Етикет на дуата (2)

Етикет на дуата (2) 

 

„О, ищецо, искай от Аллах и молбата ти ще бъде приета!” (ет-Тирмизи)

 

Дуата (молитвата) е по-вероятно да бъде приета от Аллах Теаля, както е споменато от Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), ако правилният начин (едеб) и етикет са изпълнени. По-долу са изредени някои от едебите на дуата.

Всеки мюсюлманин, който моли Аллах за нещо, което не включва грях или прекъсване на родствените връзки, Аллах ще му даде едно от три неща: или ще отговори на дуата му бързо, или ще я запази за Киямета, или ще отклони нещо лошо от него, равно на стойността на дуата. (Обяснение: дуата има относителна стойност, определена от Аллах, затова например,  ако човек чете определена дуа 15 пъти на ден, тогава Аллах ще го защити от нещо лошо, равно на изчислената стойност на дуата.)

 

1.   Вяра в Аллах

 

2.   Да се започне с благодарност и възхвала към Аллах, да се прати селям на Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) и да се завърши със същото

Расулюллах  (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато някой от вас иска да се моли за нещо, то нека да започне с възхваляване на Аллах и да се помоли за Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем). След това може да отправи дуата, която желае. (Ахмед, Ебу Давуд, ет-Тирмизи)

 

3.   Да иска от Аллах чрез неговите имена и свойства

Аллах Теаля казва: „Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които богохулстват с Неговите имена!” (ел-Араф: 180)

Бурайде предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) чул един човек да казва: „О, Аллах! Моля те, свидетелствам, че няма друг бог освен Теб, Единствения, ес-Самед (Този, от Когото зависят всички създания). Ти нито раждаш, нито си роден и няма равен на Тебе”. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Ти моли Аллах чрез Неговото най-велико име. Когато някой го моли чрез това име, Аллах му дава това, което желае, и също отговаря на дуата.” (Ебу Давуд, ет-Тирмизи)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Аллах не приема дуата на самодоволния, на този, който важничи, и на този, който не е сериозен.  Той приема само на човек, който го възхвалява и моли от сърцето си.”

 

4.   Да се вдигнат ръцете

Ебу Муса ел-Ешари (радийаллаху анх) предава: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отправяше дуа и го видях да си държи вдигнати ръцете, докато не му избледнееха.” (елБухари)

Ибн Умер (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигна ръцете си и каза: „О, Аллах! Търся защита при теб от това, което направи Халид!” (ел-Бухари)

Селман ел-Фариси (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Наистина Аллах е Свенлив и Милостив! Той е свенлив, когато Негов раб си вдигне ръцете (в дуа), за да ги върне празни, разочаровани.” (Ахмед, Ебу Давуд, ет-Тирмизи, Ибн Мадже)

Ибн Аббас (радийаллаху анх) се съобщава, че е казал: „Когато искате нещо от Аллах, трябва да си вдигнете ръцете срещу раменете, когато искате опрощение трябва да сочите с пръст, и когато отправяте дуа задълбочено, трябва да разперите и двете си ръце.” (Ебу Давуд)

 

5.   Да се обърне към Кибле

Предадено е, че Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) се е обръщал към Кибле, когато е правил дуа.

Абдуллах ибн Зейд (радийаллаху анх) разказва: „Пратеника на Аллах  (саллеллаху алейхи веселлем) напусна (Медина), за да се моли за дъжд. Той направи дуата, помоли за дъжд, тогава се обърна към Кибле и си обърна наопаки наметалото.” (ел-Бухари, Муслим)

В друго предание се съобщава, че когато Курайш тормозели Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем), той се обърнал към Кибле и направи дуа срещу тях. (ел-Бухари)

 

6.   Да се вземе абдест

Един от едебите на дуата е човек да бъде с абдест, когато прави дуа.

Ебу Муса ел-Ешари (радийаллаху анх) разказва, че Пратеника на (саллеллаху алейхи веселлем), след битката при Хунейн, поискал вода, извършил абдест, вдигнал си ръцете и казал: „О, Аллах! Опрости Убейд ибн Амр!” (ел-Бухари, Муслим)

 

7.   Да се уповава на Аллах и да има якийн (убеждение), че дуата ще бъде приета

Човек трябва да бъде сигурен, че Аллах прави всичко, което пожелае, когато го пожелае. Той ни казва в Корана: „И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.” (ел-Хиджр: 15)

В хадис кудси, предаден от Ебу Дар (радийаллаху анх), който Аллах низпослал на Расулюллах  (саллеллаху алейхи веселлем) се казва: „О, раби Мои, първите и последните от вас, хората и джиновете от вас, вдигнете ръце и искайте от Мен, ще дам на всекиго, това което поиска, и това няма да намали имота Ми дори с толкова, колкото игла намалява морето, ако я хвърлите в него.” (Муслим)

Енес ибн Малик (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато някой от вас прави дуа, то нека бъде постоянен е непоколебим в нея и нека да не казва: „О, Аллах! Ако желаеш, тогава ме опрости.”, защото няма никой, който може да принуди  Аллах да направи нещо.” (ел-Бухари, Муслим, Ахмед)

Затова е желателно човек да бъде твърд в дуата си, молейки по определен начин, т.е. да не се изразява така: „О, Аллах! Моля да ме опростиш, иншаллах (ако пожелаеш)”.

Расулюллах  (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Искайте от Аллах с убеденост, че ще приеме дуата ви, и знайте, че Аллах не прима дуата на разсеяно сърце.” (ет-Тирмизи)

Пророка  (саллеллаху алейхи веселлем) също е казал: „Когато искате от Аллах, искайте с увереност.”

 

8.   Да бъде упорит в дуата, да не бърза и да не се отказва

Човек трябва да е търпелив, за да бъде приета дуата му, тъй като нетърпеливостта е една от причините тя да бъде отхвърлена и неодобрена. Трябва да изпълняваме дуата с постоянство, повторение и настойчивост.

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Дуата на всеки раб ще продължи да бъде приемана, докато той не пожелае грях или прекъсване на родствените връзки, и също да не бърза.” Бил запитан: „О, Пратенико на Аллах, какво означава да не се бърза?” Той отговорил: „Рабът казва: „Аз се молих и молих, и не мисля, че тя ще бъде приета.”, затова той губи надежда и напуска дуата.” (Муслим)

Умер ибн ел-Хаттаб (радийаллаху анх) е казал: „Не ме е грижа за приемането на дуата, а за самата дуа. Ако съм въодушевен в правенето на дуата, приемането ще я последва.”

Аише (радийаллаху анха) е казала: „Няма вярващ, който да направи дуа и тя да се изгуби. Тя или ще бъде отговорена на този свят, или ще бъде оставена за Киямета, ако той не бъде разочарован.”

Затова, не бързайте да бъдете нетърпеливи. Аллах не обича това!

 

9.   Да не се изоставят задължителните ибадети

Както извършването на добри дела е причина за приемането на дуата, така изоставянето на добрите дела е причина за отхвърлянето й.

Худайфе (радийаллаху анх), предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е душата ми, трябва да забранявате злото или е вероятно Аллах да ви изпрати наказание и тогава ще Го зовете за помощ, но няма да ви бъде отвърнато. (ет-Тирмизи)

Затова например как може на тези, които често пренебрегват и изоставят сутрешния намаз в джамията, да им бъде приета дуата?

 

10.        Присъствие на сърцето в дуата

Правете дуата от сърце, дори ако я четете! Цялата същност на дуата е, че човек трябва зове Създателя с искрено сърце. Тази искреност не може да бъде постигната, ако човек се моли небрежно, необмислено и без искреност.

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Отправяйте дуа към Аллах в състояние, когато сте сигурни, че ще бъде приета, и знайте, че Аллах не приема дуа, водеща началото си от нехайно и невнимателно сърце.” (ет-Тирмизи, ел-Хаким)

Абдуллах ибн Умер (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал също: „Сърцата са като съдовете – някои са по-обемисти от други. Когато молите Аллах трябва да сте сигурни, че ще отговори на дуата ви, и знайте, че Аллах не приема молитва, която идва от безгрижно и невнимателно сърце.” (Ахмед)

 

11.       Отправяйте дуа в моменти и на тревога, и на спокойствие

Човек не трябва да превръща в навик споменаването на Аллах само в моменти на тревога, а често трябва да споменава Аллах при всякакви обстоятелства, не само, когато има нужда от нещо.

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всеки, който е удостоен с приемането на дуата му във времена на тревога и беди, трябва да отправя повече дуа във времената на спокойствие.” (ет-Тирмизи)

 

12. Молете само Аллах

Вместо да се оплаква на хората, когато го сполети нещастие, човек трябва да изгради навика да иска само от Аллах спасение. Обаче няма и вреда, ако се спомене на хората за проблема и да се чуят мненията им.

Пророците на Аллах (алейхимусселям), когато и да са били в тежки положения и смекчаващи вината обстоятелства, са се обръщали към Аллах и са показвали нуждата си от помощ. Когато Ибрахим (алейхисселям) например оставил съпругата и детето си в пустинята без никаква подкрепа или помощ, той се помолил на Аллах, описвайки тежкото им положение: „Господарю наш, аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Господарю наш, за да отслужват молитвата, благосклонни сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете препитание, за да са признателни!” (Ибрахим: 37)

Когато Якуб (алейхисселям) не знаел съдбата на любимия му син Юсуф (алейхисселям) и когато най-големият му син бил останал в Египет, докато братът на Юсуф Бюнямин бил взет за заложник, всичко, което можел да каже, било: „Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах, каквото вие не знаете.” (Юсуф: 86)

В хадис, предаден от Ибн Аббас (радийаллаху анх), се казва, че докато яздели заедно с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) той му рекъл: „Не забравяй Аллах и Той ще те пази. Не забравяй Аллах и ще го откриеш пред себе си. Ако молиш, моли само Аллах, и ако търсиш помощ, търси само от Аллах. И знай, че ако всички хора се съберат, за да ти направят добро, ще ти сторят само толкова, колкото Аллах вече ти е бил предписал, и ако се съберат да ти навредят, ще ти навредят само с толкова, колкото Аллах вече ти е бил предписал. Писалките вече са вдигнати и страниците на сухи!” (ет-Тирмизи)

 

13. Да се плаче от страх от Аллах

Един от начините, чрез който искреността се показва в дуата е чрез плача. Това носи чувство на скромност, смирение пред Аллах и показва важността молбата. Показва също огромната нужда на раба от Аллах, че той никога не може без Неговата помощ.

Абдуллах ибн Умер (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) прочел айета, в който Ибрахим (алейхисселям) се обръща към Аллах: „Господарю мой, те (идолите) заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен, а който ми се възпротиви ­ Ти си опрощаващ, милосърден.” (Ибрахим: 36) и айета, в който Иса (алейхисселям) се обръща към  Аллах: „Ако ги измъчваш ­ те са Твои раби, а ако ги опростиш – Ти си Всемогъщия, Премъдрия.” (ел-Маиде: 118) Тогава Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигнал ръцете си и казал: „Аллахумме! Уммети! Уммети! (О, Аллах! Общността ми! Общността ми!” и започнал да плаче, загрижен за своите последователи, също както Ибрахим и Иса (алейхимусселям) били загрижени за последователите си.” (Муслим)

 

14. Правете дуа първо за себе си, а след това за другите

Суннет е в дуата да се започне със собствените нужди. Това е поради няколко причини. Първо, човек трябва да желае всичко хубаво за себе си, затова не е логично да се моли за другите и да забрави себе си. Второ, фактът, че човек се моли за себе си, показва, че молбата му е за нещо конкретно и важно. Трето, това усилва искреността му в дуата, защото, без съмнение, човек е слаб и когато се моли само за своите братя, е възможно той да не бъде толкова искрен, колкото когато се моли и за себе си, и за братята си.

Този принцип е доказан от хадис, предаден от Убей бин Кааб (радийаллаху анх), че ако някой бил споменат на Пророка, той се молил за човека, но започвал със себе си. (ет-Тирмизи, Ебу Давуд, ен-Неса’и)

Въпреки това, Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е имал навика винаги да започва със себе си, защото има други предания, които показват, че понякога той направо е започвал да се моли за друг.

Така че е разрешено да се прави дуа без да се споменава себе си, но е препоръчително да се започне така.

 

15. Да се прави дуа в съгласие с шериата

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който въведе нещо, което не е от религията, то ще бъде отхвърлено.” Ако човек е искрен, но не следва суннета, неговата дуа се отхвърля. По същия начин, ако човек следва суннета, но неговият ибадет не е искрен и не е направен за Аллах, неговата дуа също се отхвърля.

 

16. Правете дуата със сдържан, тих глас

Зовете Аллах с тих глас – не наум, но не и на глас, тъй като това е по-близо до искреността: „Зовете Аллах със смирение и дори в уединение! Той не обича престъпващите” (ел-Араф: 55)

Аллах също казва: „Споменавай Аллах в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!” (ел-Араф: 205)

Този принцип е споменат също и в хадис. Веднъж сахабиите пътували и правели зикр на силен глас. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) им казал: „О, хора! Бъдете благовъзпитани, защото не зовете някой, който е глух или разсеян. Вие зовете Онзи, Който чува всичко, Най-внимателния.” (ел-Бухари)

 

17. Повтаряйте дуата три пъти

За предпочитане е дуата да бъде повторена три пъти, защото е по-вероятно да бъде приета. Това намеква за настойчивост в получаването на онова, което се иска. Дуата да бъде повтаряна три пъти се съобщава в много хадиси.

В хадис, предаден от Ибн Месуд (радийаллаху анх), се разказва, че веднъж, когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) привършвал намаза, той повишил гласа си и се молил против водачите на Курайш, които го преследвали – когато те поставили коремното съдържание на камила върху гърба му, докато бил на седжде, Тогава той казал три пъти: „О, Аллах! От теб зависи отплатата за Курайш!”

 

18. Да не се прави дуа против някого, семейството, имота или децата му

Това означава да не се пожелава семейството на някого да се разруши или да изгуби богатството си, или най-големият му син да се провали, или да умре. Възможно е човек, в моменти на гняв, да ругае и кълне, да прави дуа против себе си, против семейството и приятелите си. Това определено е дело, което не приляга на мюсюлманин, и Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е предупредил за това.

Джабир (радийаллаху анх) предава хадис за един мъж, който ругаел и кълнял животно. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Кой е този, който ругаеше и кълнеше добичето си?” Човекът отговорил: „Аз бях, о, Пратенико на Аллах.” Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Слез веднага от него (животното), тъй като никой проклет не трябва да ни придружава.”

„Не се молете против себе си, не се молете против децата си и не се молете против слугите си, и не се молете против богатството си, защото е възможно това да съвпадне с час, през който всички молитви се приемат и дуата ви ще бъде приета.” (Муслим, Ебу Давуд)

Никой не желае да предизвика проклятието и гнева на Аллах над своите близки, затова трябва да сме внимателни какво казваме в моменти на гняв, за да не причиним болка и скръб не само на нашите близки, но и на самите нас.

 

19. Признаване на греховете ни

Знайте своите грехове и недостатъци и търсете опрощение. И знайте ползата и благословията, която ви е била дадена и благодарете на Аллах за тях.

Част от етикета на дуата е човек да признае недостатъците и греховете си пред Създателя и да изкаже искрено разкаяние за тях. Трябва също да се признае милостта на Аллах, която ни е дарена.

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е научил своята общност на „Сеййиду-л-истигфар” (най-добрата дуа за искане на опрощение), която признава благосклонността на Аллах към нас. Най-добрата дуа, с която човек моли за опрощение, съдържа чисто и искрено признаване на недостатъците и греховете ни.

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сеййиду-л-истигфар е това, когато човек каже: „О, Аллах! Ти си моят Господар, няма никой достоен, на когото да служа, освен Теб. Ти ме създаде и аз съм Твой раб. И аз следвам Твоя завет и указание толкова, колкото мога. Търся убежище при Теб от злото, което съм направил. Признавам благата, с които си ме дарил, и признавам моите грехове. Опрости ме, защото никой друг не опрощава грехове, освен Теб.”

Затова, когато човек вдигне ръце за дуа, очакващ отговор от Него, той трябва също да размишлява за отношенията си с Аллах и за недостатъците, които притежава. По този начин, човек трябва да си припомни греховете и да почувства смирение, трябва да помни, че моли Онзи, на Когото не се е подчинил, вършил е грехове срещу Него и не е изпълнил правата Му. Човек трябва да почувства безсрамието си, когато моли Аллах за повече и повече, без дори да е изпълнил основните и задължителни ибадети.

 

20. Да се каже „aмин”

Когато човек слуша дуата на друг, препоръчително е да каже „амин”, което означава „О, Аллах! Моля те, приеми (тази дуа)”.

Казано е, че думата „амин” е една от особеностите на тази общност. Това се загатва от хадис, в който Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Евреите не ви завиждат толкова за другите неща, колкото за „амин” и за даването на селям един на друг.” (ел-Бухари)

Препоръчително е човек да споменава мюсюлманите и вярващите по света в своята молба: „И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени!”  (Мухаммед: 19)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) също е казал: „Който търси опрощение за вярващите мъже и жени, на него му се записва по един севаб за всеки вярващ мъж и за всяка вярваща жена (за които се е молил).” (ет-Тебарани)

 

21. Да се прави дуа за всяка нужда

Често срещана грешка при хората е, че те молят Аллах Теаля само за неща, които са им от голяма нужда. Обаче ние трябва да правим дуа за всяка нужда – малка или голяма. Искаш опрощение? Моли Аллах! Искаш кола? Пак се моли на Аллах! Това е, защото всичко се случва само чрез волята на Аллах Теаля, и ако Аллах не желае нещо, то няма да се случи, без значение колко нищожно е то.

Аише (радийаллаху анха) е казала: „Молете Аллах за всичко, дори ако то е връзки за обувки, защото ако Аллах не улесни дадено дело, то ще е невъзможно.” (ет-Тирмизи)

 

22. Правене на добри дела и искане от Аллах чрез тези дела

Касим бин Абд е казал: „Казах на Енес бин Малик: „О, Ебу Хамза, моли се на Аллах за нас.” Той отговори: „Дуата се издига чрез добрите дела.”

Ел-Бухари и Муслим предават хадис на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) за трима мъже, които молели Аллах чрез добри дела, което били направили по-рано през живота си: „Трима мъже от общност преди вашата пътували и били застигнати от буря. Те открили убежище в една пещера. Скала се откъснала от планината и затворила входа на пещерата. Един от мъжете казал: „Единственият начин за спасение е да молим Аллах и да споменаваме някои добри дела (направени само, заради Аллах).” Един от мъжете споменал добро дело, което бил направил за Аллах, и се помолил: „Я, Рабби, ако съм направил това, търсейки Твоето задоволство, то тогава ни освободи от тази беда, причинена от скалата.” Скалата се преместила, но не достатъчно, за да се освободят мъжете. Затова другите двама се помолили по същия начин, споменавайки свои добри дела, докато скалата не се преместила, за да излязат мъжете.” (ел-Бухари, Муслим)

 

23. Да се прави дуа много

Човек трябва да иска всичко, което желае (стига да е позволено), защото той иска от Най-Щедрия сред щедрите и от Най-Милостивия сред милостивите.

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато някой от вас желае нещо, то нека да поиска повече, защото наистина той моли своя Господар, Най-Издигнатия, Най-Възвишения.” (Абд ибн Хумейд)

Той (саллеллаху алейхи веселлем) също е казал: „Когато някой от вас иска нещо от Аллах, то нека да бъде обилен (в това, което желае), защото наистина той моли своя Господар.” (Ибн Хиббан)

 

24. Да се прави дуа за всички мюсюлмани

Част от пълнотата на вярата е човек да иска за своя брат това, което иска за себе си. Затова, както желае да бъде напътен, да му бъдат опростени греховете, така трябва да се моли и за мюсюлманите.

Аллах Теаля казва в Корана: „И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени!” (Мухаммед: 19)

Абдуллах ибн Амр ибн ел-Ас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Дуата, която се приема най-бързо е тази, направена от мюсюлманин за друг в негово отсъствие.” (Ебу Давуд, ет-Тирмизи)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) също е казал: „Когато правите дуа за друг вярващ и той не е с вас, един ангел казва: „Същото и за теб!”

 

25. Да не се прави дуа с римуван текст

Това означава, че прекаленото римуване на думите в дуата, водещо до изгубване на смисъла им, не приляга на дуата и се губи смирението, което трябва да придружава дуата. Ако римуването не е прекалено много, то тогава е позволено.

Ибн Аббас (радийаллаху анх), докато съветвал учениците си, казал: „Пазете се от римуването и поезията в дуата, защото аз видях Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) и сахабиите му да ги забраняват.” (ел-Бухари)

 

26. Да не се прегрешава по време на дуа

Когато се обръщаме към Аллах Теаля в дуа трябва да не се впускаме в много подробности за различните награди в Дженнета и т.н. Дуата трябва да е с прости думи. Ако човек бъде награден с Дженнет, той ще може да се наслаждава на всичко, което е там.

Предава се от Ебу Нума, че Абдуллах бин Мугаффал чул сина си да казва (в дуа): „О, Аллах! Моля те за белия дворец в дясната страна на Дженнета, ако бъда награден с него.” Тогава той казал: „Скъпи синко, моли Аллах Теаля за Дженнет и търси убежище при него от Джехеннема, защото съм чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва: „В тази общност ще се появят хора, които ще прегрешават в абдеста и дуата.” (Ебу Давуд)

 

27. Да не се прави дуа за забранени и невъзможни неща

Голямо прегрешение е да се изискват от Създателя неща, които Той е забранил за този или за отвъдния свят. Човек трябва да осъзнае мястото и положението си пред Създателя и да се пази от това да се въздига и да си мисли, че може да иска това, което му е забранено.

Човек също трябва да избягва правенето на дуа за невъзможни неща. Например жена не трябва да прави дуа да стане мъж или висок човек да моли да стане по-нисък.

 

28. Да се прави дуа, която съдържа повечето от нуждите за вярата и дюнята

Човек трябва да се моли за неща и за този свят и за отвъдния.

Аллах Теаля казва в Корана: „О, Аллах, въздай ни добрина в земния живот и добрина ­в отвъдния! И опази ни от мъчението на Огъня!” За тях има дял от онова, което са придобили. Аллах бързо прави равносметка.” (ел-Бекара: 201-202)

 

29. Да не се яде харам и да се придържа към халала

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах Теаля е добър и приема само това, е което е добро. Аллах е заповядал на вярващите да правят това, което било заповядано на пратениците и Аллах Теаля е казал: „О, пратеници! Яжте от добрите неща и правете добро!” И Аллах е казал: „О, вярващи! Яжте от добрите неща, с които сме ви дарили.” Тогава Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) споменал случая с човек, който пътувал далеч и бил рошав и прашен, вдигнал ръцете си към небето и казал: „О, Аллах! О, Аллах!” Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Неговата храна е харам, неговото питие е харам, неговото облекло е харам, и се изхранва с харам, как този човек иска дуата му да се приеме?” (Муслим)

 

30. Да не се иска грях или прекъсване на родствените връзки

Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „На всеки мюсюлманин, който моли Аллах в дуа, която не съдържа грях или прекъсване на родствените връзки, Аллах ще даде едно от три неща: или дуата му ще бъде приета веднага, или ще я запази за Ахирета, или ще го предпази от зло, равно на дуата.” Сахабиите казали: „Тогава ще искаме още.” Той отговорил: „Аллах е Най-щедър!” (Ахмед)

 

 

 

 

Advertisements
Published in: on 26.07.2010 at 21:16  Коментарите са изключени за Етикет на дуата (2)  
%d bloggers like this: