Узейр

Узейр

 

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

 

Аллах Теаля е казал: Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало под своите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.” (ел-Бакара, 2:259) И е казал: И рекоха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.” И рекоха християните: “Месията е синът на Аллах.” Това те го изричат, приличат в думите на онези, които преди не повярваха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват!” (ет-Тевбе, 9:30)

Хафиз Ебу ел-Касим ибн Асакир е казал: „Той е бил Узейр ибн Джерве. И е казано, че е бил Ибн Сурайк ибн Адия ибн Ейюб ибн Дерзена ибн Ура ибн Текйи ибн Усбу ибн Финхас ибн ел-Азир ибн Харун ибн Имран. И е казано, че е бил Узейр ибн Серуха. Според някои предания гробът му се намира в Дамаск.” Хафиз Ибн Асакир е предал от Ебу ел-Касим ел-Бегави, от Давуд ибн Амр, от Хиббан ибн Али, от Мухаммед ибн Курайб, от баща му, от Ибн Аббас (радийеллаху анх), който е казал: „Не знам дали туб’а е бил проклет или не. И не знам дали Узейр е бил пророк или не.” Той е предал подобно на това и от хадис на Муемил ибн ел-Хасан, от Мухаммед ибн Исхак ес-Седжизи, от Абдурраззак, от Муамир, от Ибн Ебу Зуайб, от Саид ел-Мекбери, от Ебу Хурайра (радийеллаху анх).

И той е предал от Исхак ибн Бишр – който е отхвърлен – от Джубейр и Мукатил, от ед-Дахак, от Ибн Аббас (радийеллаху анх), който е казал: „Докато Узейр бил младо момче, той бил пленен от Бихтинаср. Когато бил на четиридесет, Аллах го дарил с мъдрост. Никой не бил по-знаещ от него по отношение на Тората [ет-Теврат] и той бил споменаван наред с пророците, докато Аллах не изтрил името му, защото той Го попитал за съдбата.” Това е слаб и отхвърлен хадис. И Аллах знае най-добре!

Исхак ибн Бишр е предал от Саид, от Ебу Урубе, от Катаде, от ел-Хасан, от Абдуллах ибн Селям, че Узейр е бил рабът, когото Аллах умъртвил за сто години, след което го съживил отново.

Исхак ибн Бишр е казал: „Предадено ми бе от Саид ибн Бешир, от Вехб ибн Мунеббих, който е казал: „Узейр е бил мъдър и праведен раб. Един ден той излязъл, за да се погрижи за имота си, и когато приключил, той минал покрай едно рухнало селище, където горещината станала непоносима. Той влязъл в селището, яздейки магарето си. Слязъл от магарето и свалил от него две кошници – едната пълна със смокини, а другата пълна с грозде. Седнал и извадил една паница, в която изстискал грозде и наквасил сухия хляб, който носел. Той ял от това, след което легнал по гръб с обърнати крака към една стена и започнал да се взира в покрива на къщата. Видял няколко изгнили кости и си рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” Той не се усъмнил, че Аллах може да направи това, а го казал от удивление. При това Аллах Теаля изпратил Ангела на смъртта, който взел душата му, и така Аллах го умъртвил за сто години. След като стоте години минали, Аллах изпратил при него един ангел, който първо създал сърцето му, за да усеща, а след това създал и двете му очи, за да вижда и разбира как Аллах Теаля съживява мъртвите. Когато вече Узейр виждал, ангелът продължил, за да завърши създаването му. Той покрил костите му с плът, кожа и косми. После му вдъхнал душата. Всичко това станало, докато той гледал и разбирал. Ангелът го попитал: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.”, т.е. той мислел, че бил умъртвен след обяд и после бил съживен отново до края на деня, докато слънцето все още било на небето. Ето защо той казал: или част от деня”, т.е. дори не и пълен ден. Ангелът рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене!”, т.е. сухият хляб и изстисканото грозде, които не са се променили. То не се е развалило” и гроздето и смокините също. Той започнал да отрича всичко това със сърцето си и ангелът му рекъл: „Отричаш ли това, което казах? „Виж магарето си!”.” Той погледнал магарето и видял костите му изгнили и разложени. Ангелът призовал костите на магарето и те отвърнали на зова му, събирайки се от всички посоки на едно място, докато се подредили в едно цяло. Узейр виждал всичко това и ангелът покрил костите с плът, кожа и косми. После ангелът му вдъхнал душа и магарето се изправило с вдигнати глава и уши към небето, мислейки, че Денят на съживяването е настъпил. Това е посочено и в словата на Аллах: И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.” После той се качил на магарето си и се върнал обратно в своето село, където хората му били непознати и той бил непознат за тях. Дори открил къщата си трудно. Когато стигнал до нея, там открил стара, саката и сляпа жена на възраст сто и двадесет години. Тя била негова прислужница в миналото и той я оставил, когато тя била на двадесет години. Попитал я: „Това ли е домът на Узейр?” Отговорила: „Да, това е.” Плачейки, казала: „Днес никой не си спомня за Узейр.” Той казал: „Аз съм Узейр. Аллах ме умъртви за сто години и после пак ме съживи.” Тя рекла: „Пречист е Аллах! Загубихме Узейр преди сто години и никой не чу нищо за него.” Той казал: „Наистина аз съм Узейр.” Казала: „Узейр бе човек, чиято дуа се приемаше от Аллах, така че помоли Аллах да ми върне зрението, да те погледна. Ако си Узейр, със сигурност ще те позная.” И Узейр помолил Аллах, след това обърсал очите й с длани и те оздравели. Хванал я за ръката и й казал: „Стани с позволението на Аллах!” Тя се изправила с позволението на Аллах, погледнала го и казала: „Свидетелствам, че ти си Узейр.” После отишла, където синовете на Исраил се събирали, при сина на Узейр – старец на сто и осемнадесет години – и при внуците му и казала: „Това е Узейр, който се върна при вас.” Те отрекли, но тя рекла: „Аз съм еди-коя си, ваша прислужница. Той се помоли на своя Господар за мен и очите и краката ми оздравяха. Той твърди, че Аллах го умъртвил за сто години и после го съживил отново.” Хората станали и отишли да го видят. Синът му казал: „Баща ми имаше черна бенка между раменете си.” Открил раменете му и разбрали, че това е Узейр. Синовете на Исраил рекли: „Узейр бе единственият, който знаеше цялата Тора наизуст. След като Бихтинаср я изгори, нищо не е остана от нея, освен това, което хората помнеха. Така че, ако си Узейр, я напиши за нас.” Баща му, Суруха, бил заровил Тората през онова време на място, което никой друг, освен Узейр, не знаел. Така той ги завел до онова място и извадили Тората, но листовете били изгнили. Затова той седнал под сянката на едно дърво, заобиколен от синовете на Исраил, и започнал да възстановява Тората. По това време две звезди слезли от небето и влезли в устата му, при което той си спомнил целия текст от Тората и така я възстановил за синовете на Исраил. Тогава  рекоха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.”, заради станалото с двете звезди, възстановяването на Тората и занимаването му с делата на синовете на Исраил. Той възстановил Тората за тях в земята ес-Севад. Селището, в което починал, е казано, че се е казвало Сайрабаз.”

Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Станало е както Аллах Теаля е казал: И за да те сторим знамение за хората”, т.е. за синовете на Исраил. Той бил млад мъж сред възрастните си синове, защото умрял, когато бил на четиридесет, и Аллах го съживил на същата възраст.” И е казал Ибн Аббас: „Той е бил съживен след времето на Бихтинаср.” Същото е казал и ел-Хасан.

Бил ли е пророк?

Повечето учени смятат, че Узейр е бил един от пророците, изпратени при синовете на Исраил. Той живял във времето между Сулейман и Давуд и Зекерийя и Яхя. По негово време никой от синовете на Исраил не бил запаметил Тората. Аллах Теаля го вдъхновил да я наизусти и да я пази в сърцето си и след това да я чете на синовете на Исраил. Вехб ибн Мунеббих е казал: „Аллах наредил на един ангел да се спусне със светлина и да я хвърли върху Узейр. При това той написал Тората буква по буква чак до края.”

Ибн Асакир е предал от Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх), че той попитал Абдуллах ибн Селям за словата на Аллах: „И рекоха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.”, защо те казали това. Ибн Селям посочил написването на Тората от Узейр по памет и думите на евреите, че Муса (алейхисселям) не могъл да им предаде Тората, освен в книга, а Узейр могъл. След това някои от тях рекли: “Узейр е синът на Аллах.” По тази причина много учени са казали, че е имало прекъсване в предаването на Тората по времето на Узейр. Това е много вероятно, ако Узейр не е бил пророк, както са смятали Ата ибн Ебу Рабах и ел-Хасан ел-Басри. Исхак ибн Бишр е предал от Мукатил ибн Сулейман, от Ата и Усман ибн Ата ел-Хурасани, от баща му и от Мукатил, от Ата ибн Ебу Рабах, който е казал: „Онзи период е бил белязан от девет неща: Бихтинаср, градината на Сана, градината на Саба, собствениците на ямата, Хасура, хората от пещерата, владетелите на слона, град Антиохия и случката с туб’а.”

Исхак ибн Бишр е предал: „Предадено ми бе от Саид, от Катаде, от ел-Хасан, който е казал: „Онзи период е бил белязан от Узейр и Бихтинаср.” Предадено е в „Сахих Муслим”, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аз съм най-близък до сина на Мерйем от всички хора. Пророците са от различни майки, но от една религия, и не е имало пророк между мен и него.”

Вехб ибн Мунеббих е казал: „Той е живял във времето между Сулейман и Иса (алейхимасселям).” Ибн Асакир е предал от Енес ибн Малик и от Ата ибн ес-Саиб, които са казали: „Узейр и живял по времето на Муса ибн Имран и той поискал разрешение да се срещне с Муса (алейхисселям), но му било отказано, заради питането му относно съдбата. Той си тръгнал, казвайки: „Да умреш сто пъти е по-лесно, отколкото да почувстваш унижението за един час.”

Що се отнася до онова, което са предали Ибн Асакир и други от Ибн Аббас, Невф ибн Букяли, Суфян ес-Севри и други, че Узейр попитал за съдбата, при което името му било изтрито от имената на пророците, то това е отхвърлен и недостоверен хадис и вероятно е бил взет от историите, които са измислили синовете на Исраил.

Абдурраззак и Кутейбе ибн Саид са предали от Джафер ибн Сулейман, от Ебу Имран ел-Джевни, от Невф ел-Букяли, който е казал: „Узейр казал на своя Господар: „О, Господарю, Ти сътвори творението. Ти отклоняваш, когото пожелаеш, и Ти напътваш, когото пожелаеш.”, т.е. той попитал за съдбата. Тогава му било казано: „Стой далеч от това!” Но той не стоял. Отново му било казано: „Стой далеч от това или името ти ще бъде изтрито от имената на пророците. Аз не бивам питан за делата Си, а всички творения ще бъдат питани за техните.”

Всички, освен ет-Тирмизи, са предали хадис на Юнус ибн Язид, от ез-Зухри, от Саид и Ебу Селеме, от Ебу Хурайра. Същият хадис е бил предаден и от Шуайб, от Ебу ез-Зинад, от Еарадж, от Ебу Хурайра, който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Един пророк лежал под едно дърво и мравка го ощипала. Той наредил мравунякът да бъде изгорен. Тогава Аллах му разкрил: „Заради ощипване от една мравка, ти изгори цяла общност, която Ме прославяше!” Исхак ибн Бишр е предал от Ибн Джурайдж, от Абдулвеххаб ибн Муджахид, от баща му, че този пророк е бил Узейр. Същото е предадено и от Ибн Аббас и от ел-Хасан ел-Басри. И Аллах знае най-добре!

Advertisements
Published in: on 21.07.2010 at 9:58  Коментарите са изключени за Узейр  
%d bloggers like this: