Същността на Най-великото име (исму-л-азам) и на нощта Кадр

Същността на Най-великото име (исму-л-азам) и на нощта Кадр

 

Три месеца са едни от най-важните периоди от време за извършване на добрини
за доближаване до Аллах: Реджеб, Шабан и Рамазан. През тях мюсюлманите
трябва да се приготвят за посрещането на Нощта на предопределението – Нощта
Кадр, която Аллах описва в Курана така:

“Нощта Кадр е по-добра от хиляда месеца.” [ељ-Кадр̣: 3]

– което е осемдесет и няколко години, т.е. по-добра от целия живот…

Можете да прочетете целия материал ТУК

Мевлидът – проверка на реалността

Мевлидът – проверка на реалността

 

IMG_3393

След известно размишление, реших да хвърля бялото си кепе дълбоко във въпроса за консенсуса относно мевлида. Това е често дискутиран и оспорван въпрос сред нашите братя. Едната страна защитава тази практика, а другата я отхвърля. Това е объркваща тема за много от вярващите, защото тя не е едно от задълженията в религията [, че да бъде всеобщоизвестна]. Също така, това е практика, за която няма известни данни чак до по-късните времена от историята.

“Сподвижниците-сахаба не са празнували мевлид!”

Самият факт, че сподвижниците не са празнували мевлид не значи, че и ние не трябва да го празнуваме, защото има много неща, които ние правим без те да са извършвани от тях. Куранът, който четем в наши дни е от печатна машина, а не ръкопис. Това значи ли, че ние не трябва да четем такъв Куран, защото сподвижниците никога не са чели печатни издания на Курана?

Сподвижниците също не са изучавали теджвид [теоретичната наука свързана с правилното четене и изговаряне на думите от Курана]. Това значи ли, че за нас е бидат да изучаваме теджвид? Още повече, че ако ние не изучаваме теджвид няма да бъдем способни да четем правилно Курана!

Сподвижниците никога не са използвали интернет като средство за придобиване на познание, нито пък са слушали аудиозаписи на лекции. Това значи ли, че и ние трябва да престанем да ползваме интернет, защото те не са го ползвали?

Вие возите ли се на самолет за да стигнете до Саудитска Арабия при извършване на хадж? Но сподвижниците никога не са използвали самолет! Те са се придвижвали чрез коне, магарета или пеша. И така, вие готови ли сте да извървите пеша целия път до Саудитска Арабия? Аз не мисля, че сте! Какво се опитвам да кажа? Това, което се опитвам да кажа е, че ние вършим много неща, които сподвижниците-сахаба не са вършили.

И сега, ако вие наистина сте твърдо решени да не правите нищо, което сподвижниците не са правили, тогава ми изпратете своите коли, телефони, новопостроени къщи и т.н. Нека да проверим на практика, дали наистина сте убедени в това, което говорите!

Дали сподвижниците-сахаба обичаха Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]?

Разбира се, не ще и питане! Именно тази любов е същността на мевлида, защото същността му е възстановяване на връзката на сърцето с Причината за нашето спасение, а именно самия Пророк [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. И така, когато вие участвате в мевлид, то вие правите същото, което и сподвижниците-сахаба са правили – а именно възстановяване на връзката на сърцето ни с Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. Мевлида е средство за придобиване на тази обич по същия начин, както самолетът е средство за извършване на хадж, отпечатаният Куран е средство за нашето четене и т.н. Затова, по своята същност, тази практика е следване на стъпките на сподвижниците-сахаба [Аллах да е доволен от тях].

Погледнете само как сподвижниците-сахаба се бореха за капките от водата, останала след вземането на абдест от Пророка [Алллах да благослови и приветства него и семейството му]! Също как се състезаваха дори за кичурче от благословената му коса! Също обяснението на един от сподвижниците как Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе най-любимия човек за него! И как всеки един от сподвижниците смяташе именно себе си за най-специалния човек при Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му].

Обичта към Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е основна съставна част от тази религия и без нея мюсюлманите щяха да бъдат нищо повече от празни черупки. И не ще и дума, че това по никакъв начин не противоречи на обичта ни към Всевишния Аллах. Ако вие все още отричате мевлида, защото смятате, че това е нововъведение-бидат – добре! Но дори при това, вие трябва да бъде щастливи от факта, че Пророкът [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе роден на този свят, защото ако той не бе роден, то света нямаше да бъде такъв, какъвто е.

“Ранните поколения предци не го празнуваха!”

Обичта на ранните поколения към Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе изразена в толкова многобройни примери, че за тях не съществуваше нужда от конкретно отбелязване на мевлида. Но следващите поколения не бяха толкова силни и затова мевлида бе лек за тяхната болест.

По същия начин, както огласовките-харакят не се отбелязваха в Курана до времето на имам Али [Аллах да е доволен от него], чак до около четиридесета година по лунния календар – хиджра. [За по-подробна информация вижте следващата снимка от Курана отпечатан от “Дар ел-Меарифе”.] А точките на буквите не се отбелязваха чак до времето на халифата на Абдулмелик ибн Меруан през 685 г. по слънчевия календар, което пък е приблизително 50 години след заминаването на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] от този свят.

Повечето сподвижници четяха Курана без да имат нужда от огласовки или точки на буквите. Можем ли и ние така? Аз не мисля така! Повечето от нас са неспособни да четат Курана на арабски, камо ли да го четат без точки или огласовки. И така ние вършим нещо, което сподвижниците не са вършили. Следователно аргументът [че сподвижниците-сахаба не са вършили такова нещо] няма каквато и да било тежест, защото всички ние щяхме да сме изгубени без огласовките и точките на буквите в Курана.

IMG_3462

Думите

Думата “мевлид” означава “рождение”, като нейният често употребяван индо-пакистански еквивалент е “миляд”. [Съответно нейния турско-български еквивалент е “мевлют”.] Като има съвсем леко вариране в смисъла на двете. Оригиналното значение на тази думата مولد е “раждам”, “давам плод”. [Hans Wehr, 1285 стр.] Също مولد значи “рождение”, “рожден ден” и т.н. Думата ميلاد от своя страна означава “рождение” и “време на рождението”. Интересно е как същия източник посочва, че думата “мевлид” се използва за рождението на пророка Мухаммед [Аллах да благослови и приветства него и семейството му], а думата “миляд” едновременно за рожденията на пророка Мухаммед и пророка Иса [Аллах да ги благослови и приветства].

Има известна разлика между Мевлид и Коледа. Най-важната от тях е, че ние знаем, че рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е на 12-тия ден от месец Рабиул Еввел, като това е преобладаващото становище. И ние не празнуваме толкова конкретната дата, колкото раждането му и благословеното му същество. Това са съществени разлики с Коледа, защото не ни е известна точната дата на рождението на пророка Иса [Аллах да го приветства]. Освен това при Коледа има прекалено много практики, които не са свързани с Християнството, а са свързани с други религии, за да бъде тя посветена на Иса [Аллах да го приветства]. Мерйем ражда Иса през пролетта. Разбираме това от споменато в Курана, че по време на раждането на нея й биват дадени фурми-рутаб, които са в наличност само през този период от годината. Затова тези двете [Мевлид и Коледа] са различни неща, които не съвпадат. Също така мюсюлманите не трябва да отбелязват празниците на други религии, което би било причина да бъдат счетени за част от тази религия.

Джулюс

Арабската дума جلوس означава стоене за дълъг период от време. На Урду тя би могла да значи “шествие”, “процесия”. Това е думата, която се използва за шествията по време на мевлид в индо-пакистанските региони. Сядането или стоенето [джулюс] е след самото шествие, когато храната се поднася. И от този момент нататък никой не може да се придвижи за период от няколко часа. Онова, което се случваше в индо-пакистанските райони беше бедни немюсюлмани, които идваха да се нахранят. И това бе добър способ бедните да получат нужното тям по косвен начин, макар че същото не важи и за Великобритания. Така разбираме колко важен бе мевлида за разпространението на Исляма в този регион. Все едно става въпрос за нашид-концерт [иляхи-концерт], който е на публично място без да се изискват билети така, че всеки желаещ да може да присъства. И така немюсюлманите биват “завладени” от съответните песни или мелодии и евентуално впоследствие стават мюсюлмани. Отново това вече няма ефекта, който имаше някога.

Изглежда странно, че някои от по-възрастните хора карат насила по-младите да присъстват на честването на мевлида. Любовта не е нещо, което може да се получи вследствие на принуда, нито пък може да бъде научена чрез сила.

Аз намирам името за забавно [за не особено точно], но въпреки това има начини то да бъде оползотворено. Когато организацията на събитието е на добро ниво, например бъдат раздавани сладки, има кратки брошури, обясняващи неговата цел и т.н. Организиран по този начин, мевлида може да бъде косвен призов към Исляма. В противен случай, той може да изглежда все едно пакистанците превземат чужда територия и е време да се повика полицията! Също така по-добре за жените би било да не участват в шествията, защото някои “чичовци” могат да им кажат неприятни неща.

Преди смятах, че тези шествия са нещо строго специфично за индо-пакистанския регион, но в действителност те са нещо популярно сред много мюсюлмански страни, като Египет, Медина, Йемен и др.

Дискотечните [новогодишните] осветления

Странно е да видим как мевлида се празнува, чрез най-различни осветления. Какъв вид обич се изразява, чрез запалването на светлини? Мевлида не е като Коледа с нейните осветления. Освен това истинските светлини се намират в имената на Аллах, неговия Пророк [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] и неговите сандали.

Вероятно тези хора го правят с добро намерение, но въпреки това те навлизат в сива територия. Ако вие не осеяте цялата улица с такова осветление, това изобщо не значи, че вие не сте истински суннити!

Като цяло мюсюлманите трябва да наблегнат върху празнуването на байрямите и по този начин да не позволят децата им да бъдат засегнати от влиянията на други [немюсюлмански] празници.

Що се касае до [безразборното] смесване на мъже и жени, то не е позволено. Това е ясно и добре известно. Но ако това се случи, то е по вината на отделни индивиди, а не на групата като цяло.

Това не е безверие-куфр или съдружаване-ширк

За да бъде дадено нещо безверие или съдружаване е необходимо да има ясно правило за това. И макар и мевлидът да не е нещо, за което има ясно нареждане в шериата, то има своите дълбоки основания. По време на мевлида се чете Куран, пеят се иляхи, изнасят се лекции и се раздава храна. Всичко това е утвърдено от Свещения закон. Именно по тази причина то е добро нововъведение [бидат хасене], а не е лошо нововъведение [бидат сеййи’е], като например да кажем, че задължителните молитви в денонощието са шест.

И така, мевлидът не може да бъде безверие или съдружаване, защото ние не заявяваме божествеността на каквото и да било друго освен Всевишния Аллах. А що се касае до търсенето на благословия посредством Пророка [Аллах да го благослови и приветства], което е известно като “тевессул”, то това е позволено от мнозинството учени от четирите школи. В същността си тевессул представлява призоваване на Аллах, чрез Неговото най-любимо творение. Има достатъчно хадиси по тази тема, затова ги потърсете. Единствено вахабиите и селефиите, чиито главен източник е ибн Теймиййе, не признават това. Всички учени от четирите мезхеба преди времето ибн Теймиййе са единодушни по този въпрос, включително и първите три поколения. Кои са тогава праведните предци, на които тези “селефии” се позовават?

За да се каже за нещо, че е куфр или ширк, то трябва да бъде пределно ясно и отвъд всякакво съмнение. А когато вахабиите предявяват претенции за това те винаги използват неправилни сравнения. Отгоре на това сравнението не може да бъде база за претенции за куфр или ширк. Призоваването на друг освен Аллах може да бъде безверие единствено тогава, когато то е придружено с действителното обожаване на този друг. Но такова нещо при мевлида няма, защото единствения обожествяван е Аллах. Тези обвинения в куфр и ширк не само, че са безпочвени и погрешни, но отгоре на това са клевета към другите мюсюлмани. А тази клевета е един от най-големите грехове.

Смърт и рождение в една и съща дата

Някои използват глупавия аргумент, че рождената дата и датата, на която Пророка [Аллах да благослови и приветства него  и семейството му] напуска този свят съвпадат. А именно 12-ти, Рабиул Еввел. Те казват, че ние празнуваме рождението му едновременно със смъртта му.

Повечето книги, които проверих наистина споменават тази дата [12-ти, като датата, в която Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, си отива от този свят]. Само две книги: “Нур ел-Йекин” на шейх ел-Хадрами и “Несеб ел-Лебиб” на Умер ел-Мухадар ел-‘Алеви, споменават 13-ти. Също някои споменават понеделник или вторник, като ден на смъртта.

Имам Сухейли споменава в “Рауда ел-Унф” [3/270]: “Повечето са на мнение, че датата е 12-ти Рабиул Еввел. Също не е автентична [информацията], че Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, си заминава от този свят през понеделник 13-ти, 14-ти или 15-ти. Мюсюлманите са единодушни, че деня Арафе [въпросната година] се пада в петък и че той е деветия ден от месец Зу-л-Хижже…” Ел-Хауармази  казва, че датата е първи от Рабиул Еввел [“ел-Ишара иля Сира Сеййидина Мухаммед” на ‘Аля ед-Дин ел-Бекраджи, 252 стр.].

Тъй като имам Сухейли има коментар върху класическото произведение “Сира” на ибн Хишам, аз приемам неговото мнение, че датата на смъртта на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е 1-ви или 2-ри от Рабиул Еввел. Датите 12-ти, 13-ти и 14-ти не са сигурни според него.

Но дори и да приемем, че дните на рождението и смъртта съвпадат, това няма никакво значение, защото ние празнуваме и почитаме неговия живот. Има симетрия в това датите на рождението и смъртта му да съвпадат. Като една окръжност, която започва и свършва в една и съща точка. А онези, които казват, че чествайки рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] ние честваме и неговата смърт, трябва да бъдат изключително внимателни да не го обидят, защото обидят ли го – това може да доведе до безверие.

Някои доказателства, които трябва да бъдат взети под внимание

Някои от най-силните доказателства се съдържат в книгата на имам Касталляни, посветена на тази тема.

Аише каза: “Имаше един еврейски търговец в Мекка в нощта, която Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] беше роден. Той търсеше: “О, хора на Курайш, има ли новородено сред вас?”, а те отговориха: “Не знаем.” Той каза: “Тази вечер Пророкът на тази последна общност ще бъде роден. Между рамената му има печат с кичур от косми, подобно на гривата на кон.” Тогава те го придружиха и влязоха при майката на Пророка, като я попитаха може ли да видят сина й. Тя им го подаде, а те откриха гърба му и видяха този белег, като евреинът изпадна в безсъзнание. Когато се свести те го попитаха: “Какво ти е? Какво ти стана?” Той отговори: “Кълна се в Аллах, пророчеството напусна синовете на Исраил!”” [предаден от ел-Бейхаки]

Ел-Хаким предава, че Пророкът [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе роден в Мекка в къщата на Мухаммед ибн Юсуф. Той бе кърмен от Сувейба – освободена робиня от ебу Лехеб. Той я освободи в момента, когато тя му съобщи радостната вест за рождението на Пророка. След смъртта на ебу Лехеб, той бе видян на сън и бе попитан: “Какво стана с теб?” Той отговори: “Аз съм в Огъня. Но ми се дава отдих всеки понеделник, когато получавам възможност да пия вода през пръстите си.” – като той направи знак с двата си палеца. “Това чудо е заради освобождаването на Сувейба, когато ми поднесе радостната вест за раждането на Пророка.”

Ибн ел-Жезери казва: “Ако безверникът ебу Лехеб, прокълнат в Кураничното откровение бе възнаграден, заради радостта си от пророческото рождение, какво да кажем за мюсюлманите от неговата общност, които също се радват на него и правят най-доброто на което са способни, заради обичта си към него? Кълна се в живота си! Наградата им от Прещедрия Аллах ще бъде влизане в градините на блаженството, отрупани с даровете на Всевишния!”

(http://www.sunnah.org/ibadaat/three_frameset.htm)

Наказанието на ебу Лехеб бе олекотено, заради радостта му от рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. Затова ние трябва да сме щастливи, че той бе роден, защото той донесе до нас Исляма, с който се гордеем.  Тук не става въпрос за вяра или безверие, а за това дали сме щастливи от това рождение. Тъй като Исляма все още не беше обявен по това време, безверието на ебу Джехл не е отчетено в това предание. Но ако искаме да го вземете под внимание, тогава трябва да знаем, че тази радост помогна да бъде олекотено мъчението на един от най-лошите врагове на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] а какво остава за нас – които вярваме в него и в Аллах? Какво бихме получили ние? Ако ние не сме радостни от неговото рождение, то тогава трябва да се замислим сериозно над себе си.

Ето и едно предание, цитирано от вахабийско-селефийски сайт, заедно с техния [английски] превод: [http://sunnah.com/nasai/49/48]

أَخْبَرَنَا سَوَّارُ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ، قَالَ حَدَّثَنَا مَرْحُومُ بْنُ عَبْدِ الْعَزِيزِ، عَنْ أَبِي نَعَامَةَ، عَنْ أَبِي عُثْمَانَ النَّهْدِيِّ، عَنْ أَبِي سَعِيدٍ الْخُدْرِيِّ، قَالَ قَالَ مُعَاوِيَةُ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ إِنَّ رَسُولَ اللَّهِ صلى الله عليه وسلم خَرَجَ عَلَى حَلْقَةٍ – يَعْنِي مِنْ أَصْحَابِهِ – فَقَالَ ‏“‏ مَا أَجْلَسَكُمْ ‏“‏ ‏.‏ قَالُوا جَلَسْنَا نَدْعُو اللَّهَ وَنَحْمَدُهُ عَلَى مَا هَدَانَا لِدِينِهِ وَمَنَّ عَلَيْنَا بِكَ ‏.‏ قَالَ ‏“‏ آللَّهِ مَا أَجْلَسَكُمْ إِلاَّ ذَلِكَ ‏“‏ ‏.‏ قَالُوا آللَّهِ مَا أَجْلَسَنَا إِلاَّ ذَلِكَ ‏.‏ قَالَ ‏“‏ أَمَا إِنِّي لَمْ أَسْتَحْلِفْكُمْ تُهَمَةً لَكُمْ وَإِنَّمَا أَتَانِي جِبْرِيلُ عَلَيْهِ السَّلاَمُ فَأَخْبَرَنِي أَنَّ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ يُبَاهِي بِكُمُ الْمَلاَئِكَةَ ‏“

Предава се от ебу Сеид ел-Худари, който казва: “Муавия [Аллах да е доволен от него] каза: “Пророкът [с.а.с.] отиде до група хора – т.е. неговите сподвижници – и каза: “Какво правите?” Те казаха: “Събрахме се за да се помолим на Аллах и да Го възхвалим задето ни напъти към Неговата религия и задето ни благослови чрез теб.” Той каза: “Питам ви в името на Аллах, това ли е единствената причина?” Те казаха: “Кълнем се в Аллах, не се събрахме поради никаква друга причина!” Той каза: “Не ви карам да се закълнете, защото ви подозирам, а защото Жибрил дойде при мен и ме извести, че Аллах, Всемогъщият и Всевишният се хвали с вас пред ангелите.””” [Сунен ен-Нисяи, 5426, 49-та книга, 48-ми хадис, английски превод, 6-ти том, 49-та книга, 5428-ми хадис.]

Това може би е едно от най-силните доказателства за мевлида. Сподвижниците се събрали за да благодарят на Аллах Всевишния, заради изпращането на Пророка Му [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. И точно това е един от главните елементи на мевлида. Това е било мевлид, без да се нарича мевлид и единствената му разлика с наши дни е това, че ние сме му дали името “мевлид”. Сподвижниците-сахаба празнуваха по свой начин мевлида. Също така забележете, че самите вахабии са оценили този хадис, като автентичен-сахих и поради тази причина не могат да го отрекат. И ако те го отрекат, това би означавало, че те отричат достоверен хадис [, което те смятат за един от най-големите грехове]!

Що се касае до възражението, че това е фиксирано годишно събитие, то хадисът не споменава определено време. А твърдението, че това може да се прави само веднъж годишно е равносилно на добавяне на техни собствени думи към хадиса. Мевлида може да се празнува по всяко време, без никакво ограничение.

По същото време следващата година

Ние написахме тази статия със съзнанието, че тя може да бъде полезна всяка година. Защо тези учени, които по цяла година нищо не правят, изведнъж се активизират точно при мевлида. Те приличат на Mumra от Thundercats. После не  се чува нищо от тях, чак до следващия мевлид. Тогава те се появяват отново със статия, чието заглавие е толкова дълго, колкото и самото й съдържание.

Единственото нещо, което правят е да кажат, че мевлида не е нововъведение-бидат, без да обяснят каквото и да било на онези, които са против него. По-добре този спор да бъде разрешен чрез рационални аргументи вместо с безсмислици и обиди.

След като вече разбрахме, че няма ограничение относно мевлида, виждаме че той може да бъде честван по всяко време. И ако вие решите да организирате мевлид по което и да било време, никога не мамете член от Ехл ел-Бейт [Аллах да ги приветства], нито пък който и да било мюсюлманин или немюсюлманин.

Все още не сте убедени

В крайна сметка от вас зависи дали ще празнувате мевлида или не и никой не трябва да ви принуждава. И ако вие решите да го почетете, тогава ще усетите обичта на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]! Това не е задължение според законите на шериата, но е задължение според законите на любовта. Също мевлида трябва да съдържа поне малко учение за живота на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му].

И така може да кажете, че мевлида е бидат, но любовта е суннет. Или пък може да кажете, че е бидат хасене – добро нововъведение. Или пък може да кажете, че е мустехабб – желателно дело, което е практика на сподвижниците. Но онова, което не може да кажете е да го отречете изцяло и да кажете, че то няма никаква база в Исляма. За него свидетелстват и гореспоменатия хадис и любовта на сподвижниците. Но както много други неща, той имаше ранен период, през който все още нямаше свое собствено име.

Но онова, което не трябва да правите в никакъв случай е да кълнете онези, които го честват или да ги наричате безверници и съдружаващи. Това изобщо не е правилно, тъй като сподвижниците също са чествали своеобразно мевлида, макар и това да се отрича от останалите. Но моля ви, на всяка цена избягвайте споровете, защото изобщо не е хубаво да видиш “брадатите” във война по между си.

Нито пък трябва да гледате с лошо око на онези, които не честват мевлида. Някои от тях го правят, защото не го разбират, затова дайте им нужното пространство за да го разберат. Други пък може да не го честват, заради начина по който се отбелязва, макар и да са съгласни с него по принцип.

Надяваме се, че този материал хвърли светлина по въпроса поне за някои от вас и нека с позволението на Всевишния Аллах никога не преставаме да търсим напътствието!

MADINA15

Източник: шейх Арфан Шах ел-Бухари

Бележките в правоъгълните скоби са пояснение на превода с изключение на благословиите саляту-селям след имената на Пророка, сподвижниците и мюсюлманските учени, които са част от оригинала.

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2015/12/mawlid-reality-check.html

Ето и някои материали на английски и български език, свързани с темата:

“Хусн ел-мексид фи амел ел-мевлид” на имам ес-Суюти:

http://www.sunnah.org/publication/mawlid01.html

Исторически данни:

http://www.sunnah.org/arabic/mawldhouse/history_of_the_mawlid_house.htm

Четиридесет хадиса за добрия характер:

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2014/07/40-hadith-honourable-character-and.html

Четиридесет хадиса за Ехл ел-Бейт:

Английски:

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2014/07/forty-hadiths-virtue-of-ahl-al-baytthe.html

Български:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/arbain-ahl-al-bayt-an-nabhani.pdf

Четиридесет хадиса за правата на мюсюлманите:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/arbain-ahl-al-bayt-an-nabhani.pdf

Четиридесет хадиса за чудесата:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/arbain-ahl-al-bayt-an-nabhani.pdf

Published in: on 04.02.2016 at 22:51  Comments Off on Мевлидът – проверка на реалността  
Tags: ,

Разликите в намаза между мъжа и жената

Разликите в намаза между мъжа и жената

Някои хора смятат, че всички правила в намаза са еднакви за мъжете и жените. Те също твърдят, че хадисът: „Кланяйте се, както ме виждате аз да се кланям“ е общ и че следва да се прилага еднакво и от мъжете, и от жените. Трябва да се разбере обаче, че собствените ни тълкувания и заключения от този хадис не могат да се съгласуват с другите хадиси на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и с постановленията и практиките на сподвижниците [сахабе] и техните последователи [табиʿин] (радийеллаху анхум).

Шериʿатът предписва различни правила за мъжете и жените по отношение на много въпроси, свързани с намаза. Например:

  • Петъчният намаз е фард за мъжете, но не и за жените; байрамският намаз е ваджиб за мъжете, но отново не и за жените.
  1. Тарик ибн Шихаб (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Петъчният намаз в джемаʿат е задължение за всеки мюсюлманин, с изключение на четирима: роб, жена, дете и болен. (Сунен Ебу Давуд 1067, Мустедрак ел-Хаким 1062. Хаким го определя като сахих, а Зехеби е съгласен с това.)

  1. Умм Атиййе (радийеллаху анха) казва като част от по-дълъг хадис:

Беше ни забранено да следваме погребения; и няма петъчен намаз за нас. (Сахих Ибн Хузейме 1722)

  • Наградата за груповия намаз на мъжете е 27 пъти по-голяма отколкото за индивидуалния им намаз. Противно на това, жената получава най-голяма награда за онзи свой намаз, който кланя прикрита в най-затънтените части на дома си.
  1. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Намазът на жената в нейната мехда [частта за уединение в стаята й] е по-добър от намаза й в нейната худжра [личната й стая], а намазът в нейната худжра е по-добър от намаза й в нейния бейт [дом]. (Сунен Ебу Давуд 570, Сахих Ибн Хузейме 1690)

  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Най-обичаният от Аллах намаз на жената е онзи, който тя кланя в най-тъмната част на дома си. (Сахих Ибн Хузейме 1691, Таберани в ел-Муʿджем ел-кебир, както е предаден от хафиз Хайсеми 2/35. Хафиз Хайсеми казва, че разказвачите на хадиса са надеждни.)

  • За разлика от мъжете, жените не трябва да четат езан и икамет.
  1. Есма (радийеллаху анха) предава като част от по-дълъг хадис, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Няма езан, икамет или петъчен намаза за жените. (Сунен ел-Бейхеки 1921)

  1. Ибн Умер (радийеллаху анх) казва:

Няма езан и икамет за жените. (Сунен ел-Бейхеки 1920)

  1. Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Аллах не приема намаза на зряло момиче, ако не е покрило главата си. (Муснед Ахмед 24012, Сунен Ибн Мадже 655, Сунен Ебу Давуд 641, Сунен ет-Тирмизи 377, Сахих Ибн Хузейме 775, Мустедрак ел-Хаким 917, Сунен ел-Бейхеки 3254. Хаким го определя като сахих, а Зехеби е съгласен с това.)

  • Жена не може да води мъжете в намаз.
  1. Ебу Бекра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Никога не ще сполучат онези, които определят жена [за водач] над себе си. (Муснед Ахмед 19507, Сахих ел-Бухари 4163, Сунен ет-Тирмизи 2262, Сунен ен-Неса’и 5388)

  1. Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анх) предава като част от по-дълъг хадис, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Знайте, че жена не трябва да води мъж в намаз. (Сунен Ибн Мадже 1081, Сунен ел-Бейхеки 5131)

  • С цел да поправят или възпрат от нещо имама в намаза, мъжете трябва да кажат „субханеллах“ на глас, докато на жените им е позволено само да пляснат с ръце.
  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Тесбихът е за мъжете, а пляскането с ръце – за жените. (Сахих ел-Бухари 1145)

Различните пози и постановленията по отношение на намаза на жените не са измислени от определена група или даден човек, а са научени от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Той е бил първият, който е направил разлика между намаза на мъжа и жената.

  1. Язид ибн Ебу Хабиб предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) минал покрай две жени, които кланяли намаз. Той казал:

Когато се покланяте в седжде, нека част от тялото ви да се притисне о земята, защото жените не са като мъжете в това отношение. (Ебу Давуд в ел-Мерасил, Сунен ел-Бейхеки 3201)

  1. Ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Когато жената сяда в намаза, тя трябва да постави едното си бедро върху другото, а когато отива на седжде, трябва да притисне стомаха към бедрата си по начин, който е най-прикриващ за нея. Наистина Аллах гледа нейното сядане: „О, ангели, правя ви свидетели, че я опростих!“ (Сунен ел-Бейхеки 3199. Той определя този хадис като даʿиф)

  1. Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

О, Ибн Худжр, когато се кланяш, нека ръцете ти се изравнят с ушите. А жената трябва да вдига ръцете близо до гърдите си. (Таберани в ел-Муʿджем ел-кебир 22/19, номер 28. Хафиз Хайсеми казва: „Таберани го предава като част от дълъг хадис на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) с верига на Меймуне бинт Худжр, която го предава от леля й Умм Яхя бинт Абдулджеббар. Не съм установил самоличността й, но останалите разказвачи са надеждни.“)

От горните хадиси извличаме някои важни и основни принципи, свързани с намаза на жената:

  • Правилата за намаз не винаги са еднакви за мъжете и жените.
  • Позата, която е суннет за жените във всяка част на намаза, е онази, която е най-прикриваща за нея.

Имам Бейхеки казва:

Всички правила в намаза, в които жената се различава от мъжа, се основават върху принципа на сетр [прикритост]. Това означава, че на жената й е повелено всичко онова, което е по-прикриващо за нея. Следните раздели с хадиси обясняват това в подробности. (Сунен ел-Бейхеки 2/314)

Както беше споменато и по-рано, тези различия в намаза на жената са предписани не от кого да е, а от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Такава е била практиката на целия уммет до ден днешен и може да се отрие също в постановленията на сподвижниците [сахабе] и последователите им [табиʿин]. Учените и правоведите и на четирите мезхеба винаги са признавали тези разлики и както може да се види в книгите им по фикх, винаги са спазвали горните принципи, когато са правели постановление, свързано с намаза на жената. По-долу са дадени няколко предания, описващи подробно постановленията и практиката на сподвижниците, на последователите им и на учените от различните правни школи.

Постановленията и практиката на сподвижниците

Халид ибн ел-Леджлядж предава като част от по-дълъг хадис, че на жените им е повелено да правят тераббуʿ [т.е. да извеждат десния крак към дясната страна на тялото и да поставят левия крак под десния], когато сядат в намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2783)

Нафиʿ разказва, че когато Сафиййе (радийеллаху анха) се кланяла, тя правела тераббуʿ. (Мусаннеф Абдурраззак 5074, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2784)

Нафиʿ предава също, че жените от семейството на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) правели тераббуʿ. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2789)

Ибн Умер (радийеллаху анх) веднъж бил попитан: „Как се кланяха жените по времето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)?“, а той отвърнал:

Те сядаха с кръстосани крака, докато не им бе повелено да правят ихтифаз [т.е. да се отпуснат на една страна, сядайки върху седалището. Това е малко или много същото като седл].“ (Предание, разказано от Ебу Мухаммед ел-Бухари, Кади Умер ибн ел-Хасан ел-Ешнани и Ибн Хусрув в техните Муснеди на хадисите на имам Ебу Ханифе)

Али (радийеллаху анх) казва:

Когато жената е на седжде, тя трябва да прави ихтифаз и да притиска бедрата си едни до други – а в преданието на Абдурраззак – да притиска бедрата си към стомаха. (Мусаннеф Абдурраззак 5072, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2777, мухаддис Зафер Ахмед Усмани 3/32 го определя като хасен)

Ибн Аббас (радийеллаху анх) бил попитан за намаза на жената, при което той отговорил:

Тя трябва да е свита и да прави ихтифаз. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2778)

Постановленията на последователите [табиʿин] и други учени

Ибн Джурайдж предава:

Попитах Ата: „Трябва ли жената да прави движения с ръце по време на текбир, подобно на мъжа?“, а той отговори: „Не трябва да вдига ръцете си за текбир по начина, по който мъжете го правят.“ После Ата демонстрира [начина, по който тя трябва да го прави]. Той постави ръцете си много ниско и ги дръпна към себе си. После каза: „Позата на жената в намаза не е като тази на мъжа.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5066, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2474)

Ата също казва:

Жената трябва да е свита, когато се покланя в рукуʿ: тя трябва да доближава ръцете до стамаха си и да е свита, колкото може повече. Когато се покланя в седжде, тя трябва да приближава ръцете близо до себе си и да притиска пазвата и стомаха към бедрата си – трябва да е свита, колкото може повече. (Мусаннеф Абдурраззак 5069)

Хасан ел-Басри казва:

Жената трябва да е свита по време на седжде. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2781)

Хасан и Катаде казват:

Когато жената се покланя, тя трябва да е свита, колкото може повече. Не трябва да позволява да има някакви отстояния между крайниците й, за да не се повдига седалището й.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5068)

Определен автор твърди, че всички описания на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се прилагат еднакво спрямо мъжете и жените, и че няма нищо в суннета, което да изключва жените от тези правила. С позволението на Аллах, съдържанието на този раздел ще даде отговор на неговото твърдение. Този определен автор също твърди, че това е становището и на Ибрахим ен-Нехаʿи, който е казал: „Действията на жената в намаза са същите като тези на мъжа.“ – предание, разказано от Ибн Ебу Шейбе (1/75/2), с достоверна верига от него.

Това не е каквото Ибрахим ен-Нехаʿи е казал, нито пък е неговото становище. Неговото предание, разказано от Ибн Ебу Шейбе, всъщност е с думите: „Жената сяда в намаза по същия начин, както мъжа.“ (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1/242, номер 2788) По някакъв начин това е било цитирано погрешно като: „Действията на жената в намаза са същите като тези на мъжа.“

В действителност другите предания на Ибрахим ен-Нехаʿи противоречат на горното предание. Неговото становище за намаза на жената, както е предадено от Ибн Ебу Шейбе и други, е следното:

Когато жената е на седжде, тя трябва да притиска стомаха към бедрата си. Не трябва да повдига седалището си, нито да оставя разстояния между крайниците си, както правят мъжете.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5071, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2782)

Той казва също:

Когато жената се покланя в седжде, тя трябва да долепва бедрата си едни до други и да притиска корема си към тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2779)

И казва още:

Жената трябва да сяда на едната си страна в намаза. (Мусаннеф Абдурраззак 5077, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2792)

Имам Бейхеки казва:

Всички правила в намаза, в които жената се различава от мъжа, се основават върху принципа на сетр [прикритост]. Това означава, че на жената й е повелено всичко онова, което е по-прикриващо за нея. Следните раздели с хадиси обясняват това в подробности. (Сунен ел-Бейхеки 2/314)

Ибн Кудаме ел-Мекдиси ел-Ханбели в своята книга ел-Мугни цитира имам Ахмед ибн Ханбел:

Смятам, че седл [поза, при която десният крак е изтеглен към едната страна на тялото, а левият крак е разположен под дясното бедро. По този начин седалището е положено директно на земята, а не върху левия крак, т.е. жената не трябва да е седнала върху краката си, а на седалището си, както се споменава в преданието на Али (радийеллаху анх)] е по-добър за жената.

Той цитира също и Али (радийеллаху анх), който казва:

Когато жената кланя намаз, тя трябва да прави ихтифаз и да притиска бедрата си едни до други. (Ибн Кудаме в ел-Мугни 2/135)

Имам Ахмед бил попитан как жената трябва да се покланя в седжде и да сяда за тешеххуд. Той казал: „Тя трябва да прави онова, което е по-прикриващо за нея.“ Той добавил също: „Тя трябва да прави тераббуʿ по време на тешеххуд и да изтегля краката на едната си страна [седл].“ (Меса’ил на имам Ахмед; предадено от сина му Абдуллах 373)

Според преданието на Ебу Давуд, имам Ахмед бил попитан как жената трябва да сяда в намаза. Той отговорил: „Тя трябва да притиска бедрата си едно до друго.“ (Меса’ил на имам Ахмед; предадено от Ебу Давуд, стр. 51)

Кади Ияд също цитира някои от селеф, че суннетът за жените е тераббуʿ. (Евджес ел-месалик 2/119)

Всичко до тук ясно показва, че намазаът на жената се различава в някои аспекти от намаза на мъжа и че тези разлики са установени не от кого да е, а от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем), след което същата практика е била продължена от известните сахабе и табиʿин. Както може да се види и от техните трудове, налице е единодушие между учените и на четирите школи по фикх по този въпрос.

Списък на различията между намазите на мъжа и жената

Тук са изброени някои от различията, споменати в ханефитските книги по фикх. Във всички пози и движения в намаза, в това число киям, рукуʿ, седжде и тешеххуд, жената трябва да практикува онова, което е най-благоприлично и прикриващо за нея.

В началото на намаза жената не вдига ръцете до ушите си, а само до раменете, близо до пазвата си. (Имам Ахмед ибн Ханбел също казва, че жената трябва да вдига ръцете си ниско, а според едно предание – не трябва изобщо да ги вдига.)

По време на киям жените поставят ръцете върху гърдите си. Те могат да ги вържат по някой от различните начини: чрез хващане или просто чрез поставяне на дясната длан върху външната част на лявата ръка.

За разлика от мъжете, при рукуʿ жените сгъват леко ръцете си към тялото, а не ги държат настрани. Поставят ръцете с прибрани пръсти върху коленете си, а не ги обхващат с разтворени пръсти. (В някои книги по ханефитски фикх се споменава, че при рукуʿ жените трябва също леко да свиват гърбовете и коленете си. Ханбелитският учен имам Хирки също казва: „Жената трябва да е свита при рукуʿ и седжде.“ (ел-Мугни 1/134)

Всъщност жените трябва да държат пръстите си събрани  във всички пози на намаза.

По време на седжде мъжете оставят разстояние между корема и бедрата си, както и между ръцете и страничната част на тялото, а жените притискат тези части едни до други.

Също по време на седжде мъжете не трябва да допират лактите до земята, а жените ги прилепват плътно до нея.

По време на сядането за тешеххуд мъжете сядат върху краката си, оставяйки дясното ходило изправено с пръсти, насочени към къбле, докато жените изнасят и двата крака надясно и сядат върху седалището си, без да вдигат дясното ходило.

Автор: шейх Рияду-л-Хак

Published in: on 21.08.2015 at 19:22  Comments Off on Разликите в намаза между мъжа и жената  

Движенето на показалеца по време на тешеххуд

Движенето на показалеца по време на тешеххуд

Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) предава, че

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал показалеца си, когато се кланял, но той не го движел. (Сунен Ебу Давуд 989, Сунен ен-Неса’и 1270, Сахих Ебу Аване 2/226, Сунен ел-Бейхеки 2786, Бегави 676. Имам Невеви определя този хадис като сахих [достоверен] в ел-Меджмуʿ 3/454)

От формулировката на този хадис се разбира, че постоянната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била просто да вдига пръста си, без да го движи. Това е правилният и установен суннет на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), който е признат и следван от мнозинството от уммета.

Определени хора обаче избират да движат показалците си по време на целия тешеххуд, смятайки, че това всъщност е суннетът. За довод те привеждат две предания – едното с първоизточник Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), а другото с първоизточник Ибн Умер (радийеллаху анх). Анализът на тези хадиси обаче разкрива, че те са по-малко достоверни от горния хадис и че значението им, както е разбрано и разтълкувано от хадисолозите – хората, които са ги записали и предали, е различно от това, което обикновено се дава като обяснение от онези, които четат изолирано тези хадиси.

1.Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) казва към края на по-дълъг хадис:

Той [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] сключи два от пръстите си, образувайки кръг с тях. После вдигна показалеца си и аз го видях да го движи, молейки се с него. (Муснед Ахмед 18391, Сунен ен-Неса’и 889 и 1268, Сахих Ибн Хузейме 223. След като цитира хадиса, Ибн Хузейме добавя: „Думите „да го движи“ не се споменават в никое предание, освен в това на За’иде.“)

Допълнението юхаррикуха (да го движи) е изолирано [шаз]. Много надеждни разказвачи предават този хадис, но не споменават нищо за движенето на пръста, освен един от тях. В другите хадиси по въпроса за вдигането на показалеца по време на тешеххуд също не се казва нищо за движенето му. Всъщност това категорично се отрича в достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), цитиран по-горе. Следователно допълнението юхаррикуха (да го движи) е шаз.

Горният хадис е предаден от Асим ибн Кулейб, от баща му, от Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх). Доста голям брой разказвачи го предават от Асим ибн Кулейб, но от всички тях единствено За’иде ибн Кудаме предава и допълнението юхаррикуха (да го движи).

  • Суфян ибн Уйейне го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18392), Хумейди (Муснед 885), Неса’и (Сунен 1263) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
  • Халид ибн Абдуллах ел-Васити го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Бейхеки (Сунен 2784).
  • Кайс ибн Рабиʿ го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
  • Ебу ел-Ехвес Селям ибн Селим го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ебу Давуд ет-Таялиси (Муснед 1020) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
  • Суфян ес-Севри го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Абдурраззак (Мусаннеф 2522) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/34).
  • Шуʿбе го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18376 и 18398), Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/35) и Ибн Хузейме (Сахих 697 и 698).
  • Абдуллах ибн Идрис ел-Еведи го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ибн Мадже (Сунен 912).
  • Зухейр ибн Муавийе го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18120) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/36).
  • Ебу Аване го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/38).
  • Абдулвахид ибн Зияд го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18371).
  • Бишр ибн ел-Муфеддал го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Неса’и (Сунен 1265) и Ебу Давуд (Сунен 957).

Всеки от горните разказвачи предава този хадис от Асим ибн Кулейб, но само с думите „вдигна показалеца си“ или „вдигна показалеца си, молейки се с него.“ Никой от тях, с изключение на За’иде ибн Кудаме, не предава допълнението юхаррикуха (да го движи). Това допълнение следователно е изолирано [шаз] и не може да се приеме, особено когато явно противоречи на достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), който категорично отхвърля движенето на показалеца, а също и при мълчанието на другите хадиси по въпроса за вдигането на показалеца, като тези на Ибн Умер, Ебу Хумейд ес-Саʿиди и Нумейр ел-Хузаʿи (радийеллаху анхум), в които не се споменава нищо за движене на пръста.

Трябва също да се помни, че Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) говори, след като е видял това действие на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) само веднъж, тъй като казва в началото на хадиса „Аз видях…“. От друга страна, Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) предава обичайната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), казвайки „той не го движеше“ [т.е. нормално така е правел].

2.Ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Движенето на пръстите в намаза прогонва шейтана. (Сунен ел-Бейхеки 2788, Ибн Адий 7/483)

Имам Бейхеки определя този хадис като даʿиф [слаб], казвайки: „Единственият, който предава този хадис е Мухаммед ибн Амр ел-Вакиди, и той не е достоверен.“ Хафиз Ибн Хаджер, хафиз Суюти и Мунави също го класифицират като даʿиф.

Имам Ахмед ибн Ханбел обявява Мухаммед ибн Амр ел-Вакиди за лъжец, а Ибн ел-Медини го обвинява в измисляне на хадиси. (Мизан ел-иʿтидал 7999).

Алляме Абдулхай Лякхневи пише в ес-Сияха:

Суюти цитира това предание на Ибн Умер (радийеллаху анх) в ел-Джамиʿ ес-сагир и го приписва на Бейхеки. Азиз казва в коментара си на ел-Джамиʿ ес-сагир: „Неговата верига [иснад] е слаба [даʿиф].“ Постановлението на шафиʿитските учени е, че е желателно да се вдига показалеца, без да се движи.“

Дори ако приемем „движенето на показалеца“ в тези предания, то ще допуснем, че тези думи се отнасят само до движението на вдигане на пръста по време на тешеххуда. Това е тълкуването, дадено от хадисолозите.

Бейхеки, който предава и двата хадиса в своя сборник, обяснява хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) по следния начин:

Движението, споменато в този хадис, вероятно означава само вдигането на пръста, а не продължителното му движене. Така този хадис ще може да се съгласува с хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх). (Сунен ел-Бейхеки 2787)

Шейху-л-хадис мевляна Зекерийя също предлага подобно обяснение в своето тълкуване на арабски език Евджес ел-месалик на ел-Муватта на имам Малик:

Повечето предания на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) съдържат думите „да го движи, молейки се с него“. Ясно е, че допълнението „молейки се с него“ е уточнение на думите „да го движи“ и не значи друго, освен самото движение на вдигане на пръста. (Евджес ел-месалик 2/117)

В подкрепа на това, той цитира Кешф ел-гумме, че Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) е казвал, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е движел показалеца си, освен при самото вдигане на пръста, и чрез вдигането на показалеца той е искал да изрази искреността си и единството на Аллах Теаля.

Той добавя също, че имам Неса’и също клони към подобно тълкуване. Това се подразбира от факта, че в своя Сунен той е добавил раздел, озаглавен „Мястото, към което трябва да се гледа в намаза, и движенето на показалеца“, но изненадващо той е не е включил хадиса за движенето на пръста. Всъщност той цитира противоположния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх).

Същото може да се каже за „движенето“, споменато в хадиса на Ибн Умер (радийеллаху анх), цитиран по-горе – че той се отнася до единичното движение на вдигане на показалеца и последващото му сваляне.

Хадисологът Халил Ахмед Сахаранпури, в опит да обясни това съгласуване между хадисите, пише Бедл ел-меджхуд – тълкуване на арабски език на Сунен Ебу Давуд:

Във виждането на ханефитските учени няма несъответствия между двата хадиса [хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), който говори за движенето на показалеца, и хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), който го отрича], защото те разясняват, че когато се вдига показалецът по време на тешеххуда, това се прави по време на отричането [при изричането на ля иляхе (няма друг бог)], и той се сваля по време на потвърждаването [при изричането на иллеллах (освен Аллах)]. Вдигането и последващото спускане на показалеца е онова, което се има предвид под „движене“ в хадиса. Що се отнася до отричането на движенето [в достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх)], то това се отнася за продължителното движене на пръста, което се практикува от някои представители на Ехли-л-хадис [наименованието, което носи групата на селефитите в Индустан]. (Бедл ел-меджхуд 5/320)

Постановленията на мезхебите

Шейху-л-хадис мевляна Мухаммед Зекерийя описва постановленията на четирите школи по фикх относно този въпрос, като цитира техните известни произведения. Той пише в Евджес ел-месалик, че становището на ханефитите, шафиʿитите и ханбелитите е едно и също, т.е. че показалецът не трябва да се движи продължително по време на тешеххуда. Някои шафиʿитски учени дори са мнение, че намазът се проваля при продължителното движене на пръста, защото това се счита за „прекалено действие“ – нещо, което е против общоприетото правило за запазване на спокойствие в намаза. И въпреки че той казва, че най-разпространеното становище на маликитските учени е това за движенето на показалеца в тешеххуда, той добавя, че Ибн ел-Касим, един от известните ученици на имам Малик, се противопоставя на това становище и се съгласява с мнозинството от учените. Той цитира и друг известен маликитски учен, Ибн ел-Араби, който силно се противопоставя на практиката на движене на пръста по време на тешеххуд.

Ибн ел-Араби казва в Арида ел-ехвези – тълкуване на Сунен ет-Тирмизи:

Пазете се от продължителното движене на пръстите по време на тешеххуд! Не обръщайте внимание на преданието на Утбиййе, защото то е проблемно. Озадачен съм от онези, които твърдят, че движенето на пръста е начин за отблъскване на шейтана. Знайте, че ако размахате един пръст срещу шейтана, той ще размаха десет срещу вас. Шейтанът може да бъде отблъснат само чрез искреност, отдаденост, молитва и търсене на защита при Аллах, а не чрез движене на пръста. Човек трябва да вдига пръста си само както е посочено в хадиса. Преданието на Ва’ил (радийеллаху анх), което съдържа думите „ръцете им се движеха под наметалата им по време на намаза“ не е достоверно и дори ако допуснем, че е достоверно, неговото правилно обяснение ще е, че тук се има предвид движението на ръката по време на разтварянето и събирането й. (Евджес ел-месалик 2/117, цитирайки Арида ел-ехвези)

Ибн ел-Хаджиб ел-Малики също ясно споменава в ел-Мухтасар, че най-известното становище на имам Малик е, че пръстът не трябва да се движи. Освен това, движенето на показалеца, дори според онези маликитски учени, които са на това мнение, е доста различно от непрекъснатото и строго размахване, което се практикува от някои хора.

Имам Невеви еш-Шафиʿи също категорично казва във Фетава и ел-Меджмуʿ (3/454), че движенето на пръста в намаза е нежелателно [мекрух].

Противно на това, което един определен автор твърди, становището на имам Ахмед ибн Ханбел и неговите последователи също е, че показалецът не трябва постоянно да се движи. Имам Ахмед бил попитан: „Трябва ли човек да вдига показалеца си в намаза?“, при което той отвърнал: „Да, енергично.“ Въпросът е бил относно вдигането на пръста, а не относно движенето му. Изключително странно е в такъв случай да се заключи, че практиката на имам Ахмед е била да движи показалеца си по време на тешеххуд.

Авторът на ер-Равд ел-мураббеʿ [кратък, общоприет труд по ханбелитски фикх] казва:

Той трябва да вдига показалеца си, без да го движи, по време на тешеххуда и дуʿата в намаза, както и при други поводи, когато е зает със споменаване [зикр] на Аллах, с цел да изрази еднобожието [тевхид].

Ибн Кудаме ел-Ханбели пише в ел-Мугни:

Той трябва да вдига показалеца си по време на споменаването на Аллах в тешеххуда, заради онова, което предадохме по-рано, и той не трябва да го движи, заради хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), предаден от Ебу Давуд: „Пратеника вдигаше показалеца си и не го движеше.“ (ел-Мугни 2/99)

Същият автор цитира и следния хадис: „Когато той вдигнеше пръста си, го движеше, молейки се с него, и казваше: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът.“

Изглежда, че това е цялостен хадис и че постоянното движене на показалеца е по-силно срещу шейтана, отколкото желязото. Всъщност това са два отделни хадиса. Думите: „Когато той вдигнеше пръста си, го движеше, молейки се с него“ са част от хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), а думите: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът“ всъщност са част от друг хадис, предаден от Нафиʿ, чието цяло предание е следното:

Нафиʿ предава, че когато Ибн Умер (радийеллаху анх) се кланял, той вдигнал показалеца си, насочил погледа си към него и казал: „Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) рече: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът.“ (Муснед Ахмед 5964, Беззар, както е цитиран в Кешф ел-естар 563)

В хадиса на Нафиʿ не се споменава нищо за движене на пръста, а само за вдигането му. Двете отделни предания не бива погрешно да се поставят заедно и да създават впечатлението, че всъщност са един хадис относно постоянното движене на показалеца по време на тешеххуд.

Вдигането на показалеца

Учените от ханефитската школа са на мнение, че показалецът трябва да се вдига по време на отричането [ля иляхе] и да се спуска по време на потвърждаването [иллеллах]. Някои учени също казват, че повдигането на показалеца и стискането на останалите пръсти се прави с цел дуʿа след тешеххуда (както се споменава в горния хадис), ето защо пръстът трябва да се задържи вдигнат до края на намаза. Това ясно е упоменато в следния хадис:

Шихаб (радийеллаху анх) казва: „Дойдох при Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато той се кланяше. Той бе поставил лявата ръка върху лявото си бедро, дясната ръка върху дясното си бедро и бе протегнал показалеца си, казвайки: „О, Ти, Който преобръщаш сърцата, затвърди сърцето ми върху религията Ти! (Я, Мукаллибе-л-кулюби, себбит калби ʿаля диник!)“ (Сунен ет-Тирмизи 3587. Мухаддис Зафер Ахмед Усмани казва, че няма недостатъци във веригата на този хадис.)

Подобен хадис се предава от Ебу Яʿля ел-Мевсили в неговия Муснед с думите: „сочейки с показалеца си“, вместо „бе протегнал показалеца си“. (Ебу Яʿля, както е цитиран от Ибн Хаджер в ел-Металиб ел-Алийе 539)

Горното значение е предадено и в следните хадиси:

Нумейр ел-Хузаʿи (радийеллаху анх) предава, че е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато е седял в намаза. Той бил поставил дясната ръка върху дясното си бедро и бил вдигнал показалеца си леко свит, докато се кланял. (Муснед Ахмед 15439, Сунен Ебу Давуд 991, Сунен ен-Неса’и 1274, Ибн Хиббан 1943)

Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) разказва:

Кланях намаз зад Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и си казах: „Ще запазя намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Когато той седна за тешеххуд, той положи лявото си ходило върху земята и седна върху него, постави лявата длан върху лявото си бедро и дясната ръка върху дясното си бедро. После той оформи кръг със средния пръст и палеца си и започна да се моли с другия [т.е. с показалеца]. (Саʿид ибн Менсур, както е цитиран от имам Нимави (Асар ес-сунен 457). Хадисът е предаден също и от имам Тахави (Шерх меʿани ел-асар 1/259). Имам Нимави казва, че веригата му е достоверна. Подобен хадис е предаден и от Ебу Давуд ет-Таялиси (Муснед 1020).)

Той предава също:

Видях Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да прави кръг с палеца и средния си пръст, и да вдига този до него [т.е. показалеца], молейки се с него в тешеххуда. (Сунен Ибн Мадже 912, Сунен ен-Несаи 1264. Бусири (Мисбах ез-зуджадже 163/336) и имам Нимави (Асар ес-сунен 464) определят хадиса като сахих.)

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че

когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал в намаза, той поставял дясната длан върху коляното си и вдигал показалеца си, молейки се с него, докато лявата му длан била изпъната върху лявото му коляно. (Сахих Муслим 580, Сунен ет-Тирмизи 294, Сунен ен-Несаи 1269)

Такова е становището и на ханефитския хадисолог мевляна Рашид Ахмед Гангохи. Той казва: „Нека се знае относно онова, което някои правоведи са казали за вдигането на пръста по време на отричането и свалянето му по време на потвърждаването, че установеният метод в хадиса е да се държи показалецът вдигнат до края на намаза. (ел-Кевкеб ед-дурри 1/289) Авторът на ел-Мухалля – тълкуване на ел-Муватта – споменава, че се предава от някои маликитски и шафиʿитски имами, че пръстът трябва да се държи вдигнат до края на тешеххуда. Той също цитира Ибн Хаджер ел-Мекки еш-Шафиʿи, който е казал: „Суннет е да се държи пръстът вдигнат до края на тешеххуда.” (Авн ел-меʿбуд)

Автор: шейх Рияду-л-Хак

Published in: on 21.08.2015 at 19:16  Comments Off on Движенето на показалеца по време на тешеххуд  
Tags:

Събирането на два намаза

Събирането на два намаза

 

Съществуват хадиси, в които се казва, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал заедно два задължителни [фард] намаза по време на пътуване. Хадисите обясняват как той слизал от гърба на животното и кланял мегриб и иша заедно, а след това продължавал пътя си. Има разногласия относно тълкуването на тези хадиси, т.е. за това как точно той изпълнявал двата намаза заедно.

Ханефитите предлагат следното обяснение: въпреки че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял намазите един след друг, той всъщност изпълнявал всеки от намазите в собственото му време. Например, когато събирал мегриб и иша, той спирал малко преди времето за мегриб да е свършило и кланял намаза. После, веднага след като времето за иша влезело, той кланял и този намаз и тогава продължавал пътя си.

Други учени предлагат обяснението, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял мегриб и иша във времето за иша, т.е. след като времето за мегриб е било излязло.

Методът, предложен от ханефитската школа, на изпълнение на първия намаз към края на време му, а на втория намаз – веднага след като влезе време му, в терминологията на правоведите [фукаха] е известен като джемʿ ес-сури, или „привидно събиране“. Методът на изпълнение на два задължителни [фард] намаза във времето на един от намазите е известен като джемʿ ел-хакики, или „истинско събиране“.

Има много хадиси, в които е описано събиране на два намаза. Според ханефитските учени, най-подходящото обяснение е, че в тях става въпрос за джемʿ ес-сури, където всеки от намазите се кланя в собственото му време. Подходът на ханефитите при обяснението на този въпрос е в пълно съгласие с Корана и хадисите, в които се набляга на това всеки намаз да се кланя в определеното му време. От друга страна, подходът на джемʿ ел-хакики води до големи противоречия между Корана и хадисите.

В настоящата глава ще стане ясно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не е събирал заедно два намаза, изпълнявайки единия намаз във времето за другия. Тук трябва да се отбележи, че изпълнението на мегриб и иша във времето на мегриб, и на зухр и аср във времето на зухр се нарича джемʿ ет-такдим, или „ранно събиране“, тъй като един от намазите се кланя преди да е настъпило времето му. Събирането им във времето на по-късния намаз е известно като джемʿ ет-те’хир, или „отложено събиране“, тъй като единият от намазите се отлага извън определеното му време.

Различните становища

Едно от становищата гласи, че е допустимо да се направи джемʿ ел-хакики, ако човек предприеме забързано пътуване. Второто становище гласи, че джемʿ ел-хакики е допустим, когато се предприеме каквото и да е пътуване, независимо дали е забързано или спокойно. Според някои учени, събирането е допустимо и в случай на обилни валежи, а други посочват, че е допустимо и при болест.

Становището на имам Ебу Ханифе е съвсем просто. Според него прилагането на джемʿ ел-хакики не е допустимо, освен на Арафат (по време на хадж), където се прави ранно събиране на зухр и аср; и в Музделифе, където хаджиите правят отложено събиране на мегриб и иша. Практиката за ранно и отложено събиране на тези две места е установено по единодушието на учените. Следователно ханефитите не позволяват джемʿ ел-хакики, освен в тези два случая. Те обясняват, че хадисите, които говорят за събирането на два намаза, се отнасят за джемʿ ес-сури. Този тип събиране е допустим по всяко време, тъй като не може да има съмнение относно допустимостта на изпълнението на два намаза в собствените им времена.

Коранът по този въпрос

  1. Аллах Теаля казва:

За вярващите намазът е предписание в определено време. (Коран 4:103)

Това означава, че всеки намаз си има определено време с начало, преди което той не е валиден, и край, след който намазът не трябва да се отлага; в противен случай ще се превърне в када, или пропуснат намаз. Следователно този айет показва важността на изпълнението на всеки намаз в собственото му време.

  1. Аллах Теаля казва:

Спазвайте намазите наред със средния намаз… (Коран 2:238)

Този айет също показва, че намазите трябва да се изпълняват във времената им и да не се забавят.

  1. Аллах Теаля казва:

Горко на кланящите намаз, които своя намаз [съзнателно] пренебрегват. (Коран 107:5)

Една група учени посочват, че този айет е предупреждение за онези, които отлагат намазите отвъд времената им.

  1. Аллах Теаля казва:

Но дойдоха след тях поколения, които изоставиха намаза. (Коран 19:59)

Според група учени, с думите „които изоставиха намаза“ се имат предвид онези, които отлагат намазите извън определените им времена.

Накратко, тези айети от Корана потвърждават, че отлагането на който и да е било намаз е нежелателно и изключително неодобрено. Отлагането на намаза е илюстрирано като черта на лицемерите. Поради тази причина, хадисите, в които изглежда се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е отлагал намаз, трябва да се тълкуват по начин, който да потвърждава тези айети, за да се отстрани представата за нежелателност от практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Единственият начин, по който това може да се постигне, е като се приеме, че събирането, споменато в хадисите, е „привидно събиране“. Сега ще разгледаме няколко хадиса, които са категорични в забраната си за изпълнение на намаза извън времето му.

Хадисите по този въпрос

  1. Ебу Муса (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Събирането на два намаза без основателна причина е от големите грехове [кеба’ир]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:459, ет-Теʿлик ес-сабих 2:124)

Следователно събирането на намази не би било допустимо, дори по време на пътуване или дъжд, точно както другите големи грехове не са позволени при такива обстоятелства.

  1. Предава се от Умер (радийеллаху анх), че

той писал на хората [по целия ислямски свят], за да забрани събирането на намази. Съобщил им, че събирането на два намаза заедно е голям грях. (ет-Теʿлик ес-сабих 2:124)

  1. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) разказва:

Никога не видях Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя намаз извън времето му, освен в Музделифе. Той събра мегриб и иша в Музделифе. (Сахих ел-Бухари 1:227, Сахих Муслим 1:417, Шерх меʿани ел-асар 1:164)

  1. В друг хадис Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) събираше два намаза, докато бе на път. Той събираше мегриб и иша, отлагайки мегриб до малко преди да излезе времето му, и кланяйки иша веднага след като влезеше времето й. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:458)

  1. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Докато бе на път, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отлагаше зухр и кланяше аср рано, и отлагаше мегриб и кланяше иша рано [т.е. изпълнявайки всеки намаз в рамките на определеното му време]. (Шерх меʿани ел-асар 1:164, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:457)

  1. Предава се, че Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал:

Кланях осем ракята заедно [четирите ракята на зухр и четирите на аср] и седем ракята заедно [трите ракята на мегриб и четирите на иша] с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). [Един от разказвачите казва]: „Попитах Ебу-л-Шеʿса: „Предполагам, че той е отложил зухр [до малко преди края на време му] и е кланял аср веднага след началото на времето му, и е отложил мегриб [по същия начин] и е кланял иша рано?“ Той отговорил: „Аз също мисля същото.“ (Сахих Муслим 1:246, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:456

Този хадис от Сахих Муслим е много точен в описанието си на събирането на два намаза. Методът, описан от разказвача, е джемʿ ес-сури.

  1. Имам Ебу Давуд предава следната случка:

Муеззинът на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) му съобщил, че е време за намаз, но Ибн Умер (радийеллаху анх) му наредил да продължи пътуването. Когато червенината на залеза [шефак ехмер] почти изчезнала, той слязъл от животното си и кланял мегриб. После изчакал, докато червенината напълно изчезне, и кланял иша. После казал: „Винаги когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) бързаше поради някаква причина, той правеше същото, което и аз сторих.“ (Сунен Ебу Давуд 1:178)

Както можем да видим, методът на събиране, споменат в горните хадиси, е именно джемʿ ес-сури. Това е всепризнат метод, който никой не  оспорва. Как може да има възражения срещу това два намаза да се кланят заедно, когато те не се изпълняват преди или след определеното им време? Без съмнение това е не само най-сигурният метод за събиране на два намаза, но е и най-подходящият начин да се обяснят хадисите по темата за събирането.

Общоизвестно е, че сутрешният намаз не трябва да се кланя преди да е влязло времето му или пък умишлено да се отлага за след това. Подобно на това, другите намази също не трябва да се кланят извън определените им времена, особено докато се смята, че това всъщност е суннет. Това показва, че методът на събиране на два намаза според суннета е методът джемʿ ес-сури, който се подкрепя от Корана и хадисите. Това е ханефитското становище по този въпрос.

Ако беше позволено да се практикува джемʿ ел-хакики по време на пътуване или при болест, тогава защо той се ограничава само до няколко намаза? Защо не е допустимо например да се кланят едновременно сутрин всички намази за деня, преди да се тръгне на път? Причината е съвсем проста. Практиката за събиране, спомената в хадисите, не трябва да се приема като джемʿ ел-хакики, а като джемʿ ес-сури, където всеки от намазите остава в собственото си време, но двата намаза се изпълняват един след друг.

Хадисите за събиране на намази

Тук ще анализираме някои хадиси, които обикновено се представят като довод за допустимостта на джемʿ ел-хакики.

  1. Ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

Винаги когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) предприемеше забързано пътуване, той събираше мегриб и иша. (Сахих Муслим 1:245)

Това предание понякога се използва, за да се докаже допустимостта на „истинското събиране“, а всъщност в него се споменава само, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал два намаза, но не става ясно, че това е било джемʿ ел-хакики. Ханефитите обясняват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е извършвал „привидно събиране“, а не „истинско събиране“, тъй като първото е метод, подкрепян от всички учени.

Тъй като в този хадис Ибн Умер (радийеллаху анх) не споменава действителния метод на събиране, ние се обръщаме към хадис 7 по-горе – също предание на Ибн Умер (радийеллаху анх) – където той разяснява начина на събиране на намази. Методът, който той описва в това предание, е именно джемʿ ес-сури, така че това ще бъде прието като тълкуване на този хадис.

  1. Нафиʿ предава:

Когато Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) трябваше да пътува бързо, той събираше мегриб и иша, след като изчезнеше червенината на здрача. Ибн Умер (радийеллаху анх) казваше, че когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил принуден да пътува бързо, също е събирал мегриб и иша. (Сахих Муслим 1:245)

  1. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

„Веднъж Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) трябваше да пътува бързо, поради някакво извънредно положение в семейството му. Той отложи мегриб, докато червенината на здрача изчезна, след това слезе от животното си и събра двата намаза.“ После Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) съобщил на всички, че това е била практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), когато той трябвало да пътува бързо. (Сунен ет-Тирмизи 1:124)

Тези два хадиси може да изглежда, че са в противоречие с мнението на ханефитите. Ако бъдат разбрани правилно обаче, ще се види, че всъщност те са в пълно съгласие. Това се дължи на следните причини:

(а) Първо, има два вида шефак, или „здрач“: единият е червенината [ехмер], която се вижда на хоризонта след залез слънце, а вторият е белотата [ебйед], която остава за кратко време след изчезването на червенината. Алляме Айни казва:

Възможно е здрачът, за който се говори в преданията, да е червеният. [В ханефитския мезхеб] има две мнения относно изтичането на времето на мегриб. Някои казват, че то свършва, когато червенината изчезне, а според други – когато белотата изчезне. Ето защо, ако Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата намаза веднага след изчезването на червенината, това означава, че той е кланял мегриб по време на белотата, т.е. в рамките на определеното му време (според мнението, че мегриб излиза след изчезването на белотата от хоризонта), и той също е кланял иша в рамките на определеното време (според мнението, че мегриб излиза с изчезването на червенината, след което влиза иша). (Умдет ел-кари 3:568)

(б) Друго обяснение, което се споменава в ет-Теʿлик ес-сабих, е, че в различните версии на тези хадиси има определени разлики. Някои съдържат добавката „червенината почти беше изчезнала“. Това показва, че някой от разказвачите може да се е объркал относно точната формулировка поради различните предания, но в крайна сметка, въз основа на своите предположения, той предал думите „след като червенината беше изчезнала“. Това означава, че в действителност Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял мегриб точно преди да изчезне червенината от хоризонта, т.е. той извършил джемʿ ес-сури.

(в) Друга причина за предпочитането на джемʿ ес-сури е, че, тъй като хадисите на Ибн Умер (радийеллаху анх) по този въпрос са противоречиви и нямат еднакъв изказ, би било по-добре хадис 7 по-горе (също разказан от него) да се приеме като тълкуване на различните версии на неговото предание. От онзи хадис става ясно, че методът на събиране, използван от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), е бил този на „привидно събиране“. Ето защо събирането, споменато в другите хадиси на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), също ще се приемат за „привидно събиране“.

  1. Муʿаз (радийеллаху анх) предава:

По време на похода към Тебук, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) потеглеше преди слънцето да е започнало да се спуска след зенита си, той отлагаше зухр и го кланяше [точно преди времето му да е изтекло] с аср, а когато потеглеше следобед, той кланяше аср рано, събирайки го със зухр [т.е. кланяше зухр в края на времето му и аср веднага след като времето му влезело]; после той продължаваше пътя си. Когато потегляше преди мегриб, той го отлагаше и го кланяше с иша [в съответните им времена], а ако потеглеше след мегриб, той кланяше иша рано, събирайки я с мегриб. (Сунен ет-Тирмизи 1:124, Сунен Ебу Давуд 1:178)

За това предание са изказани следните коментари:

(а) Алляме Айни казва:

Този хадис е отхвърлен от имам Ебу Давуд и от него се предава, че няма ясен хадис относно кланянето на намаз извън определеното му време.

(б) Друг проблем е силната критика на хадисолозите срещу Хусейн ибн Абдуллах – разказвач във веригата на този хадис. Ибн ел-Медини казва: „Аз съм изоставил неговите предания.“ Имам Ахмед казва: „Той има недостатъци.“ Ибн Меʿин го нарича слаб [даʿиф], а Неса’и казва: „Неговите предания са отхвърлени.“

(в) Дори ако хадисът се приеме за достоверен, той пак би се разглеждал като описващ джемʿ ес-сури, поради различни причини. В хадиса е отбелязано, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е отлагал първия намаз за края на времето му и е кланял втория веднага след настъпване на времето му. Следните две предания на Ибн Аббас (радийеллаху анх) предполагат същото обяснение:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя зухр заедно с аср и мегриб заедно с иша, без [да беше в състояние на] страх или пътуване.

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) събра зухр с аср и мегриб с иша, без [да беше в състояние на] страх или дъжд. (Сахих Муслим 1:246)

Тези хадиси твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал намази, дори извън обстоятелства като страх, дъжд или пътуване. Това са основните три обстоятелства, при които човек може да прави джемʿ ел-хакики, според много от учените извън ханефитския мезхеб.

Правил ли е Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) джемʿ ел-хакики, както някои обичат да казват, въпреки че нито една от уважителните причини не е била налице? Правилното обяснение, което можем да предложим тук, е, че в тези хадиси на Ибн Аббас (радийеллаху анх), както и в други предания по този въпрос, не се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е правил джемʿ ел-хакики, а че е прилагал джемʿ ес-сури.

Заключение

Може да достигнем до извода, че ханефитите следват безопасен път в тълкуването на хадисите по тази тема. Тяхното обяснение не противоречи на хадисите или на кораничните айети, които стриктно заповядват намазите да се кланят в определените им времена. Ханефитите твърдят, че хадисите за събирането се отнасят за джемʿ ес-сури, където два намаза се изпълняват един след друг – първият в края на определеното му време, а вторият веднага след това, в началото на времето му. Това изглежда е най-безопасният и най-непротиворечив подход към множеството предания по тази тема.

От друга страна, разглеждането на различните хадиси като джемʿ ел-хакики – където един намаз умишлено се отлага и се кланя във времето на следващия или по-късният намаз се кланя предварително във времето на по-ранния намаз – би означавало тези хадиси да влязат в противоречие с айетите и хадисите, които насърчават намазите да се изпълняват в собствените им времена. При това, онези, които позволяват джемʿ ел-хакики, също казват, че е по-добре да не се събират двата намаза, а всеки от тях да се изпълни в определеното му време.

Published in: on 23.07.2015 at 0:01  Comments Off on Събирането на два намаза  
Tags: ,