Тевессул

Тевессул

 

Тевессул (използване на посредници при отправяне на дуа към Аллах Теаля) чрез Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), светците (евлия) и праведните вярващи е разрешен, даже препоръчителен според четирите сунитски школи (мезхеб).

Това е било основното мнение на учените от тази общност през вековете. Предшествениците (селеф) от най-ранните поколения имали това разбиране и такова е и мнението на четирите сунитски мезхеба по фикх.

Значението на тевессул е да се молиш на Аллах Теаля чрез посредничеството и застъпничеството на някого. Например да се каже: „О, Аллах, моля прошка за греховете си чрез посредничеството (весиле) на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).”

Тевессул може да се прави чрез имената и качествата на Аллах, чрез собствените праведни дела, чрез Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), чрез праведните хора, които са починали, и чрез тези, които все още са живи. Всички тези видове тевессул са позволени и приемливи.

Допустимостта на тевессул е доказана от Корана, сунната, практиката на общността и разума.

Някои от доказателствата за валидността на тевессул са:

1) Аллах Теаля е казал: „О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете приближаване (весиле) към Него.” (ел-Маиде, 5:35)

Думата „весиле” (средство за приближаване) в общия си смисъл включва и тевессул чрез хора и дела.

2) Аллах Теаля е казал: „И ако те, когато угнетяваха себе си, дойдеха при теб [о, Мухаммед] и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че Аллах е приемащ покаянието, милосърден.” (ен-Ниса, 4:64)

Тези два айета са ясни за допустимостта и препоръчителността на тевессул. Разграничението между живите и мъртвите, правено от някои по този въпрос, идва от онези, които вярват в загиването на душите при смъртта, което би довело до отричане на възкресението.

Когато някой използва тевессул при отправяне на дуа, той не иска и не търси от друг, освен от Аллах Теаля. Единствено високото положение и ранга на онзи, чрез когото се прави весиле, се използва за посредничество. С други думи, рабът казва: „О, Аллах, този Твой пророк или Твой раб е много близък за Теб. Аз нямам добри дела, но имам любов към праведниците. О, Аллах, извини ме и ми прости греховете, заради тази любов и връзката ми с този Твой праведен раб!”

Сега всеки човек със здрав разум ще установи, че няма причина да се прави разлика между живите и мъртвите. Това е причината, поради която учени като имам ес-Субки, хафиз Ибн Кесир, имам ен-Невеви и много други (рахимехумуллах) са обявили за допустимо правенето на тевессул чрез праведниците, независимо дали са живи или мъртви.

3) Имам ет-Тирмизи (рахимехуллах) и други предават от Усман ибн Хунейф (радийеллаху анх): „Сляп мъж дойде при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „Беше засегнато зрението ми, затова помоли се на Аллах за мен.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Отиди и вземи абдест, кланяй два ракята намаз и после кажи: „О, Аллах, обръщам се към Теб чрез своя пророк Мухаммед, Пророка на милостта. О, Мухаммед, търся твоето посредничество пред своя Господар за връщането на зрението ми. О, Аллах, дари го с посредничество за мен!” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) след това каза: „И ако има някаква друга нужда, да се направи същото.” (предаден от ет-Тирмизи, Ебу Давуд, ен-Неса`и, ет-Таберани и други с добра верига от разказвачи)

Изричното съдържание на този хадис доказва валидността на тевессул чрез жив човек. Той мълчаливо доказва валидността на тевессул и чрез мъртъв човек, тъй като тевессул чрез жив или мъртъв човек не се прави чрез физическото тяло или чрез живота или смъртта, а чрез добрите качества на човека и в живота, и в смъртта.

4) Имам ет-Таберани предава в своята книга „Ел-муджем ел-кебир” от същия Усман ибн Хунейф (радийеллаху анх), че някакъв човек многократно го посещавал относно нещо, от което имал нужда, но Усман не му обръщал внимание. Човекът срещнал неговия син и му се оплакал за проблема – това станало след смъртта на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и след времето на Ебу Бекр и Умер (радийеллаху анхума) – така Усман (разказвачът на хадиса) казал: „Отиди до мястото за абдест, след това ела в джамията, кланяй два ракята и после кажи: „О, Аллах, обръщам се към Теб чрез своя пророк Мухаммед, Пророка на милостта. О, Мухаммед, обръщам се чрез теб към своя Господар, за да изпълни нуждата ми.”… до края на хадиса.

Това е ясен и категоричен текст от един сподвижник (сахаби), доказващ правната валидност на тевессул чрез мъртвите. Хадисът е класифициран като достоверен (сахих) от ел-Бейхеки, Мунзири, ел- Хейсеми и много други.

5) В хадис, предаден от имам ел-Бухари и други, сподвижникът Умер (радийеллаху анх) прави тевессул чрез чичото на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) Аббас (радийеллаху анх), молейки Аллах Теаля за дъжд по време на суша.

Тези и много други хадиси са ясни за допустимостта и валидността на тевессул. Това е причината, поради която великите сунитски учени са били на това мнение през вековете. Дори в днешно време повечето от мюсюлманите, които принадлежат към Ехлю-с-сунна вел джемаа, в повечето части на света, имат такова убеждение.

Много книги на арабски и на други езици са написани в опровержение на онези, които обявяват тевессул за ширк. Учени от Сирия, Йордания, Ливан, Кувейт, Емирствата, Индия, Пакистан и дори от самата Саудитска Арабия отхвърлят мнението на малцинството – на т.нар. селефийска секта.

В същото време човек трябва да бъде предпазлив и да няма грешно убеждение в акидата. Трябва да има убеждението, че само Аллах Теаля влияе върху всичко. Също така човек не трябва да смята, че дуата не се приема без тевессул. Това е истинският тевхид.

Advertisements
Published in: on 22.07.2010 at 12:20  Коментарите са изключени за Тевессул  
%d bloggers like this: