Ел-Акиде ет-Тахавиййе

изтегли от тук

 

Въведение

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

Имам Ебу Джаʿфер Ахмед ибн Мухаммед ибн Селяме, известен като имам ет-Тахави, е един от най-бележитите учени на ислямския свят в науките хадис и фикх [ислямско право]. Той е живял в период (239-321г. по хиджри), когато са преподавали много от последователите на четиримата велики имами – Ебу Ханифе, еш-Шафиʿи, Малик и Ахмед ибн Ханбел. Това е бил периодът на разцвета на науките хадис и фикх и имам ет-Тахави е учил при много от авторитетните учени на своето време.

Настоящата книга е най-широко приеманата и одобрявана работа, представяща вярата и убеждението на мюсюлманите. Има единодушие между сподвижниците, техните наследници и водещите учени като имам Ебу Ханифе, имам Ебу Юсуф, имам Мухаммед, имам еш-Шафиʿи, имам Малик и имам Ахмед ибн Ханбел относно догмите, изредени в тази книга. Тези догми водят началото си от Свещения Кур’ан и достоверните хадиси на Пророка (саллеллаху ʿалейхи веселлем) – безспорните първоизточници на Исляма.

 

Ел-Акиде ет-Тахавиййе

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Хвала на Аллах, Господаря на световете!

Великият учен Худжет-ул-Ислям Ебу Джаʿфер ел-Веррак ет-Тахави ел-Мисри (рахимехуллах) казва: Това е изложение на вярата на Ехл ес-сунна вел джемаʿа, както тя е обяснена от правоведите на тази религия Ебу Ханифе ен-Нуʿман ибн Сабит ел-Куфи, Ебу Юсуф Яʿкуб ибн Ибрахим ел-Енсари и Ебу ʿАбдуллах Мухаммед ибн ел-Хасен еш-Шейбани (ридвануллахи ʿалейхим еджмеʿин), и на онова, в което са вярвали относно основите на религията и вярата в Господаря на световете.

                   1.         Ние казваме относно eт-тевхид [единството на Аллах; единобожието], вярвайки с помощта на Аллах: Аллах е един, няма Той съдружник.

                   2.         Няма нищо подобно Нему.

                   3.         Нищо не може да го съкруши.

                   4.         Няма друг бог, освен Него.

                   5.         Той е вечен – няма начало и няма край.

                   6.         Никога не ще погине или достигне до краен предел.

                   7.         Нищо не става, освен каквото Той пожелае.

                   8.         Няма въображение, което да може да си го представи, и няма разум, който да може да го разбере.

                   9.         Той не прилича на творенията.

                10.         Той е Живия, Който никога не умира, и Вездесъщия, Който никога не Го обзема сън.

                11.         Той е Твореца, Който няма нужда [от Своето творение], и Той е Даващия препитание без това да е трудно за Него.

                12.         Той е Умъртвяващия без страх и Съживяващия без затруднение.

                13.         Съществувал е вечно със Своите качества и сътворението не е добавило нищо към тях, което Той вече да е нямал. Както е бил със Своите качества във вечността, така ще продължи да бъде с тях и до безкрая.

                14.         Той се нарича ел-Халик [Сътворителя, Твореца] не само след сътворяването на творенията, нито пък се нарича ел-Бари’ [Създателя, Изкусния] едва след слагане началото на тяхното съществуване.

                15.         Той винаги е бил Господаря, дори когато е нямало нищо, на което да е господар, и винаги е бил Сътворителя, дори когато е нямало творение.

                16.         По същия начин Той се нарича Мухйи ел-мевта [Съживяващия мъртвите] преди още да е съживил някого и се е наричал ел-Халик [Сътворителя] преди още да ги е бил сътворил.

                17.         Това е, защото Той за всяко нещо има сила, всичко се нуждае от Него, всичко е лесно за Него, а Той не се нуждае от нищо. „Няма нищо подобно Нему, Той е Всечуващият, Всевиждащият.” [еш-Шура 42:11]

                18.         Той е сътворил създанията със Своето [безкрайно] знание.

                19.         И е определил съдбите им.

                20.         И е отредил за тях определен живот.

                21.         Нищо не е било скрито от Него преди да ги сътвори и Той е знаел вечно всичко онова, което те ще вършат.

                22.         Наредил им е да му се покорят и им е забранил да не му се подчиняват.

                23.         Всичко се случва съгласно Неговата воля и Неговото предопределение. Неговата воля е изпълнена и волята на рабите не може да се противопостави на Неговата. Каквото Той пожелае за тях, се случва, и каквото Той не желае, не се случва.

                24.         Той напътва, когото пожелае, закриля го и го пази, заради Своето великодушие, и Той заблуждава, когото пожелае, унижава го и го измъчва, заради Своята справедливост.

                25.         Всички са подвластни на Неговата воля независимо дали чрез Неговото великодушие или чрез Неговата справедливост.

                26.         Той е над това да му бъдат приписвани съперници или равни Нему.

                27.         Никой не може да избяга от Неговата промисъл, да отмени Негова заповед или да овладее Негово дело.

                28.         Ние вярваме във всичко това и сме убедени, че всичко се случва чрез Него.

                29.         И [вярваме,] че Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем) е Неговият най-възвишен раб, избран пророк и любим пратеник.

                30.         И че той е последният от пророците, водачът на богобоязливите, най-почитаният от пратениците и любимецът на Господаря на световете.

                31.         Всяко твърдение за пророчество след Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем) е лъжа и отклонение.

                32.         Той е изпратеният на всички джинове и хора с истина и напътствие, със светлина и просвещение.

                33.         И наистина Кур’анът е словото на Аллах. Той е изпратен от Него без да може да се обясни как. Той го е низпослал на Своя пратеник като откровение. Вярващите го приемат като безусловна истина и вярват, че той наистина е словото на Всевишния Аллах. Той не е сътворен както словото на хората. Който го чуе и каже, че това е слово на човек, става неверник. Аллах го предупреждава, порицава и заплашва с Огъня, когато казва Всевишния: „Ще го пека Аз в Преизподнята.” [ел-Муддессир 74:26] Когато Аллах заплашва с Огъня онези, които казват: „Това е само хорска реч.” [ел-Муддессир 74:25], ние знаем и вярваме, че това е словото на Създателя на човечеството, и че то е напълно различно от словото на хората.

                34.         Който припише на Аллах човешко качество, става неверник. Онзи, който осъзнае това, трябва да обърне внимание и да се въздържа от изричане на думи, каквито неверниците изричат, и да знае, че Той и Неговите качества не са като човешките.

                35.         Виждането на Аллах от обитателите на Дженнета е истина, без това виждане да бъде всеобхватно и без да се знае как ще се осъществи, тъй като е казано в Книгата на Господаря ни: „Едни лица в този Ден ще възсияят, към своя Господар ще гледат.” [eл-Кийаме 75:22-23] Обяснението на това е, каквото Всевишния Аллах е възнамерявал и знаел. Всичко, което е стигнало до нас от достоверни хадиси на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) относно това, е така както той го е казал и означава, каквото той е възнамерявал. Ние не се ровим, опитвайки се да тълкуваме според нашите мнения и представи. Никой не е сигурен в религията си, освен онзи, който се е покорил изцяло на Аллах, Всемогъщия и Всеславния, и на Неговия Пратеник (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и е оставил знанието за неясните неща на онзи, който ги знае.

                36.         Вярата на никого не е сигурна, освен ако не се гради върху покорство и подчинение. Онзи, който иска да знае неща, които са отвъд възможностите му, и чийто разум не е задоволен с покорство, ще остане лишен от чистия твхид [единобожие], истинското знание и правилната вяра и ще се лута между неверието и вярата, потвърждаването и отричането, приемането и отхвърлянето; ще бъде несигурен и объркан, отклонен и съмняващ се, бидейки нито покорен вярващ, нито отричащ вероотстъпник.

                37.         Вярата във „виждането на Аллах от обитателите на Дженнета” на онзи, който си представя как ще стане това и дава обяснения според своите разбирания, е неправилна, защото тълкуването на това „виждане”, а и на всяко нещо, което е свързано с тънкостите в областта на господството, е чрез избягване на това тълкувание и строго придържане към покорството, и това е религията на мюсюлманите. Онзи, който не се пази от ен-нефй [отричане на качествата на Аллах] и от ет-тешбих [оприличаване на качествата на Аллах на нещо сътворено], без съмнение се е отклонил и е изгубил правилната вяра в Аллах, защото единствено на нашия Господар, Всемогъщия и Всеславния, могат да бъдат приписвани качествата единосъщност, пълна неповторимост и това, че нито едно творение по никакъв начин не Го наподобява.

                38.         Той е над това да има граници или предели, да има части, органи или крайници, нито пък да е обграден от шестте посоки, както всичко сътворено е обградено.

                39.         Ел-Миʿрадж [въздигането в небесата] е истина. Пророка (саллеллаху ʿалейхи веселлем) е бил взет през нощта и въздигнат тялом, бидейки буден, в небесата, до висини, каквито Аллах е пожелал. Аллах го облагородил, с каквото го облагородил, и му разкрил, каквото му разкрил, и „сърцето му не го излъга за онова, което видя.” [ен-Неджм 53:11] Аллах го благословил и с мир го дарил, както на този свят, така и на отвъдния.

                40.         Ел-Хавд [басейнът], който Всевишния Аллах му е дарил, за да напои жадните от неговата общност [в Съдния ден], е истина.

                41.         Еш-Шефаʿа [застъпничеството], което е отредено за неговите последователи, е истина, както е потвърдено от достоверните хадиси.

                42.         Ел-Мисак [свидетелството, че няма друг бог освен Аллах], което Всевишния Аллах е получил от Адем и неговото потомство, е истина.

                43.         Всевишния Аллах вечно е знаел, преди съществуването на времето, точния брой на онези, които ще влязат в Дженнета, и точния брой на онези, които ще влязат в Джехеннема. Този брой нито ще бъде увеличен, нито намален.

                44.         Същото се отнася и за всички дела на хората, които се вършат от тях точно, както Аллах е знаел, че ще се вършат. Всеки е улеснен за това, за което е създаден. Последните дела, с които завърша нечий живот, определят неговата съдба. Онези, които са честити, са честити, заради провидението на Аллах, и онези, които са нещастни, са нещастни, пак заради провидението на Аллах.

                45.         Точната същност на отредената от Всевишния Аллах съдба не се знае от творенията. Нито приближен ангел, нито пророк, изпратен с откровение, е бил удостоен с това знание. Ровенето и задълбочаването в съдбата водят само до объркване, лишение и непокорност. Човек трябва да бъде крайно предпазлив относно размишленията по този въпрос и да не позволява да се породят съмнения у него, защото Всевишния Аллах е скрил знанието за съдбата от Своите творения и им е забранил да се опитват да я разгадаят, тъй като Всевишния Аллах казва в Своята Книга: „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.” [ел-Енбийа’: 21:23] Затова който попита: „Защо Аллах е направил това?”, е отхвърлил закон от Книгата, а който отхвърли закон от Книгата, става неверник.

                46.         Това са нещата, които приближените на Всевишния Аллах с просветени сърца трябва да знаят, и определяне на степента на онези, твърдо дарени със знание. Защото има два вида знание: знание, което е достъпно за творенията, и знание, което не е достъпно за творенията. Отричането на знанието, което е достъпно, е неверие, и претендирането за знание, което е недостъпно, е неверие. Вярата може да бъде непоколебима само когато достъпното знание се приема, а недостъпното знание не се търси.

                47.         Ние вярваме в ел-Левх [съхранявания скрижал, в който е записано онова, което се е случило, случва се и ще се случи] и ел-Калем [писалката, калема] и във всичко, написано в него. И дори ако всички творения се съберат, за да предотвратят осъществяването на нещо, което Всевишния Аллах е записал, те не ще успеят. И дори ако всички творения се съберат, за да накарат нещо да се случи, което Всевишния Аллах не е записал, те не ще успеят. Калемът е изсъхнал, написвайки всичко, което ще се случи до Съдния ден. Каквото рабът е изпуснал, никога е нямало да го получи, и каквото е получил, никога е нямало да го изпусне.

                48.         Необходимо е рабът да знае, че Аллах вечно е знаел всичко онова, което ще се случи с Неговото творение, и е предопределил това с подробна и окончателна съдба. Няма творение на небесата или на земята, което да може да противоречи на нея, да добавя към нея или да заличава от нея, нито да я променя, намалява или увеличава по някакъв начин. Това е от основите на вярата и от основите на знанието, необходимо за признаването на ет-тевхид [единството] на Всевишния Аллах и на Неговото господство, тъй като Всевишния казва в Своята Книга: „И е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” [ел-Фуркан 25:2] И казва Всевишния: „Повелята на Аллах е предопределена съдба.” [ел-Ехзаб 33:38] Тежко на онзи, който тръгне срещу Всевишния Аллах, засягайки съдбата, и който с болно сърце започне да се рови в нея. В своя измамен опит да разкрие неведомото, той търси тайна, която никога не ще бъде разгадана, и свършва в заблуда, говорейки измислици и вършейки зло.

                49.         Ел-ʿАрш [букв. „тронът”; това е най-голямото творение на Аллах, чиято същност знае само Той] и ел-Курси [букв. „престолът”, но само Аллах знае истинското значение на тази дума] са истина.

                50.         Той е независим от ел-ʿАрш и от онова, което е под него.

                51.         Той обхваща всяко нещо и го превъзхожда, а каквото Той е сътворил, е неспособно да Го обхване.

                52.         И ние казваме с вяра, одобрение и покорство, че Аллах е взел Ибрахим за близък приятел и е говорил пряко на Муса.

                53.         И вярваме в ангелите, и в пророците, и в книгите, низпослани на пратениците, и свидетелстваме, че всички те са следвали явната истина.

                54.         Ние наричаме Ехл ел-Кибле [хората, които се обръщат към кибле, т.е. към джамията „ел-Харам” в Мека, по време на намаз] мюсюлмани и вярващи, докато те признават низпосланото на Пророка (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и приемат за истина всичко, което той е казал и известил.

                55.         Ние не се впускаме в празнословие относно Аллах, нито без знание обсъждаме религията на Аллах.

                56.         И не спорим относно Кур’ана и свидетелстваме, че той е словото на Господаря на световете, което Доверения дух [Джибрил] низпослал и научил на него най-почитания от пратениците – Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем). Той е словото на Всевишния Аллах и словото на никое творение не може да се сравнява с Неговото. Ние не казваме, че то е било сътворено, нито противоречим на мнозинството от мюсюлманите по този въпрос.

                57.          Ние не обвиняваме в неверие някого от Ехл ел-Кибле, заради извършено от него грешно дело, стига да не го е приемал за позволено.

                58.         Нито казваме, че греховете нямат вредно въздействие върху вярата на онзи, който ги върши.

                59.         Ние се надяваме, че Аллах ще опрости благочестивите вярващи и ще ги въведе в Дженнета, заради Своята милост, но не можем да бъдем сигурни в това, и не можем да свидетелстваме, че те ще бъдат в Дженнета със сигурност. Молим опрощение за онези, които вършат грехове, страхуваме се, но не губим надежда за тях.

                60.         И ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Аллах], и ел-ийас [отчаянието, изгубването на надежда за милостта на Аллах] водят до излизане от лоното на Исляма, но пътят на истината за Ехл ел-Кибле лежи между тях двете.

                61.         Рабът не излиза от вярата, освен ако не спре да вярва в онова, което го е довело до нея.

                62.         Вярата се състои от потвърждаване с езика и приемане със сърцето.

                63.         И всички достоверни предания от Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) относно шериʿата и тълкуването [на Кур’ана и Исляма] са истина.

                64.         Вярата е една и в основата си е еднаква за всички. Превъзходството на едни вярващи над други се дължи на по-голямата им богобоязливост, на отхвърлянето на страстите им и на придържането им към най-харесваното [от Аллах].

                65.          Всички вярващи са евлийа [предани приближени] на Всемилостивия, но най-достойните при Аллах са онези, които са най-покорни и най-строго следват Кур’ана.

                66.         Вярата се състои от вяра в Аллах, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници, в Съдния ден и в съдбата, с доброто и лошото в нея, със сладкото и горчивото в нея, и че всичко е от Аллах.

                67.         Ние вярваме във всичко това. Не правим разлика между Неговите пратеници и приемаме за истина всичко онова, което те са известили.

                68.         Онези от общността на Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем), които са извършили големи грехове, ще бъдат в Огъня, но не завинаги, ако са умрели като единобожци и са се завърнали при Аллах като вярващи, дори да не са се покаяли. Те ще бъдат подвластни на Неговата воля и присъда. Ако Той пожелае, ще ги опрости и помилва, заради Своето великодушие, както казва Всемогъщия и Всеславния в Своята Книга: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае.” [ен-Ниса’ 4:116] И ако Той пожелае, ще ги накаже в Огъня, заради Своята справедливост, след това ще ги изкара оттам чрез Своята милост и заради застъпничеството на онези, които са били покорни Нему, и ще ги изпрати в Дженнета. Това е, защото Всевишния Аллах е Покровител на онези, които Го признават, и Той не се отнася с тях нито на този свят, нито на другия, както се отнася с онези, които Го отричат и които са лишени от Неговото напътствие и не са успели да се сдобият с Неговото покровителство. О, Аллах, Покровителю на Исляма и неговите последователи, направи ни твърди в Исляма до деня, в който Те срещнем!

                69.         Ние приемаме да кланяме намаз зад всеки от Ехл ел-Кибле, без значение дали е праведник или грешник, и да кланяме [дженазе] за онзи от тях, който е умрял.

                70.         Ние не заявяваме категорично, че някой от тях ще отиде в Дженнета или Джехеннема, и не обвиняваме никого от тях в куфр [неверие], ширк [съдружаване с Аллах] или нифак [двуличие], освен ако не показват това открито. Оставяме тайните им на Всевишния Аллах.

                71.         Ние не одобряваме убийството на някого от общността на Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем), освен на онзи, на когото това е наложено от  шериʿата.

                72.         Ние не признаваме бунта срещу нашия водач или срещу онези, отговорни за нашите дела, дори ако са несправедливи, нито им желаем злото, нито отказваме да им се подчиним. Ние смятаме, че послушанието пред тях е част от послушанието пред Аллах, Всемогъщия и Всеславния, и е задължително, освен ако те не заповядват вършенето на грехове. Молим Аллах да ги дари с напътствие и опрощение!

                73.         Ние следваме суннета и ел-джемаʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и отбягваме отклоненията, разногласията и разделенията.

                74.         Обичаме хората на справедливостта и заслужаващите доверие и мразим хората на коварството и жестокостта.

                75.         Когато нашето знание за нещо е съмнително, ние казваме: Аллах знае най-добре.

                76.         Ние одобряваме правенето на ел-месх [бърсане с мокра ръка] върху кожени чорапи [при абдест], независимо дали по време на пътуване или не, тъй като това е предадено от хадисите.

                77.         Ел-хадж [поклонението в Мека] и ел-джихад [свещената борба по пътя на Аллах] под ръководството на онези, които са отговорни за мюсюлманите, независимо дали са праведници или грешници, са постоянни задължения, докато дойде Часът. Нищо не може да ги преустанови или оспори.

                78.         Ние вярваме в ел-Кирам ел-Кятибин [двамата ангели, записващи всяка наша дума или дело], които Аллах е определил за наши пазители.

                79.         Вярваме и в Ангела на смъртта, на когото е възложено да взима душите на всяко живо същество.

                80.         И [вярваме] в наказанието в гроба на онези, които го заслужават, и в питането им от [ангелите] Мункер и Некир относно техния господар, тяхната религия и техния пророк, тъй като това е предадено от Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и сподвижниците (ридвануллахи ʿалейхим).

                81.         Гробът е или градина от градините на Дженнета, или яма от ямите на Джехеннема.

                82.         Ние вярваме в съживяването [след смъртта], в отговорността за нашите дела в Съдния ден, в ел-ʿард [представянето на нашите дела], в ел-хисаб [равносметката], в кира’ет ел-китаб [четенето на книгата с делата], в наградата и в наказанието, в ес-сират [моста над Джехеннема] и в ел-мизан [везните, с които ще бъдат теглени делата].

                83.         И Дженнетът, и Джехеннемът са сътворени и никога няма да изчезнат. Всевишния Аллах ги е сътворил преди другите творения, след това е сътворил и обитатели за тях. Когото Той пожелае, вкарва в Дженнета, заради Своето великодушие, и когото Той пожелае вкарва в Джехеннема, заради Своята справедливост. Всеки постъпва в съответствие с онова, което му е предопределено, и се е запътил към онова, за което е сътворен.

                84.         И доброто, и злото са предопределени за рабите.

                85.         Способността, която се дължи на ет-тевфик [съдействието и помощта на Аллах], прави осъществяването на дадено действие сигурно. Тази способност не може да бъде приписвана на творенията и е неделима част от действието. А способността за извършване на нещо, която се дължи на притежанието на здраве, средства и възможност, предшества действието. Това е способността, за която говори Всевишния: „Аллах възлага на всяка душа само според силите й” [ел-Бекара 2:286]

                86.         Действията на рабите са творение на Аллах, което те са придобили.

                87.         Всевишния Аллах е възложил на рабите само онова, за което са способни, и рабите са способни само за онова, което Аллах им е възложил. Това е тълкуванието на ля хавле веля куввете илля биллях [няма сила и няма мощ, освен чрез Аллах]. Ние добавяме към това, че никой няма сила и хитрост да избяга от неподчинение пред Аллах, освен чрез помощта на Аллах, и че никой няма сила да бъде в покорство пред Аллах и да остане постоянен в това, освен чрез помощта на Аллах.

                88.         Всичко се случва в съответствие с волята на Всевишния Аллах, Неговото знание, Неговата промисъл и Неговото предопределение. Неговата воля подчинява всички други воли и Неговата промисъл подчинява всички други замисли. Той върши, каквото пожелае, и никога не е угнетител. Той е над злото и над несправедливостта, и Той е чист от несъвършенството и недостатъците. „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани” [ел-Енбийа’ 21:23]

                89.         Мъртвите имат полза, когато живите се молят и дават милостиня за тях.

                90.         Всевишния Аллах отговаря на молитвите и задоволява нуждите.

                91.         Аллах владее всичко и нищо не може да владее Него. Нищо не е независимо от Всевишния Аллах, дори мигването на око, и който смята, че е независим от Аллах, дори за мигването на око, е попаднал в неверие и е станал от губещите.

                92.         Аллах може да бъде гневен или доволен, но не по същия начин както творенията.

                93.         Ние обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), но не прекаляваме в любовта си към някого от тях, нито отказваме да признаем някого от тях. Мразим онзи, който ги мрази и говори лошо за тях, и не ги споменаваме, освен с добро. Любовта към тях е част от религията, вярата и набожността, докато омразата към тях е неверие, двуличие и непокорност.

                94.         Ние потвърждаваме, че след смъртта на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) халифатът е бил поет първо от Ебу Бекр ес-Сиддик (радийеллаху ʿанх), доказвайки добродетелите и превъзходството му над останалите мюсюлмани, после от ʿУмер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху ʿанх), после от ʿУсман (радийеллаху ʿанх) и после от ʿАли ибн Ебу Талиб (радийеллаху ʿанх). Това са ел-Хулефа’ ер-рашидун [четиримата праведни халифи] и почтени водачи.

                95.         Ние свидетелстваме, че десетимата, които са посочени от Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и на които им е обещан Дженнета [приживе], ще бъдат в Дженнета, тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), чиито думи са истина, е свидетелствал за това. Това са: Ебу Бекр, ʿУмер, ʿУсман, ʿАли, Талха, ез-Зубейр, Саʿд, Сеʿид, ʿАбдуррахман ибн ʿАвф и Ебу ʿУбейде ибн ел-Джеррах, който бил наречен Доверения на тази общност (радийеллаху ʿанхум еджмеʿин).

                96.         Онзи, който говори добро за сподвижниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), за неговите чисти съпруги и за неговото почтено потомство, е предпазен от двуличие.

                97.         Нито ранните учени, нито онези, които следвали техните стъпки – хората на добродетелта, разказвачите на хадиси, правоведите или изследователите, не трябва да бъдат споменавани, освен по най-добър начин. А който говори лошо за тях, не е на прав път.

                98.         Ние не предпочитаме някой от ел-евлийа’ [приближените на Аллах, достигнали високи нива във вярата; светците] пред някой от пророците (ʿалейхимусселям), а казваме, че един пророк е по-добър от всички тях, взети заедно.

                99.         Ние вярваме в предаденото от достоверните източници относно техните керамат [чудесата, които ел-евлийавършат, ако Аллах пожелае].

             100.         Ние вярваме в признаците на Часа като появата на ед-Деджал, слизането на ʿИса ибн Мерйем (ʿалейхисселям) от небесата, и вярваме, че слънцето ще изгрее оттам, откъдето залязва, и в излизането на Даббет-ул-Ерд от мястото му.

             101.         Ние не приемаме за истина онова, което говорят врачките и гадателите, нито нечии твърдения, които противоречат на Книгата, суннета и ел-иджмаʿ [единодушното мнение] на общността.

             102.         Ние смятаме, че единството на общността е истинският правилен път, а разделението е отклонение и разруха.

             103.         Религията при Аллах и на небесата, и на земята е една и това е Ислямът. Всевишния Аллах казва: „Ислямът е религията при Аллах.” [Али ʿИмран 3:19] И казва Всевишния: „…и одобрих Исляма за ваша религия.” [ел-Ма’иде 5:3]

             104.         И той [Ислямът] е между ел-гулювв [преувеличаването] и ет-тексир [омаловажаването], между ет-тешбих [оприличаването на качествата на Аллах на нещо сътворено] и ет-теʿтил [отричането на качествата на Аллах], между ел-джебр [фатализма; вярването, че човек няма свободна воля] и ел-кадер [пълното отричане на предопределената от Аллах съдба] и между ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Аллах] и ел-ийас [отчаянието и изгубването на надежда за милостта на Аллах].

             105.         Това е нашата религия и нашето убеждение, и явното от тях, и скритото в сърцето, и пред Аллах ние се отричаме от онзи, който е против това, което казахме и разяснихме.

Молим Всевишния Аллах да ни направи твърди във вярата и да я запечата в нас, да ни пази от заблудените възгледи, изопачените мнения и отклонените секти като ел-Мушеббихе, ел-Муʿтезиле, ел-Джехмиййе, ел-Джебриййе, ел-Кадериййе и другите като тях, които се отклониха от суннета и ел-джемаʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и попаднаха в заблуда. Отричаме се от тях и според нас те са в грешка и заблуда. И при Аллах е помощта и закрилата!

Advertisements
Published in: on 20.07.2010 at 13:50  Коментарите са изключени за Ел-Акиде ет-Тахавиййе  
%d bloggers like this: