Борба срещу егото

(джихаду-н-нефс)

 

Имам еш-Шафии (рахимехуллах) е казал: „Само искреният [мухлис] знае що е лицемерие [рия].”

Това означава, че е невъзможно някой да узнае същността на лицемерието и да види скритите му нюанси, освен онзи, който решително търси искреност. Той прави усилия дълго време, търсейки, размишлявайки и проучвайки себе си подробно, докато разбере що е лицемерие. Това не се случва на всеки. В действителност, това се случва само на избрани. И даден човек да твърди, че знае що е лицемерие, това е израз невежие от негова страна.

В тази книга ще спомена една глава, с позволението на Аллах, в която ще видите нещо чудно, което ще ви удиви. За да илюстрирам голямата степен на укриване на лицемерието, само трябва да спомена следното от „Рисаля” на учителя и имама Ебу ел-Касим ел-Кушайри, Аллах да се смили над него:

Той е казал:

„Чух Мухаммед ибн ел-Хусейн да казва: „Чух Ахмед ибн Али ибн Джафер да казва: „Чух ел-Хасан ибн Алевиййа да казва: „Ебу Язид ел-Бистами (рахимехуллах) каза: „Дванадесет години бях ковач на моето его [нефс], след това пет години бях огледало на моето сърце, след което в продължение на година гледах какво е между тях двете и видях около себе си явен колан [на неверие]. Така че се опитвах да го прережа дванадесет години, след което отново погледнах и видях около себе си скрит колан. Опитвах се да го прережа пет години, търсех начини, за да го премахна. Тогава той ми беше свален, и като погледнах създанията, видях, че всички са мъртви. Така че им кланях дженазе.”

Аз [имам ен-Невеви] казвам: „Лицемерието е толкова неразбираемо,  че примерът на учителя в този път [тасаввуф] е достатъчен, за да се покаже колко скрито е то. Неговите думи: „видях, че всички са мъртви” са връхната точка в красотата на изразяването и рядко, освен думите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), включват такова изобилие от значения. Ще засегна значението им накратко. Това означава, че след като той се е борел дълго и упорито и неговото его е било възпитано, а сърцето му – просветено, и когато той е надвил егото си, подчинил го напълно и постигнал пълно господство над него, тогава той погледнал всички създания и установил, че те са мъртви и напълно безпомощни:

–         те не могат да навредят, нито да помогнат;

–         те не могат да дадат, нито да задържат;

–         те не могат да дадат живот, нито смърт;

–         те не могат да говорят, нито да възпрат;

–         те не могат да донесат, нито да отнемат;

–         те не могат да развеселят, нито да натъжат;

–         те не могат да дарят, нито да лишат;

–         те не носят за себе си нито полза, нито вреда, нито смърт, нито живот, нито възкресение.

Всичко това характеризира хората като мъртви. Те са смятани за мъртви във всяко от изброените отношения: човек от тях нито се страхува, нито им се моли; това, което притежават, не го възжелава; пред тях нито се изтъква, нито им се подмазва, нито се занимава с тях; нито им завижда, нито ги унижава; техните недостатъци не ги споменава и не ги разкрива; не ревнува за благата, които Аллах им е дал; извинява ги за техните недостатъци, но правните наказания ги прилага върху тях според шериата. Прилагането на тези наказания не изключва това, което споменах по-горе, нито изключва нашите опити да скрием техните грешки без да ги унижаваме ни най-малко.

По този начин са разгледани мъртвите. И ако някой споменава хора по нечестен начин, ние му забраняваме да се изразява по този начин, както бихме му забранили да се изразява така и за мъртвец. Ние не правим нищо заради тях, нито изоставяме Аллах заради тях. И ние не изоставяме делата на послушание пред Аллах нито заради живите, нито заради умрелите, и не прекаляваме в хвалбите към тях. И ние не обичаме, когато ни хвалят, и не мразим, когато ни обиждат, и не им отвръщаме със същото.

Най-общо казано, те сякаш не съществуват по отношение на това, което споменах. Те са напълно подвластни на Аллах. Който се отнася с тях по такъв начин, той е съчетал доброто на отвъдния свят с това на нисшия [този] свят. Аллах Прещедрия да ни дари с успех да достигнем това. Тези няколко думи са достатъчни, за да се докоснете до обяснение на думите на Ебу Язид ел-Бистами, Аллах да се смили над него!

из „Градината на гностиците” [Бустану-л-арифин] на имам ен-Невеви