Саба

Саба (Сава, Шева)

 

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

 

Аллах Теаля е казал: За народа на Саба имаше знамение в неговата земя – две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните? А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в сигурност!” Но те рекоха: “Господарю, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.” (Саба, 34:15-19)

Учените по родословие, сред които и Мухаммед ибн Исхак, са казали: „Името на Саба е Абд Шемс ибн Яшджуб ибн Яаруб ибн Кахтан. Бил е наречен Саба, защото неговото племе е било първото арабско племе, което се е разпръснало. Той е бил първият, който е вземал плячка във война и я давал на своя народ.”

Ес-Сухейли е казал: „Казано е, че той е бил първият, който е бил коронясан, а някои учени са казали, че той е бил мюсюлманин и че е съчинявал поезия, в която е споменавал появата на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем).” Последното мнение се приписва на Ибн Дидйе и е записано в книгата му „Ет-тенвир фи мевлид ел-бешир ен-незир”.

Имам Ахмед предава: „Предадено ми бе от Ебу Абдуррахман, от Абдуллах ибн Люхи’а, от Абдуллах ибн Хебира, от Абдуррахман ибн Веале, от Абдуллах ибн ел-Аббас, който е казал: „Един човек попита Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) за Саба, дали е бил мъж, жена или име на земя. Той каза: „Не е бил нито земя, нито жена. Бил е мъж, на когото се родили десет синове. Шестима от тях населявали Йемен, а четирима – еш-Шам (Сирия). Тези в еш-Шам били Люхам, Джузам, Амиле и Гассан, а тези в Йемен били Кинде, ел-Ешарийюн, ел-Езд, Мезхидж, Химйер и Енмар.” Питащият е бил Фарве ибн Мусайк ел-Гутайфи.”

Това означава, че терминът Саба включва всички тези племена, сред които били и тебабиа (ед.ч. туб’а) в Йемен. Техните царе поставяли корони на главите си, подобно на персийските царе. Арабите наричали владетелите на Йемен и Хадрамевт туб’а, тъй както наричали владетелите на еш-Шам (Сирия) и на Арабския полуостров кайсар (цезар), владетелите на Персия кисра (хусро), владетелите на Египет фиравн (фараон), владетелите на Абисиния неджаши (негус) и владетелите на Индия бутлимус (птолемей), и Билкис е била от владетелите Химйер, които управлявали Йемен. Те живеели в щастие и спокойствие, имали изобилие от прехрана – плодове, растения и т.н., и били праведни хора, които следвали Правия път. Но когато се променили и отрекли благодатта на Аллах, те неизбежно изложили своя народ на унищожение.

Мухаммед ибн Исхак е предал от Вехб ибн Мунеббих, който е казал: „Аллах е изпратил при тях тринадесет пророци.” Ес-Седи е твърдял, че Аллах им е бил изпратил дванадесет хиляди пророци. И Аллах знае най-добре!

Когато те заменили напътствието със заблуда и започнали да се покланят на слънцето вместо на Аллах, и това се случило по времето на Билкис и нейните предци, Аллах им изпратил наводнение, причинено от бент. Аллах Теаля е казал: „Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”

Много учени са споменали, че бентът Ме’раб е бил построен, за да съхранява вода зад две големи планини, и когато нивото на водата се покачило, хората започнали да отглеждат градини с овощни дървета и различни видове зеленчуци. Казано е, че създателят на бента е бил Саба ибн Яаруб, който променил хода на седемдесет долини и така те изливали водата си в бента. Той също открил вода и от тридесет извора, но умрял преди да завърши бента. Така че племето Химйер го усъвършенствали и той бил голям една квадратна левга (1 левга = 4,83 км). После те живеели в щастие и изобилие. Катаде и други са казали: „Жена от тях отивала с кошница върху главата си и я пълнела с пресни, узрели плодове и те казвали, че въздухът, който дишали, бил толкова чист, че в земята им нямало нито мухи, нито вредни микроби.” Аллах Теаля е казал: За народа на Саба имаше знамение в неговата земя – две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” (Саба, 34:15) И е казал: И прогласи вашият Господар: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.” (Ибрахим, 14:7)

Но когато те обожествили друг освен Аллах и се отнесли надменно към Неговата благодат, те поискали разстоянията в пътуванията им да бъдат по-дълги и по-тежки, а те били лесни и хората се придвижвали безопасно и денем и нощем. По този начин те поискали доброто да се превърне в лошо, подобно на синовете на Исраил, които пожелали Аллах Теаля да превърне манната и пъдпъдъците в треви, краставици, жито, леща и лук. Така те били лишени от тази огромна благодат и земята им била унищожена, а самите те били разпръснати по света, както е казал Аллах Теаля: Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете.” Много учени са казали, че Аллах изпратил мишки при основите на бента. Когато хората открили това, те пуснали котки там, за да ги изтребят, но всичко било напразно. Основите вече били отслабнали и накрая бентът рухнал и водата наводнила всичко. Хубавите им плодотворни дървета се превърнали в лоши, както е казал Аллах: „И заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.”, тъй като бодливите храсти раждат зрънца, които са много малко, в сравнение с безбройните тръни, които имат. Аллах Теаля е казал: С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”, т.е. Ние наказваме с това строго наказание само онези, които не вярват в Нас, отричат Нашите пратеници, нарушават Нашите заповеди и престъпват Нашите граници.

Аллах Теаля е казал: И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме.”, т.е. след унищожаването на техните градини и на тяхната земя, те трябвало да се преселят. Така те се заселили в различни части на земята, като някои от тях отишли в Хиджаз, а Хуза’а се заселили в Мека. Някои от тях се заселили в ел-Медина ел-Муневвера и те били първите й жители. После те били последвани от три еврейски племена: Бену Кайнука, Бену Курайза и Бену ен-Недир. Те се обединили с ел-Евс и ел-Хазрадж и заживели там. Някои от тях се заселили в еш-Шам (Сирия) и приели християнството – Гассан, Амиле, Бехра, Люхам, Джузам, Тенух, Теглюб и др.

Мухаммед ибн Исхак в своята „Китаб ес-сира” е казал, че първият напуснал Йемен преди пороя от бентовете е бил Амр ибн Амир ел-Люхами. Люхам е бил син на Ади ибн ел-Харис ибн Мурра ибн Езд ибн Зейд ибн Муха ибн Амр ибн Урайб ибн Яшджуб ибн Зейд ибн Кехлян ибн Саба. Ибн Хишам е казал, че е бил Люхам ибн Ади ибн Амр ибн Гариб ибн Саба. Ибн Исхак е казал: „Причината за напускането му на Йемен, както ми бе предадено от Ебу Зейд ел-Енсари, е че той видял мишка да рови под бента Ме’раб, който съхранявал вода. Така той разбрал, че бентът няма да издържи дълго, и възнамерил да се изсели от Йемен. Той заблудил своя народ като наредил на най-малкия си син да го зашлеви по лицето пред хората. Синът му направил това и Амр казал: „Няма да живея на място, където най-малкият ми син ме зашлевява по лицето.” И той дал за продан имуществото си. Благородниците от Йемен казали: „Възползвайте се от гнева на Амр и купете имуществото му!” След това той се изселил заедно с децата си и техните потомци. Ел-Езд е казал: „Ние не изоставихме Амр ибн Амир.” Така те продали своето имущество и избягали заедно с него, без да знаят истинското му намерение. Пристигнали в страната Ак, чиито жители се борили срещу тях, и във войната им имало възходи и падения. Накрая те си тръгнали от страната Ак и се разпръснали по земята. Ибн Джефне ибн Амр ибн Амир отишъл в еш-Шам (Сирия), ел-Евс и ел-Хазрадж отишли в Ясриб (Медина), Хуза’a отишъл в Мерран, Езд ес-Серах отишъл в ес-Серах, а Езд Амман отишъл в Амман. После Аллах Теаля изпратил порой срещу бента и той се срутил. В тази връзка Аллах е низпослал айети.

Ес-Седи е предал подобно на това, а Мухаммед ибн Исхак е казал, че Амр ибн Амир е бил жрец. Други са казали, че съпругата му се казвала Тарифе бинт ел-Хайр ел-Химйерия и също била жрица. Тя предсказала унищожаването на страната им, сякаш те видели знамение в мишките. Затова те направили това, което направили, и Аллах знае най-добре! Целият разказ за него е бил споменат от Икриме с първоизточник Ибн Ебу Хатим.

Не всички хора от Саба се изселили от Йемен след срутването на бента, а дори по-голямата част от тях останали там. Само хората в близост до бента си тръгнали и се разпръснали по земята. Това е предадено и в хадис от Абдуллах ибн Аббас, в който се казва, че мнозинството йеменци не се изселили от Йемен. Само четири племена го напуснали, а шест останали. Те продължили да живеят там и тебабиа продължили да управляват, докато управлението не им било отнето – за около седемдесет години – от армията на негуса под ръководството на Абраха и Арят. По-късно Сейф ибн Зи-йезен ел-Химйери върнал управлението и това станало малко преди раждането на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). След това Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) изпратил в Йемен Али ибн Ебу Талиб и Халид ибн ел-Велид, а по-късно и Ебу Муса ел-Енсари и Муаз ибн Джебел, за да приканват хората да приемат исляма. После ел-Есвед ел-Анси превзел Йемен и изгонил наместниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). По времето на халифа Ебу Бекр ес-Сиддик, ел-Есвед ел-Анси бил убит и мюсюлманите поели управлението на Йемен.

Advertisements
Published in: on 21.07.2010 at 9:57  Коментарите са изключени за Саба  
%d bloggers like this: