Сандалът на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)

Сандалът на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)

sandal (1).jpg

Моля натиснете тук, за да видите другите плакати, предлагани от “Muhammadan Press”:

На върха на Сандала:

Това е образец на Сандала на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), нарисуван от шейх Юсуф ен-Небехани, извлечен от книгата “Фетху-л-Мутеал фи Медхи-н-Неал” на големия учен Ахмед ел-Мекари. И той казва, че това е възможно най-достоверния образец на оригинала.

Вътре по средата на Сандала:

Това е Сандалът, който стъпи върху Трона (Арш-и Аля), нека душата ми бъде пожертвана за него. Ако той се сложи над главите ни – ние се извисяваме. Той е лек за всички болести. В действителност това е корона във формата на сандал.

Вътре в долната част на Сандала:

Сандалът ни кара да благоговеем пред него със своето великолепие. Смирението ни пред него е причина за нашето извисяване, затова нека бъде поставен сред най-височайшите и най-благородните. Неговата същност е корона под формата на сандал.

Отвън отдясно на Сандала:

Прахът по Сандала е подобен на бялата пръст, където Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) връзваше неговите връзки. Но не за Сандала копнее моето сърце, а за онзи, който го обуваше.

Отвън отляво на сандала:

О, съзерцателю на печата, оставен от Сандала, целуни го без надменност! Нима (Сандалът) не притискаше толкова често крака на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), сливайки се с утрото и вечерта. И нима не търсиш одобрението на Любимия, та дори (Сандалът) да е изрисуван само от мастило.

Точно под петата:

Покойният учен Юсуф ен-Небехани казва: “Службата на Сандала на Избрания бе поета от Саад ибн Месуд, прислужник на сандала, (който казва:) “Така аз съм под неговата сянка и на двата свята. И не съм на себе си от радост да бъда прислужник на сандала.””

А точно под него:

За ползите от Сандала предават ел-Касталяни и ел-Мекари от учени, които са свидетелствали благословиите вследствие на рисунката на благословения Сандал. Който се прилепи към него, е защитен от несправедливости и бунтове и е предпазен от надделяване на враговете. Защитен е също от злото на шейтаните и от лошите погледи. Ако бременна жена се прилепи към него с дясната си ръка по време на родилните болки, ще бъде облекчена със силата и могъществото на Аллах. Чрез него също човек е защитен от уроки и от зли магии. Който го носи постоянно, ще спечели одобрението на хората, а който поиска, чрез застъпничеството на неговия Притежател (Аллах да благослови него и семейството му), нуждата му ще бъде изпълнена, в колкото и трудно положение да се намира. И той е лек за всяка болест, стига човек да има силна вяра.

Източник

Advertisements

Позволено ли е на жените да посещават гробовете?

Позволено ли е на жените да посещават гробовете?

img_4321

Английският оригинал на статията можете да намерите на следния адрес:

http://sheikhynotes.blogspot.bg/2017/01/can-women-visit-graves.html

Преди време този въпрос бе сведен до вниманието ми, но аз не исках да пиша по темата. Мислех, че други вече са писали по нея и че щях ненужно да похабя мастило. Впоследствие осъзнах, че проблемът е по-дълбок, отколкото смятах. И така, пръстите ми започнаха да се раздвижват. Виртуалната писалка ли бе тази, която се бе изправила пред очите ми? Да, виждах именно нея. А сега нека разрешим този проблем. Защо има толкова много объркване по темата? Ами нека, както обикновено, се потопим в океана от знание. Ще се присъедините ли към мен?

Хадисите

Има две групи хадиси на тази тема. Едната група порицава жените, посещаващи гробовете, а другата група позволява това действие. Затова преди да продължим по-нататък, нека най-напред разгледаме всички тези хадиси.

Първа група хадиси, предадени в ранните години на Исляма: 609-624 г.

أبي هريرة رضي الله عنه: „أن رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم لعن زوارات القبور“

الترمذي 1056, ابن ماجه 1576, أحمد 8449, قال الترمذي: هذا حديث حسن صحيح

  1. Ебу Хурайра (Аллах да е доволен от него) казва: “Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) прокле жените, посещаващи гробовете.” Ет-Тирмизи определя хадиса като хасен-сахих (добър и достоверен), като хадисът е предаден още от Ибн Мадже и Ахмед.

عن ابن عباس قال: „لعن رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم زائرات القبور والمتخذات عليها المساجد“

أبو داود 3236, البيهقي 7206

  1. Ибн Аббас (Аллах да е доволен от него) казва: “Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) прокле жените, посещаващи гробовете и превръщащи ги в място за седжде.” Хадисът е предаден от Ебу Давуд и Бейхаки.

Втора група хадиси, предадени в периода 624/625 г. до 632 г.

(كنت نهيتكم عن زيارة القبور فزوروها ولا تقولوا هجرا) مسند أحمد

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете преди, а сега вече ги посещавайте, но без да говорите неприлични слова (или на висок глас).” Хадисът е предаден от Ахмед.

(كنت نهيتكم عن زيارة القبور، ألا فزوروها، فإنه يرق القلب، وتدمع العين، وتذكر الآخرة، ولا تقولوا هجر) مستدرك الحاكم

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ви повелявам да ги посещавате, защото това смекчава сърцата, кара очите да се насълзят и припомня за отвъдното (ахирета), но не говорете неприлични слова (или на висок глас).” Хадисът е предаден от ел-Хаким.

(ونهيتكم عن زيارة القبور فمن أراد أن يزور فليزر ولا تقولوا هجرا) سنن النسائي

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете, а (сега) нека който желае, да ги посещава, но без да говори неприлично (на висок глас).” Хадисът е предаден в сборника “Сунен” на ен-Несаи.

(زوروا القبور فإنها تذكركم الآخرة) سنن ابن ماجه

  1. Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Посещавайте гробовете, защото това ще ви напомни за отвъдното (ахирета)!” Хадисът е предаден в сборника “Сунен” на Ибн Мадже.

حديث أنس بن مالك رضي الله عنه قال: „مرَّ النبي صلى الله عليه وآله وسلم بامرأة تبكي عند قبر, فقال: اتقي الله واصبري, فقالت: إليك عني فإنك لم تصب بمصيبتي ولم تعرفه, فقيل لها: إنه النبي صلى الله عليه وآله وسلم, فأتت باب النبي صلى الله عليه وآله وسلم فلم تجد عنده بوابين, فقالت:  لم أعرفك, فقال: إنما الصبر عند الصدمة الأولى“

البخاري 1283, مسلم 926

  1. Енес ибн Малик (Аллах да е доволен от него) предава: “Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) мина покрай жена, която плачеше над един гроб, и й каза: “Бой се от Аллах и прояви търпение!” А тя му отвърна:“Остави ме, защото ти не си сполетян от онова, от което аз съм сполетяна!” – без да го познава. Тогава някой й каза: “Това беше Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му)!” Тогава тя отиде при дома на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) и като видя, че там няма портиер, му каза (на Пророка): “Аз не те познах!” А той й отвърна: “Проявата на търпението се изразява при първия удар (на нещастието)!”” Хадисът е предаден от ел-Бухари и Муслим.

قال ابن حجر: „وموضع الدلالة منه أنه صلى الله عليه وسلم لم ينكر على المرأة قعودها عند القبر، وتقريره حجة فأقرها النبي صلى الله عليه وآله وسلم على زيارتها القبر والوقوف عليه، وإقرار النبي صلى الله عليه وآله وسلم حجة“ (فتح الباري 3/148)

Ибн Хаджер казва във “Фетх ел-Бари”: “Доказателството, съдържащо се в този хадис е, че Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) не е порицал тази жена, заради това, че е седнала при гроба, а липсата на такова порицание се счита за потвърждение (на това действие) от негова страна. И така той (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) потвърдил (шериатската правилност) на нейното посещение и престой при гроба, а потвърждението му е доказателство (но порицал липсата й на търпение).”

Последният хадис от този раздел, който споменахме, е много плодотворен. Първо, имам Ибн Хаджер следва шафиитската школа (мезхеб) по ислямско право (фикх). Това ще бъде от значение малко по-нататък. Този хадис е от по-късния период (втория период) време (което значи, че тази група хадиси отменя предишната група хадиси). И той е доказателство, че Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е разрешил на жените да посещават гробовете, защото ако той не е бил разрешил, е щял да обясни на въпросната жена, че това е забранено.

А сега по-подробно: определението за хадис според учените е едно от трите:

1) делата

2) действията

3) негласните потвърждения на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му).

Третата точка значи нещо, което се е случило пред очите на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), а той е запазил мълчание. (Това автоматически означава, че въпросното нещо е позволено, защото ако беше забранено, Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) нямаше да позволи да се случи пред очите му.) Точно такъв вид потвърждение се съдържа в последния хадис, който споменахме. Хадисът показва, че посещението на гробовете от жените е позволено, стига те да не плачат на висок глас. Също така обърнете внимание, че той забелязал какво е било нейното вътрешно състояние, като й дал най-добрия съвет според това. И след като видял, че тя не приела съвета му, той не продължил да настоява. По-късно тази жена-сахабе сама приела съвета, след като разбрала кой е бил човекът, дал й този съвет.

Второто доказателство, че хадисът е от късните години на низпославането на ислямската религия, е липсата на портиер или телохранител, който да пази Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), защото той имал такъв в периода преди битката при Бедр. Но след като бил спуснат айета: “И Аллах ще те защити от хората!” [ел-Маиде: 67], той отпратил своя телохранител и никога повече нямал телохранител или портиер. Ибн Джеузи (Аллах да го помилва) споменава на 205 стр. от книгата “ел-Уефа”, че този айет е низпослан след като (говеенето през месец) Рамадан става задължение (за мюсюлманите), а това е след втора година по хиджра. От своя страна това датира айета между втора и трета година по хиджра, съответстващо на периода 624-625 г. Следователно хадисите от номер три до номер седем са след този период, а хадиси номер едно и номер две, които са преди тях, трябва да се считат за отменени (менсух).

Това е добър пример за отмяна (несх) на хадис. Менсух е доказателство, което губи своята сила, заради отмяната му чрез друго доказателство. И така, хадиси номер едно и номер две са изказани в ранните години от низпославането на ислямската религия, а хадиси от номер три до номер седем – в късните години от низпославането й, следователно последните отменят първите. Т.е. хадисите, позволяващи посещението на гробовете от жените, отменят хадисите, забраняващи посещението.

Подобен пример, но този път от Корана, е айетът за забраната за отслужване на молитвата (кланяне на намаз) при положение, че човек е пиян, чак докато изтрезнее. Този айет е последван от айета за пълна забрана на алкохола и така вторият айет отменя първия. Друг пример за отменен и отменящ хадис е яденето скакалци, което било позволено в първите години от заселването в Медина, но в последствие става силно нежелателно (мекрух тахримен), поради промяната на обстоятелствата.

Също така в хадиси номер едно и две сподвижниците (сахабетата) разказват със свои думи за действията на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), а в хадиси от три до седем се цитират дословно думите на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му), като съвсем естествено второто е по-силно от първото.

Сега нека видим как този въпрос е разгледан от четирите школи (мезхеба) на Ехли Суннет.

В ханефитската школа (мезхеб)

(قال زين الدين ابن نجيم الحنفي : “ لا بأس بزيارة القبور والدعاء للأموات إن كانوا مؤمنين من غير وطء القبور لقوله صلى الله عليه وآله وسلم إني كنت نهيتكم عن زيارة القبور ألا فزوروها ولعمل الأمة من لدن الرسول صلى الله عليه وآله وسلم إلى يومنا هذا، وصرح في المجتبي بأنها مندوبة ، وقيل تحرم على النساء والأصح أن الرخصة ثابتة لهما „) البحر الرائق لابن نجيم 2/210

Имам Зейнуддин ибн Нуджейм ел-Ханефи (Аллах да го помилва) казва: “Няма вреда в това да се посещават гробовете и да се отправя молитва (дуа) за умрелите, ако са били вярващи, стига да не се стъпва върху гробовете. Доказателство са думите му (на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега вече ги посещавайте!” И защото това е практиката на цялата мюсюлманска общност от времето на Пратеника  (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) чак до наши дни. А в (книгата) “ел-Муджтеба” ясно се казва, че това е препоръчително (мендуб). Някои казват, че е забранено за жените, но достоверното становище е, че това позволение включва и мъжете и жените.” Цитатът е от “ел-Бехр ер-Раик” на Ибн Нуджейм, 2-ри том, 210 стр.

(قال الكاساني : لا بأس بزيارة القبور والدعاء للأموات إن كانوا مؤمنين من غير وطء القبور لقول النبي صلى الله عليه وآله وسلم إني كنت نهيتكم عن زيارة القبور ألا فزوروها فإنها تذكركم الآخرة ولعمل الأمة من لدن رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم إلى يومنا هذا) بدائع الصنائع في ترتيب الشرائع للكاساني 1/320

Имам ел-Кясани (Аллах да го помилва) казва: “Няма вреда в това да се посещават гробовете и да се отправя молитва (дуа) за умрелите, ако са били вярващи, стига да не се стъпва върху тях. Доказателство са думите му (на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега вече ги посещавайте, защото това ще ви напомни за отвъдното (ахирета)!” И защото това е практиката на цялата мюсюлманска общност от времето на Пратеника (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) чак до наши дни.” Цитатът е от “Бедаиа ес-Санаиа фи Тертиб еш-Шераиа” на ел-Кясани, 1-ви том, 320 стр.

(قال ابن عابدين : “ قال في شرح اللباب وهل تستحب زيارة قبره للنساء الصحيح نعم بلا كراهة بشروطها على ما صرح به بعض العلماء أما على الأصح من مذهبنا وهو قول الكرخي وغيره من أن الرخصة في زيارة القبور ثابتة للرجال والنساء جميعا فلا إشكال وأما على غيره فكذلك نقول بالاستحباب لإطلاق الأصحاب والله أعلم بالصواب قوله بل قيل واجبة ذكره في شرح اللباب) حاشية ابن عابدين  2/626

Имам Ибн Абидин (Аллах да го помилва) казва: “Пита се в “Шерх ел-Любаб” (на имам Кудури, Аллах да го помилва): “Желателно ли е жените да посещават гробовете?” Достоверната позиция е “Да!”, без в това да има нещо порицано (без да е мекрух), стига да са спазени необходимите условия. И това е становището, ясно упоменато от редица ислямски учени. Що се касае до най-силното становище в нашия мезхеб, то е становището на (имам) ел-Керхи и други учени заедно с него, че позволението за посещаване на гробовете важи както за мъжете, така и за жените, като някои дори казват, че то е задължително (уаджиб), но мнозинството от учените (на мезхеба) казват, че то е желателно (мустехаб).” Цитатът е от “Хашийе Ибн Абидин”, 2-ри том, 626 стр.

وفي الفتاوى الهندية الباب السادس عشر في زيارة القبور وقراءة القرآن في المقابر لا بأس بزيارة القبور وهو قول أبي حنيفة رحمه الله تعالى وظاهر قول محمد رحمه الله تعالى يقتضي الجواز للنساء أيضا لأنه لم يخص الرجال وفي الأشربة واختلف المشايخ رحمهم الله تعالى في زيارة القبور للنساء قال شمس الأئمة السرخسي رحمه الله تعالى الأصح أنه لا بأس بها وفي التهذيب يستحب زيارة القبور وكيفية الزيارة كزيارة ذلك الميت في حياته من القرب والبعد كذا في خزانة الفتاوى

А в “ел-Фетауа ел-Хиндиййе”, раздел шестнадесети – “Посещаване на гробовете и четене на Коран в гробищата” – се казва: “Няма лошо в посещението на гробовете и това е становището на (имам) Ебу Ханифе  (Всевишният Аллах да го помилва). И също от очевидното от думите на (имам) Мухаммед (Всевишният Аллах да го помилва) се разбира, че това е позволено и за жените, тъй като в тези думи не са упоменати изрично само мъжете.” А също се казва: “Учените са в разногласие що се касае до посещението на гробовете от жените, като шемс ел-еимме ес-Сарахси  (Всевишният Аллах да го помилва) казва: “Най-точното (становище) е, че няма вреда в това.” А в “ет-Техзиб” се казва: “Посещението на гробовете е желателно (мустехаб), а начинът на посещение на конкретния мъртвец е според начина му на посещение приживе, в зависимост от това дали ни е бил по-близък или по-далечен.” Така е споменато в “Хазане ел-Фетауа””

Имам ет-Тахтави (Аллах да го помилва) казва в “Хашийе ет-Тахтави аля Мерак ел-Фелях Шерх Нур ел-Идах”, 630-та стр: “Правилната позиция е, че то (посещението на гробовете) е позволено. И това е доказано и за мъжете и за жените, тъй като нашата повелителка Аише (Аллах да е доволен от нея) е посещавала гроба на своя брат Абдуррахман в Мекка. Това е споменато и от (имам) ел-Бедр ел-Айни в неговото тълкуване на (сборника на) ел-Бухари.”

Има и други становища в рамките на ханефитската школа (мезхеб), които не позволяват посещението на гробовете от жените, но те са слаби становища и затова не ги включих в настоящата статия. Въпросните слаби становища не са грешни сами по себе си, но те не са общовалидни, защото та при тях е свързана с различните проблеми на отделните населени места, където на гробищата се случват всякакви аномалии.

При положение, че най-големите имами от мезхеба като имам Ебу Ханифе, имам Мухаммед, имам Ибн Нуджейм, имам ел-Кясани, имам Ибн Абидин и неговиян син имам ел-Керхи, имам ет-Тахтави и имам шемс ел-еимме ес-Сарахси казват, че е позволено, значи не е нужно да търсим повече становища по въпроса.

Аз не съм експерт в другите школи по ислямско право (мезхеби), но въпреки това си позволих да включа и техни становища в настоящата статия, за обща култура. Въпреки това, ако се интересувате за становищата на другите школи (мезхеби), обърнете се към съответния експерт.

В маликитската школа (мезхеб)

قال ابن عبد البر رحمه الله : إن العلماء اختلفوا في ذلك على وجهين : أحدهما إن الإباحة في زيارة القبور إباحة عموم كما كان النهي عن زيارتها نهي عموم ثم ورد النسخ بالإباحة على العموم فجائز للنساء والرجال زيارة القبور على ظاهر هذا الحديث لأنه لم يستثن فيه رجلاً ولا امرأة

Имам Ибн Абдулберр (Аллах да го помилва) казва в “ет-Темхид”: “Учените са в разногласие по два различни аспекта от този въпрос. Единият от тях е, че позволението за посещение на гробовете е позволение, което обхваща всички (мъже и жени), защото и забраната преди това обхваща всички. И щом отменената забрана обхваща всички, следователно позволението също обхваща всички. А оттам следва, че е позволено и за жените, и за мъжете да посещават гробовете, както е видно от този хадис, тъй като в него не се посочват изключения, нито за мъже, нито за жени.”

(وَقَالَ سَيِّدِي عَبْدُ الرَّحْمَنِ الثَّعَالِبِيُّ فِي كِتَابِهِ الْمُسَمَّى بِالْعُلُومِ الْفَاخِرَةِ فِي النَّظَرِ فِي أُمُورِ الْآخِرَةِ : وَزِيَارَةُ الْقُبُورِ لِلرِّجَالِ مُتَّفَقٌ عَلَيْهِ وَأَمَّا النِّسَاءُ فَيُبَاحُ لِلْقَوَاعِدِ وَيَحْرُمُ عَلَى الشَّوَابِّ اللَّوَاتِي يُخْشَى عَلَيْهِنَّ مِنْ الْفِتْنَةِ وَذَكَرَ أَحَادِيثَ تَقْضِي الْحَثَّ عَلَى زِيَارَةِ الْقُبُورِ ) مواهب الجليل في شرح مختصر خليل 5/450 .

В своята книга, именувана “ел-Улюм ел-Фахира фи-н-Незар фи Умур ел-Ахира” сеййиди Абдуррахман ес-Сеалиби казва: “За посещението на гробовете от мъжете има единодушие. Що се касае до жените, то е позволено за стариците и е забранено за онези от девойките, които има опасност да предизвикат смут (фитне).” А после споменава хадисите, подканващи посещението на гробовете. Цитатът е от “Мевахиб ел-Джелил фи Шерх Мухтесар Халил”, 5-ти том, 450-та стр.

قال القرطبي : زيارة القبور للرجال متفق عليه عند العلماء مختلف فيه للنساء أما الشواب فحرام عليهن الخروج ، وأما القواعد فمباح لهن ذلك وجائز لجميعهن ذلك إذا انفردن بالخروج عن الرجال

Имам ел-Куртуби казва: “Учените са единодушни относно посещението на гробовете от мъжете, но са в разногласие за жените. Що се касае до девойките, за тях е забранено, а що се касае до стариците, за тях е позволено. И ако жените посещават гробовете отделно от мъжете, тогава е позволено за всички им (и за девойки, и за старици).”

В ханбелитската школа (мезхеб)

(قال ابن قدامة رحمه الله : اختلفت الرواية عن أحمد في زيارة النساء القبور فروي عنه كراهتها لما روت أم عطية قالت نهينا عن زيارة القبور ولم يعزم علينا رواه مسلم ولأن النبي صلى الله عليه وآله وسلم قال لعن الله زوارات القبور قال الترمذي هذا حديث صحيح وهذا خاص في النساء والنهي المنسوخ كان عاما للرجال والنساء ويحتمل أنه كان خاصا للرجال ويتحمل أيضا كون الخبر في لعن زوارات القبور بعد أمر الرجال بزيارتها فقد دار بين الحظر والإباحة فأقل أحواله الكراهة ولأن المرأة قليلة الصبر كثيرة الجزع وفي زيارتها للقبر تهييج لحزنها وتجديد لذكر مصابها ولا يؤمن أن يفضي بها ذلك إلى فعل ما لا يجوز بخلاف الرجل ولهذا اختصصن بالنوح والتعديد وخصصن بالنهي عن الحلق والصلق ونحوهما والرواية الثانية لا يكره لعموم قوله عليه الصلاة والسلام كنت نهيتكم عن زيارة القبور فزوروها وهذا يدل على سبق النهي ونسخه فيدخل في عمومه الرجال والنساء وروي عن ابن أبي مليكة أنه قال لعائشة : يا أم المؤمنين أين أقبلت قالت من قبر أخي عبد الرحمن فقلت لها قد نهى رسول الله عن زيارة القبور قالت نعم قد نهى ثم أمر بزيارتها وروى الترمذي أن عائشة زارات قبر أخيها وروي عنها أنها قالت لو شهدته ما زرته) المغني لابن قدامة 2 / 226

Имам Ибн Кудаме (Аллах да го помилва) казва: “Има различни предания за становището на (имам) Ахмед по въпроса за посещението на гробовете от жените.

В едно от преданията се казва, че това е нежелателно (мекрух), заради думите на Умм Атиййе: “Беше ни забранено да посещаваме гробовете…” – предадени от (имам) Муслим. А също и заради думите на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Аллах е проклел жените, които посещават гробове.” – като този хадис е определен за достоверен (сахих) от ет-Тирмизи. И всичко това е специфично за жените. Що се отнася до отменената забрана за посещение на гробовете, тя е била обща и за мъже, и жени, макар и да има вероятност да е била само за мъже. Също е възможно забраната за посещение на жените да е била преди разрешението за мъжете. И така правилото за жените варира в границите между забрана (хазр) и позволение (мубах), като най-малкото – това е нежелателно (мекрух). Също така и поради това, че жените рядко съумяват да се стърпят, а често ги обхваща скръб и печал, като посещението на гробовете предизвиква тяхната печал и им напомня за сполетялото ги нещастие. И няма гаранция, че това не може да стане повод да извършат нещо забранено, като оплакване (крещене) на висок глас, за разлика от мъжете. Затова също им е забранено да си скубят косите и да удрят себе си.

А в друго от преданията (за становището на имам Ахмед) се казва, че не е нежелателно (мекрух), защото думите на Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му): “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ви нареждам да ги посещавате.” – са всеобхватни (за мъже и жени). Това показва, че забраната е била преди позволението, а впоследствие е отменена, като отмяната важи и за мъжете, и за жените. Също се предава, че Ибн Еби Мелике казал на Аише (Аллах да е доволен от нея): “Откъде идваш, о, Майко на вярващите?” А тя отвърнала: “От гроба на брат ми Абдуррахман.” А той й казал: “Но Пратеника на Аллах забрани посещението на гробовете!” А тя казала: “Да, той бе забранил, но после нареди да се посещават.” (Имам) ет-Тирмизи също предава, че Аише (Аллах да е доволен от нея) посещавала гроба на своя брат…” Цитатът е от “ел-Мугни” на ибн Кудаме, 2-ри том, 226-та стр.

В шафиитската школа (мезхеб)

В “Худжджетуллах ел-Балига” имам шах Велиййуллах Дехлеви  (Аллах да го помилва) казва: “Той (Пророк, Аллах да благослови и приветства него и семейството му) казва: “Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ги посещавайте!” Казвам, че причината за забраната е била, че вратата за служене (ибадет) на други освен на Аллах (т.е. на идоли) все още е била отворена. Но когато Ислямът укрепнал, а душите се успокоили и били освободени от идолопоклонничеството, тогава било дадено разрешение (за посещаване на гробовете).”

(قوله: فتكره أي الزيارة، لانها مظنة لطلب بكائهن، ورفع أصواتهن، لما فيهن من رقة القلب، وكثرة الجزع، وقلة احتمال المصائب, وإنما لم تحرم لانه (صلى الله عليه وآله وسلم) مر بامرأة تبكي على قبر صبي لها، فقال لها: اتقي الله واصبري متفق عليه. فلو كانت الزيارة حراما لنهي عنها, ولخبر السيدة عائشة رضي الله عنها قالت: قلت: كيف أقول يا رسول الله ؟ – تعني إذا زرت القبور -.قال: قولي: السلام على أهل الدار من المؤمنين والمسلمين، ويرحم الله المستقدمين والمستأخرين، وإنا إن شاء الله بكم لاحقون. ومحل ذلك حيث لم يترتب على خروجها فتنة، وإلا فلا شك في التحريم.ويحمل على ذلك الخبر الصحيح.لعن الله زوارات القبور.)  اعانة الطالبين 2/161

И се казва: Нежелателно (мекрух) е (за жените) посещаването на гробовете, защото това е предпоставка за техния плач и за ридаене на висок глас, заради деликатността на сърцата им и голямата им скръб, и малката им поносимост към нещастията. Но въпреки това, то не е забранено (харам), защото той (Пророка) (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) минал покрай жена, плачеща на гроба на детето си, като й казал: “Бой се от Аллах и прояви търпение!” – а този хадис е единодушно приет. И ако посещението на гробовете (от жените) беше забранено (харам), Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е щял да го упомене изрично. А също така и заради преданието от сеййиде Аише (Аллах да е доволен от нея), която казва: “Попитах: “Какво да казвам, о, Пратенико на Аллах (когато посещавам гробовете)?” А той отговорил: “Кажи: Мирът да бъде върху вас, вярващи (в Аллах) и отдадени (мюсюлмани) обитатели на този дом. И Аллах да помилва и отишлите си и останалите (на този свят). И ние също ще дойдем при вас.”” Но всичко това важи при положение, че то (посещението на жените) няма да предизвика смут (фитне). В противен случай няма съмнение, че то е забранено. И точно в този смисъл може да се разбира и хадисът: “Аллах прокле жените, посещаващи гробовете.” Цитатът е от “Иане ет-Талибин”, 2-ри том, 161-ва стр.

(تُسْتَحَبُّ زِيَارَةُ الْقُبُورِ ) أَيْ قُبُورِ الْمُسْلِمِينَ ( لِلرَّجُلِ ) لِخَبَرِ مُسْلِمٍ { كُنْت نَهَيْتُكُمْ عَنْ زِيَارَةِ الْقُبُورِ فَزُورُوهَا فَإِنَّهَا تُذَكِّرُ الْآخِرَةَ } ( وَتُكْرَهُ لِلْمَرْأَةِ ) لِجَزَعِهَا ، وَإِنَّمَا لَمْ تَحْرُمْ عَلَيْهَا { لِقَوْلِ عَائِشَةَ قُلْت كَيْفَ أَقُولُ يَا رَسُولَ اللَّهِ تَعْنِي إذَا زُرْت الْقُبُورَ قَالَ قُولِي السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ ، وَإِنَّا إنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَاحِقُونَ } رَوَاهُ مُسْلِمٌ ، وَأَمَّا خَبَرُ { لَعَنَ اللَّهُ زَوْرَاتِ الْقُبُورِ } فَمَحْمُولٌ عَلَى مَا إذَا كَانَتْ زِيَارَتُهُنَّ لِلتَّعْدِيدِ وَالْبُكَاءِ وَالنَّوْحِ عَلَى مَا جَرَتْ بِهِ عَادَتُهُنَّ. أسنى المطالب 4/350

[[Желателно е да се посещават гробовете] – т.е. гробовете на мюсюлманите [от мъжете], заради преданието (хадиса) от (имам) Муслим: [Бях ви забранил да посещавате гробовете, но сега ги посещавайте, защото това ще ви напомни за отвъдното (ахирета).] [И е нежелателно (мекрух) за жените], заради тяхната скръб. Но въпреки това, не им е забранено (харам), заради думите на Аише: [Попитах: Какво да казвам, о, Пратенико на Аллах? – имайки предвид, когато посещава гробовете. А той отговорил: „Кажи: Мир (селям) за вярващите (в Аллах) и отдадените (мюсюлмани), които се намират в тези домове (гробове). И Аллах да помилва отишлите си и останалите (на този свят). И ние по Аллаховата воля ще дойдем при вас.] – хадисът е предаден от Муслим. А що се касае до преданието: [Аллах прокле жените, посещаващи гробовете.] – най-вероятно то се отнася до случая, когато целта на това посещение е оплакването (на висок глас) и (силния) плач…, каквото е характерно за тях.] Цитатът е от “Есна ел-Металиб”, 4-ти том, 350-та стр.

Твърде любопитно в случая е, че хадисът, предаващ какво да се казва при посещение на гробовете, е още едно доказателство за позволението на жените да ходят на гробовете. В противен случай, Пратеника (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) щял ли е да казва на Аише (Аллах да е доволен от нея) каква молитва (дуа) се чете на гробовете, при положение, че е забранено на жените да ходят там? Имам Рамли е на становище, че проклятието важи за онези жени, които плачат на гробовете, което е странно схващане, при положение, че въпросният хадис е отменен.

Но въпреки това, имайте предвид, че аз не съм експерт в останалите три школи (мезхеба), затова ако се интересувате от техните становища, се обърнете към техните експерти.

Влияния, породени от местни обичаи

Характерно за Индо-пакистанския регион е, че тамошните учени заемат твърда позиция против посещението на гробовете от жените. И за съжаление в този регион има много забранени неща, които се извършват при гробовете. Някои от гробовете на евлиите са превърнати в циркова атракция, където хора танцуват и се случват други странни неща. При това положение всеки би се съгласил, че тези практики са забранени, без значение коя от двете позиции е заел (забрана или позволение).

Именно това е причината, поради която някои от тамошните учени са забранили на жените да посещават гробовете. Но освен това те трябва да забранят и целия цирк, който се разиграва там, заедно с танците и останалите грешни практики. Да забранят посещението изобщо, включително и от мъжете, а не само от жените.

Има и истории, че жени, посещавали гробовете са били виждани голи от самите мъртъвци и разни други небивалици. Разбира се това е невярно и аз не съм срещал каквото и да било доказателство в подкрепа на това. Ако някой разполага с такова доказателство, моля, нека да ми пише.

В Саудитска Арабия е забранено на жените да посещават благословения гроб на нашия Пророк (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) от лицевата му страна. Вместо това те го поздравяват (дават му селям) от ъгъла на “Дженнетската градина”. Но на практика така те се намират по близо до самото място на гроба, отколкото онези, при лицевата част.

وقال النووي رحمه الله : اعلم أن زيارة قبر رسول الله صلى الله عليه وآله وسلم من أهم القربات وأنجح المساعي

المجموع 8 / 201 – 203

Имам ен-Невеви (Аллах да го помилва) казва: “Знай, че посещението на гроба на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е от най-важните действия, приближаващи до Аллах и от най-успешните старания.” Цитатът е от “ел-Меджмуа”, 8-ми том, 201-203-та стр.

Има още много проблеми с разбиранията на някои секти за посещението на гробовете, но аз не съм в състояние да коментирам тези въпроси. Също така на жените в Саудитска Арабия не е позволено да посещават гробището “Дженнет ел-Бекиа”, като те (тамошните учени) дори използват за доказателство гореспоменатите хадиси. Но ако те се бяха постарали да ги разберат добре, нямаше да наложат такава забрана.

Има две основни становища по този въпрос в техните среди (на селефиите и вахабиите). (Шейх) Албани позволява жените да посещават гробовете, а (шейх) Ибн Баз го забранява.

Заключителни бележки

След като вече разгледахме въпроса от гледна точка на ханефитската школа (ханефитския фикх), стигнахме до заключението, че това е позволено.

Наличието на единични забрани на учени от различни региони не значи, че цялата мюсюлманска общност трябва да се съобразява с тях. Стига споменатите условия (за посещаване на гробищата) да са изпълнени, то огромното мнозинство от мюсюлмански учени позволява това действие. Що се отнася до несъгласието на отделните учени – вече посочихме и отговорихме на причините за това. В крайна сметка това несъгласие се свежда или до прочитане само на част от хадисите, пренебрегвайки другата част, или пък до различните погрешни практики, установени в някои мюсюлмански населени места.

Но това, че в някое място е разпространена дадена погрешна практика, не значи непременно, че същата практика я има и на останалите места, например във Великобритания (или България). Затова и становищата (фетвите) на мюсюлманските учени, издадени за конкретното време и място си важат само за него и не важат автоматично за всяко време и място. С изключение на случаите, когато същите погрешни практики, причина за първоначалната забрана, не се появят и на друго място и станат причина за забрана и там. Това не е лесен въпрос и той се нуждае от специално проучване за всеки един отделен случай.

Единственото нещо, което би превърнало посещението на гробовете от жените в забранено действие без изключение е прекалено силния и шумен плач, изразяването на недоволство против съдбата, нанасяне на вреда на самите гробове и подобните на тях практики. Но стигне ли до там човек, забраната автоматично влиза в сила за него, без значение дали е мъж или жена. Дотогава, докато не се появи смут (фитне) между мъжете и жените, това си остава позволено действие. Но от момента, в който човек започне да плаче на висок глас и да пляска с ръце – той не трябва да стои на гробовете.

Най-силното становище в рамките на ханефитската школа, което е посочено в “Захир ер-Ривайе” (шестте основополагащи книги за мезхеба), е, че на жените е разрешено да посещават гробовете.

Има предание, цитирано от кадия Ияд (Аллах да го помилва) в “еш-Шифа”, където се споменава, че една праведна жена дошла при Аише  (Аллах да е доволен от нея), за да посети гроба на Пратеника на Аллах  (Аллах да благослови и приветства него и семейството му). Аише (Аллах да е доволен от нея) показала гроба на тази жена, а тя припаднала и умряла на мига, заради безграничната си обич към Пратеника на Аллах  (Аллах да благослови и приветства него и семейството му).

Нека да разберем тази случка правилно. Тази жена поискала да посети гроба на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) и Аише (Аллах да е доволен от нея) й позволила да го стори. И разбира се, тя (Аише, Аллах да е доволен то нея) била отлично запозната с шериатските разпоредби, следователно тази случка не е довод за забрана. Още повече, това събитие става след изказването на първите два хадиса, забраняващи посещението на гробовете, което още веднъж потвърждава, че това действие е позволено. Тази случка често се цитира и всеки път, когато я чуем сме очаровани от чутото, но въпреки това не сме способни да си извадим елементарното заключение, че на жените е позволено да посещават гробовете. Още повече, прибавяйки към това думите на имам ен-Невеви (Аллах да го помилва): “Знай, че посещението на гроба на Пратеника на Аллах (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) е от най-важните действия, приближаващи до Аллах и от най-успешните старания.”

Надяваме се, че настоящата статия е спомогнала за изчистването на всички неясноти по въпроса, без сянка от каквото и да е било съмнение. На жените е позволено да посещават гробовете и мъжете не трябва да ги спират. Ако те са притеснени за сигурността на жените си, тогава нека ги придружат, за да не са сами. Най-добре е това да стане през деня и да се избягва ходенето през нощта. (От желателните действия,) които могат да извършат, е четенето на Коран и отправянето на молитва (дуа) към Аллах за умрелите. Поставянето (засаждането) на растения или цветя също може да облекчи наказанието в гроба, но това вече е друг въпрос.

И така, като цяло посещението на гробищата не е било позволено в ранните години от ислямската история (в първата половина от призива на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му), но бива позволено в по-късните години (от призива на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му). Затова ние не трябва да се стремим да се налагаме върху другите хора или пък да внасяме излишни затруднения в религията.

Постоянното преживяване на смъртта на който и да е член на семейството или на приятел не е добро за когото и да било. Много важно е човек да преодолее тази скръб и да продължи нататък. Самите умрели не биха желали живите да тъжат за тях непрестанно. Колкото и болезнено да бъде, човек трябва да продължи напред. Който и да умре тази нощ, утре слънцето отново ще изгрее.

И Аллах знае най-добре!

Автор: Арфан Шах

На тези адреси може да прочетете още няколко статии, свързани с темата:

“Как Пророка (Аллах да благослови и приветства него и семейството му) се отнасяше с жените”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2016/04/how-prophet-treated-women.html

“Отношението към жените”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2012/05/treatment-of-women.html

“Наградата за жените в Рая (Дженнета)”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2010/01/womens-reward-in-paradise-in-islam.html

“Въпросът за носенето на хиджаб в съвременните условия”

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2009/10/hijab-in-modern-context.html

За още статии от същия автор – шейх Арфан Шах Бухари – посетете тази страница:

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/

 

Published in: on 12.01.2017 at 0:32  Коментарите са изключени за Позволено ли е на жените да посещават гробовете?  
Tags:

Същността на Най-великото име (исму-л-азам) и на нощта Кадр

Същността на Най-великото име (исму-л-азам) и на нощта Кадр

 

Три месеца са едни от най-важните периоди от време за извършване на добрини
за доближаване до Аллах: Реджеб, Шабан и Рамазан. През тях мюсюлманите
трябва да се приготвят за посрещането на Нощта на предопределението – Нощта
Кадр, която Аллах описва в Курана така:

“Нощта Кадр е по-добра от хиляда месеца.” [ељ-Кадр̣: 3]

– което е осемдесет и няколко години, т.е. по-добра от целия живот…

Можете да прочетете целия материал ТУК

Мевлидът – проверка на реалността

Мевлидът – проверка на реалността

 

IMG_3393

След известно размишление, реших да хвърля бялото си кепе дълбоко във въпроса за консенсуса относно мевлида. Това е често дискутиран и оспорван въпрос сред нашите братя. Едната страна защитава тази практика, а другата я отхвърля. Това е объркваща тема за много от вярващите, защото тя не е едно от задълженията в религията [, че да бъде всеобщоизвестна]. Също така, това е практика, за която няма известни данни чак до по-късните времена от историята.

“Сподвижниците-сахаба не са празнували мевлид!”

Самият факт, че сподвижниците не са празнували мевлид не значи, че и ние не трябва да го празнуваме, защото има много неща, които ние правим без те да са извършвани от тях. Куранът, който четем в наши дни е от печатна машина, а не ръкопис. Това значи ли, че ние не трябва да четем такъв Куран, защото сподвижниците никога не са чели печатни издания на Курана?

Сподвижниците също не са изучавали теджвид [теоретичната наука свързана с правилното четене и изговаряне на думите от Курана]. Това значи ли, че за нас е бидат да изучаваме теджвид? Още повече, че ако ние не изучаваме теджвид няма да бъдем способни да четем правилно Курана!

Сподвижниците никога не са използвали интернет като средство за придобиване на познание, нито пък са слушали аудиозаписи на лекции. Това значи ли, че и ние трябва да престанем да ползваме интернет, защото те не са го ползвали?

Вие возите ли се на самолет за да стигнете до Саудитска Арабия при извършване на хадж? Но сподвижниците никога не са използвали самолет! Те са се придвижвали чрез коне, магарета или пеша. И така, вие готови ли сте да извървите пеша целия път до Саудитска Арабия? Аз не мисля, че сте! Какво се опитвам да кажа? Това, което се опитвам да кажа е, че ние вършим много неща, които сподвижниците-сахаба не са вършили.

И сега, ако вие наистина сте твърдо решени да не правите нищо, което сподвижниците не са правили, тогава ми изпратете своите коли, телефони, новопостроени къщи и т.н. Нека да проверим на практика, дали наистина сте убедени в това, което говорите!

Дали сподвижниците-сахаба обичаха Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]?

Разбира се, не ще и питане! Именно тази любов е същността на мевлида, защото същността му е възстановяване на връзката на сърцето с Причината за нашето спасение, а именно самия Пророк [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. И така, когато вие участвате в мевлид, то вие правите същото, което и сподвижниците-сахаба са правили – а именно възстановяване на връзката на сърцето ни с Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. Мевлида е средство за придобиване на тази обич по същия начин, както самолетът е средство за извършване на хадж, отпечатаният Куран е средство за нашето четене и т.н. Затова, по своята същност, тази практика е следване на стъпките на сподвижниците-сахаба [Аллах да е доволен от тях].

Погледнете само как сподвижниците-сахаба се бореха за капките от водата, останала след вземането на абдест от Пророка [Алллах да благослови и приветства него и семейството му]! Също как се състезаваха дори за кичурче от благословената му коса! Също обяснението на един от сподвижниците как Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе най-любимия човек за него! И как всеки един от сподвижниците смяташе именно себе си за най-специалния човек при Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му].

Обичта към Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е основна съставна част от тази религия и без нея мюсюлманите щяха да бъдат нищо повече от празни черупки. И не ще и дума, че това по никакъв начин не противоречи на обичта ни към Всевишния Аллах. Ако вие все още отричате мевлида, защото смятате, че това е нововъведение-бидат – добре! Но дори при това, вие трябва да бъде щастливи от факта, че Пророкът [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе роден на този свят, защото ако той не бе роден, то света нямаше да бъде такъв, какъвто е.

“Ранните поколения предци не го празнуваха!”

Обичта на ранните поколения към Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе изразена в толкова многобройни примери, че за тях не съществуваше нужда от конкретно отбелязване на мевлида. Но следващите поколения не бяха толкова силни и затова мевлида бе лек за тяхната болест.

По същия начин, както огласовките-харакят не се отбелязваха в Курана до времето на имам Али [Аллах да е доволен от него], чак до около четиридесета година по лунния календар – хиджра. [За по-подробна информация вижте следващата снимка от Курана отпечатан от “Дар ел-Меарифе”.] А точките на буквите не се отбелязваха чак до времето на халифата на Абдулмелик ибн Меруан през 685 г. по слънчевия календар, което пък е приблизително 50 години след заминаването на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] от този свят.

Повечето сподвижници четяха Курана без да имат нужда от огласовки или точки на буквите. Можем ли и ние така? Аз не мисля така! Повечето от нас са неспособни да четат Курана на арабски, камо ли да го четат без точки или огласовки. И така ние вършим нещо, което сподвижниците не са вършили. Следователно аргументът [че сподвижниците-сахаба не са вършили такова нещо] няма каквато и да било тежест, защото всички ние щяхме да сме изгубени без огласовките и точките на буквите в Курана.

IMG_3462

Думите

Думата “мевлид” означава “рождение”, като нейният често употребяван индо-пакистански еквивалент е “миляд”. [Съответно нейния турско-български еквивалент е “мевлют”.] Като има съвсем леко вариране в смисъла на двете. Оригиналното значение на тази думата مولد е “раждам”, “давам плод”. [Hans Wehr, 1285 стр.] Също مولد значи “рождение”, “рожден ден” и т.н. Думата ميلاد от своя страна означава “рождение” и “време на рождението”. Интересно е как същия източник посочва, че думата “мевлид” се използва за рождението на пророка Мухаммед [Аллах да благослови и приветства него и семейството му], а думата “миляд” едновременно за рожденията на пророка Мухаммед и пророка Иса [Аллах да ги благослови и приветства].

Има известна разлика между Мевлид и Коледа. Най-важната от тях е, че ние знаем, че рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е на 12-тия ден от месец Рабиул Еввел, като това е преобладаващото становище. И ние не празнуваме толкова конкретната дата, колкото раждането му и благословеното му същество. Това са съществени разлики с Коледа, защото не ни е известна точната дата на рождението на пророка Иса [Аллах да го приветства]. Освен това при Коледа има прекалено много практики, които не са свързани с Християнството, а са свързани с други религии, за да бъде тя посветена на Иса [Аллах да го приветства]. Мерйем ражда Иса през пролетта. Разбираме това от споменато в Курана, че по време на раждането на нея й биват дадени фурми-рутаб, които са в наличност само през този период от годината. Затова тези двете [Мевлид и Коледа] са различни неща, които не съвпадат. Също така мюсюлманите не трябва да отбелязват празниците на други религии, което би било причина да бъдат счетени за част от тази религия.

Джулюс

Арабската дума جلوس означава стоене за дълъг период от време. На Урду тя би могла да значи “шествие”, “процесия”. Това е думата, която се използва за шествията по време на мевлид в индо-пакистанските региони. Сядането или стоенето [джулюс] е след самото шествие, когато храната се поднася. И от този момент нататък никой не може да се придвижи за период от няколко часа. Онова, което се случваше в индо-пакистанските райони беше бедни немюсюлмани, които идваха да се нахранят. И това бе добър способ бедните да получат нужното тям по косвен начин, макар че същото не важи и за Великобритания. Така разбираме колко важен бе мевлида за разпространението на Исляма в този регион. Все едно става въпрос за нашид-концерт [иляхи-концерт], който е на публично място без да се изискват билети така, че всеки желаещ да може да присъства. И така немюсюлманите биват “завладени” от съответните песни или мелодии и евентуално впоследствие стават мюсюлмани. Отново това вече няма ефекта, който имаше някога.

Изглежда странно, че някои от по-възрастните хора карат насила по-младите да присъстват на честването на мевлида. Любовта не е нещо, което може да се получи вследствие на принуда, нито пък може да бъде научена чрез сила.

Аз намирам името за забавно [за не особено точно], но въпреки това има начини то да бъде оползотворено. Когато организацията на събитието е на добро ниво, например бъдат раздавани сладки, има кратки брошури, обясняващи неговата цел и т.н. Организиран по този начин, мевлида може да бъде косвен призов към Исляма. В противен случай, той може да изглежда все едно пакистанците превземат чужда територия и е време да се повика полицията! Също така по-добре за жените би било да не участват в шествията, защото някои “чичовци” могат да им кажат неприятни неща.

Преди смятах, че тези шествия са нещо строго специфично за индо-пакистанския регион, но в действителност те са нещо популярно сред много мюсюлмански страни, като Египет, Медина, Йемен и др.

Дискотечните [новогодишните] осветления

Странно е да видим как мевлида се празнува, чрез най-различни осветления. Какъв вид обич се изразява, чрез запалването на светлини? Мевлида не е като Коледа с нейните осветления. Освен това истинските светлини се намират в имената на Аллах, неговия Пророк [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] и неговите сандали.

Вероятно тези хора го правят с добро намерение, но въпреки това те навлизат в сива територия. Ако вие не осеяте цялата улица с такова осветление, това изобщо не значи, че вие не сте истински суннити!

Като цяло мюсюлманите трябва да наблегнат върху празнуването на байрямите и по този начин да не позволят децата им да бъдат засегнати от влиянията на други [немюсюлмански] празници.

Що се касае до [безразборното] смесване на мъже и жени, то не е позволено. Това е ясно и добре известно. Но ако това се случи, то е по вината на отделни индивиди, а не на групата като цяло.

Това не е безверие-куфр или съдружаване-ширк

За да бъде дадено нещо безверие или съдружаване е необходимо да има ясно правило за това. И макар и мевлидът да не е нещо, за което има ясно нареждане в шериата, то има своите дълбоки основания. По време на мевлида се чете Куран, пеят се иляхи, изнасят се лекции и се раздава храна. Всичко това е утвърдено от Свещения закон. Именно по тази причина то е добро нововъведение [бидат хасене], а не е лошо нововъведение [бидат сеййи’е], като например да кажем, че задължителните молитви в денонощието са шест.

И така, мевлидът не може да бъде безверие или съдружаване, защото ние не заявяваме божествеността на каквото и да било друго освен Всевишния Аллах. А що се касае до търсенето на благословия посредством Пророка [Аллах да го благослови и приветства], което е известно като “тевессул”, то това е позволено от мнозинството учени от четирите школи. В същността си тевессул представлява призоваване на Аллах, чрез Неговото най-любимо творение. Има достатъчно хадиси по тази тема, затова ги потърсете. Единствено вахабиите и селефиите, чиито главен източник е ибн Теймиййе, не признават това. Всички учени от четирите мезхеба преди времето ибн Теймиййе са единодушни по този въпрос, включително и първите три поколения. Кои са тогава праведните предци, на които тези “селефии” се позовават?

За да се каже за нещо, че е куфр или ширк, то трябва да бъде пределно ясно и отвъд всякакво съмнение. А когато вахабиите предявяват претенции за това те винаги използват неправилни сравнения. Отгоре на това сравнението не може да бъде база за претенции за куфр или ширк. Призоваването на друг освен Аллах може да бъде безверие единствено тогава, когато то е придружено с действителното обожаване на този друг. Но такова нещо при мевлида няма, защото единствения обожествяван е Аллах. Тези обвинения в куфр и ширк не само, че са безпочвени и погрешни, но отгоре на това са клевета към другите мюсюлмани. А тази клевета е един от най-големите грехове.

Смърт и рождение в една и съща дата

Някои използват глупавия аргумент, че рождената дата и датата, на която Пророка [Аллах да благослови и приветства него  и семейството му] напуска този свят съвпадат. А именно 12-ти, Рабиул Еввел. Те казват, че ние празнуваме рождението му едновременно със смъртта му.

Повечето книги, които проверих наистина споменават тази дата [12-ти, като датата, в която Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, си отива от този свят]. Само две книги: “Нур ел-Йекин” на шейх ел-Хадрами и “Несеб ел-Лебиб” на Умер ел-Мухадар ел-‘Алеви, споменават 13-ти. Също някои споменават понеделник или вторник, като ден на смъртта.

Имам Сухейли споменава в “Рауда ел-Унф” [3/270]: “Повечето са на мнение, че датата е 12-ти Рабиул Еввел. Също не е автентична [информацията], че Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, си заминава от този свят през понеделник 13-ти, 14-ти или 15-ти. Мюсюлманите са единодушни, че деня Арафе [въпросната година] се пада в петък и че той е деветия ден от месец Зу-л-Хижже…” Ел-Хауармази  казва, че датата е първи от Рабиул Еввел [“ел-Ишара иля Сира Сеййидина Мухаммед” на ‘Аля ед-Дин ел-Бекраджи, 252 стр.].

Тъй като имам Сухейли има коментар върху класическото произведение “Сира” на ибн Хишам, аз приемам неговото мнение, че датата на смъртта на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е 1-ви или 2-ри от Рабиул Еввел. Датите 12-ти, 13-ти и 14-ти не са сигурни според него.

Но дори и да приемем, че дните на рождението и смъртта съвпадат, това няма никакво значение, защото ние празнуваме и почитаме неговия живот. Има симетрия в това датите на рождението и смъртта му да съвпадат. Като една окръжност, която започва и свършва в една и съща точка. А онези, които казват, че чествайки рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] ние честваме и неговата смърт, трябва да бъдат изключително внимателни да не го обидят, защото обидят ли го – това може да доведе до безверие.

Някои доказателства, които трябва да бъдат взети под внимание

Някои от най-силните доказателства се съдържат в книгата на имам Касталляни, посветена на тази тема.

Аише каза: “Имаше един еврейски търговец в Мекка в нощта, която Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] беше роден. Той търсеше: “О, хора на Курайш, има ли новородено сред вас?”, а те отговориха: “Не знаем.” Той каза: “Тази вечер Пророкът на тази последна общност ще бъде роден. Между рамената му има печат с кичур от косми, подобно на гривата на кон.” Тогава те го придружиха и влязоха при майката на Пророка, като я попитаха може ли да видят сина й. Тя им го подаде, а те откриха гърба му и видяха този белег, като евреинът изпадна в безсъзнание. Когато се свести те го попитаха: “Какво ти е? Какво ти стана?” Той отговори: “Кълна се в Аллах, пророчеството напусна синовете на Исраил!”” [предаден от ел-Бейхаки]

Ел-Хаким предава, че Пророкът [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе роден в Мекка в къщата на Мухаммед ибн Юсуф. Той бе кърмен от Сувейба – освободена робиня от ебу Лехеб. Той я освободи в момента, когато тя му съобщи радостната вест за рождението на Пророка. След смъртта на ебу Лехеб, той бе видян на сън и бе попитан: “Какво стана с теб?” Той отговори: “Аз съм в Огъня. Но ми се дава отдих всеки понеделник, когато получавам възможност да пия вода през пръстите си.” – като той направи знак с двата си палеца. “Това чудо е заради освобождаването на Сувейба, когато ми поднесе радостната вест за раждането на Пророка.”

Ибн ел-Жезери казва: “Ако безверникът ебу Лехеб, прокълнат в Кураничното откровение бе възнаграден, заради радостта си от пророческото рождение, какво да кажем за мюсюлманите от неговата общност, които също се радват на него и правят най-доброто на което са способни, заради обичта си към него? Кълна се в живота си! Наградата им от Прещедрия Аллах ще бъде влизане в градините на блаженството, отрупани с даровете на Всевишния!”

(http://www.sunnah.org/ibadaat/three_frameset.htm)

Наказанието на ебу Лехеб бе олекотено, заради радостта му от рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. Затова ние трябва да сме щастливи, че той бе роден, защото той донесе до нас Исляма, с който се гордеем.  Тук не става въпрос за вяра или безверие, а за това дали сме щастливи от това рождение. Тъй като Исляма все още не беше обявен по това време, безверието на ебу Джехл не е отчетено в това предание. Но ако искаме да го вземете под внимание, тогава трябва да знаем, че тази радост помогна да бъде олекотено мъчението на един от най-лошите врагове на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] а какво остава за нас – които вярваме в него и в Аллах? Какво бихме получили ние? Ако ние не сме радостни от неговото рождение, то тогава трябва да се замислим сериозно над себе си.

Ето и едно предание, цитирано от вахабийско-селефийски сайт, заедно с техния [английски] превод: [http://sunnah.com/nasai/49/48]

أَخْبَرَنَا سَوَّارُ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ، قَالَ حَدَّثَنَا مَرْحُومُ بْنُ عَبْدِ الْعَزِيزِ، عَنْ أَبِي نَعَامَةَ، عَنْ أَبِي عُثْمَانَ النَّهْدِيِّ، عَنْ أَبِي سَعِيدٍ الْخُدْرِيِّ، قَالَ قَالَ مُعَاوِيَةُ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ إِنَّ رَسُولَ اللَّهِ صلى الله عليه وسلم خَرَجَ عَلَى حَلْقَةٍ – يَعْنِي مِنْ أَصْحَابِهِ – فَقَالَ ‏“‏ مَا أَجْلَسَكُمْ ‏“‏ ‏.‏ قَالُوا جَلَسْنَا نَدْعُو اللَّهَ وَنَحْمَدُهُ عَلَى مَا هَدَانَا لِدِينِهِ وَمَنَّ عَلَيْنَا بِكَ ‏.‏ قَالَ ‏“‏ آللَّهِ مَا أَجْلَسَكُمْ إِلاَّ ذَلِكَ ‏“‏ ‏.‏ قَالُوا آللَّهِ مَا أَجْلَسَنَا إِلاَّ ذَلِكَ ‏.‏ قَالَ ‏“‏ أَمَا إِنِّي لَمْ أَسْتَحْلِفْكُمْ تُهَمَةً لَكُمْ وَإِنَّمَا أَتَانِي جِبْرِيلُ عَلَيْهِ السَّلاَمُ فَأَخْبَرَنِي أَنَّ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ يُبَاهِي بِكُمُ الْمَلاَئِكَةَ ‏“

Предава се от ебу Сеид ел-Худари, който казва: “Муавия [Аллах да е доволен от него] каза: “Пророкът [с.а.с.] отиде до група хора – т.е. неговите сподвижници – и каза: “Какво правите?” Те казаха: “Събрахме се за да се помолим на Аллах и да Го възхвалим задето ни напъти към Неговата религия и задето ни благослови чрез теб.” Той каза: “Питам ви в името на Аллах, това ли е единствената причина?” Те казаха: “Кълнем се в Аллах, не се събрахме поради никаква друга причина!” Той каза: “Не ви карам да се закълнете, защото ви подозирам, а защото Жибрил дойде при мен и ме извести, че Аллах, Всемогъщият и Всевишният се хвали с вас пред ангелите.””” [Сунен ен-Нисяи, 5426, 49-та книга, 48-ми хадис, английски превод, 6-ти том, 49-та книга, 5428-ми хадис.]

Това може би е едно от най-силните доказателства за мевлида. Сподвижниците се събрали за да благодарят на Аллах Всевишния, заради изпращането на Пророка Му [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. И точно това е един от главните елементи на мевлида. Това е било мевлид, без да се нарича мевлид и единствената му разлика с наши дни е това, че ние сме му дали името “мевлид”. Сподвижниците-сахаба празнуваха по свой начин мевлида. Също така забележете, че самите вахабии са оценили този хадис, като автентичен-сахих и поради тази причина не могат да го отрекат. И ако те го отрекат, това би означавало, че те отричат достоверен хадис [, което те смятат за един от най-големите грехове]!

Що се касае до възражението, че това е фиксирано годишно събитие, то хадисът не споменава определено време. А твърдението, че това може да се прави само веднъж годишно е равносилно на добавяне на техни собствени думи към хадиса. Мевлида може да се празнува по всяко време, без никакво ограничение.

По същото време следващата година

Ние написахме тази статия със съзнанието, че тя може да бъде полезна всяка година. Защо тези учени, които по цяла година нищо не правят, изведнъж се активизират точно при мевлида. Те приличат на Mumra от Thundercats. После не  се чува нищо от тях, чак до следващия мевлид. Тогава те се появяват отново със статия, чието заглавие е толкова дълго, колкото и самото й съдържание.

Единственото нещо, което правят е да кажат, че мевлида не е нововъведение-бидат, без да обяснят каквото и да било на онези, които са против него. По-добре този спор да бъде разрешен чрез рационални аргументи вместо с безсмислици и обиди.

След като вече разбрахме, че няма ограничение относно мевлида, виждаме че той може да бъде честван по всяко време. И ако вие решите да организирате мевлид по което и да било време, никога не мамете член от Ехл ел-Бейт [Аллах да ги приветства], нито пък който и да било мюсюлманин или немюсюлманин.

Все още не сте убедени

В крайна сметка от вас зависи дали ще празнувате мевлида или не и никой не трябва да ви принуждава. И ако вие решите да го почетете, тогава ще усетите обичта на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]! Това не е задължение според законите на шериата, но е задължение според законите на любовта. Също мевлида трябва да съдържа поне малко учение за живота на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му].

И така може да кажете, че мевлида е бидат, но любовта е суннет. Или пък може да кажете, че е бидат хасене – добро нововъведение. Или пък може да кажете, че е мустехабб – желателно дело, което е практика на сподвижниците. Но онова, което не може да кажете е да го отречете изцяло и да кажете, че то няма никаква база в Исляма. За него свидетелстват и гореспоменатия хадис и любовта на сподвижниците. Но както много други неща, той имаше ранен период, през който все още нямаше свое собствено име.

Но онова, което не трябва да правите в никакъв случай е да кълнете онези, които го честват или да ги наричате безверници и съдружаващи. Това изобщо не е правилно, тъй като сподвижниците също са чествали своеобразно мевлида, макар и това да се отрича от останалите. Но моля ви, на всяка цена избягвайте споровете, защото изобщо не е хубаво да видиш “брадатите” във война по между си.

Нито пък трябва да гледате с лошо око на онези, които не честват мевлида. Някои от тях го правят, защото не го разбират, затова дайте им нужното пространство за да го разберат. Други пък може да не го честват, заради начина по който се отбелязва, макар и да са съгласни с него по принцип.

Надяваме се, че този материал хвърли светлина по въпроса поне за някои от вас и нека с позволението на Всевишния Аллах никога не преставаме да търсим напътствието!

MADINA15

Източник: шейх Арфан Шах ел-Бухари

Бележките в правоъгълните скоби са пояснение на превода с изключение на благословиите саляту-селям след имената на Пророка, сподвижниците и мюсюлманските учени, които са част от оригинала.

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2015/12/mawlid-reality-check.html

Ето и някои материали на английски и български език, свързани с темата:

“Хусн ел-мексид фи амел ел-мевлид” на имам ес-Суюти:

http://www.sunnah.org/publication/mawlid01.html

Исторически данни:

http://www.sunnah.org/arabic/mawldhouse/history_of_the_mawlid_house.htm

Четиридесет хадиса за добрия характер:

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2014/07/40-hadith-honourable-character-and.html

Четиридесет хадиса за Ехл ел-Бейт:

Английски:

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2014/07/forty-hadiths-virtue-of-ahl-al-baytthe.html

Български:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/arbain-ahl-al-bayt-an-nabhani.pdf

Четиридесет хадиса за правата на мюсюлманите:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/arbain-ahl-al-bayt-an-nabhani.pdf

Четиридесет хадиса за чудесата:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/arbain-ahl-al-bayt-an-nabhani.pdf

Published in: on 04.02.2016 at 22:51  Коментарите са изключени за Мевлидът – проверка на реалността  
Tags: ,

Разликите в намаза между мъжа и жената

Разликите в намаза между мъжа и жената

Някои хора смятат, че всички правила в намаза са еднакви за мъжете и жените. Те също твърдят, че хадисът: „Кланяйте се, както ме виждате аз да се кланям“ е общ и че следва да се прилага еднакво и от мъжете, и от жените. Трябва да се разбере обаче, че собствените ни тълкувания и заключения от този хадис не могат да се съгласуват с другите хадиси на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и с постановленията и практиките на сподвижниците [сахабе] и техните последователи [табиʿин] (радийеллаху анхум).

Шериʿатът предписва различни правила за мъжете и жените по отношение на много въпроси, свързани с намаза. Например:

  • Петъчният намаз е фард за мъжете, но не и за жените; байрамският намаз е ваджиб за мъжете, но отново не и за жените.
  1. Тарик ибн Шихаб (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Петъчният намаз в джемаʿат е задължение за всеки мюсюлманин, с изключение на четирима: роб, жена, дете и болен. (Сунен Ебу Давуд 1067, Мустедрак ел-Хаким 1062. Хаким го определя като сахих, а Зехеби е съгласен с това.)

  1. Умм Атиййе (радийеллаху анха) казва като част от по-дълъг хадис:

Беше ни забранено да следваме погребения; и няма петъчен намаз за нас. (Сахих Ибн Хузейме 1722)

  • Наградата за груповия намаз на мъжете е 27 пъти по-голяма отколкото за индивидуалния им намаз. Противно на това, жената получава най-голяма награда за онзи свой намаз, който кланя прикрита в най-затънтените части на дома си.
  1. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Намазът на жената в нейната мехда [частта за уединение в стаята й] е по-добър от намаза й в нейната худжра [личната й стая], а намазът в нейната худжра е по-добър от намаза й в нейния бейт [дом]. (Сунен Ебу Давуд 570, Сахих Ибн Хузейме 1690)

  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Най-обичаният от Аллах намаз на жената е онзи, който тя кланя в най-тъмната част на дома си. (Сахих Ибн Хузейме 1691, Таберани в ел-Муʿджем ел-кебир, както е предаден от хафиз Хайсеми 2/35. Хафиз Хайсеми казва, че разказвачите на хадиса са надеждни.)

  • За разлика от мъжете, жените не трябва да четат езан и икамет.
  1. Есма (радийеллаху анха) предава като част от по-дълъг хадис, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Няма езан, икамет или петъчен намаза за жените. (Сунен ел-Бейхеки 1921)

  1. Ибн Умер (радийеллаху анх) казва:

Няма езан и икамет за жените. (Сунен ел-Бейхеки 1920)

  1. Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Аллах не приема намаза на зряло момиче, ако не е покрило главата си. (Муснед Ахмед 24012, Сунен Ибн Мадже 655, Сунен Ебу Давуд 641, Сунен ет-Тирмизи 377, Сахих Ибн Хузейме 775, Мустедрак ел-Хаким 917, Сунен ел-Бейхеки 3254. Хаким го определя като сахих, а Зехеби е съгласен с това.)

  • Жена не може да води мъжете в намаз.
  1. Ебу Бекра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Никога не ще сполучат онези, които определят жена [за водач] над себе си. (Муснед Ахмед 19507, Сахих ел-Бухари 4163, Сунен ет-Тирмизи 2262, Сунен ен-Неса’и 5388)

  1. Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анх) предава като част от по-дълъг хадис, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Знайте, че жена не трябва да води мъж в намаз. (Сунен Ибн Мадже 1081, Сунен ел-Бейхеки 5131)

  • С цел да поправят или възпрат от нещо имама в намаза, мъжете трябва да кажат „субханеллах“ на глас, докато на жените им е позволено само да пляснат с ръце.
  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Тесбихът е за мъжете, а пляскането с ръце – за жените. (Сахих ел-Бухари 1145)

Различните пози и постановленията по отношение на намаза на жените не са измислени от определена група или даден човек, а са научени от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Той е бил първият, който е направил разлика между намаза на мъжа и жената.

  1. Язид ибн Ебу Хабиб предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) минал покрай две жени, които кланяли намаз. Той казал:

Когато се покланяте в седжде, нека част от тялото ви да се притисне о земята, защото жените не са като мъжете в това отношение. (Ебу Давуд в ел-Мерасил, Сунен ел-Бейхеки 3201)

  1. Ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Когато жената сяда в намаза, тя трябва да постави едното си бедро върху другото, а когато отива на седжде, трябва да притисне стомаха към бедрата си по начин, който е най-прикриващ за нея. Наистина Аллах гледа нейното сядане: „О, ангели, правя ви свидетели, че я опростих!“ (Сунен ел-Бейхеки 3199. Той определя този хадис като даʿиф)

  1. Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

О, Ибн Худжр, когато се кланяш, нека ръцете ти се изравнят с ушите. А жената трябва да вдига ръцете близо до гърдите си. (Таберани в ел-Муʿджем ел-кебир 22/19, номер 28. Хафиз Хайсеми казва: „Таберани го предава като част от дълъг хадис на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) с верига на Меймуне бинт Худжр, която го предава от леля й Умм Яхя бинт Абдулджеббар. Не съм установил самоличността й, но останалите разказвачи са надеждни.“)

От горните хадиси извличаме някои важни и основни принципи, свързани с намаза на жената:

  • Правилата за намаз не винаги са еднакви за мъжете и жените.
  • Позата, която е суннет за жените във всяка част на намаза, е онази, която е най-прикриваща за нея.

Имам Бейхеки казва:

Всички правила в намаза, в които жената се различава от мъжа, се основават върху принципа на сетр [прикритост]. Това означава, че на жената й е повелено всичко онова, което е по-прикриващо за нея. Следните раздели с хадиси обясняват това в подробности. (Сунен ел-Бейхеки 2/314)

Както беше споменато и по-рано, тези различия в намаза на жената са предписани не от кого да е, а от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Такава е била практиката на целия уммет до ден днешен и може да се отрие също в постановленията на сподвижниците [сахабе] и последователите им [табиʿин]. Учените и правоведите и на четирите мезхеба винаги са признавали тези разлики и както може да се види в книгите им по фикх, винаги са спазвали горните принципи, когато са правели постановление, свързано с намаза на жената. По-долу са дадени няколко предания, описващи подробно постановленията и практиката на сподвижниците, на последователите им и на учените от различните правни школи.

Постановленията и практиката на сподвижниците

Халид ибн ел-Леджлядж предава като част от по-дълъг хадис, че на жените им е повелено да правят тераббуʿ [т.е. да извеждат десния крак към дясната страна на тялото и да поставят левия крак под десния], когато сядат в намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2783)

Нафиʿ разказва, че когато Сафиййе (радийеллаху анха) се кланяла, тя правела тераббуʿ. (Мусаннеф Абдурраззак 5074, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2784)

Нафиʿ предава също, че жените от семейството на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) правели тераббуʿ. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2789)

Ибн Умер (радийеллаху анх) веднъж бил попитан: „Как се кланяха жените по времето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)?“, а той отвърнал:

Те сядаха с кръстосани крака, докато не им бе повелено да правят ихтифаз [т.е. да се отпуснат на една страна, сядайки върху седалището. Това е малко или много същото като седл].“ (Предание, разказано от Ебу Мухаммед ел-Бухари, Кади Умер ибн ел-Хасан ел-Ешнани и Ибн Хусрув в техните Муснеди на хадисите на имам Ебу Ханифе)

Али (радийеллаху анх) казва:

Когато жената е на седжде, тя трябва да прави ихтифаз и да притиска бедрата си едни до други – а в преданието на Абдурраззак – да притиска бедрата си към стомаха. (Мусаннеф Абдурраззак 5072, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2777, мухаддис Зафер Ахмед Усмани 3/32 го определя като хасен)

Ибн Аббас (радийеллаху анх) бил попитан за намаза на жената, при което той отговорил:

Тя трябва да е свита и да прави ихтифаз. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2778)

Постановленията на последователите [табиʿин] и други учени

Ибн Джурайдж предава:

Попитах Ата: „Трябва ли жената да прави движения с ръце по време на текбир, подобно на мъжа?“, а той отговори: „Не трябва да вдига ръцете си за текбир по начина, по който мъжете го правят.“ После Ата демонстрира [начина, по който тя трябва да го прави]. Той постави ръцете си много ниско и ги дръпна към себе си. После каза: „Позата на жената в намаза не е като тази на мъжа.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5066, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2474)

Ата също казва:

Жената трябва да е свита, когато се покланя в рукуʿ: тя трябва да доближава ръцете до стамаха си и да е свита, колкото може повече. Когато се покланя в седжде, тя трябва да приближава ръцете близо до себе си и да притиска пазвата и стомаха към бедрата си – трябва да е свита, колкото може повече. (Мусаннеф Абдурраззак 5069)

Хасан ел-Басри казва:

Жената трябва да е свита по време на седжде. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2781)

Хасан и Катаде казват:

Когато жената се покланя, тя трябва да е свита, колкото може повече. Не трябва да позволява да има някакви отстояния между крайниците й, за да не се повдига седалището й.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5068)

Определен автор твърди, че всички описания на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се прилагат еднакво спрямо мъжете и жените, и че няма нищо в суннета, което да изключва жените от тези правила. С позволението на Аллах, съдържанието на този раздел ще даде отговор на неговото твърдение. Този определен автор също твърди, че това е становището и на Ибрахим ен-Нехаʿи, който е казал: „Действията на жената в намаза са същите като тези на мъжа.“ – предание, разказано от Ибн Ебу Шейбе (1/75/2), с достоверна верига от него.

Това не е каквото Ибрахим ен-Нехаʿи е казал, нито пък е неговото становище. Неговото предание, разказано от Ибн Ебу Шейбе, всъщност е с думите: „Жената сяда в намаза по същия начин, както мъжа.“ (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1/242, номер 2788) По някакъв начин това е било цитирано погрешно като: „Действията на жената в намаза са същите като тези на мъжа.“

В действителност другите предания на Ибрахим ен-Нехаʿи противоречат на горното предание. Неговото становище за намаза на жената, както е предадено от Ибн Ебу Шейбе и други, е следното:

Когато жената е на седжде, тя трябва да притиска стомаха към бедрата си. Не трябва да повдига седалището си, нито да оставя разстояния между крайниците си, както правят мъжете.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5071, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2782)

Той казва също:

Когато жената се покланя в седжде, тя трябва да долепва бедрата си едни до други и да притиска корема си към тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2779)

И казва още:

Жената трябва да сяда на едната си страна в намаза. (Мусаннеф Абдурраззак 5077, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2792)

Имам Бейхеки казва:

Всички правила в намаза, в които жената се различава от мъжа, се основават върху принципа на сетр [прикритост]. Това означава, че на жената й е повелено всичко онова, което е по-прикриващо за нея. Следните раздели с хадиси обясняват това в подробности. (Сунен ел-Бейхеки 2/314)

Ибн Кудаме ел-Мекдиси ел-Ханбели в своята книга ел-Мугни цитира имам Ахмед ибн Ханбел:

Смятам, че седл [поза, при която десният крак е изтеглен към едната страна на тялото, а левият крак е разположен под дясното бедро. По този начин седалището е положено директно на земята, а не върху левия крак, т.е. жената не трябва да е седнала върху краката си, а на седалището си, както се споменава в преданието на Али (радийеллаху анх)] е по-добър за жената.

Той цитира също и Али (радийеллаху анх), който казва:

Когато жената кланя намаз, тя трябва да прави ихтифаз и да притиска бедрата си едни до други. (Ибн Кудаме в ел-Мугни 2/135)

Имам Ахмед бил попитан как жената трябва да се покланя в седжде и да сяда за тешеххуд. Той казал: „Тя трябва да прави онова, което е по-прикриващо за нея.“ Той добавил също: „Тя трябва да прави тераббуʿ по време на тешеххуд и да изтегля краката на едната си страна [седл].“ (Меса’ил на имам Ахмед; предадено от сина му Абдуллах 373)

Според преданието на Ебу Давуд, имам Ахмед бил попитан как жената трябва да сяда в намаза. Той отговорил: „Тя трябва да притиска бедрата си едно до друго.“ (Меса’ил на имам Ахмед; предадено от Ебу Давуд, стр. 51)

Кади Ияд също цитира някои от селеф, че суннетът за жените е тераббуʿ. (Евджес ел-месалик 2/119)

Всичко до тук ясно показва, че намазаът на жената се различава в някои аспекти от намаза на мъжа и че тези разлики са установени не от кого да е, а от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем), след което същата практика е била продължена от известните сахабе и табиʿин. Както може да се види и от техните трудове, налице е единодушие между учените и на четирите школи по фикх по този въпрос.

Списък на различията между намазите на мъжа и жената

Тук са изброени някои от различията, споменати в ханефитските книги по фикх. Във всички пози и движения в намаза, в това число киям, рукуʿ, седжде и тешеххуд, жената трябва да практикува онова, което е най-благоприлично и прикриващо за нея.

В началото на намаза жената не вдига ръцете до ушите си, а само до раменете, близо до пазвата си. (Имам Ахмед ибн Ханбел също казва, че жената трябва да вдига ръцете си ниско, а според едно предание – не трябва изобщо да ги вдига.)

По време на киям жените поставят ръцете върху гърдите си. Те могат да ги вържат по някой от различните начини: чрез хващане или просто чрез поставяне на дясната длан върху външната част на лявата ръка.

За разлика от мъжете, при рукуʿ жените сгъват леко ръцете си към тялото, а не ги държат настрани. Поставят ръцете с прибрани пръсти върху коленете си, а не ги обхващат с разтворени пръсти. (В някои книги по ханефитски фикх се споменава, че при рукуʿ жените трябва също леко да свиват гърбовете и коленете си. Ханбелитският учен имам Хирки също казва: „Жената трябва да е свита при рукуʿ и седжде.“ (ел-Мугни 1/134)

Всъщност жените трябва да държат пръстите си събрани  във всички пози на намаза.

По време на седжде мъжете оставят разстояние между корема и бедрата си, както и между ръцете и страничната част на тялото, а жените притискат тези части едни до други.

Също по време на седжде мъжете не трябва да допират лактите до земята, а жените ги прилепват плътно до нея.

По време на сядането за тешеххуд мъжете сядат върху краката си, оставяйки дясното ходило изправено с пръсти, насочени към къбле, докато жените изнасят и двата крака надясно и сядат върху седалището си, без да вдигат дясното ходило.

Автор: шейх Рияду-л-Хак

Published in: on 21.08.2015 at 19:22  Коментарите са изключени за Разликите в намаза между мъжа и жената