„Към Тебе” – Мухаммед Убейд

„Към Тебе” – Мухаммед Убейд (от словата на имам еш-Шафи’и в предсмъртния му час)

Към Тебе, Господарю на творението, аз отправям своя зов,

дори да съм престъпващ, о, Владетелю на великодушието и милостта!

И когато сърцето ми се сви и пътищата ми се стесниха,

открих надежда за спасение само в Твоето опрощение.

Защото Ти си прощавал грешки и още прощаваш,

Ти даряваш и опрощаваш, заради Своето великодушие и милосърдие.

Нима не си Ти Онзи, Който ме дари с препитание и ме напъти?

И не е спрял да бъде великодушен с мен и да ми дарява блага?

Моля Владетеля на милосърдието да ми прости грешките

и да прикрие миналите ми грехове и бъдещите.

И ако ме опростиш, ще си опростил непокорник,

упорит угнетител, непреставащ да греши!

И ако си решил да ме накажеш, аз няма да изгубя надежда,

дори да ме вкарат в Джехеннема, заради моите грехове!

Потрепващ, когато се споменава неговия Господар,

и безразличен, когато се споменава друг,

той казва: „Любими [Аллах], Ти си моят зов и моето желание,

Ти си достатъчен копнеж и достатъчна награда за онези, които се надяват!

Аз пазя обичта си, за да не бъде осквернена от страстите ми,

и пазя обета си за вярност, за да не бъде променен.

Бодростта ми е в копнеж,

а сънят ми е съдба.”

[Тези чувства] следват стъпките ми с възторг и възпяване!

Греховете ми са големи – и миналите и сегашните,

но Твоето опрощение за раба е по-велико и по-върховно!

Advertisements
Published in: on 30.07.2010 at 22:49  Коментарите са изключени за „Към Тебе” – Мухаммед Убейд  
%d bloggers like this: