Суфизмът (тасаввуф)

 

Суфизмът е дял от ислямската наука, който набляга върху духовното развитие на мюсюлманина.

Аллах е изпратил Своя последен Пратеник Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) като източник на знания за цялата общност. Той е бил изворът на Корана, хадисите, тефсира, реториката, фъкъха и т.н. След смъртта на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) учените от тази общност пренесли и разпространили всеки един от тези дялове на знанието. Защото никой човек не може да достигне съвършенството на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем), който е развил различните дялове на ислямската наука. Например имам Ебу Ханифе е записал науката фъкъх и след него хиляди учени продължили по стъпките му. Така тези учени запазили фъкъха на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем). По същия начин имам ел-Бухари и други известни хадисолози запазили думите на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем). Учените по теджвид запазили четенето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем). А учените по арабска граматика запазили езика на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Наред с всичко това Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е пример за света по отношение на духовност. Неговата богобоязливост, богатата му духовност, делата му на послушание и любовта му към Аллах Теаля са запазени и разпространени от ислямската наука тасаввуф. Целта на тази наука е очистване на сърцето и придобиване на богобоязливост чрез следване законите на шериата и сунната.

Как тасаввуф се свързва със суфизъм?

Изучавайки живота на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), учените, които са разпространили науката тасаввуф, разбрали, че предпоставка за приближаването към Аллах Теаля е изоставянето на светските занимания. Те често носели вълна, заради нейната простота и ниска цена. На арабски език думата за „вълна” е „суф” и по този начин, тези, които носели вълна, станали известни като суфии. Друг възможен произход на думата идва от корена „сафа”, който означава „чистя”. Тъй като учените на тасаввуфа наблягат върху очистването на сърцето, те станали известни като суфии.

Какво казват учените относно тасаввуфа?

Ислямските учени приемат тасаввуфа като важен дял от ислямското учение, доколкото то остава в рамките на законите на шериата и сунната на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем).

Чух, че суфиите учат на танци, музика, кланяне на гробове и други нововъведения?

Вярно е, че е имало, и че и още има такива хора, които са се отклонили от истинското учение на тасаввуфа, като по този начин невярно представят тази наука. Това не се отнася само за тасаввуфа. Историята е пълна с примери за хора, които се наричали учени по тефсир, хадис и т.н.,  а в същото време представили грешно същността на тези науки. Всяка от ислямските науки е свързана с нейните сестрински науки. Например един учен по тефсир не може да тълкува Корана, ако противоречи на хадисите. Също така истинският шейх по тасаввуф никога не нарушава и най-малкия принцип от законите на шериата или сунната. Напротив, той ги вижда като средство за сближаване към Аллах Теаля. В действителност, той предпочита смъртта пред това да изпадне в грях дори за минута.

Видях един свят човек на морския бряг, ранен от тигър.

Никакво лекарство не би могло да облекчи болката му.

Той страда много, но въпреки това постоянно благодари на Аллах Теаля:

„Слава на Аллах, че попаднах в беда, а не в грях!”

Ако не всички суфии са истински, как да разбера от кого да уча?

Много от учените са отговорили на този въпрос като са изброили „признаците” на истинския шейх. Излишно е да се споменава, че общият принцип винаги е бил придържане към законите на шериата, чрез следване учението на един от четирите мезхеба по фъкъх, и цялостно придържане към сунната. Това се основава на схващането, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е приближеният до Аллах Теаля. Неговото ежедневие илюстрира начина, по който най-богобоязливият от всички създания е живял. Например Расулюллах  (саллеллаху алейхи веселлем) се отнасял към другите с добрина, с меки думи, със скромност, той предпочитал белите дрехи, имал брада, използвал мисвак за почистване на зъбите и т.н. Това са съзнателни действия на послушание пред Аллах Теаля. Ако някой не спазва тези традиции, а в същото време твърди, че може да ти помогне да се приближиш до Аллах, знай, че накрая ще те доведе до задънена улица.

Каква е целта на ученик по тасаввуф?

Целта е пълно подчинение пред законите на шериата и сунната, за да се постигне очистване на сърцето и душата и за да се развие истинска, дълбока и трайна връзка с Аллах Теаля.

Как може шейх да помогне за това?

Шейхът по тасаввуф прекарва години в обучение с цел да подобри характера и маниерите си, дневната си програма, делата си на послушание и знанията си под ръководството на духовен учител. Той научава същността на ибадета и последиците от изоставянето на светския живот от онези, които са пример за богобоязливост. Освен това, те често прекарват години в изучаване на ислямски науки като хадисология, Коран, тефсир, фъкъх и др. Всеки аспект от обучението им, чрез вериги от учени, все повече ги приближава до Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), който е бил изпратен, за да свърже създанията с техния Господар.

Когато влезеш в компанията на такъв шейх, неговите знания и богатият му опит дават възможност да оцени духовното ти състояние и да те посъветва за най-доброто „лекарство” за лечение на заболяванията на сърцето ти. Както лекарят е обучен да лекува телесни заболявания, така учените по тасаввуф лекуват болестите на болното сърце.

Мислех, че всичко, от което се нуждая е Коранът и сунната?

Вярно е, че Коранът и сунната са достатъчни. Също е вярно, обаче, че е нужен и учител, за да се овладее която и да е дисциплина. Ако само Коранът бе достатъчен, тогава Аллах Теаля щеше да изпрати само книгата без да праща пратеник, който да я разяснява. Но Аллах Теаля е изпратил и Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) като образец, така че хората да могат пряко да се поучат от примера му. Това впоследствие се е превърнало в начин за изучаване на всяка от ислямските науки. Например всеки хадис, който имам ел-Бухари е записал, е пряко свързан с Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) чрез непрекъсната верига от разказвачи. Така всеки човек във веригата трябва да е научил от някого и трябва да може да посочи кой е този човек. Подобни изисквания са налице и в други дялове на ислямската наука. Науката тасаввуф не е изключение.

Задължително ли е да уча и да подобрявам духовността си с шейх?

Правоведите от общността са постановили, че ученето под ръководството на духовен водач е сунна. Следователно не е задължително, но това е начинът на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем). Въпреки това, според учените на тази общност, постигането на целите на тасаввуфа е нещо задължително. Например изчистването на сърцето от гордост, поправянето на характера и т.н. са основни за тази религия. Така че, ако някой може да постигне тези цели сам, това е много добре. Но, ако се опитва и постоянно се проваля, тогава е силно препоръчително да потърси помощта на духовен учител.

Какви са отговорностите на ученика (мурид) спрямо неговия учител?

Ученикът полага клетва пред своя учител, че ще търси опрощението на Аллах за миналите си грехове, недостатъци и грешки, и обещава да въведе законите на шериата и сунната в живота си. Тогава шейхът възлага на ученика определена дневна програма за правене на зикр, за да се привлече благословията на Аллах Теаля. Всеки ученик има определен дневен режим на четене на Коран и зикр, който, ако се изпълнява усърдно, ще доведе до бърз напредък, с позволението на Аллах.