Самоубийството

Самоубийството

 

Независимо по какъв начин човек си причинява смърт това си е самоубийство. А самоубийството е отнемане на живота, който Аллах Теаля е дал. Поради тази причина е голям грях. Щом Аллах  Теаля е дал този живот, само Той има правото да го отнеме.

С айети и хадиси е доказано, че самоубийството е харам.

В Свещения Коран Аллах Теаля заповядва: „О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.” (ен-Ниса, 4:29) От айета се разбира, че самоубийството е харам и че вършенето на дела, които са забранени от Аллах, унищожават вечното щастие в ахирета. (Ибн Кесир, „Тефсирул Кур’анил азим”).

Амр бин ел-Ас (радийаллаху анх) в похода Зату-с-Селясил е получил полюция. Било много студено и от страх от смъртоносно заболяване, направил тейеммум и така отслужил намаза. Случката била разказана на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), той потвърдил направеното от Амр бин ел-Ас (радийаллаху анх) и казал, че е изпълнил заповедта от айета на сура ен-Ниса. (Ебу Давуд, Ахмед ибн Ханбел)

В един хадис е казано така: „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха: „О, Пратенико на Аллах, кои са те?” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Съдружаването с Аллах, убийството, самоубийството, изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.” (ел-Бухари, Муслим)

Самоубийството е забранено и на предишните общности. Джундуб ибн Абдуллах (радийаллаху анх ) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Имало един ранен човек от общност преди вашата. Не можел да изтърпи болката, причинена от раната му. Взел един нож и порязал ръката си. Човекът умрял от загуба на кръв. И после Аллах казал: „Моят раб Ме изпревари по отношение на неговия живот и Аз забраних Дженнета за него!” (ел-Бухари)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал, че Кузман – човекът, който много усърдно се борил в битката Хайбар – ще е в Джехеннема. След като чул тези думи, сподвижника Хузаи Ексум (радийаллаху анх) разучил Кузман и видял, че Кузман не издържал на болките, причинени от раните му, и се самоубил. (ел-Бухари, Муслим) След като обяснили как е умрял Кузман, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Има такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за Дженнета и вършат добри дела, а всъщност са за Джехеннема. Има и такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за Джехеннема и вършат лоши дела, а всъщност са за Дженнета.” (ел-Бухари, Муслим)

Наказанието на този свят за самоубиеца е болката, причинена по време на самоубийството. А наказанието му в ахирета е обяснено в хадисите:

„Който убие себе си с остър предмет като нож, в джехеннемския огън се наказва с този предмет.” (ел-Бухари)

„Който се обеси на този свят, в Джехеннема пак ще се беси; който се застреля на този свят, в Джехеннема пак ще се застрелва.” (елБухари)

„Който се самоубие, хвърляйки се от връх на планина, в джехеннемски огън ще бъде наказан по този начин. А който се самоубие, изпивайки отрова, в Джехеннема ще бъде наказан като му се даде да изпие пълна кана с отрова.” (Муслим, ет-Тирмизи, ен-Несаи, ед-Дарими, Ахмед ибн Ханбел)

Според повечето ислямски учени самоубиецът не излиза от вярата и му се кланя дженазе намаз. За Кузман, който се е самоубил в битката Хайбар, е казано, че ще е в Джехеннема, но не е казано, че ще бъде вечно там. Затова се предполага, че след като изкупи греха за самоубийството, самоубиецът ще влезе в Дженнета. Но трябва самоубиецът да умре като вярващ и да бъде убеден, че самоубийството е харам. (Кямил Мирас, Теджирид ес-Сарих)

Предава се, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е кланял дженазе намаз на човек, който се е самоубил с нож. Но тази практика се обяснява с това, че той е имал за цел да накаже самоубиеца и да възпрепятства другите хора от самоубийство. Впрочем сподвижниците са кланяли дженазе на този човек. (ел-Аскаляни, „Булугу-л-мерам”) Според Имам Ебу Юсуф дженазе намаз не се кланя на самоубиец, освен ако не се е самоубил без да иска или се е самоубил от спасение от силна болка.

Тялото е нещо поверено, дадено от Аллах Теаля на човека. Трябва човек да пази това поверено нещо, докато настъпи смъртта. Затова човек трябва да търпи душевните и физическите безпокойства. Иначе не се спасява от безпокойствата на този свят чрез самоубийството, защото го чакат по–големи наказания в гроба и след това в Джехеннема. Животът е прекрасен дори при най–лоши условия. Защото докато душата е в тялото, винаги човек има надежда за помощта на Аллах. След всяка нощ има ден и след всяко затруднение има улеснение. Разрешаването на проблемите започват тогава, когато човек започне да отправя дуа към Аллах. Всевишния Аллах дава улеснение отвсякъде. Той има сила за всичко! Който се уповава на Аллах, става по–силен.

Advertisements
Published in: on 26.07.2010 at 12:56  Коментарите са изключени за Самоубийството  
%d bloggers like this: