отнася до жителите на града, казано е, че те не могли да видят мястото им в пещерата. Или че те не могли да влязат в пещерата, защото се страхували, или защото усещали тяхната величественост. Въпреки това, те (жителите на града) заспорили помежду си относно този случай. Някои от тях рекли: “Постройте над тях постройка!”, т.е. преградете входа на пещерата, за да не могат да излязат, или за да не успее някой да им навреди. Но онези, които надвили в спора, рекли: “Да направим храм над тях!”, който ще бъде благословен, заради близостта му до тези праведни и благочестиви хора. Това е било често срещана практика във времената преди Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Но Ислямът отрича това дело, защото Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Проклятието на Аллах да е над евреите и християните, защото те са построили храмовете си върху гробовете на своите пророци.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е предупредил мюсюлманите срещу това, което предишните народи правели с гробовете на своите
праведни хора.

Аллах Теаля е казал: Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа.”, т.е. да проумеят хората, че съживяването след смъртта е истина и че не може да има съмнение за Часа, ако те знаят, че тези младежи спали повече от триста години, след което били събудени непроменени. Така че Онзи, Който ги е държал в това състояние през цялото това време, може да възкреси и да даде живот отново на мъртвите тела, след като те се разложат. Наистина вярващите не се съмняват в това ни най-малко: Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.” (Йасин, 36:82)

След това Той е казал: Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” – в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”, т.е. Аллах е съобщил за спора на хората относно броя на младежите. Той е цитирал три изказвания, първите две от които Той е отхвърлил, а третото Той заявил, което показва, че то е вярното. Аллах е напътил Своя Пророк (саллеллаху алейхи веселлем) към добрия път, който да следва в такъв случай, т.е. да казва „Аллах знае най-добре!” Затова Аллах Теаля е казал: “Моят Господар най-добре знае техния брой.”

Аллах е казал: Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното!”, т.е. не се напрягай върху тези въпроси. И не се допитвай за тях до никого!”, защото Той е скрил броя им от самото начало на историята, казвайки: Бяха младежи, вярващи в своя Господар…” Така че, ако е имало някаква полза от посочването на броя им, Аллах Теаля със сигурност е щял да ни го разкрие от самото начало!

Аллах Теаля е казал: „И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”, [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае (ин ша Аллах).” И спомни си твоя Господар, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господар ме насочи още по-близо до правия път!” Това е един велик и възвишен нравствен урок от Аллах Теаля, който учи, че когато някой иска да направи нещо, трябва да каже: “Ако Аллах пожелае (ин ша Аллах)”, защото човек не може да знае какво е скрито при Аллах за утре или за бъдещето. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), че е казал: „Сулейман ибн Давуд, Пратеникът на Аллах, казал: „Ще извърша полово сношение със седемдесет жени през нощта. Всяка от тях ще роди момче, което ще се бори по пътя на Аллах. Неговият събеседник, или ангелите, му казали: „Кажи: „Ако Аллах пожелае (ин ша Аллах)!” Но той не казал това и го забравил. И нито една от жените му не родила дете, освен една, която родила недоносено дете.” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Ако той е бил казал: „Ако Аллах пожелае (ин ша Аллах)!”, е нямало да се провали и желанието му е щяло да се осъществи.”

Аллах Теаля е казал: И спомни си твоя Господар, ако забравиш…”, защото забравянето може да е причинено от Шейтана, а спомнянето за Аллах изкарва Шейтана от сърцето на човека и така той си спомня какво е забравил. “…и кажи: Дано моят Господар ме насочи още по-близо до правия път!”, т.е. ако има противоречия и спорове относно нещо, човек трябва да се обърне към Аллах, Който ще го улесни и ще направи всичко лесно. След това Аллах Теаля е казал: И прекарали в пещерата си триста години и още девет.”, т.е. лунни години. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали.”, т.е. ако те попитат за това и не знаеш точния отговор, тогава трябва да припишеш знанието на Аллах Теаля. Негово е неведомото на небесата и на земята., т.е. Той знае Неведомото и дава знание за него само на когото пожелае от Своите творения. Как добре Той [всичко] вижда и чува!”, т.е. Той поставя всичко на правилното му място с Неговите съвършени знание и справедливост. После Той е казал: Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.”, т.е. Той е единственият Разпоредител на делата и Той е Владетелят, Който управлява всичко.

Advertisements
Published in: on 18.01.2011 at 15:31  Коментарите са изключени за Хората от пещерата  
%d bloggers like this: