Фикх на някои допълнителни намази

Фикх на някои допълнителни намази

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) предава, че Аллах Теаля е казал:

„И моят раб продължава да се приближа все по-близо до Мен чрез доброволни дела, докато Аз го заобичам.” [ел-Бухари]

По-долу са споменати десет по-важни допълнителни намази, които не са пряко свързани със задължителните.

 

Намаз за поздрав на джамията (техиййету-л-месджид)

Ебу Катаде (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато някой от вас влезе в джамията, нека да не сяда, докато не кланя два ракята.” [ел-Бухари, Муслим]

Ебу Зер (радийеллаху анх) предава: „Влязох в джамията и там седеше сам Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Той ми каза: „О, Ебу Зер, наистина джамията има поздрав и той е два ракята, затова стани и ги кланяй.” [Ибн Хиббан]

Ибн Абидин обяснява в своя коментар на „Ед-дурру-л-мухтар”: „Значението на поздрава на джамията е приближаването до Аллах, а не до джамията, защото когато човек влезе в дома на цар, той поздравява царя, а не дома му.” [Радду-л-мухтар аля ед-Дурри-л-мухтар]

Намазът за поздрав на джамията (техиййету-л-месджид) е два ракята, които се кланят, когато се влезе в джамия, за предпочитане преди да се седне.

Възможността да се кланя този намаз не се губи, ако се седне, но е за предпочитане да се кланя преди да се седне. [Имдаду-л-феттах]

Човек не трябва да кланя двата ракята за поздрав във време, което е неодобрено (мекрух) [т.е. от началото на времето за сутрешния намаз (феджр) до изгрева на слънцето; когато слънцето е в зенита си; след кланянето на следобедния намаз (аср) до залеза на слънцето]. [Имдаду-л-феттах]

Ако някой е възнамерил да кланя намаза за поздрав, но при влизането в джамията разбере, че е време за задължителния намаз, тогава той кланя задължителния, а получава награда и за техиййету-л-месджид. [Имдаду-л-феттах]

Ако някой влиза в джамията в един и същ ден няколко пъти поради определена причина, той трябва да кланя техиййету-л-месджид или при първото си влизане или при последното. [Радду-л-мухтар]

Ако имамът кланя задължителния намаз, или ако муеззинът чете икамета, човек не кланя този намаз. [Радду-л-мухтар]

 

Намаз след абдест (саляту-л-уду)

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Билял: „О, Билял, кажи ми дело, на което най-много се надяваш [че ще получиш награда за него] от делата, които си направил за исляма, защото чух шума на сандалите ти пред мен в Дженнета.” Той каза: „Не съм извършил дело, на което се надявам повече, освен че никога не съм извършвал абдест през деня или през нощта, без да кланям онова, което ми е предписано, с този абдест.”[ел-Бухари, Муслим]

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Мюсюлманин, който извърши абдест правилно, след което стане и кланя два ракята намаз от все сърце, Дженнетът става задължителен за него.” [Муслим]

Препоръчително е да се кланят два ракята намаз след извършване на абдест и преди пълното изсъхване на крайниците. [Имдаду-л-феттах]

Два ракята намаз се кланят също и след извършване на гусл. [Радду-л-мухтар]

Препоръчително е в първия ракят да се прочетете сура ел-Кяфирун, а във втория – сура ел-Ихляс. [Радду-л-мухтар]

Ако задължителен намаз се кланя след извършването на абдест, той ще играе ролята на двата препоръчителни ракята. [Хашияту-т-Тахтави]

 

Предобеден намаз (саляту-д-духа)

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който се придържа към кланянето на саляту-д-духа, греховете му ще бъдат опростени, дори ако са колкото морската пяна.” [ет-Тирмизи]

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) е казал: „Моят любим (саллеллаху алейхи веселлем) ми заповяда три неща: да спя след като съм кланял намаза витр, да говея три дни всеки месец и да кланям двата ракята на намаза духа.” [ен-Несаи]

Муаза казва, че попитала Аише (радийеллаху анха): „Колко ракята кланяше Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) в намаза духа?” Тя отговорила: „Четири ракята и той добавяше още, ако иска.” [Муслим, Ахмед, Ибн Мадже]

Намазът духа е най-малко два и най-много дванадесет ракята. [Ед-дурру-л-мухтар]

Най-добре е да се кланят осем ракята или най-малко четири. [Радду-л-мухтар]

Времето за намаза духа е от изгрева на слънцето до неговото влизане в зенита (завал).

Препоръчително е да се кланя, когато една четвърт от деня е минала. [Ед-дурру-л-мухтар]

Двете сури за утрото, т.е. сура еш-Шемс и сура ед-Духа, е препоръчително да се четат в намаза. [Радду-л-мухтар]

Не е желателно да се кланят повече от четири ракята без да се даде селям.

 

Намаз при пътуване (саляту-с-сефер)

Мектам ибн ел-Микдам (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Никой не оставя със семейството си нещо по-добро от два ракята, кланяни вкъщи, преди да тръгне на път.” [ет-Таберани]

Кяб ибн Малик (радийеллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) винаги се връщаше от пътуване през деня преди обяд и започваше от джамията, кланяйки два ракята в нея, след което сядаше.” [Муслим]

Който има намерение да пътува, трябва да кланя два ракята намаз в дома си преди да замине, и когато се върне от пътуването, трябва да отиде в джамията и да кланя два ракята в нея. [Радду-л-мухтар]

 

Среднощен намаз (саляту-т-техеджуд)

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Придържайте се към среднощния намаз, защото това е обичаят на праведните преди вас и средство за доближаване до вашия Господар, той е изкупление за греховете и възпира от провинения.” [ет-Тирмизи, ел-Хаким]

Абдуллах ибн Амр ибн ел-Ас (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) му казал: „О, Абдуллах, не бъди като еди-кого си, той се молеше през нощта, след което изостави среднощния намаз.” [ел-Бухари, Муслим]

Аише (радийеллаху анха) предава: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше единадесет ракята намаз [през нощта], полагайки челото на седжде за време, колкото ви е необходимо да прочетете петдесет айета, преди той да вдигне главата си.” [ел-Бухари]

Намазът техеджуд е за предпочитане пред дневните допълнителни намази. [Радду-л-мухтар]

Неговото време започва след кланянето на нощния намаз (иша) и продължава до влизането на времето за сутрешния намаз (феджр). [Имдаду-л-феттах]

Той е най-малко два ракята и най-много осем с три допълнителни ракята за витр. [Хашияту-т-Тахтави]

Ако някой иска да се моли през една трета от нощта и да спи през останалите две трети, тогава е най-добре за него да се моли в средната трета от нощта, защото ибадетът в това време е най-труден. [Радду-л-мухтар]

Ако някой иска да се моли половината нощ, а през другата половина да спи, тогава е най-добре да се моли в последната половина, заради хадисите, които се отнасят до тази част на нощта. [Радду-л-мухтар]

Най-добре е да се дава селям след всеки два ракята. [Имдаду-л-феттах]

 

Намаз за напътствие (саляту-л-истихара)

Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анхума) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ни учеше как да търсим напътствие, за да направим най-добрия избор при някакво начинание, както ни учеше на сура от Корана. Той казваше: „Ако някой от вас е загрижен за някое начинание или за планирането на пътуване, нека да кланя два ракята намаз, без да е от задължителните, след което да каже:

Аллахумме инни естехируке биилмике ве естекдируке бикудратике ве еселюке мин федликел азим, фе иннеке текдиру веля екдиру ве теалему веля еалему ве енте аллямул гуюб. Аллахумме ин кунте теалему енне хазел емра [тук се назовава нуждата] хайрун ли фи дини ве меаши ве акибети емри аджилихи ве аджилихи фекдурху ли ве йессирху ли сумме барик ли фих. Ве ин кунте теалему енне хазел емра шеррун ли дини ве меаши ве акибети емри аджилихи ве аджилихи фесрифху анни весрифни анху векдур лил хайра хайсу кяне сумме ердини бих.

О, Аллах, напъти ме чрез Твоето знание, вдъхни ми сила чрез Твоята сила и ме дари с Твоята огромна благодат! Защото ти имаш сила, а аз нямам, Ти имаш знание, а аз нямам, Ти знаеш скритото. О, Аллах, ако знаеш, че това начинание [тук се назовава нуждата] е добро за мен, за религията ми, за живота и бъдещето ми, отсъди го за мен и го улесни за мен, а след това ме благослови в него. Ако Ти знаеш, че това начинание е лошо за мен, за религията ми, за живота и бъдещето ми, отстрани го от мен и мен отстрани от него, и отсъди за мен доброто, където и да е то, после ме удовлетвори с него.” [ел-Бухари]

Намазът истихара се препоръчва за онези въпроси, за които не е ясно какви действия трябва да се предприемат. [Хашияту-т-Тахтави]

В началото се кланят два ракята намаз заради Аллах Теаля. След това се сяда, за предпочитане с лице към кибле, и с вдигнати ръце се чете дуата за истихара.

Препоръчително е дуата да се започне с възхвала на Аллах (елхамдулиллях) и с благослов за Пратеника (вессалюту весселям аля расулиллях) и тя да се завърши по същия начин. [Радду-л-мухтар]

Правещият дуата трябва да спомене начинанието, за което е загрижен, на мястото на „хазе-л-емра” в дуата, или да го спомене след като прочете дуата. [Радду-л-мухтар]

Желателно е намазът за напътствие да се повтори седем пъти. [Радду-л-мухтар]

 

Намаз за прослава (саляту-т-тесбих)

Икриме предава от Ибн Аббас, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Аббас ибн Абдулмутталиб: „О, Аббас, о, чичо, да ти дам ли, да ти подаря ли, да те даря ли, да ти кажа ли десет неща, които, ако ги вършиш, Аллах ще ти опрости първите и последните ти грехове, миналите и бъдещите ти грехове, съзнателните и несъзнателните ти грехове, скритите и явните ти грехове? Десетте неща са: кланяй четири ракята, като четеш във всеки ракят сура ел-Фатиха и друга сура. След като свършиш четенето на Корана в първия ракят кажи 15 пъти: „Пречист е Аллах! Слава на Аллах! Няма друг бог освен Аллах! Аллах е най-велик!” Тогава отиди на руку и докато си на руку прочети същото 10 пъти, след това се изправи от руку и кажи същото 10 пъти. След това се наведи на седжде и докато си на седжде кажи същото 10 пъти. След това се изправи от седжде и кажи същото 10 пъти. Направи второто седжде и докато си на него кажи същото 10 пъти. Тогава седни след второто седжде и кажи същото 10 пъти. Това са 75 повторения на тези слова във всеки ракят. Направи същото във всеки от четирите ракята. Ако можеш да го кланяш всеки ден, прави го. Ако не можеш то поне всеки петък. Ако и това не можеш, поне веднъж в годината. Ако и това не можеш, то поне веднъж в живота.” [Ебу Давуд, Ибн Мадже, Ибн Хузейме, ет-Таберани]

Според друг хадис, предаден от ет-Тирмизи от Абдуллах ибн ел-Мубарак, начинът на изпълнение е малко по-различен. Той е следният:

1. Започва се с встъпителния текбир (Аллаху екбер) и се чете началната дуа субханеке.

2. Следният тесбих се чете 15 пъти:

 

Субханеллахи вел хамду лилляхи веля иляхе иллеллаху веллаху екбер.

Пречист е Аллах! Слава на Аллах! Няма друг бог освен Аллах! Аллах е най-велик!

3. Тогава се чете сура ел-Фатиха.

4. Горният тесбих трябва да се прочете на следните десет места по 10 пъти:

  • след прочитане на сурата, докато все още човек е в изправено положение;
  • на руку след  като се каже три пъти субхане раббийел азим;
  • след изправяне от руку след като се каже раббена лекел хамд;
  • на седжде след като се каже три пъти субхане раббийел еаля;
  • на сядането между двете седждета;
  • на второто седжде след като се каже три пъти субхане раббийел еаля.

5. На втория ракят преди сура ел-Фатиха се чете 15 пъти споменатия тесбих и нататък намазът се продължава по същия начин. [Ел-фетава ел-хиндиййе]

Намазът тесбих е четири ракята като може да се даде селям след всеки два ракята или след четвъртия. [Радду-л-мухтар]

Може да се кланя по всяко време, освен във времената, когато кланянето на намаз е неодобрено (мекрух). [Радду-л-мухтар]

Прославите (тесбих) не трябва да се броят на пръстите, ако човек може да брои със сърцето. [Радду-л-мухтар]

Препоръчително е в първия ракят да се чете сура ет-Текясур, във втория ракят – сура ел-Аср, в третия ракят – сура ел-Кяфирун, а в четвъртия ракят – сура ел-Ихляс. [Ел-фетава ел-хиндиййе]

 

Намаз при нужда (саляту-л-хадже)

Абдуллах ибн Ебу Евфа (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой има нужда, изискваща помощта на Аллах или на човек, нека старателно да извърши абдест и да кланя два ракята намаз. След като свърши намаза нека да възхвали Аллах (елхамдулиллях) и да изрече благослов за Расулюллах (вессаляту весселям аля расулиллях). След това нека да отправи следната дуа:

Ля иляхе иллеллахул халимул керим. Субханеллахи раббил аршил азим. Елхамдулилляхи раббил алемин. Ес’елюке муджибати рахметик, ве азаиме мегфиратик, вел ганимете мин кулли бир, весселямете мин кулли исм, ля тедеа ли зенбен илля гафертех, веля хеммен илля ферраджтех, веля хаджетен хийе леке ридан илля кадайтеха. Я ерхамер рахимин.

Няма друг бог освен Всеблагия, Прещедрия! Пречист е Аллах, Господарят на Великия Трон! Слава на Аллах, Господаря на световете! Моля Те за онова, което води до Твоята милост и до Твоето огромно опрощение, за обогатяване на всяко благо, за опрощение на всеки грях. Не оставяй нито един грях неопростен, нито една грижа без решение, нито една нужда неудовлетворена. О, Най-милостиви!” [ет-Тирмизи, Ибн Мадже] 

В друго предание се казва, че в първия ракят трябва да прочете сура ел-Фатиха и Айету-л-Курси [2: 255], а във втория ракят – сура ел-Фатиха и Аменеррасулю [2: 285-286].

 

Намаз преди смърт (саляту-л-мевт)

Ако мюсюлманин е осъден на смърт чрез екзекуция, препоръчително е той да кланя два ракята намаз, молейки Аллах за прошка и милост, за да може последното му дело преди да напусне този свят да е покаянието и намаза. [Радду-л-мухтар]

 

Нощен ибадет (ихяу-л-лейл)

Препоръчително е да се прави ибадет в следните нощи:

1. Нощта на двата байрама [иду-л-адха и иду-л-фитр]

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прави ибадет в нощите на двата байрама, очаквайки голяма награда от Аллах, сърцето му няма да умре в деня, когато сърцата умират.” [Ибн Мадже]

2. Нощта на средата на Шабан [лейлету-л-бераат]

Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Прекарайте нощта на средата на Шабан [15-тата нощ] в ибадет, а денят [15-ия ден] – в говеене, защото наистина тогава Аллах се спуска [по присъщ Нему начин] със залеза на слънцето до земното небе и пита чак до зазоряване: „Няма ли кой да иска опрощение, за да му дам? Няма ли кой да иска препитание, за да му дам?” [Абдурраззак, Ибн Мадже]

3. Последните десет нощи на Рамазан

Аише (радийеллаху анха) предава: „Когато влезнеха последните десет [дни от Рамазан], Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) прекарваше нощите в ибадет, събуждаше семейството си и затягаше колана си [т.е. беше непоколебим и решителен].” [ел-Бухари, Муслим]

Аише (радийеллаху анха) предава също: „Той (саллеллаху алейхи веселлем) се стараеше в последните десет дни [от Рамазан] така както никога през останалото време.” [Муслим]

4. Първите десет нощи от Зулхидже

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Няма по-любими дни за ибадет при Аллах от първите десет дни на Зулхидже. Говеенето в един ден от тях се равнява на говеенето една година, а ибадетът, правен в една нощ от тях, се равнява на ибадета, правен в нощта Кадр. [ет-Тирмизи]

Ибадетът, който се прави в споменатите по-горе нощи, включва следното:

  • кланяне на допълни (нафиле) намази, без определен брой ракяти;
  • четене на Коран;
  • четене и слушане на хадиси;
  • споменаване на Аллах Теаля (зикр);
  • изричането на благослов (салеват) за Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем). [Имдаду-л-феттах]

Прекарването на тези нощи в ибадет се постига чрез прекарване на по-голямата част от тях в ибадет. Казано е също, че прекарването на минута в ибадет е достатъчно. Ибн Аббас (радийеллаху анхума) е казал, че това се постига чрез кланянето на нощния и сутрешния намаз в група (джемаат). [Имдаду-л-феттах]

Не е одобрено хората да се събират заедно в някоя от тези нощи и да правят ибадет, независимо дали в джамията или някъде другаде. [Имдаду-л-феттах]

 

Автор: Фади Кутуб

Advertisements
Published in: on 22.07.2010 at 0:00  Коментарите са изключени за Фикх на някои допълнителни намази  
%d bloggers like this: