Жителите на селището

Жителите на селището

 

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

 

Аллах Теаля е казал: „И им дай пример с жителите на селището, при което дойдоха пратениците! Изпратихме им двама, а те ги взеха за лъжци. Тогава ги подкрепихме с трети и рекоха: “Наистина сме изпратени при вас.” Рекоха: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия не е низпослал нищо. Вие само лъжете.” Рекоха [пратениците]: “Нашият Господар знае, че наистина сме изпратени при вас. Наш дълг е само ясното послание.” Рекоха: “Предчувстваме злочестие от вас. Ако не престанете, ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.” Рекоха: “Злочестието ви е от самите вас. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи хора.” И дойде мъж от другия край на града – устремен. Рече: “О, народе мой, последвайте пратениците! Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път! И защо да не служа на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати? Нима ще приема други богове, а не Него? Ако Всемилостивия поиска да ме сполети беда, тяхното застъпничество не ще ме избави от нищо и не ще ме спасят. Тогава ще съм в явна заблуда. Аз повярвах във вашия Господар [о, пратеници], чуйте ме!” (След тези думи хората, пред които проповядвал, го убили с камъни и, умирайки, той чул цитираните по-долу слова.) Речено му бе: “Влез в Рая!” Рече: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!” И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим. Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” (Йа Син, 36:13-29)

Абдуллах ибн Аббас, Кяб ел-Ехбар, Вехб ибн Мунеббих и много други предават история за град, наречен Антиохия [араб. Антакия], управляван от цар Антихис ибн Антихис. Този цар бил идолопоклонник. Аллах Теаля изпратил при него трима пратеници, които той неотстъпчиво не искал да последва. Пратениците били Садик, Месбук и Шалом.

Ясно е, че те били пратеници на Аллах Теаля. Катаде е бил на мнение, че те били пратеници, проводени от Месията Иса (алейхисселям). На същото мнение е бил и Ибн Джерир. Той предава от Вехб, от Ибн Сулейман, от Шуайб ел-Джибаи, който е казал, че тези пратеници били Симеон, Йоан и Павел [араб. Шемун, Юхана и Булс], а градът бил Антиохия. Това мнение е слабо, тъй като жителите на Антиохия, при които отишли трима от учениците на Месията (алейхисселям), били първите, които повярвали в него по онова време. Затова Антиохия е бил един от първите четири града, в които съществували християнски патриаршии. Тези четири града били Антиохия, Йерусалим, Александрия и Рим, а впоследствие и в Константинопол била сформирана патриаршия. Въпреки това жителите на тези градове не били унищожени, докато жителите на споменатото в Корана селище били напълно изтребени, след като убили техния пратеник: Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” Няма противоречие между двете тълкувания в случай, че тримата пратеници на Аллах били изпратени при по-ранните жители на Антиохия, които били опровергани и били унищожени. След това земята им била населена с нови обитатели и по времето на Месията (алейхисселям) новите жители повярвали на тримата пратеници, които той изпратил при тях. И Аллах знае най-добре!

Що се отнася до твърдението, че разказът, споменат в Свещения Коран, се отнася за учениците на Иса (алейхисселям), то това мнение е слабо. Очевидно е, че от контекста се разбира, че пратениците били изпратени от Аллах.

Аллах Теаля е казал: „И им дай пример…”, т.е. на твоя народ, о, Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), „…с жителите на селището, при което дойдоха пратениците! Изпратихме им двама, а те ги взеха за лъжци. Тогава ги подкрепихме с трети…”, т.е. подкрепихме ги с трети пратеник, „…и рекоха: “Наистина сме изпратени при вас.” Жителите на селището рекли, че пратениците са само човешки същества и отхвърлили идеята, че Аллах Теаля може да изпрати човешки същества като Свои пратеници на човечеството. Пратениците твърдели, че Аллах знае, че те са били изпратени при тях и че ако лъжели, Той със сигурност щял да ги накаже с най-строгото от всички наказания. Те добавили: Наш дълг е само ясното послание.”,  т.е. това е, за което сме изпратени, а напътствието и заблудата са единствено от Аллах Теаля. Рекоха: “Предчувстваме злочестие от вас.”, т.е. от това, което сте донесли. Ако не престанете, ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.”, т.е. те ги заплашили с огорчаващо унижение [лоши думи] и с убийство [пребиване с камъни]. Рекоха [пратениците]: “Злочестието ви е от самите вас.”, т.е. то ще ви засегне лошо. „Нима да ви се напомня [е злочестие]?”, т.е. нима, защото ви напомнихме напътствието и ви приканихме към него, ни заплашвате с убийство и огорчаващо унижение? Вие сте престъпващи хора.”, т.е. вие престъпвате всички граници като не вършите правилното и не се подчинявате на Аллах.

Аллах Теаля е казал: И дойде мъж от другия край на града – устремен.”, за да подкрепи пратениците и да заяви своята вяра
в тях. Рече: “О, народе мой, последвайте пратениците! Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път!”, т.е. те ви канят към абсолютната истина, без да искат  отплата или награда от вас. Тогава той ги приканил да служат единствено на Аллах и да не съдружават с Него нищо, което не може да направи нищо нито в сегашния живот, нито в отвъдното. „Тогава ще съм в явна заблуда.”, т.е., ако изоставя служенето на Аллах и започна да служа на нещо друго.

После повярвалият мъж рекъл на тримата пратеници: Аз повярвах във вашия Господар, чуйте ме!”, т.е. чуйте моите думи и бъдете свидетели пред Господаря си! Или: о, народе мой, чуйте моето свидетелство за вярата на тези пратеници. После го убили или чрез замеряне с камъни до смърт, или чрез нахапване, или чрез внезапно нападение на един от тях срещу него. Ибн Исхак предава от някои свои съвременници с първоизточник Абдуллах ибн Месуд, че хората се нахвърлили върху тялото му, докато счупили врата му.

Ес-Севри предава от Асим ел-Ехвал, от Ебу Меджлез, който е казал: „Името на мъжа е Хабиб ибн Мурри, за когото е казано, че е бил дърводелец, въжар или обущар. И е казано, че той извършвал своите богослужения в пещера. Аллах знае най-добре!

Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Той е бил Хабиб, дърводелец, който бил болен от проказа. Той бил щедър, но накрая бил убит от собствения си народ. Затова Аллах Теаля е казал: “Влез в Рая!”, т.е. когато той бил убит от народа си, Аллах го въвел в Рая. Като видял удоволствията и насладите в него, той рекъл: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!”, т.е. само да вярваха в това, в което съм вярвал аз, и те щяха да имат онова, което току-що получих.”

Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Той съветвал своя народ по време на живота си, казвайки: “О, народе мой, последвайте пратениците!”, и след смъртта си: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!” В допълнение Катаде е казал: „Вярващият винаги дава съвети, заради онова, което вижда от благата на Аллах: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!”, т.е. той пожелал народът му да знае за благата, с които Аллах го е удостоил.” И е добавил Катаде: „Кълна се в Аллах, Той дори не е предупредил народа му и не ги е обвинил за убийството: Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!”

Аллах Теаля е казал: И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим.”, т.е. не е било нужно Аллах да изпрати срещу тях войнство от небето, за да отмъсти за Своите пратеници. Това е тълкуванието на Ибн Исхак с първоизточник Ибн Месуд.

Муджахид и Катаде са казали: „Това означава, че Аллах не им е изпратил друго послание.” Ибн Джерир е казал: „Първото тълкувание изглежда по-правилно, защото Аллах Теаля е казал след това: Нямаше [нужда] да изпратим.”, т.е. не е било нужно Аллах да изпрати нещо, за да ги накаже, когато отхвърлили Неговите пратеници и убили Неговия приближен: Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!”

Тълкувателите са казали: „Аллах е изпратил Джибрил (алейхисселям), който взел властта върху портата на селището и се извикал веднъж и ето ги – изпепелени!”, т.е. те затихнали в мълчание, неподвижни и умрели.

Всичко това сочи, че градът, споменат в Корана, не е Антиохия, защото жителите на Антиохия вярвали в Аллах и последвали  учениците на Месията Иса (алейхисселям). Освен това е казано, че Антиохия е бил първият град, чиито жители повярвали на Месията (алейхисселям).

Advertisements
Published in: on 21.07.2010 at 9:48  Коментарите са изключени за Жителите на селището  
%d bloggers like this: